№ 3566
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело №
20241100503055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20092498/31.05.2023г. по гр.д.№ 8368 по описа за 2014г. на
Софийски районен съд, 73-ти състав Групама Животозастраховане”ЕАД,
ЕИК ********* е осъдено да заплати на В. И. Б., ЕГН ********** и Р. Н. Г.,
ЕГН **** на основание на чл. 242 от КЗ (отм) сумата от 15 736,59лв., ведно
със законната лихва от 09.02.2022г. до изплащането й, представляващи
обезщетение по застраховка „живот”, равняващо се на стойността на
изплатените от ищците вноски за погасяване на задължение по договор за
кредит от 03.07.2012г. сключен между наследодателя на ищците – Н.Г.Б., и
Банка ДСК”АД ; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1817,88лв.
разноски по делото, като поради оттегляне на исковете е прекратено
производството по исковете по чл. 134 от ЗЗД вр. с чл. 199а, ал.1, изр.1 от
КЗ/отм/ за заплащане в полза на Банка ДСК”АД на сумата от 9072,23лв. като
застрахователно обезщетение по полица № 4002000037494/04.07.2012г.
поради настъпване на застрахователно събитие; иска по чл. 199а, ал.1, изр. 2
от КЗ /отм/ за сумата от 927,77лв. в полза на ищците като следващо им се
застрахователно обезщетение по същата полица; иск по чл. 86 от ЗЗД за
1
заплащане в полза на ищците на сумата от 214,32лв. лихва за забава за
плащането на застрахователно обезщетение от 10 000лв. за периода от
03.12.2013г. до 16.02.2014г.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалб вх. №
25026050/26.06.2023г. по регистъра на СРС, уточнена с молба от 11.04.2025г.
от ответника по исковете Групама Животозастраховане”ЕАД, ЕИК
********* в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че
решението е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че съдът се
произнесъл по непредявен иск, изменено било едновременно основанието и
петитума. Ищците твърдели нови факти – че са платили задължението по
договора за кредит. Изменението на исковете било недопустимо, защото това
не било изменение, а предявяване на нов иск. Претенцията за 927,77лв. по
исковата молба било искано да се плати на ищците, но на друго основание –
като разлика между застрахователна сума и остатъчен дълг по договора за
кредит. Неправилно било прието , че има валидно правоотношение по
договора за застраховка. Съгласие за сключването на такъв договор не било
постигнато. Веднага след узнаването за заплащане на премията по договора
застрахователят я върнал като платена без основание. Неправилно било
отхвърлено възражението за погасяване на задължението по давност.
Плащането било направено повече от 5 години преди първото съдебно
заседание, на което била докладвана молбата за изменение на исковете.
Неправилно исковете били уважени в полза на двете ищци. Плащанията по
договора за кредит не били извършвани от двете. По делото не били
установени всички факти, които да обосноват извод за основателност на
исковете. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията за разноски на въззиваемите.
Въззиваемите- ищци В. И. Б., ЕГН ********** и Р. Н. Г., ЕГН **** в
предоставения срок за отговор са оспорили жалбата като неоснователна.
Навели са твърдения, че преди първото съдебно заседание депозирали молба,
с която оттеглили първоначално предявените искове и предявили друг иск –
такъв по чл. 242 от КЗ/отм/, решението на СРС било постановено по така
предявения иск. Нямало искане суми да се платят на банката, а само такова за
плащане на суми на ищците, като сумите били разделени на две – платените
до момента вноски по кредита и отделно неплатената главница по кредита.
