№ 1587
гр. Варна, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502057 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба,
подадена от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, срещу решение №2410/19.07.22г., постановено по гр.д.
№3505/22г. на ВРС, с което е осъдено на основание чл.405, ал.1 от КЗ
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД да
заплати на К. М. М. сумата от 439,18лева, частичен иск от целия в размер на 488,20лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
«Каско», полица № BG020121000001060/05.04.2021г. за претърпени имуществени вреди на
л.а «***** Д» с рег. №***** от застрахователно събитие, настъпило на 01.09.2021г., в
паркирано положение в гр.Варна, жк.Младост до бл.144, и изразяващи се в увреждане на
задна броня, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба-18.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Въззивникът счита, че ищецът не е доказал нищожността на клаузата на т.9.17
от ОУ по застраховка Каско, като оспорва изводите на ВРС, че същата е неравноправна и
поставя застрахователя в привилегировано положение спрямо ползвателя на застр.услуги.
Излага, че ОУ обвързват застрахования, като липсва законова норма, която да отнема
правото на застрахователя да определя обхвата на покритие. Счита, че клаузата е
формулирана по ясен и недвусмислен начин, като същата била установена и в полза на
1
застрахования, давайки му възможност по облекчен ред да докаже, че е настъпило
застр.събитие и вреди. Оспорва изводите на ВРС за липса на сходство между уврежданията,
тъй като щетите се намирали на един и същ детайл. Не било отчетено и обстоятелството, че
между двата огледа ремонт не бил осъществен. Оспорва приетата стойност на ремонта,
считайки, че следва да се формира на основание Наредба№24/06г., а в случай, че са
приложими средни пазарни цени, то същата била завишена и при изчисляването й следвало
да се премахне сумата за ремонт от официални сервизи. Моли да бъде отменено решението,
като бъде отхвърлен иска, а в евентуалност да бъде намален размера на обезщетението.
Въззиваемата страна К. М. М. от гр.Варна, е депозирала отговор, с който счита
жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от К. М. М. срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД иск с
правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД да заплати на К. М. М. сумата от 439,18лв / с
оглед извършено в с.з. изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК/, предявен като частичен иск
от иск в общ размер на 488,20лв, представляваща дължимо обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня на л.а.*****Д с рег.
№********, в резултат на настъпило застрахователно събитие по застраховка „КАСКО“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба– 18.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е закупил л.а.*****Д с рег.№********
през м.06.21г., към който момент същият имал сключена с ответника застраховка Каско,
клауза Пълно каско, със срок на действие от 08.04.21г. до 07.04.22г. Твърди, че за промяната
в собствеността на автомобила бил уведомен застрахователят, който издал анекс №1 към
полица BG020121000001060/02.07.21г., с който му прехвърлял всички права и задължения
по застраховката. Излага, че автомобилът бил паркиран в гр.Варна, жк.Младост до бл.144,
като на 01.09.21г. установил, че е увредена задна броня. Твърди, че уведомил
застрахователят като същият извършил оглед и съставил опис на увредените детайли. Сочи,
че ответникът отказал изплащане на застр.обезщетение с уведомление от 13.09.21г., като се
позовал на т.9.17 от ОУ, тъй като детайлът бил наличен и описан при сключване на
застраховката в протокола-увреден в идентична степен като този, описан при огледа на
претенцията. Оспорва тази клауза от ОУ като нищожна, противоречаща на КЗ и ЗЗП. Счита,
че уговорката не следва да се тълкува разширително в смисъл на отпадане на отговорността
за бъдещи вреди, а същата се отнасяла единствено за увреждания, обявени пред
застрахователя при сключване на договора, както и че е неприложима в случая поради
липсата на идентичност с процесното увреждане. Излага, че необходимата за
възстановяване на автомобила сума възлизала на 488,20лв.
В отговор на исковата молба ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и Здраве АД оспорва иска по основание и размер. Не
2
оспорва наличието на валидно застр.правоотношение по застраховка „Каско“. Твърди, че
след сключването на анекса е извършен оглед на автомобила, при който е констатирана
драскотина в дясната част на автомобила, чиято степен на увреждане е свързана с
боядисване, и която била описана в протокола за оглед от 06.07.21г. и се съдържала в
снимков материал. Оспорва твърдението за нищожност на клаузата на т.9.17 от ОУ,
считайки, че не противоречи на императивни правила. Оспорва и размера на иска като
прекомерно завишен, като счита, че следва да се отчете годината на производство на
автомобила и че същият не подлежи на гаранционно обслужване, а ремонтът следва да е в
сервизи, които не са официални.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за
процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото между страните не е налице спор относно наличието на договорно
правоотношение помежду им за застраховка „Каско“, както и относно факта на завеждането
на процесната щета при застрахователя, по която е постановен отказ за заплащане на
застр.обезщетение. Няма спор и относно естеството, вида и обема на причинените вреди.
