№………………2015 г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание, проведено на единадесети май 2015 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Н.А. и прокурора Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Милачков
административно дело №462 по описа за 2015 година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.203, ал.1 АПК вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по
искова молба на М.Л.Ж. срещу ГДИН гр.
София, представлявана от началника на Затвора - Варна, с правно основание чл.1
от ЗОДОВ и цена на иска 50 000 лв., за причинени му неимуществени вреди, в
резултат на бездействието на органите на затворническата администрация, които
за периода от 2006 г. и по настоящем
не са му осигурили „течна диета“, която да
му позволява да се храни. Предявеният иск е в размер на 50 000 лв.,
представляващи обезщетение за нанесени му неимуществени вреди. Излага, че в
резултат на неизпълнението на задължението по чл.75 и чл.128, ал.1 от ЗИНЗС,
както на чл.3 от ЕКПЧ от страна на държавата, той е лишен от възможността да се
храни пълноценно и това му е причинило чувство на глад, обреченост и безнадежност,
чавство на безсилие, фрустрация, прихоемоционелен стрес и безсъние от глад.
В съдебно заседание
жалбоподателя, лично и чрез процесуалният си
представител поддържа иска на сочените в него основания.
Ответната страна, при редовно призоваване, не се
явява, не се представлява. В депозиран писмен отговор оспорва жалбата, като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителя на окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на иска поради липса на
незаконосъобразно поведение от страна на затворническата администрация.
Съдът след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Ищеца Ж. *** през 2006 г. за
изтърпяване на присъда „доживотен затвор“. В периода до 2014 г. му били
извадени почти всички зъби, като част от тях се разпаднали в устата му. Поради
липсата на зъби Ж. не можел да се храни с храната предоставяна му от
затворническата администрация, тъй като не можел да дъвче нормално. Получил и
хроничен гастрит.
На 21.11.2014 г. Ж. посетил
медицинския център в Затвора – Варна и провел консултация с директора д-р Н..
След проведения преглед д-р Н. издал направление, в което разпоредил храната на
Ж. да се пасира и по възможност да му се дава допълнително кисело мляко. Била
му изготвена и персонална диета /л.30-32 от делото/. Ищеца не бил доволен и на
24.11.2014 г. Ж. депозирал молба до началника на Затвора Варна да му бъде
изготвена „течна диета“, която да съдържа супи, чайове и млека, които да му
позволяват да си прави попари. На 25.11.2014 г. д-р Н. изготвил докладна
записка, в която посочил, че поради зъбния му статус е разпоредил храната му да
бъде пасирана. Посочено е също, че изготвянето на течна диета по изискванията
на Ж., която да включва само супи, чай и млека е невъзможно, тъй като менюто
няма да отговаря на утвърдените от министъра на правосъдието таблици. Ищеца е
депозирал още няколко жалби със сходно съдържание, които не са довели до
изготвяне на „течна диета“.
В хода на съдебното следствие
като свидетели бяха разпитани К.С.Р. и д-р Г.Н.Н., които потвърдиха изложената
фактическа обстановка.
Между страните по делото не се
спори по горната фактическа обстановка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че исковата претенция се явява неоснователна и
недоказана по следните съображения:
Съгласно член 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
В настоящото производство се претендират
вреди от незаконосъобразни бездействия на служители на ответника, заключаващи
се в непредоставяне на лишения от свобода на храна в течно състояние, която да
е съобразена със зъбния му статус и да му позволява да си прави попара.
По делото бяха представени
Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти
на един лишен от свобода - възрастен; Диета №1 при язвена болест и хроничен
гастрит и Диета №1, изготвена персонално за ищеца М.Ж..
Както беше посочено по-горе,
съдът приема за безспорно установено между страните, че на ищеца не е
предоставена „течна диета“, а е съставена диета съобразена със заболяването му
от хроничен гастрит, като е разпоредено храната му да се поднася в пасирано
състояние, като при възможност да се предоставя допълнително кисело мляко.
За да може да се ангажира
отговорността на държавата трябва да са налице кумулативно и трите предпоставки
заложени в чл.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразни действия или бездействия
на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност;
наличие на вреди от тези незаконосъобразни действия или бездействия; причинна
връзка между настъпилите вреди и горните действия.
Правото на лишените от свобода да
получават безплатна храна е уредено в чл.84, ал.2 т.1 от ЗИНЗС. В посочената
разпоредба ясно е разписано, че лишените от свобода имат право на безплатна
храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени
от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и
министъра на финансите.
В чл.68 от ППЗИНЗС е посочено, че
По предписание на лекаря се осигурява диетична храна на лишените от свобода.
Така цитираните разпоредби мотивират съда да приеме, че за да
е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването
на безплатна храна на лишените от
свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна
или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените
таблици.
Съдът намира, че в настоящото
производство не се доказа подобна хипотеза. Както от самата диета изготвена
персонално за Ж. и приложена по делото, така и от показанията на св. Н. се
установи, че същата е изготвена в съответствие с утвърдената Таблица № 1 за
състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от
свобода – възрастен и Диета №1 при язвена болест и хроничен гастрит.
В тази връзка съдът намира, че не
би било възможно изготвянето на диета само с течни храни – супи, чай и млека,
каквото е желанието на Ж., която да отговаря на утвърдените таблици, съгласно
изискването на чл.84 от ЗИНЗС.
Предвид изложеното съдът намира, че в
настоящото производство не се събраха данни за незаконосъобразни действия или
бездействия на служители на ГДИН.
Водим от горното съдът намира, че
следва да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск, като неоснователен и
недоказан.
Предвид горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Л.Ж. срещу ГДИН гр. София, представлявана от началника на Затвора - Варна,
с правно основание чл.1 от ЗОДОВ и цена на иска 50 000 лв., за причинени му
неимуществени вреди, в резултат на бездействието на органите на затворническата
администрация, които за периода от 2006 г. и по настоящем не са му осигурили
„течна диета“.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :