Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 03.06.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7757 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от К.И.З. *** съединени осъдителни искове с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и за сумата 152.90лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Твърденията на ищцата са, че на 05.10.2013г. сутринта в гр.София на пешеходна пътека на бул.Дмитрий Лихачов в ж.к.Обеля-2, находяща се до автобусна спирка посока от метростанция „Обеля 2”, преди пресичането и в момент, когато слязъл от тротоара стъпил в шахта, намираща се непосредствено след тротоара, която била с хлътнала надолу решетка. Десният му крак се заклещил и паднал с цялата си тежест на пътното платно. Като последица от това получил счупване на десния глезен. Бил му поставен гипс, който носил до 06.11.2013г. Твърди за период около една година да е бил в невъзможност да се движи самостоятелно, а само с помощта на патерици. Докато бил с гипсиран крак на 20.10.2013г. отново паднал на улицата, откъдето минава пътят му за блока, в който живее, дължащо се на неудобното придвижване с патериците. При това второ падане изкълчил лявата си ръка в областта на китката, поради което му била поставена шина на ръката. Твърди да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания, психически болки поради факта, че не може да работи и реализира доходи да себе си и семейството си; започнал да пие повече алкохол за да не се замисля за положението, в което изпаднал. Твърди още във връзка с уврежданията да е направил разходи общо за сумата 152.90лв., от които 55 лв. за преглед и рентгеново изследване на крака, 55лв. за преглед, консултация и рентгеново изследване на китка и длан и сумата от 42.90лв. за вторичен преглед, консултация и рентгеново изследване на глезен и стъпало. Претенциите си за обезщетяване на вредите насочва против С.О. за ангажиране отговорността й в хипотезата на чл.49 ЗЗД поради неизпълнение от нейни служители на задължението по обезопасяване и поддържане в изправност на метално-решетъчни прегради, липсващи и повредени метални шахти и капаци на отводнителната канализация при спирки на масовия градски транспорт, подлези, надлези, пешеходни зони и др.

Ответникът оспорва исковете по съображения за недоказаност къде точно е настъпило увреждащото събитие, то да е последица от неизправното състояние на капак на улична шахта, както и твърдение, че на описаното в исковата молба място шахта няма, а тя се намира на по-далечно разстояние. Във връзка с последното навежда възражение за съпричиняване с твърдение ищецът да е предприел пресичане на пътното платно на непозволено място. Излага доводи, че липсва основание за ангажиране отговорността по чл.49 ЗЗД на общината.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа по императивен начин общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Тази отговорност е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно-обезпечителен характер. Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане при условията на чл.49 ЗЗД.

В случая съдът е сезиран с искове за обезщетение за вреди основани на твърдението за отговорност на ответника С.О. по чл. 49 ЗЗД като последица от противоправно бездействие на нейни служители и/или на лица, на които е възложено обезопасяването и поддържането на уличните шахти, като част от градската инфраструктура.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ю.Н.и Ю.Х.. На 05.10.2013г. сутринта първият свидетел и ищецът отишли заедно до офис на един от мобилните оператори в квартала, в който живеят-ж.к.Обеля-2. На връщане стигнали до автобусна спирка на бул.Дмитрий Лихачов, в непосредствена близост до която имало пешеходна пътека на пътното платно, а до нея улична шахта точно пред тротоара. В момента, в който започнали пресичане десният крак на ищеца пропаднал в шахтата и се заклещил. Тогава свидетелят видял, че е с метална решетка, която била изкривена. Свидетелят и други хора помогнали на ищеца да извади крака си, след което пресекли от другата страна. Свидетелят Х.чакал на автобусната спирка, на която се случил инцидента. Сочи, че видял ищеца и св.Несторов да пресичат и в един момент ищецът паднал след като заклещил единия си крак в шахта. 

Според показанията на св.Несторов след като пресекли от другата страна ищецът изпитвал силни болки, станало му лошо и не можел да върви. Събул  си маратонката и се видяло, че има нараняване на ходилото и глезена. Помогнал му да стигне до дома си, където вече кракът му бил видимо подут. По-късно същия ден разговарял с ищеца по телефона, който му казал, че отишъл в болница и се установило счупване на крака с поставен гипс. Ищецът бил с гипсиран крак около месец, като се придвижвал много трудно и само с патерици около половин година и повече. Свидетелят сочи, че след този инцидент ищецът претърпял и друг, при който при прибиране в района на блока, в който живее, поради неудобството от патериците, се препънал, залитнал и паднал, като си наранил китката на лявата ръка.  Свидетелят не помни дали е била гипсирана, но е виждал ищеца с вързана ръка. Другият свидетел Х.също знае за втория инцидент с ищеца, при който е пострадала ръката му, но не е бил очевидец и не знае при какви обстоятелства е станало това.

Показанията на разпитаните свидетели са обективни, последователни,  съвпадащи помежду си и не се опровергават от други доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира и приема за установено от фактическа страна, че на посочените по-горе дата и място ищецът е пострадал при пропадане в улична шахта с неизправен капак.

