Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на пети юли, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: **** КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Алина Тодорова,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 4210 по
описа на състава за 2017г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците Б.К.Д., С. С.Д. и З.К.П. поддържат твърдение, че
претърпели значителни неимуществени вреди, в резултат на причинената смърт на К.И.
Д., която настъпила на 20.10.2015г. като пряка последица от пътно- транспортно
произшествие, реализирано на 10.10.2015г. върху пътен участък от път ІV-53911 .
Пострадалият бил баща на първия ищец и на третата ищца и съпруг на втората
ищца. Всички вредоносни последици били предизвикани в следствие на виновното
противоправно поведение на водача на лек автомобил ”РЕНО КАНГО” с рег. номер *****–
З.Н.Б., който след навлизане в лентата за насрещно движение – реализирал удар в
насрещно движещия се лек автомобил „ВАЗ 2017“ с рег. № *****, управляван от
пострадалия К.И. Д.. Споменатите
обстоятелства били установени в хода на ДП № 468/2015г. по описа на РУП-
Карнобат, съответно на пр. преписка № 9600/2015г. Гражданската отговорност на
причинителя на вредите – водача на лекия автомобил „РЕНО КАНГО” била
застрахована от ответното дружество, поради което за него възникнало задължение
да изплати застрахователно обезщетение на всеки от тримата ищци, а на отделно
(самостоятелно) основание – на първия от тях, за болки и страдания от лично
понесените травми. При изложените фактически твърдения и с оглед допуснатото
увеличение на иска на 21.06.2018г. всеки от ищците, претендира за осъждане на
ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
следствие смъртта на К.И. Д. в размер на
сумата от по 150 000 лева, като част от претенция на стойност от
200 000 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на причиняването
на вредата на 20.10.2015г. до деня на окончателното плащане на задължението. С
оглед изхода на спора, всеки ищец претендира да му бъдат присъдени направените
съдебни разноски, вкл. тези за процесуално представителство.
Предявените искове са оспорени от ответника „З.А.Д.А.”
АД по основание и размер. Чрез
процесуалния си представител, ответникът заявява, че не оспорва факта на настъпване на посоченото в
исковата молба пътно- транспортно произшествие, нито оспорва твърденията, че е
предоставил валидно застрахователно покритие по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за собственика и водача на лекия автомобил „РЕНО
КАНГО”, но оспорва преди всичко фактическите твърдения за причините,
способствали осъществяване на механизма на настъпване на процесното ПТП. В тази
насока, поддържа тезата, че субективните действия на водача със застрахована от
него гражданска отговорност са били предопределени от незаконосъобразното
поведение на водача на лекия автомобил „ВАЗ 2017“ т.е. от самия пострадал. При
условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на настъпилото
ПТП и на травматичните увреждания от страна пострадалия К.И. Д., чието поведение
според ответника съпричинило настъпването на процесното ПТП, поради
непредприемане на обективно възможни действия по предотвратяване на удара и
поради неизползването на предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван.
На отделно основание,
ответникът релевира възражение срещу твърдението за наличието на пряка
причинно- следствена връзка между вредоносния резултат (смъртта на пострадалия
на 20.10.2015г., поради състояние на белодробна емболия) и настъпването на
процесното ПТП на 10.10.2015г. Ответникът оспорва и размера на иска, като навежда
доводи за значително по- малък обем на вредоносните последици от твърдяните в
исковата молба. Привлича като трето лице- подпомагаща страна в процеса водача
на лекия автомобил „РЕНО КАНГО”.
По всички изложени съображения, ответникът моли за отхвърляне на
предявените искове, респ. в хипотеза на уважаване на исковете - за определяне
на значително- по нисък размер на застрахователно обезщетение в сравнение с
претендираните размери. С оглед очаквания от него изход на процеса и отхвърляне
на исковете, ответникът претендира да му бъдат присъдени направените съдебни
разноски, за чиито размер представя списък на разноските.
Третото лице- подпомагаща страна – З.Н.Б. – оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението на ищците, че
собственото му неправомерно поведение било причината за настъпването на пътния
инцидент, като поддържа становище, че механизмът на удара е предопределен от
извършената от него самия спасителна маневра, след като пострадалия е
управлявал насрещно движещия се лек автомобил „ВАЗ 2017“ с рег. № ***** в
лентата за движение на лекия автомобил „РЕНО КАНГО”, създавайки пряка опасност
от челен удар.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 23/10.10.2015г. на РУ на ВМР- Карнобат установява
настъпването на пътно- транспортно произшествие на 10.10.2015г. върху пътен
участък от път ІV-53911 между с. Ч.и с. Екзарх Антимово, с
участието на лек автомобил „ВАЗ 2017“ с рег. № ***** – управляван от К.И. Д. и
лек автомобил ”РЕНО КАНГО” с рег. номер *****– управляван от З.Н.Б..
Като доказателство по делото са приети Протокол за оглед
на местопроизшествие, скица и фотоалбум, като част от преписката по досъдебното
производство, които съдържат данни относно механизма на настъпване на
процесното ПТП и са обект на анализ от допуснатите съдебно- технически
експертизи.
Съдържанието на приети като доказателства Препис
извлечение от акт за смърт и Удостоверение за наследници с изх. № 94-002698/27.10.2015г.
сочи, че ищците са наследници по закон (съпруга и деца) на починалия К.И. Д..
При липсата на спор между страните, съдът прие за установен
факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” за водача на лекия автомобил „РЕНО
КАНГО” с рег. № *******, със застрахователно покритие,
предоставено от ответното дружество. Споменатото обстоятелство се установява също
и от справка в информационната база данни на ИЦ при Гаранционен фонд.
В дадените пред съда обяснения по реда на чл. 176 от ГПК
– привлечения в качеството на трето лице З.Б. заявява следните факти относно
механизма на настъпване на произшествието: Преди настъпване на удара той
управлявал автомобила си със скорост от около 67-70 км/ч. и след излизане от
завой възприел, че в неговата лента за движение, срещу него се движи лек
автомобил и задействал спирачната система, така че, автомобилът му почти спрял,
но при това не възприел реакция в поведението на насрещно движещия се водач.
Този факт го мотивирал да опита да „избяга в дясно“ защото в ляво имало дървета
и храсти. Ударът настъпил близо до осевата линия, но според Б. – в този момент,
по- голямата част от автомобила била разположена в неговата пътна лента.
В дадените пред Софийски районен съд показания, свидетеля
К.Б. Д. (14г.) заявява, че е внук на пострадалия и син на единия от ищците.
Свидетелят пътувал в същия автомобил и така възприел, че дядо му управлявал
автомобила със скорост от 35-40 км/ч. и пътуващите „си имали колани“ когато се
появил жълт на цвят лек автомобил, който се движел бързо от посока на завоя и
двата автомобила се ударили.
За изясняване на механизма на настъпване на процесния
пътен инцидент, са допуснати и изслушани няколко заключения на съдебна авто-
техническа експертиза.
Заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза, която е
изготвена от вещо лице Й.Й.мотивира следните изводи, относно правно- значимите
за разрешаването на спора факти: На
10.10.2015 г. около 13:30 часа, лек автомобил „ВАЗ 2017”
с рег.№ ***** с туристическо ремарке с рег.№ ******се движи по ГП IV-53911 от с. Екзарх Антимово към с.Ч.и скорост около
35,30 км/ч., а водачът му предприема заобикаляне на дупки на пътното платно,
като навлиза в лентата за насрещно движение, където по
същото време и противоположни посока се движи товарен
автомобил „РЕНО КАНГО” с peг. № *****МС. Водачът на товарния автомобил „РЕНО КАНГО” възприема
навлезлия в собствената му пътна
лента автомобил и задейства аварийно спирачната уредба. След това предприема
спасителна маневра - отклонение вляво. В този момент водачът на лек автомобил
„ВАЗ” предприема маневра за връщане в собствената лента за движение, където
вече се намирал лек автомобил „РЕНО КАНГО”. Траекториите на двете превозни
средства се пресичат и настъпва удар между тях. Първоначалното съприкосновение
е изцяло в лентата на движение на лек автомобил „ВАЗ” на около 2 метра вляво от
десния край на пътното платно. Причините за настъпване на процесното ПТП от
техническа гледна точка са две и са комплексни: От една страна причина за
настъпването на инцидента е навлизане на лекия автомобил „РЕНО КАНГО” в лентата
за насрещно движение, но трябва да се има предвид, че първопричина за това
навлизане е поведението на водача на лекия автомобил „ВАЗ”, който (за да
избегне дупки на пътното платно) е предприел навлизане в лентата за насрещно
движение. От друга страна, причина за настъпването на инцидента е навлизането на лекия автомобил „ВАЗ” в лентата за насрещно
движение, което действие е мотивирало
предприемане на „спасителна маневра“ от
страна на водача на лек автомобил „РЕНО КАНГО”, който е навлязъл в лентата за
движение на лекия автомобил „ВАЗ 2017“. Според вещото лице, ако водачът на
лекия автомобил „РЕНО КАНГО” не бе предприел като спасителна маневра
навлизането в лентата за насрещно движение, но бе запазил праволинейното си
движение в собствената пътна лента, двете превозни средства биха се разминали
безпрепятствено и удар между тях не би настъпил.
Заключението на изслушаната повторна съдебна авто- техническа експертиза
(основно и допълнително), която е изготвена от вещо лице Х.И. /технология и
безопасност в автомобилния транспорт/, мотивира следните изводи, относно
правно- значимите за разрешаването на спора факти:
На
10.10.2015 година лекият автомобил „РЕНО КАНГО“ се движи на
четвъртокласен път с посока на движение от с. Ч.към с. Екзарх Антимово община
Карнобат. Метеорологичните условия са били облачно, влажно, суха асфалтова
настилка Автомобилът е бил управляван от водач З.Б. и се е движил със скорост
от около 67 км/ч. В същото време по същият път с посока на движение от с.
Екзарх Антимово към с. Ч.се движи лекия автомобил „ВАЗ 2017“. При достигане на
км 4 + 500м водачът на лекия автомобил „РЕНО КАНГО“ установява, че в неговото
платно в обратна посока се движи лекия автомобил „ВАЗ 2017“. В опит да предотврати
удара, водачът на лекия автомобил „РЕНО
КАНГО“ предприема маневра ляв завой и навлиза в насрещното за него платно, но в
същото време водачът на лекия автомобил „ВАЗ 2017“ предриема маневра десен
завой и навлиза в своята лента за движение. Настъпва удар между двата
автомобила главно в предни десни части. Ударът настъпва изцяло в лентата за
движение на лекия автомобил „ВАЗ 2017“, тъй като в резултат от спасителната
маневра, лекия автомобил „РЕНО КАНГО“ се е намирал все още в тази пътна лента.
От произшествието са причинени множество деформации по автомобилите. Причините
довели до настъпване на ПТП са изцяло субективини, понеже няма установени
технически неизправности по автомобилите. Причина за настъпване на
местопроизшествието е навлизането на лекия автомобил „ВАЗ 2017“ в насрещната за
него лента на движение, но също причина за настъпване на инцидента е
предприетата от водача на лекия автомобил „РЕНО КАНГО“ спасителна маневра,
мотивирана от намерението да избегне удара с движещия се в неговата пътна лента
автомобил „ВАЗ 2017“ и поради това навлиза в лентата за насрещно движение. Според становището на вещото лице, показанията на свидетеля К.Б. Д.
(непълнолетен, разпитан пред Софийски районен съд) относно механизма на
настъпване на произшествието не могат да бъдат възприети като достоверни,
безкритично, но логически противоречат на конкретни обективни данни за същия
този механизъм.
Като доказателство по делото са приети медицински
документи- история на заболяването, медицински изследвания, анестезиологични
протоколи и реанимационни листове, температурен лист, аутопсионен протокол,
които съдържат конкретни данни за здравословното състояние на пострадалия,
непосредствено след настъпването на пътния инцидент и както и по време на
настъпването на смъртта му. Тези специализирани данни не се обсъждат подробно
от съда, доколкото са обект на анализ от допуснатите съдебно- медицински
експертизи.
Заключението на изслушаната в настоящото производство съдебно- медицинска
експертиза (вещо лице Ц.Г.със специалност – съдебна медицина) обосновава
следните изводи по правнозначимите факти:
·
Приетите като
доказателства медицински документи мотивират извод, че в следствие на
процесното ПТП пострадалия К.И. Д. е получил травматично увреждане – счупване
на тазова кост – десен ацетабулум с гленоидална ямка и изкълчване на крака в
ставата. Тази травма се получава по индиректен механизъм, в резултат от
действие на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия. В конкретния
случай, следва да се приеме, че инициалния травмиращ удар е бил насочен в
коляното на десния крак.
