Определение по дело №528/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от П. Г. С. от [населено място], депозирана чрез процесуален представител насочена срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Харманли.

В жалбата се сочи, че на 16.05.2024г. жалбоподателят е подал в Община Харманли заявление за дерегистрация на регистрирани на неговия адрес лица с вх. № ОХ-05-1270/29.01.2024г., съгласно чл.92 от ЗГР. Срокът за издаване на административен акт по искането му, съгласно чл.57, ал.1 във вр. с чл.21, ал.4 от АПК бил 14-дневен. Вместо да извърши поисканата дерегистрация Кметът на Община Харманли отговорил на жалбоподателя с писмо изх. № №Х-05-1270 от 28.05.2024г., че е назначил комисия по чл.99б от ЗГР, която комисия не установила адресни регистрации, извършени в нарушение на чл.92 и чл.99а от ЗГР. Според жалбоподателя, така изпратеното му писмо представлявало мълчалив отказ на Община Харманли да издаде поисканият административен акт, а не изричен такъв,т.е. налице бил мълчалив отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК.

По изложените в жалбата съображения се моли съдът да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ на Община Харманли да извърши поисканата със заявление вх. № ОХ-05-1270/16.05.2024г. дерегистрация на регистрирани лица и върне преписката за продължаване на производството по нея със задължителни указания. Претендират се разноски.

С писмо вх. №4193/14.06.2024г. в Административен съд Хасково е постъпила, изисканата от кмета на Община Харманли административна преписка.

Въз основа на твърденията на жалбоподателя и събрания по делото писмен доказателствен материал Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

П. Г. С. от [населено място], в качеството на собственик на жилищен имот с адрес – [населено място], [жк], [адрес] информирал Кмета на община Харманли, че в имота живее самият той и поискал всички други регистрирани лица да бъдат заличени по настоящ и постоянен адрес.

Към молбата приложил титул за собственост - договор за покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ удостоверяващ правото му на собственост върху процесния имот.

С писмо изх. № ОХ-05-1270-/1//09.02.2024г. Кметът на община Харманли информирал О. Х., че на основание чл. 92, ал. 1 ЗГР е назначена комисия, която да извърши проверка по реда на чл. 99б ЗГР, а именно – за спазване изискванията на чл. 92 и чл. 99а ЗГР при извършване на адресни регистрации на адрес – [населено място], [жк], [адрес]. В писмото е посочено, че в резултат на извършената проверка, при спазване на изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21 май 2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация комисията не е установила адресни регистрации на посочения адрес, извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а от ЗГР.

По делото е приложен протоколът от 27.05.2024г., отразяващ резултатите от извършената проверка, видно от който е установено, че на проверявания адрес са извършени адресни регистрации на 8 лица по постоянен и 7 лица по настоящ адрес, като за всички тях е установено подаване на заявления за постоянен и адресни карти за настоящ адрес, към които са били представени и декларации по образец от собственика на имота – П. Г. С. същите да бъдат адресни регистрирани в собственото му жилище. За 7 от лицата било установено, че не живеят повече от 30 дни на заявения от тях адрес, но не са заявили промяна на настоящ адрес, представляващо административно нарушение по чл. 99, ал. 1 ЗГР. Това обаче не било основание за издаване на заповед за заличаване на адресна регистрация. Формиран е извод, че не са установени адресни регистрации на посочения адрес, извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а ЗГР към момента на заявяването им, поради което на органа е предложено да не издава заповед за заличаване на адресни регистрации.

При така установеното от фактическа страна и с оглед дължимата служебна проверка за допустимост на оспорването, Административен съд – Хасково намира че са налице основания за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството на делото.

Съображенията за това са следните:

Предметът на оспорване се определя от жалбоподателя в оспорването, а дължимата от съда служебна проверка за редовност и допустимост на депозирана жалба, се осъществява именно на база изложеното в последната.

На обжалване по реда на АПК подлежат индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове, съответно посочени в чл. 21,ал.1-4, чл. 65 и чл. 75 от АПК. За всяка една от тези категории актове е характерно, че съдържа властническо волеизявление, с което се създават задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси.

Разпоредбите на чл. 57 АПК регламентират сроковете за издаване на индивидуален административен акт, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК.

В конкретния случай от изложеното в жалбата не се установява да е налице неяснота относно търсената защита - безспорно е какъв е предметът на оспорване, който изрично е заявен неколкократно в текста на жалбата, а именно мълчалив отказ на Кмета на община Харманли.

Мълчаливият отказ се основава на кумулативното действие на една фикция и една презумпция – чрез фикцията непроизнасянето на органа в срок се счита за изразено становище, а чрез презумпцията, че това становище е отрицателно. Мълчалив отказ, по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице, когато административният орган е бил длъжен по силата на изрична законова разпоредба да се произнесе по искане, с което е сезиран, като издаде изричен административен акт и той не е изпълнил това задължение. За да е налице мълчалив отказ следователно, е необходимо преди това до административен орган да е било отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както и това искане да е било адресирано до компетентния орган, т.е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие (компетентност), в който смисъл е и Определение по адм. дело № 10595/2023 г., 5-чл. с-в на ВАС. Фикцията на закона (чл. 58, ал. 1 АПК) намира приложение само при непроизнасяне от компетентен орган, за когото е възникнало задължение за произнасяне, а не по повод всяко сезиране на административен орган.

Съгласно чл. 91 ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване в регистъра на населението на адресите - постоянен (адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението – чл. 93, ал. 1 ЗГР) и настоящ (адресът, на който лицето живее – чл. 94, ал. 1 ЗГР).

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗГР „адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето“.

Съгласно чл. 99б, ал. 1, изр. първо от ЗГР „при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес.“.

Съгласно чл. 99б, ал. 3 ЗГР „в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а“.

В случая съдът намира, че не е налице годен за обжалване административен акт, който да подлежи на съдебен контрол.

Мълчаливият отказ подлежи на оспорване пред съд, но само при условие, че органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от АПК, допустимо е оспорване на мълчалив отказ при издаден изричен акт, но само в хипотезата, че изричният акт е издаден след оспорването на мълчаливия отказ. В тази хипотеза е необходимо да е налице постановен мълчалив отказ, същият да е обжалван, след депозиране на жалбата да е постановен изричен отказ, при наличието на което жалбата се счита подадена срещу изричния отказ. В случая обаче тази хипотеза не е налице, тъй като към датата на подаване на жалбата, т.е. още преди образуване на съдебното производство, административният орган вече се е произнесъл с изричен акт - писмо изх. № ОХ-05-1270-/1//28.05.2024 г., който обаче не е оспорен и не се оспорва от жалбоподателя.

Писмото освен че съдържа уведомление до жалбоподателя, препращайки към становището на комисията е и крайният акт приключил производството по подаденото искане от жалбоподателя и представлява и имплициран отказ за заличаване на посочените от жалбоподателя в заявление вх. № ОХ-05-1270/16.05.2024г. лица. Същото следователно непосредствено засяга правната сфера на заявителя, което придава на писмото характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. От изложеното съдът достига до извода, че не е налице мълчалив отказ, т.е. няма годен за оспорване административен акт, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено, по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК.

За да достигне до този извод, съдът съобрази следната практика на касационната инстанция: Определение по адм. дело № 9902/2022 г. на ВАС, III-то отд., Определение по адм. дело № 10994/2023 г. на ВАС, III-то отд., Определение по адм. дело № 6158/2023 г. на ВАС, IV-то отд., както и взе включително и най-новата сформирана практика на касационната инстанция по идентични случаи – Определение № 6521 от 29.08.2024г. по адм.дело № 4398/2024г. на ВАС,Определение № 6797/04.06.2024г. по адм.дело № 3897/2024г. на ВАС, Определение № 7175/11.06.2024г. постановено по адм.дело № 4491/2024г. на ВАС, Определение № 7169/11.06.2024г. постановено по адм.дело № 3971/2024г. на ВАС, Определение № 6628/30.05.2024г. постановено по адм.дело № 5095/2024г. на ВАС.

По изложените съображения съдът, счита така подадената жалба за процесуално недопустима, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото се прекрати.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от П. Г. С. от [населено място], насочена срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Харманли да се произнесе по подадено от оспорващия заявление с вх. № ОХ-05-1270/16.05.2024г. при Община Харманли.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №528 по описа на Административен съд – Хасково за 2024г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.