По делото не е спорно, че шахтата е била разположена на пътно платно, представляващо общински път, собственост и стопанисван от С.О.. На основание чл.31 ЗП общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, което включва дейности по полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита на неговите принадлежности и съоръжения, както и задължения за сигнализиране незабавно препятствията по него с отстраняването им във възможно най-кратък срок-чл.167, ал.1 ЗДв.П и арг. от чл.3, ал.2 ЗДв.П. Съгласно §7, т.7 ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са и мрежите и съоръженията на водоснабдителната и канализационна система на територията на общината, в тази част и канализационните шахти, с вменени задължения да бъдат поддържани от тях в техническа изправност /арг. чл.19, ал.1, т.4, б.”б” ЗВ и чл.141, ал.1 ЗВ.

Тази правна уредба сочи, че шахтата е собственост на общината и съставлява пътна принадлежност на общински път, публична общинска собственост. Поддържането й в изправно състояние е в задължение на С.О., която, в качеството на юридическо лице, осъществява тази дейност чрез свои служители и/ или лица, на които е възложила изпълнението им. По делото не са ангажирани доказателства да са били изпълнени дейности по ремонтиране на уличната шахта или към въпросния ден да е била обозначена като препятствие носещо риск от инциденти. Представеното писмо от район Връбница /стр.42/, според което за въпросната шахта не са постъпвали през 2013г. сигнали, жалби или молби не може да послужи като основание за изключване отговорността по чл.49 ЗЗД, защото изпълнението на посочените задължения не е предпоставено от съобщаване за неизправности. Налице е неизпълнение /бездействие/ на служителите на общината на вменените със закон задължения по ремонт и поддръжка в изправност на уличната шахта, съставляващо основание за ангажиране гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по чл.49 ЗЗД за причинените на ищеца вреди.

С поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване на вредите, поради което не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.

Събраните по делото доказателства установяват, че като последица от пропадането в уличната шахта ищецът получил травматично увреждане на десния крак-счупване на метатарзална кост. В деня на произшествието посетил болнично заведение, където увреждането установено и поставен гипс, който носил в продължение на около месец. От свидетелските показания се установи, че е изпитвал болки,  придвижвал се трудно и само с патерици за период над шест месеца; работел в строителството, но поради счупването не можел да ходи на работа. Установи се и да е претърпял следващ инцидент, при който наранил лявата си ръка поради падане на улицата, дължащо се на загуба на равновесие при придвижването с патерици, но съдът счита, че това увреждане не се намира в причинна-връзка с противоправното поведение на служители при ответника по неизпълнение задължението за поддръжка в изправност и ремонт на уличната шахта и за претърпените от него болки и страдания ответникът не следва да носи отговорност по чл.49 ЗЗД.

Не се доказа твърдението счупването на крака да е повлияло отрицателно на емоционалното му състояние, като е започнал да употребява повече алкохол. В тази връзка по делото е представено решение на ТЕЛК от 2016 /стр.7/, според което ищецът страда от психични и поведенчески разстройство, дължащи се на употреба на алкохол от ранна детска възраст с развитие на алкохолна зависимост.

При горното съдът намира, че на ищеца се дължи обезщетение за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания поради счупването на десния крак, чиито размер в съответствие с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД определя на 5000лв., до който искът следва да се уважи.

Обезщетението при деликт, включително в хипотезата на чл.49 ЗЗД, обхваща всички вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с увреждането-чл.51, ал.1 ЗЗД. Те могат да бъдат както неимуществени, така и имуществени. Като доказателства по делото са представени фактура № **********/05.10.2013г. и фискален бон към нея за заплатени от ишеца 55лв. за преглед и рентгеново изследване на глезен и дясно стъпало; фактура № **********/06.11.2013г. и фискален бон към нея за заплатени от ищеца 42.90лв. за вторичен преглед, потребителска такса и рентгеново изследване на глезен и стъпало, както и фактура № **********/20.10.2013г. и фискален бон към нея за заплатени 55лв. за преглед и рентгеново изследване на китка и длан. Заплащането на тези суми е във връзка с получените увреждания, от които ответникът дължи обезщетение само за разходите отнасящи се до увреждането на крака. Увреждането на ръката не е последица от осъществен деликт по чл.45 ЗЗД, поради което и за направените от ищеца разходи за това за ответника отговорност не е възникнала.  Предвид това този иск следва да се уважи до сумата 97.90лв.

С определение на съда ищецът е освободен от заплащането на държавна такса за исковете по чл.83, ал.2 ГПК. Не е направил разноски в производството. Представляван е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на процесуалния представител адв. Н.И.-САК адвокатско възнаграждение от 303лв. изчислено по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение съобразно уважената част от исковете.

Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива в негова полза на основание чл.78, ал.3 ГПК не следва да се присъждат.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважените искове от 203.92лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.*******, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на К.И.З., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*******,  сумата от 5 000лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане на десен крак на 05.10.2013г. от пропадане в улична шахта на бул.Дминтрий Лихачов в гр.София, и сумата 97.90лв. на основание чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за преглед и рентгенови изследвания, като 

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 50 000лв. и иска за имуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 152.90лв.

ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.*******, да заплати на адв.Н.И. ***, Търговски дом, ет.1, кантора 160, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 303лв.

ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК от 203.92лв.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                                СЪДИЯ: