ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 148728.09.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивVI състав
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина С. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20205300502004 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа на частна жалба на
„Съснейнъбъл бизнес солюшънс“ АД против Разпореждане №
261487/18.08.2020г., постановено по ч.гр.д.№ 9423/2020, ПРС, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против А. П. К. за
присъждане на суми, представляващи регресно вземане на заявителя, в
качеството му на поръчител по договор за покупко-продажба на мобилен
апарат на изплащане, сключен между длъжника и „А1 България“ ЕАД.
Поддържа, че съдът е направил неправилен извод, че в договора за
поръчителство не е налице определяемо и конкретизирано вземане, поради
което и заявителят няма качеството на поръчител. Поддържа, че в
производството по реда на чл.410 от ГПК не следва да се доказва
претендираното вземане, като този въпрос следва да е предмет на евентуално
предявения установителен иск. Развива и съображения, че поръчителството
може да се поема и за бъдещи задължения. Позовава се и на разрешението,
дадено от ВКС в Р№52/10.09.2010г., т.д.№63/2009, IIт.о., съгласно което при
поръчителство за бъдещи задължения следва да се изрично посочени
параметрите на сделката, размера, който се обезпечава. Поддържа, че в
случая това е налице в договора за поръчителство. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение
по подаденото заявление в цялост.
Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, намира следното :
Обжалва се разпореждане, с което е оставено без уважение заявлението
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по отношение на
1
претендирани суми, съставляващи дължими, но неизплатени суми от главния
длъжник и заплатени от жалбоподатгеля в качеството му на поръчител, а
именно : главница по договор за продажба на изплащане, мораторна лихва и
законна лихва. За да постанови обжалваното разпореждане съдът е посочил,
че договорът за поръчителство може да е валидно сключен и за обезпечаване
на бъдещи задължения, но предмет на договора за поръчителство не може да
бъде неопределяемо вземане, такова което не е индивидуализирано по страни,
основание и размер. Съдът е приел, че не може да се поеме задължение за
поръчителство по всички вземния на кредитора от трети лица. Приел е , че по
същество процесният договор за поръчителство е именно такъв и че той е
лишен от предмет.Така, поради липса на регресно вземане е отхвърлил
заявлението.
Настоящата инстанция намира, че в своята правна същност мотивите на
обжалвания акт за правилни. В същото време, обаче, следва да се отчете
характера и същността на производството – заповедно такова, при което
съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на
фактите по делото. В производството по реда на чл.410 от ГПК съдът следва
да прецени единствено дали претендираното вземане е индивидуализирано –
посочени са ясно страните, размера и основанието на вземането. Не се
изискват доказателства за съществуването му, както и дали реално
кредиторът е придобил това качество. С оглед последните изменения на ГПК
се прави и преценка за неравноправни клаузи в потребителските договори.
Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва
при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК. Ето защо в
настоящия случай, като е извършвал преценка на твърденията дали
кредиторът е придобил действително качеството кредитор, съдът е излязъл
извън кръга на правомощията си. Още повече, че договорът, на който
заявителят основава качеството си на суброгирал в правата на кредитора
поръчител не е представен по делото / което не е и нужно/, за да се извършва
преценка дали договорът за поръчителство е произвел действие.
Доколкото в случая е налице конкретизирано вземане, което се
претендира от заявителя, направени са твърдения, че заявителя е суброгирал в
правата на кредитора, то не е налице пречка за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Обжалваното разпореждане следва да
бъде отменено като неправилно и делото да се върне за издаване на заповед
за изпълнение.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 261487/18.08.2020г., постановено по ч.гр.д.
№ 9423/2020, ПРС и ВРЪЩА делото на РС-Пловдив за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на „Съснейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК
*********.
2
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3