2
Уточненията по молбата от 22.05.2018г. били по указанията на съда. Другата
молба от 22.05.2018г. само коригирала сумите, промяната на които била
поради дългия период между подаването на исковата молба и насрочването и
разглеждане на дулото. От самото начало исковете били по чл. 242 от КЗ В
първото съдебно заседание само уточнявали претенциите с твърдения за
факти, които били част от заявеното основание на исковете. Дори да се
приемело че има изменение на исковете, то същото било допустимо. Правилно
било прието от районния съд съществуването на валидно застрахователно
правоотношение. Застрахователят бил издал сертификат за сключената
застраховка, който бил подписан от банковия служител като застраховащ и
като агент на застрахователя. Премиите по договора били платени от
наследодателя им, поради което липсата на подпис на наследодателя им на
този сертификат било без значение. Приемането на премиите доказвало, че
застрахователят се счита за обвързан по договора за застраховка. Правилно
сумите били присъдени и на двете ищци, защото съгласно чл. 242 от КЗ /отм/
обезщетението се изплаща на наследниците на застрахованото лице. Приетите
документи от банката установявали плащането, а и това обстоятелство не се
оспорвало от ответника по исковете. Претендирали са разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2203/17.02.2014г. на В. И. Б., ЕГН ********** и Р. Н. Г., ЕГН **** срещу
Групама Животозастраховане”ЕАД, ЕИК ********* , с която са поискали
от съда да осъди ответника да заплати сумата от 9072,23лв., представляваща
застрахователно обезщетение в размер на остатъка по кредита – главница и
лихва към момента на настъпването на застрахователното събитие-03.12.2013г
в полза на банката; сумата от 927,77лв. застрахователно обезщетение
представляващо разлика между застрахователната сума и остатъка по кредита
към момента на настъпването на застрахователното събитие – 03.12.2013г. в
полза на ищците; сумата от 214,32лв. представляващи мораторна лихва върху
застрахоателната сума от 10000лв. за периода от 03.12.2013г. до 17.02.2014г. в
полза на ищците; лихва от подаването на исковата молба до изплащането на
главниците, както и съдебните разноски по делото. посочили че са наследници
на Н.Б., починал на 03.12.2013г., който приживе сключил в Банка ДСК”ЕАД
договор за кредит от 03.07.2012г. за главница от 10 000лв., а на 04.12.2012г-.
3
сключил с ответника договор за застраховка „живот” към групов
застрахователен договор за застраховка „Сигурност” на кредитополучателите
на банка ДСК”ЕАД в полза на кредитора – банката за обезпечаване на
вземанията й по договора за кредит, издаден бил сертификат от
застрахователя за застрахователния договор, наследодателят им платил
застрахователните премии. На 03.12.2013г. наследодателят им починал, на
06.12.2013г. уведомили застрахователя, но на 06.02.2014г. ответникът ги
уведомил че отказва да плати обезщетението и възстановява платените
премии, защото договор за застраховка бил недействителен. Нямало
основание за този отказ на застрахователя, защото договорът за застраховка
бил действителен, сертификатът, издаден от ответника го доказвал,
застрахователните премии били приети. Ответникът следвало да заплати на
банката задълженията по договора за кредит а на ищците – остатъка от
застрахователната сума.
Ответникът Групама Животозастраховане”ЕАД, ЕИК ********* с
отговора от 07.08.2014г. е оспори исковете. Посочил е, че една на 13.12.2013г.
му бил представен сертификат за сключения договор за застраховка,
предложение за включване в групата застраховани лица и декларация за
здравословно състояние, но тези документи не доказвали сключването на
договора, защото нито един от тях не бил подписан от Н.Б. Незабавно след
като узнал за липсата на подпис от Б. оспорил действителността на договора
за застраховка и върнал събраните по договора застрахователни премии.
Плащането на премията било направено чрез директен дебит от сметката на
Б., при което нямало човешка намеса и така не можело да се приеме, че
същото сочи за изявление на някоя от страните по договора. Кредитът не бил
погасен изцяло и ищците нямали право да получат сумите. Заявил е, че
ищците нямат право на иск по чл. 134 от ЗЗД от името на банка ДСК”ЕАД,
защото тя не била длъжник на ищците, а техен кредитор.
С Разпореждане от 02.04.2018г. районният съд е указал на ищците да
посочат обстоятелствата, на които основават иска по чл. 134 от ЗЗД като
посочат фактите, които пораждат тяхното вземане към банката, съответно я
поставят в позиция на длъжник чийто права желаят да упражнят по
отношение на нейния длъжник – застрахователя, като посочат и фактите на
които основават иска по чл. 242 от КЗ /отм/ за това дали са погасили
4
задълженията по кредита и ги уточнят по основание и размер.
С молба вх. № 5085793/22.05.2018г. ищците са посочили, че след смъртта
на наследодателя им платили за по договора за кредит 3212,61лв. главница и
4503,82лв. лихви и така имали легитимация да предявят иск по чл. 134 от ЗЗД
Те имали качество на кредитор спрямо банката, защото платили този дълг на
наследодателя им и легитимацията им идвала от чл. 242 от КЗ /отм./ доколкото
съдебното дело се било забавило и те платили тези суми то иск, който
предявявали бил за осъждане на застрахователя на основание на чл. 242 от КЗ
отм. да им заплати платеното от тях по договора за кредит.
С определение от 15.06.2020г. районният съд е посочил, че е сезиран с иск
по чл. 242 от КЗ /отм/ и иск по чл. 86 от ЗЗД, като е указал на ищците да
уточнят размер и период на претенцията по чл. 86 от ЗЗД.
С молба от 22.07.2020г. ищците са посочили, че иск за забава е за 374,58лв.
за период от 18.12.2013г. до 17.02.2014г.
В о.с.з. от 16.10.2020г. е прието заключени по счетоводна експертиза, като
на ответника е дадена възможност да депозира отговор на исковете, така както
са уточнени с допълнителните молби на ищците.
С отговор от 20.11.2020г. ответникът Групама
Животозастраховане”ЕАД, ЕИК ********* с отговора от 07.08.2014г. е
оспорил исковете. Посочил е, че наведените факти са нови-че са платили
сумите, което не било изменение по чл. 214 от ГПК а предявяване на нов иск,
защото се искало да се присъдят суми в тяхна полза. Исковете били погасени
по давност, защото плащанията били направени повече от 5 години преди
първото съдебно заседание, на което била докладвана молбата за изменение.
Плащанията не били извършени от двете ищци и не следвало и на двете да се
присъждат сумите.
С молба от 25.03.2021г. ищците са посочили, че в молбата от 22.05.2018г.
допуснали неточност, сочейки че имат легитимация по чл. 134 от ЗЗД, по-
надолу в молбата сочели ясно, че те имат право да получат сумата, като са
поискали от съда да осъди ответника да им заплати действително заплатените
от тях суми по договора за кредит, като им се даде възможност да докажат
този размер като представят удостоверение от банката за същото.
С молба от 09.02.2022г. ищците са представили удостоверение от „Банка
ДСК”ЕАД за платени суми и са посочили че сумата, която искат да бъде
5
осъден ответникът да им заплати е в размер на 15 736,59лв. , които са платени
по кредита .
По делото е прието неоспорено от страните удостоверение за наследници,
издадено на 05.12.2013г. от община Бобов дол, съгласно което Н.Г.Б., ЕГН
********** е починал на 03.12.2013г. като е оставил за наследници по закон
съпругата си В. И. Б. и дъщеря си Р. Н. Г..
Приет е групов договор за застраховка „Сигурност“ на кредитополучатели
на малки кредити на Банка ДСК“ЕАД от 12.04.2010г., Общи условия,
Спе;иални условия, съгласно които Групама застраховане“ЕАД и Групама
Животозастраховане“ЕАД са сключили с банка ДСК“ЕАД договор за
застраховка , с който са застраховани живота, здравето и телесната цялост и
трудова заетост на застрахованите лица – кредитополучатели при
застраховащия, включващ застрахователен пакет „Живот“ по застраховка
„Сигурност“, застрахователна сума е в размер на отпуснатия кредит-чл. 6,
ал.1, т.1 от договора; покрит риск наред с другите е настъпване на смърт по
време на застрахователното покритие от застрахователно събитие. Съгласно
чл. 10 от ОУ застрахователно събитие и събитието, което води до настъпване
на покрит риск. Като ползващи се лица при смърт на застрахованото лице в чл.
7 от Специалните условия е посочено, че е застраховащият – банката, до
размера на остатъка по малкия кредит-главница и лихва към дата на смъртта,
но не повече от застрахователната сума; законните наследници- за разликата
между застрахователната сума и остатъка по малкия кредит, като ако те са
няколко – дължимото им се заплаща по равно между тях. Съгласно чл. 11 от
специалните условия плащането не може да надхвърля застрахователната
сума.
Приет е сертификат № 4002000037494/04.07.2012г. , носещ подпис за
представител на застраховащия – Банка ДСК”ЕАД и на агента на
застрахователя Групама животозастраховане” ЕАД, съгласно който между
Банка ДСК”ЕАД и Групама Животозастраховане” ЕАД е сключен групов
договор за застраховка „Сигурност”, застрахователен пакет „Живот“ на
кредитополучателите по малки кредити и с него се застрахова живот и телесна
цялост на застрахованото лице, такова е Н.Г.Б. и покрит риск е смърт и пълна
трайна нетрудоспособност в резултат на застрахователно събитие за срока на
покритие, който е една година считано от 04.07.2012г., но се продължава
автоматично всяка година за всяка следваща година, ако няма уведомление за
6
нежелание за същото или ако кредитът е погасен или застраховано лице
навърши 65г.; застрахователна сума е 10 000лв. ; премията за една година е
4% от застрахователната сума , отделно се дължи вноска от 0,70лв. за
обезпечителния фонд, платима в началото на срока на покритието. Като
ползващи се лица при смърт на застрахованото лице е посочен застраховащия
– банката, до размера на остатъка по малкия кредит-главница и лихва към дата
на смъртта, но не повече от застрахователната сума; законните наследници- за
разликата между застрахователната сума и остатъка по малкия кредит, като
ако те са няколко – дължимото им се заплаща по равно между тях.
Приет е въпросник –декларация за включване в групата на застрахованите
лица по групова застраховка сигурност” на кредитополучатели на Банка
ДСК”ЕАД от 04.07.2012г. , сочещ за кандидат за застраховане Н.Г. Б., който е
попълнен, но няма подпис за Б..
Прието е предложение за включване в групата на застрахованите лица по
групова застраховка сигурност” на кредитополучатели на Банка ДСК”ЕАД от
04.07.2012г. , сочещ за кандидат за застраховане Н.Г.Б., който е попълнен, но
няма подпис за Б., има положен подпис , че предложението е прието от
застраховащ – банката и агент на застрахователя.
Прието е заявление от 06.12.2013г, отговор от 21.12.2013г., съгласно които
ищците са поискали от ответника да извърши застрахователно плащане по
сертификат № 4002000037494 поради настъпила смърт на Н.Б., което да им се
изплати по посочените банкови сметки, ответникът е отказал, сочейки че
договора за застраховка не е валиден, защото няма подпис положен за Б. на
сертификата, декларацията и предложението, платената премия ще им бъде
възстановена.
Приета е информация за транзакция, съгласно която на 21.12.2013г.
ответникът е платил по сметка на Н.Б. сумата от 81,40лв. с посочено
основание „възстановяване премия ЗП 4002000037494”.
Приет е договор за кредит от 03.07.2012г. носещ подпис за страните по
него, съгласно който Банка ДСК”ЕАД се е съгласила да предостави на Н.Г.Б.
сумата от 10 000лв. на кредит, която той се е задължил за върне за срок от 120
месеца и да плати възнаградителна лихва от 12,45% годишно.
Прието е писмо от „Банка ДСК”ЕАД от 12.12.2013г. , съгласно което
задълженията по договора за кредит, които не са погасени са в размер на
7
9196,22лв.
С прието по делото заключение от 09.10.2020г по съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и справка
при ответника е посочило, че кредитът от 03.07.2012г. е усвоен на 03.07.2012г.
когато по сметка на кредитополучателя е получена сумата от 10 000лв. На
04.07.2020г. от тази банкова сметка е преведена сумата от 40,70лв. като
застрахователна премия в полза на ответника с посочено основание „ЖЗК
ДСК Ар.ГР.Живот аб. № 4002000037494. Тази банкова сметка била
дебитирана и на 04.07.2013г. със сумата от 40,70лв. , преведена на ответника с
основание „плащане на застрахователна премия аб. № 4002000037494”.
Плащанията на тези суми били направени с директен дебит, което била
операция, по която платецът предварително дава съгласие да се извърши това
плащане по искане на получателя. Вещото лице е посочило, че към
11.12.2013г. по договора за кредит непогасени задължения били 9072,23лв.
главница и 3,14лв. лихва. За периода от 10.01.2014г. до 05.04.2018г. В. Б.
погасила сумата от 7716,43лв. от които 3212,61лв. главница и 4478,72лв.
възнаградителна лихва; 25,10лв. наказателна лихва.
Прието е извлечение от сметки към 03.02.2022, показване на заем по
система на банка ДСК”ЕАД, съгласно които по договора за кредит
задълженията са погасени и статут на заем е „закрит”, последното плащане е
от 26.01.2022г., като в периода от 03.12.2013г. до 03.02.2022г. платените суми
са 9123,65лв. главница и 6612,94лв. лихви, за някои операции като платец е
посочена В. Б., в други – Р. Н., а на трети- Н.Г. Б..
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Жалбата е допустима. Тя е подадена в срок от процесуално легитимирано
лице, заплатена е държавна такса, нередовностите на същата са отстранени в
указания от съда срок, като за извод, че има нередовност на жалбата съдът е
изложил подробни съображения с определението от 31.03.2025г., които е
8
безпредметно да повтаря.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете
така, както са предявени. Действително, първоначално с исковата молба е
посочено, че суми следва да се заплатят на Банка ДСК”ЕАД, но в последствие
в изпълнение на указанията на районния съд за уточнение на претенциите и
обосноваване на легитимацията си да предявят иск по чл. 134 от ЗЗД за
заплащане на суми от ответника в полза на Банка ДСК”ЕАД, ищците са
посочили, че искат ответникът да заплати сумите на ищците, защото те са
наследници на кредитодателя и са погасили задълженията му по договора за
кредит. Тези искания са били направени в сроковете, дадени от районния съд,
преди да бъдат отстранени изцяло нередовностите по исковата молба и преди
да бъде проведено първо съдебно заседание пред СРС. След първо съдебно
заседание ищците са променили само размер на иска и то с оглед на
новонастъпили обстоятелства-извършени в хода на процеса плащания от тях
по договора за кредит. В случая районният съд е дал възможност на ответника
да депозира отговор на исковата молба не само след депозиране на исковата
молба , но и след направените от ищците изявления по молбата им от май
2018г., с която те ясно заявяват, че искат ответникът да бъде осъден да им
заплати платеното от тях по договора за кредит. Така съдът приема че
възможността на ответника да организира защитата си по делото не е била
ограничена, дадена му е възможност за депозиране на отговор по исковете
така, както ищците са заявили с молбите си от 2018г., 2020, 2021г. Следва да се
посочи, че дори районният съд да е приел в хода на производството за
разглеждане иск, който не е бил предявен с първоначална искова молба, това
не може да доведе до недопустимост на решението. Няма пречка ищецът да
добави ново основание – като евентуално или като главно такова, в хода на
производството по делото. Не е съществено нарушение и районният съд да
приеме за разглеждане по делото изцяло нов иск както по основание, така и по
размер, важно е на насрещната страна да е дадена възможност да изрази
становище по този иск по начин и в срокове предвидени в ГПК. . Решаващо за
преценка за допустимостта на решението е дали районният съд се е
произнесъл по исковете така, както са предявени. Ответникът по исковете
може да въведе оплаквания във въззивното производство, че са накърнени
правата му, като не му е дадена възможност да депозира отговор срещу
9
исковете, които са предмет на делото или да ангажира нови доказателства , но
такива в случая не са наведени, а и те не биха могли да доведат до извод за
недопустимост на постановеното решение. Отделно, на ответника по исковете
е била дадена възможност да депозира отговор по направените от ищците
изявления за основанието на исковете им.
По правилността на решението в обжалваната част:
Доколкото договор за застраховка е от 2012г., събитието е настъпило през
2013г., то съдът приема, че приложимият закон в случая е Кодекс за
застраховането (в сила от 01.01.2006г., отм).
Съгласно разпоредбата на чл. 242 от КЗ (в сила от 01.01.2006г. , отм) когато
договора за застраховка „живот” е бил сключен в полза на кредитор за
обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу
застрахователя, ако е платило задължението при настъпване на
застрахователното събитие дори да не е било страна по договора за
застраховка, с това право разполага и всяко трето лице платило задължението
по кредита на законно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 231 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) с един
договор за застраховка „живот” могат да се застраховат две или повече лица,
чийто брой е определен или определяем, не е нужно те да са посочени с имена
и адреси, ако са определени по друг недвусмислен начин, включително и чрез
посочване на определено тяхно качество.
С договора за застраховка „живот” застрахователят се задължава да поеме
застрахователна закрила на живота, здравето и телесната цялост на
застрахования или на трето лице срещу събития, свързани с увреждане на
здравето или смърт, като при настъпването им се задължава да заплати
уговорена застрахователна сума на застрахования, съответно на негови
наследници или на трето ползващо се лице. Този договор е с предмет лично,
неимуществено благо. Застрахователната сума при застраховките „живот” е
първоначално уговорена и не зависи от размера на вредите. Тази сума не е
предназначена да покрие вреди и няма обезщетителен характер, за разлика от
имуществените застраховки. Именно тази специфика позволява да се
кумулират застрахователни суми по два и повече договори за застраховка
„живот” и то във връзка с едно и също застрахователно събитие. Допустимо е
кумулиране на същите и с деликтно обезщетение, ако са налице условия за
10
същото.
Предявените искове са с правно основание чл. 242 вр. с чл. 238 и чл. 231
от КЗ /отм/.
За да се уважи така предявения иск по делото следва да се установи от
ищеца при условията на пълно и главно доказване: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Живот“, сключено за обезпечение на
изпълнение задължението на наследодателя на ищеца по валиден договор за
банков кредит, настъпване на застрахователно събитие-смърт, плащане на
задължението по договора кредита от ищеца, законно основание на ищеца да
плати сумата по кредита.
