Решение по дело №3891/2009 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 517
Дата: 1 юни 2010 г. (в сила от 1 юни 2010 г.)
Съдия: Мая Пеева
Дело: 20094110103891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2009 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

……. от  01.06.2010 г., В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд                                                        Осми състав

На 31.05.2010 г.

В публичното заседание в следния състав:                       

                                                                                       Районен съдия: Мая Пеева

 

Секретар: Д. Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Гражданско дело № 3891 по описа за 2009 г.

Иск с правно основание чл. 49, ал.1 от  СК.

Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника са сключили граждански брак на 08.02.1993 г. От брака си те имат родени две деца, едното понастоящем пълнолетно.

От 07.10.2009 г. страните са във фактическа раздяла. Ответникът е напуснал семейното жилище в гр. Велико Търново, а ищцата и двете им деца са останали в него. Ищцата твърди, че причината за раздялата им е поредната извънбрачна връзка на ответника с друга жена, с която живее и в момента. За тази интимна връзка същият е признал в разговор с ищцата. През почти целият съвместен съпружески живот на страните, ответникът е имал множество извънбрачни връзки с други жени. Заради една от изневерите му през 2001 г. съпрузите са били във фактическа раздяла в продължение на близо цяла година. Тогава ищцата се е изнесла от семейното жилище. След обещание на ответника, че е прекратил извънбрачната си връзка, тя се е върнала при него. Въпреки описаното поведение на ответника, той постоянно е демонстрирал безпочвена ревност към съпругата си. И в момента продължава постоянно да я тормози психически, като й се обажда по телефона с подозрения, че му изневерява, следи я навсякъде, безпокои нейни колеги по същите поводи.

След раздялата само ищцата се грижи за издръжката и възпитанието на двете деца. Счита, че в брака им е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на закона и като такъв, той не е полезен както за тях самите, така и за обществото. Налице е сериозно отчуждение във физически и морален аспект.

С оглед изложеното моли съда след установяване на твърденията му да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника. Моли с решението си съда да предостави ползването на семейното им жилище на нея, да предостави упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете на нея, като определи на ответника режим на лични отношения с детето, както и го осъди да й заплаща като месечна издръжка.

В съдебно заседание на 31.05.2010 г., на основание чл.321, ал. 5 ГПК, поради постигането на споразумение между съпрузите, е допуснато преминаване към производство за развод по взаимно съгласие, молба с правно основание чл. 50 от  СК, без произнасяне на съда по въпроса за вината.

             Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Страните са сключили граждански брак на 08.02.1993 г. в гр. Велико Търново,  за което е издаден акт за граждански брак № 24/04.02.1993 г. на община Велико Търново. От брака си те имат родени две деца, едното от които понастоящем пълнолетно.

             При тази фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Неподдържането на връзки между тях не създава нормално брачно съжителство, каквито изискват традицията и законът. Бракът е изчерпан от съдържание и не може да бъде заздравен, поради което искът за развод се явява основателен и доказан.

Съдът не следва да се произнася по въпроса за вината, тъй като страните са постигнали споразумение, което излагат в съдебно заседание и което урежда личните и имуществените им отношения. Споразумението е потвърдено от страните лично в съдебно заседание. Същото е пълно, не противоречи на закона и морала и следва да бъде утвърдено.

      При този изход на делото съдът определя окончателна ДТ в размер на 40 лв., като   след приспадане на първоначално внесената ДТ остава дължима такса в размер на 15 лв., която следва да бъде заплатена от ответника, с оглед на това, че първоначалната такса е платена от ищцата.

             Водим от горното и на основание чл.50 СК съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА с развод брака между И.С.А. ***, ЕГН ********** и П.С.А. ***, ЕГН **********, сключен на 08.02.1993 г. в  гр. Велико Търново, с акт № 24/04.02.1993 г. на община В. Търново, поради дълбоко и непоправимо разстройство.

             УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл.51 СК, а именно:

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете П. П. А., с ЕГН **********, на майката И.С.А., като за бащата П.С.А. се определя режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа  в събота до 17.00 часа неделя.

            ОСЪЖДА П.С.А. ***, ЕГН **********, да заплаща на П. П. А., с ЕГН ********** *** лично и със съгласието на нейната майка и законен представител И.С.А. ***, ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 70.00 /седемдесет/ лв., считано от 01.06.2010 г., дължима от първо до петнадесето число на текущия месец, по банкова сметка, ***, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата, до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.

            ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се в гр. Велико Търново, *** на П.С.А., като същия се задължава считано от 01.06.2010 г. да заплаща на И.С.А. месечен наем в размер на 100.00 лв., който наем е дължим от първо до петнадесето число на текущия месец, по банкова сметка *** И.С.А., посочена от нея, и дължима до настъпване на причини за изменение или прекратяване на така определения наем.  

              ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на решението ищцата да носи предбрачното си фамилно име К..

 СТРАНИТЕ заявяват, че нямат претенции за издръжка един към друг.

      ОСЪЖДА П.С.А. ***, ЕГН ********** да заплати по сметка на ВТРС окончателна държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лв., държавна такса върху споразумението в частта му за издръжката в размер на 50.40 /петдесет лева и 40 ст./ лева,   както и държавна такса върху определения наем в размер на 72 /седемдесет и два/ лева.

      Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                    Районен съдия: