№ 21547
гр. София, 23.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20221110163370
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба
вх. № 213518/27.07.2023 г., на ответника К. Н. Д., с искане за изменение на
постановеното по настоящото дело Решение № 11961/07.07.2023 г. в частта за
разноските.
В молбата се развиват конкретни доводи, че при неправилни математически
изчисления съдът е определил следващите се на ищеца и ответника разноски съобразно
уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – [ фирма ] ЕАД, не е изразила
становище по искането за изменение на решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и
от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в
частта за разноските.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С постановения по делото краен съдебен акт съдът е уважил частично
предявените от [ фирма ] ЕАД срещу К. Н. Д. искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1. пр 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, като е признал за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 369,81
лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия в периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2021 г. за имот, находящ се в гр. София, ул., вх., ет., ап., и сумата в размер на
11,35 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
22.02.2022 г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата в размер на
68,55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 11.02.2022 г. , за които е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 11.03.2022 г. по ч. гр. д. № 9207/2022 г. на СРС, 29 състав, и е
отхвърлил иска за главница за топлинна енергия за разликата над 369,81 лева до
предявения размер от 755,54 лева, както и исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата
над сумата от 68,55 лева до предявения размер от 159,72 лева за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия и за сумата от 2,54 лв. мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 11.02.2022 г.
С оглед този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил К.
1
Н. Д. да заплати на [ фирма ] ЕАД сумата от 229,90 лева – разноски в исковото
производство, и сумата от 36,30 лева – разноски по ч. гр. д. № 9207/2022 г. на СРС, 29
състав.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил [ фирма ] ЕАД да заплати на К. Н.
Д. сумата от 206,40 лева – разноски в исковото производство.
Настоящият съдебен състав не намира основания за ревизиране на постановения
по делото краен съдебен акт в частта за разноските. В допълнение съдът намира за
нужно да добави следното:
Противно на изложеното от молителката материалният интерес по делото,
формиран като сбор от материалния интерес по четирите обективно съединени искове,
възлиза на сумата от 929,15 лева /755,54 + 159,72 + 11,35 + 2,54/. Уважената част от
предявените искове възлиза на сумата от 449,71 лева /369,81 + 11,35 + 68,55/, а
отхвърлената – на 479,44 /разликата между 929,15 лева и 449,71 лева/.
Сторените от ищеца – заявител разноски в заповедното производство възлизат на
сумата от общо 75,00 лева, съответно с оглед уважената част от исковете същият има
право на разноски в размер на 75,00 * 449,71 лева, разделено на общия размер на
претенциите 929,15, или възлиза на 36,30 лева – както съдът е изчислил с крайния си
акт.
Сторените от ищеца разноски в исковото производство възлизат на сумата от
общо 475,00 лева, съответно с оглед уважената част от исковете същият има право на
разноски в размер на 475,00 * 449,71 лева, разделено на общия размер на претенциите
929,15, или възлиза на 229,90 лева – както съдът е изчислил с крайния си акт.
Сторените от ответницата разноски в исковото производство, противно на
изложеното от нея, възлизат на сумата от 400,00 лева – съобразно договор за правна
защита и съдействие на л. 97 от делото. Съответно с оглед отхвърлената част от
исковете същата има право на разноски в размер на 400,00 * 479,44 лева, разделено на
общия размер на претенциите 929,15, или възлиза на 206,40 лева – както съдът е
изчислил с крайния си акт.
Така мотивиран, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирана във
въззивна жалба вх. № 213518/27.07.2023 г., на К. Н. Д., за изменение на Решение №
11961/07.07.2023 г. по гр. д. № 63370/2022 г. на СРС, 29 състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2