Основният спорен момент между страните е налице ли е хипотезата на
изключен от застрахователя риск, позовавайки се на т.9.17 от ОУ.
Няма спор, че посочените ОУ съставляват неразделна част от договора, като
ищецът не оспорва запознаването си с тях и тяхното приемане, поради което и те обвързват
страните по силата на чл.20а от ЗЗД. От представените по делото Общи условия, е видно, че в
раздел III Общи изключения детайлно са описани конкретните хипотези, които не
съставляват покрит застр.риск, като в т.9.17 е посочено, че застраховката не покрива
всякакви косвени вреди, както и щети, причинени от, свързани с или вследствие на повреди
на МПС, констатирани, описани и/или заснети при сключване на застрахователния договор
в идентичен размер и вид или в съизмерима степен на ремонт, освен ако МПС е представено
пред застрахователя за допълнителен оглед и заснемане и възстановяването/ отстраняването
им е отразено писмено в добавък към застр.полица - „невъзстановени щети“. С исковата
молба е наведено възражение за нищожност на тази клауза като противоречаща на КЗ и ЗЗП.
Съдът намира това възражение за неоснователно. Не се констатира при уговарянe на
клаузата страните да са се отклонили от императивни разпоредби от предвидените
3
основания в Кодекса за застраховане за изключване отговорността на застрахователя. С
оглед свободата на договаряне – чл.9 ЗЗД, страните могат да постигнат съгласие кои рискове
се покриват от застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна
закрила. Не е налице и неравноправност на тази клауза, която е написана ясно и разбираемо,
без да установява дисбаланс между правата и задълженията на страните в договорното
правоотношение. При преценката дали е налице ощетяване на икономически по-слабата
страна следва да бъде съобразено, че застрахователното покритие има съответна цена на
пазара на застрахователни услуги, до която застрахованият е преценил, че може да понесе
съответния разход за заплащането й, съобразявайки интереса си. Изборът на определен
застрахователен продукт и предвиденото в него съотношение между обем покрити рискове
и премия е въпрос на суверенна преценка на застрахования. Ето защо клаузата не се
преценява като недействителна.
Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на
застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове,
застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение / така
Решение №224/20.07.15г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС /. В разглежданият случай отказът се
основава на горепосочената клауза на т.9.17 от ОУ. По делото безспорно се установява, че
при извършения оглед при встъпването на ищеца в застр.договор са констатирани щети по
следните детайли от автомобила: предна броня, задна броня, ляв преден калник и заден ляв
калник, обективирани в протокол от 06.07.21г., двустранно подписан от страните. Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебна експертиза, процесното увреждане на
задна броня се изразява в наранено лаково покритие в дясната част на детайла, като
увреждането от 06.07.21г. също е налично в дясната част на задната броня и се свежда до
наранено лаково покритие с деформация на детайла. Следователно в случая е налице както
идентични по вид щети / наранено лаково покритие на един и същ детайл /, така и
съизмерима степен на ремонт, доколкото и двете предполагат боядисване на детайла.
Обстоятелството, че щетата от 06.07.21г. изисква и ремонт, не променя този извод,
доколкото е невъзможно частично отстраняване на идентични по вид щети по един и същ
детайл.
При така установеното по делото съдът намира, че са били налице всички
предпоставки за приложение на т.9.17 от общите условия и застрахователят
законосъобразно е отказал да заплати застрахователно обезщетение на ищеца, доколкото
декларираното събитие не представлява покрит застрахователен риск. Предвид това
предявеният иск по чл.405, ал.1 от КЗ следва да бъде отхвърлен. Ето защо решението на
ВРС като неправилно следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на спора в тежест на възз.страна следва да бъдат възложени
сторените от въззивника в първоинстанционното и въззивно производство разноски.
Доколкото въззивникът е защитаван от юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на
осн. чл.78, ал.8 ГПК за всяка от инстанциите се определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер на
4
по 150лв. Ето защо на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 525лв –
ю.к.възнаграждение, д.т. и депозит за вещо лице, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2410/19.07.22г., постановено по гр.д. №3505/22г. на
ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. М. М., ЕГН **********, с адрес
****************, против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг:
Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
осъждане на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и
Здраве АД да заплати на К. М. М. сумата от 439,18лв, предявен като частичен иск от иск в
общ размер на 488,20лв, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня на л.а.*****Д с
рег.№********, в резултат на настъпило застрахователно събитие по застраховка „КАСКО“,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба– 18.03.2022г. до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. М. М., ЕГН **********, с адрес ****************, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул.Г.М.Димитров №1, сумата от 525лв, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5