РЕШЕНИЕ
№ 5322
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕН ВЛ. ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221110216498 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 193, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС), вр. чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. Н. В. срещу Наказателно постановление №
673114-F675010 от 02.11.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД
на НАП – София, с което на основание чл. 178 ЗДДС й е наложена глоба в размер на 800,00
лева за нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на НП поради неправилно
приложение на материалния закон. Според жалбоподателката неправилно й бил вменен
целия оборот на дружеството, за което е работила, е на само изплатения й доход по
граждански договор. В тази връзка се позовава на решение на административния орган, с
което акта за регистрация по ЗДДС, издаден след извършване на проверката, бил отменен и
преписката върната с указания относно проверка на основанията за регистрация по ЗДДС.
След допълнителната проверка било установено, че не са налице условията за регистрация
на жалбоподателката по ЗДДС и същата към настоящия момент не била регистрирана по
този закон. Моли се НП да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа становище за
законосъобразност и правилност на атакуваното НП и моли същото да бъде потвърдено
изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
Видно от граждански договор за извършване на продажба на консигнация от
02.01.2018г., сключен между „ГЕС ТРЕЙДИНГ 2016” ЕООД в качеството на „възложител”
и М. Н. В. в качеството на „изпълнител”, страните постигнали съгласие в следния смисъл:
възложителят възлага на изпълнител да продава от свое име и за сметка на възложителя
стоката, посочена в приемо-предавателни протоколи срещу възнаграждение /комисионна/,
платима в срок и размер, уговорен в договора. Съгласно чл. 12 от Договора – изпълнителят
има право на възнаграждение /комисионна/ в размер на 10 % от стойността на продадената
стока. Не е спорно между страните, че въз основа на този договор жалбоподателката
извършвала електронна търговия с риболовни принадлежности. При изплащане на
възнаграждението, били издавани РКО.
С Резолюция № 222692202725640 от 14.06.2022г. била възложена проверка на М. Н. В.
за наличие основанията за регистрация по ЗДДС във връзка с извършваната от нея
електронна търговия на стоки.
Проверката била извършена на 07.09.2022г. от свидетелката С. Х. на длъжност старши
инспектор по приходите в ТД на НАП – София. По време на проверката свидетелката Х.
получила информация от куриерската фирма „Еконт” относно извършените плащания за
продадени от жалбоподателката стоки /били представени електронни справки от
куриерската фирма, снимки, доказващи изплащането в брой на сума с наложени платежи и
пощенски парични преводи в полза на физическото лице за периода от 01.06.2020г. до
31.05.2021г./. Свидетелката установила, че за периода от 01.06.2020г. до 31.01.2021г., сумите
по продажбите надхвърляли 50 000 лева, като възлизали на 50 987,98 лева. При така
установеното свидетелката Х. приела, че считано от 31.01.2021г. за жалбоподателката като
задължено лице по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС възникнало задължение в 7-дневен срок да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС. Този срок изтекъл на 08.02.2021г. /първият работен ден
след 07.02.2021г./, като установила, че до този срок, както и към момента на проверката
такова заявление не било подадено.
Поради това, на 07.09.2022г. свидетелката С. Х. издава акт за регистрация по ЗДДС за
регистрация на жалбоподателката М. Н. В..
На 08.09.2022г. свидетелката С. Х. съставила срещу М. В. акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за нарушение на чл. 96, а. 1 ЗДДС. Актът бил
предявен на М. В. и подписан от нея без възражение.
Въз основа на АУАН на 02.11.2022г. било издадено атакуваното НП.
2
Жалб. В. обжалвала по административен ред издадения акт за регистрация по ЗДДС.
Видно от Решение № 1814 от 21.11.2022г., актът бил отменен и преписката върната с
указание да се извърши проверка за наличие на основанията за регистрация по ЗДДС
съобразно мотивите на административния орган.
Горната фактическа обстановка съдът изведе на база показанията на свидетелката Х.,
като съдът кредитира показанията й в частта, в която същата потвърждава начина, по който
е била получена информацията относно сумите, заплатени от клиентите на М. В., закупили
продаваната от нея стока чрез електронна продажба. В тази част показанията й се отличават
с логичност и вътрешна безпротиворечивост, поради което съдът й се довери.
Съдът кредитира и приобщените по делото акт за регистрация по ЗДДС, издаден от
свидетелката Х., както и решение № 1814 от 21.11.2022г., видно от което актът за
регистрация по ЗДДС бил отменен и преписката върната с указание да се извърши проверка
за наличие на основанията за регистрация по ЗДДС съобразно мотивите на
административния орган.