Съдът приема, че от приетите по делото договор за кредит, сертификат,
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че на
03.07.2012г. Н.Б. е сключил с Банка ДСК”ЕАД договор за кредит в размер на
10 000лв., тази сума е предоставена от банката, като на 04.07.2012г. е
възникнало валидно правоотношение между Н.Б. като застрахован и
ответника по Групова застраховка „Сигурност” пакет „Живот“ на
кредитополучателите по малки кредити, като с този договор е застрахован
живота му с уговорка, че при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати на банката до размера на
застрахователната сума задълженията по договора за кредит, а ако има остатък
- на наследниците му по равно. Приетият по делото сертификат е представен
от ищците и те се позовават на него, той е издаден от застрахователя чрез
негов агент след като е прието предложението за сключване на този договор.
Действително, както сертификата, така и предложението не носят подпис
положен за Н.Б., като на 12.12.2013г. ответникът е оспорил действителността
на кредита и е върнал на 21.12.2013г. платените премиите по договора за
застраховка. Сертификатът и предложението обаче носят подпис на
представителя на застрахователя, същевременно по делото се установи, че на
04.07.2013г. и на 04.07.2012г. застрахователят е получил застрахователни
премии по този сертификат с конкретно посочено основание за плащането
като застрахователна премия по този сертификат. Така събраните по делото
доказателства установяват, че застрахователят е оспорил действителността на
договора за застраховка поради липса на подпис на застрахования повече от
една година след издаването на сертификата и приемането на първата премия
11
, съответно - пет месеца след приемането на втората премия. При така
установеното съдът приема, че оспорванията на застрахователя не могат да се
приемат като своевременни и не могат да породят целените с тях правни
последици. Обстоятелството, че на много кратък период застрахователят
получава голямо количество суми, платени като премии по договори за
застраховки, не могат да обосноват извод, че срокът за такива възражения не е
изтекъл към 06.12.2013г., когато е отправено искането за плащане на
обезщетението. Издаването на сертификат за сключен договор за застраховка,
плащане на премиите от застрахования, приемането на тези премии от
застрахователя като платени по конкретен договор за застраховка, подписан от
застрахователя, обосновават извод, че между наследодателя на ищците - Б., и
ответника е постигнато валидно съглашение по договора за застраховка със
съдържание по притетите писмени документи и доводи на въззивника в
обратния смисъл са неоснователни. Правилни са изводите на районния съд по
приложението на чл. 184 от КЗ /отм/ и на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, че дори да не се
спази писмената форма на договора за застраховка, застрахователят не може
да се позове на недействителността на договора, ако от поведението му може
да се направи извод, че не е оспорил валидността на договора. В случая
проведеното от застрахователя поведение, посочено от съда по-горе
обосновава извод, че не е оспорвал действителността на договора
своевременно, поради което и съдът приема, че договорът за застраховка е
обвързвал страните по него.
Съдът приема за установено по делото от приетото по делото
удостоверение за наследници, че на 03.12.2013г. е настъпила смъртта на
застрахованото лице , като ищците са негови наследници по закон. Така съдът
приема за установено настъпило застрахователно събитие по договора за
застраховка.
Установява се от приетото по делото удостоверение от Банка ДСК”ЕАД,
както и от извлечение от сметка и статус на кредит, заключение по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като вярно и задълбочено,
неопровергано от останалите доказателства по делото, че към момента на
настъпването на застрахователното събитие непогасените задължения по
кредита са в размер на 9196,22лв., а към 26.01.2022г. са били 9123,65лв.
главница и 6612,94лв. лихви, те са платени към 03.02.2022г. като общ размер
на платено по договора за кредит е 15736,59лв .
12
При така установеното съдът приема, че за ищците е възникнало правото
да искат от застрахователя възстановяване на сумата, която са платили по
договора за кредит, но при съобразяване на характера на договора за
застраховка и на съглашенията по него. В случая договора за застраховка е
„Живот“, като независимо че като застраховащ и ползващо лице е посочена и
банка /интересът от който е обоснован с договор за кредит между тази банка
и застрахования/, съдът приема, че този договор за застраховка не е от типа на
имуществените застраховки „финансов риск“. За този извод съдът съобрази
спецификата на съглашенията по договора за застраховка между страните . В
случая предварително е уговорено при настъпването на смъртта на
застрахования да бъде изплатена от застрахователя определена сума пари на
конкретно посочени лица, като изрично в чл. 7 и чл. 11 от специалните
условия, чл. 6 от договора за застраховка е посочено, че при настъпване на
застрахователното събитие се изплаща уговорената застрахователна сума,
клаузите на договора сочат че отговорността на застрахователя не може д се
ангажира за по-голяма сума от застрахователната сума . Така сключения
договор за застраховка няма пряко обезщетително действие за ползващото се
лице , защото при настъпването на застрахователно събитие не се дължи
компенсирането на настъпилите вреди в размера, в който са причинени, а се
дължи плащане на първоначално уговорената с договора сума. Процесният
договор не съдържа клаузи обосноваващи извод за типичната цел за
имуществените застраховки за обезпечаване на финансов риск. Последните
могат да са с обект живот, телесно здраве, трудоспособност на
кредитополучател, но целта им е обезщетителна - да бъдат обезвредени
причинените на кредитора имуществени вреди от неизпълнение на договорно
задължение, поради което при настъпване на покрития застрахователен риск
се дължи не първоначално определена застрахователна сума , а
застрахователно обезщетение, с което да бъде удовлетворен обезпеченият
кредитор по договорното правоотношение, което обезщетение зависи от
неизпълнените задължения по договора за кредит. С оглед гореизложеното и
като съобрази , че уговорената в случая застрахователна сума е 10 000лв., то
съдът приема, че това е сумата, до която може да се ангажира отговорността
на застрахователя. В случая районният съд е приложил неправилно
императивна материалноправна норма на чл. 238 от КЗ /отм/, за което
въззивният съд следи служебно, поради което и решението на районния съд в
13
частта, с която е уважил иска за горницата над 10 000лв. до 15736,59лв. следва
да се отмени, като вместо него следва да се постанови друго с което иск за
тази горница следва да се отхвърли. Следва да се посочи, че разпоредбата на
чл. 199а, ал.1 от КЗ /отм/ не сочи правила, които да са различни от посочените
по-горе от съда. С тази разпоредба законодателят урежда две различни
хипотези – тези при които се дължи застрахователна сума и тези, при които се
дължи застрахователно обезщетение, като това ясно проличава от изр.2 на
разпоредбата. Така съдът приема, че тази разпоредба не може да обоснове
извод, че при личните застраховки „живот“ застрахователят дължи сума в
размер по-голям от уговорената застрахователна сума. В случая иска срещу
застрахователя не е предявен за обезщетяване на претърпени вреди от
неизпълнение на задължение на застрахователя или от забавено такова
изпълнение, поради което позоваването от районния съд на връзка между
увеличаване на размер на дълга и несвоевременно плащане на дължимо
застрахователно обезщетение не може да обоснове извод за правилност на
извода му, че на ищците се следват суми в размер над уговорената
застрахователна сума от 10 000лв. За пълнота и яснота на решението следва
да се посочи, че дължимата в случая от застрахователя сума от 10 000лв. е
била платена по договора за кредит приживе от наследодателя до размера от
927,77лв, а останалата неплатена главница по договора за кредит към
откриване на наследството в размер на 9072,23лв. и която няма връзка с
поведение на застрахователя след откриване на наследството /която сума е
следвало застрахователя да плати на банката като ползващо се лице по
договора за застраховка, наред с дължимата към него момент лихва от
3,14лв/, е платена от ищците в последствие поради неизпълнение на
задължението на застрахователя да я плати своевременно по договора за
кредит. Тези обстоятелства се установяват от приетото по делото неоспорено
от страните заключение по счетоводната експертиза и от извлечението от
банковата сметка ползвана за обслужване на договора за кредит.
Решението на районния съд с която уважил иска за 10 000лв. и за лихва
върху него е правилно и като такова следва да се потвърди. Неоснователни са
доводите на въззивника, че сумите не следвало да се плащат и на двете ищци,
защото не било доказано че и двете са ги платили. Договорът за застраховка
сочи, че при наличие на застрахователна сума, която е по-голяма от
задължението по договора за кредит, то тя се изплаща от застрахователя на
14
наследниците по закон по равно. Неоснователни са възраженията на
ответника, че вземанията били погасени давност. Срокът на погасителната
давност може да започне да тече най-рано от момента, в който са извършени
плащанията. В случая установено по делото е, че преди подаване на исковата
молба са направени плащания само от наследодателя приживе, договорът за
застраховка е сключен през 2012г., първоначалната искова молба е подадена на
17.02.2014г., поради което съдът приема, че срокът на погасителната давност
не е изтекъл и изводите на районния съд в този смисъл са правилни.
С въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на
районния съд за момента на изпадане в забава, при обосноваване на тези
изводи районният съд не е допуснал нарушение на императивна правна
норма, съобразил е момент на плащане на отделните суми, поради което и
съдът приема, че изводите на районния съд в тази част са правилни.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд
следва да се потвърди в частта, с която исковете са уважени за 10 000лв. и за
лихва върху тази сума от 09.02.2022г. до изплащането й. В останалата част с
която иск е уважен за сумата от 5736,59лв. решението на СРС следва да се
отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което иск за тази сума
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се разпредели между страните съобразно уважената част от
исковете. Възражението за прекомерност на въззивника за претенцията на
въззиваемите за разноски е неоснователно. Този извод следва при
съобразяване на цената на исковете, сложността на делото, положените от
адвоката им усилия. Възнаграждението за юрисконсулт на въззивника следва
да се определи от база от 150лв., при съобразяване на същите обстоятелства
съобразени с усилията положени от юрисконсулта, както и на разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и свързаните с нея разпоредби на Закона за безплатната
правната помощ и Наредбата за заплащането й.
При така възприето съдът приема, че решението на районния съд в частта,
с която в тежест на ответника по исковете са поставени разноски от 662,68лв.
следва да се отмени.
За производство пред СРС на ответника по исковете се следват разноски от
15
общо 164,03лв.-съответна част от разноските за вещо лице и за
възнаграждение за юрисконсулт. За производство пред СГС на ответника по
исковете се следват разноски от общо 169,39лв.-съответна част от разноските
за държавна такса и за възнаграждение за юрисконсулт.
За производство пред СГС на въззиваемите се следват разноски от общо
508,40лв. за платено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20092498/31.05.2023г. по гр.д.№ 8368 по описа за
2014г. на Софийски районен съд, 73-ти състав в частта, с която Групама
Животозастраховане”ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на В. И. Б.,
ЕГН ********** и Р. Н. Г., ЕГН **** сумите в размери и на основание, както
следва: на основание на чл. 242 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от
5 736,59лв., ведно със законната лихва от 09.02.2022г. до изплащането й,
представляващи обезщетение по застраховка „живот”, равняващо се на част
от стойността на изплатените от ищците вноски за погасяване на задължение
по договор за кредит от 03.07.2012г. сключен между наследодателя на ищците
– Н.Г.Б., и Банка ДСК”ЕАД ; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
662,68лв. разноски по делото и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. И. Б., ЕГН ********** и Р. Н. Г., ЕГН ****
срещу Групама Животозастраховане”ЕАД, ЕИК ********* за заплащане на
основание на чл. 242 от КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 5 736,59лв.,
ведно със законната лихва от 09.02.2022г. до изплащането й, представляващи
обезщетение по застраховка „живот” по сертификат №
4002000037494/04.07.2012г., равняващо се на част от стойността на
изплатените от ищците вноски за погасяване на задължение по договор за
кредит от 03.07.2012г. сключен между наследодателя на ищците – Н.Г.Б., и
Банка ДСК”ЕАД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20092498/31.05.2023г. по гр.д.№ 8368 по
описа за 2014г. на Софийски районен съд, 73-ти състав в останалата
обжалвана част, с която Групама Животозастраховане”ЕАД, ЕИК
********* е осъдено да заплати на В. И. Б., ЕГН ********** и Р. Н. Г., ЕГН
**** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 242
16
от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД сумата от 10 000лв., ведно със законната лихва
от 09.02.2022г. до изплащането й, представляващи обезщетение по
застраховка „живот” по сертификат № 4002000037494/04.07.2012г.,
равняващо се на застрахователната сума по договора за застраховка , която
сума е изплатена от ищците за погасяване на задължения по договор за
кредит от 03.07.2012г., сключен между наследодателя на ищците – Н.Г.Б., и
Банка ДСК”ЕАД ; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1155,20лв.
ОСЪЖДА Групама Животозастраховане”ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на В. И. Б., ЕГН ********** и Р. Н. Г., ЕГН **** на основание на чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от общо 508,40лв. /петстотин и осем лева и 0,40лв/,
представляващи съдебни разноски за производството пред СГС.
ОСЪЖДА В. И. Б., ЕГН ********** и Р. Н. Г., ЕГН **** да заплатят на
Групама Животозастраховане”ЕАД, ЕИК ********* на основание на чл. 78,
ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от общо 333,42лв./триста тридесет и три лева и 0,42
лв./, представляващи съдебни разноски за производството пред СРС и СГС.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17