Съдът кредитира и представените от страна на жалбоподателката в хода на
административнонаказателното производство: граждански договор за продажба на стоки на
комисионна, 17 броя РКО и 1 брой квитанция към ПКО, от които се установяват сумите,
получавани от жалбоподателката в процесния период като възнаграждение по договора за
консугнация. Видно от приложените РКО и 1 брой квитанция към ПКО, сумата, получена от
жалбоподателката като комисионна за продадената от нея стока във връзка със сключения
договор, в периода от 01.06.2020г. до 01.11.2021г., е в обща размер на 10 476,23 лева.
Видно от Протокол № 221832204555355 от 08.12.2022г., въз основа на нова резолюция
от 28.11.2022г. била извършена нова проверка за наличие условията за регистрация по ЗДДС
на М. В., касаеща периода от 01.11.2020г. до 31.10.2021г., по време на тази проверка било
установено, че за посочения период М. В. има реализиран облагаем оборот в размер на
7 040,93 лева. за периода от 01.11.2021г. до 31.10.2022г. Дванадесет последователни месеца
преди възлагане на проверката Миля В. има реализиран облагаем оборот в размер на
42 346,04 лева, и за същата не са налице основания за задължителна регистрация по чл. 96,
ал. 1 ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани. АУАН е
съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС. Съгласно
последната – актовете за нарушение по специалния закон се съставят от органите по
приходите. Именно такъв орган е актосъставителката С. Х., която към датата на проверката
и съставяне на акта е заемала длъжността старши инспектор по приходите в ТД на НАП
София. Посочената разпоредба пряко делегират правомощия на актосъставителя, поради
което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от когото и да било. Относно
заеманата от свид. Х. длъжност към момента на издаване на АУАН по делото е приобщена
Заповед № 2318 от 11.04.2017г. АУАН е издаден в срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН.
3
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла
на чл. 193, ал. 2 ЗДДС - Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – София,
упълномощен от Изпълнителния директор на НАП съгласно Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г. Последното е издадено в рамките на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3
ЗАНН. Относно материалната компетентност на лицето, издало НП, по делото е приобщена
и заповед № 737 от 30.06.2015г., касаеща заеманата от лицето, издало НП, длъжност –
директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – София.
Въпреки това съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради нарушение на чл. 52,
ал. 4 ЗАНН, съгласно която: „Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство“.
В конкретния случай това правило не е спазено, доколкото НП е било издадено при
неизяснена фактическа обстановка – в хода на административнонаказателното производство
не са изяснени всички обстоятелства, на база на които да се направят изводи относно
облагаемия доход на М. В. в проверявания период – от 01.06.2020г. до 31.05.2022г. В този
смисъл и НП се явява издадено в противоречие с доказателствата по делото и подлежи на
отмяна поради нарушение на материалния закон.
При така събраните доказателства се установява, че като критерий за издаване на
АУАН и НП са били взети заплатените от клиентите на М. В. суми за продадената в този
период стока и въз основа на сбора от тези плащания актосъставителят, а след това и АНО е
приело, че по отношение на М. В. са налице условията за регистрация по ЗДДС към
31.01.2021г. Постигнатият от М. В. паричен оборот, обаче, в поверявания период не
представлява лично неин доход, а единствено получени суми по продадените стоки.
Приходите на М. В. в проверявания период по силата на сключения от нея комисионен
договор с „ГЕС ТРЕЙДИНГ 2016” ЕООД представлява 10 % от стойността на продадените
от нея стоки, а не цялата стойност на продадените стоки.
Ето защо, административнонаказващият орган е следвало вместо да издава НП, да
извърши или възложи допълнителна проверка, чрез която да се изяснят всички факти и
обстоятелства, имащи значение за преценка наличието на основанията по чл. 96, ал. 1 ЗДДС
за регистрация на проверяваното лице по ЗДДС, а от там и за ангажиране на нейната
административнонаказателна отговорност. Тази проверка не е извършена, а НП е било
издадено в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, поради което и подлежи на отмяна, поради
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателката. Същата, обаче, не е
сторила разноски, нито претендира такива.
Така мотивиран, и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съдия, НО, 114 състав,
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 673114-F675010 от 02.11.2022г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – София, с което на основание чл.
178 ЗДДС на М. Н. В. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 800,00 лева за
нарушение на чл. 96, ал. 1 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5