·
Налице е пряка
причинно- следствена връзка между смъртта на пострадалия К.И. Д. и настъпването
на процесното ПТП, вкл. и с оглед неговия непосредствен механизъм;
·
Налице е също и пряка
причинно- следствена връзка между пътния инцидент, който е настъпил по- рано
т.е. на 10.10.2015г. и последвалата смърт на пострадалия, която е настъпила на
20.10.2015г., но пряко причинена от белодробна тромбо- емболия. Описанието при
аутопсионната находка дава категорично основание да се приеме, че причината за
смъртта е откъсването на кръвни тромби (съсиреци), които са се получили в
лумена на кръвоносните съдове на травмираната област на десния крак.
Заключението на изслушаната повторна съдебно- медицинска експертиза (вещо
лице д-р Б.З., анестезиология и реанимация) обосновава следните изводи по отношение
на правнозначимите факти:
·
Непосредствена причина
за смъртта на пострадалия К.И. Д. е белодробна тромбоемболия.
·
При наличните
медицински данни следва да се приеме категоричен извод, че състоянието на
тромбоемболия е предизвикато пряко от получените при ПТП травми, тъй като в
лумена на венозните съдове в травмираната област на десния крак са се
образували тромби. По принцип, белодробната тромбоемболия може да настъпи и без
травма, в резултат от заболяване на дълбоката венозна система, но в конкретния
случай подобна причина следва да се изключи - поради липса на обективни
медицински данни за това, че пострадалия е имал такова общо заболяване;
В дадените пред съда показания свидетелят С.С.К.заявява, че има лични, трайни
и преки впечатления от взаимоотношенията между ищците и пострадалия (починалия)
К.И. Д. приживе, тъй като познавала семейството от много години. Според
свидетелката, К.бил „опората на това семейство“, тъй като подпомагал финансово
всички – пълнолетните си деца, техните съпрузи, своята съпруга и внуците си, а
средствата за издръжка набавял чрез пенсия и чрез допълнителна селскостопанска
работа. Свидетелката била виждала, как К.дава пари на близките си по всякакви
поводи. След смъртта му, близките (сред които и ищците) не продължили да се
занимават с отглеждане на животни. Те видимо се чувствали разстроени, притеснени,
обезпокоени, ограничили социалните си контакти и силно се притеснили, финансовото
им състояние силно се влошило, понеже нямало кой да им осигурява средства, а свидетелката
ги успокоявала.
В дадените пред съда показания свидетелката П.Е.Д. заявява, че е съпруга на
сина на ищеца Б.Д. и поради това - тя имала
преки впечатления от взаимоотношенията между ищците и пострадалия при ПТП К.Д..
Според впечатленията на свидетелката – К.бил здрав, социално и трудово активен,
а при това издържал финансово собственото си семейство и семействата на
пълнолетните си деца, а дори и внуците си. Поради това, внезапната му смърт
причинила силно безпокойство, доколкото той бил финансова подкрепа за всички и
негативно настроение. Последното било определено от факта, че „..той (К.) е направил всичко, а сега го няма..“.
Нямало ден, в който ищците да се чувстват добре.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенции за осъждане на ответника, да изплати на всеки
ищец застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Претенцията се основава на твърдението, че в
качество на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, ответникът дължи застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, произтичащи смъртта на К.И. Д., настъпила на
20.10.2015г. но (както се твърди) в резултат от по- рано настъпило ПТП, на 10.10.2015г.
За целите на
разрешаване на спора, претенциите на ищците, ще бъдат разгледани преди всичко общо
– в контекста на предпоставките за възникване на деликтна отговорност за водача
на товарния автомобил „РЕНО КАНГО“. Това е необходимо за по- голяма яснота,
която е определена от юридическите факти, даващи основание за възникване на
задължението на застрахователя да изплати претендираните застрахователни
обезщетения. Ако тези предпоставки бъдат
установени – съдът ще обсъди размера на обезщетенията. Уместно е при това да се
отчита, че съдът не е обвързан в хипотезата на чл. 300 от ГПК посредством
влязъл в сила съдебен акт на наказателния съд, да възприеме конкретни изводи
относно подлежащи на доказване факти, но е длъжен да обсъди събраните в
настоящия процес доказателства.
Анализът на
събраните доказателства мотивира извода относно механизма на настъпване на
процесното ПТП и причините, които са го предизвикали. В тази насока, съдът
кредитира експертните заключения на вещи лица Йорданов и И., чиито независими
заключения по същество се подкрепят взаимно. Именно тези две експертни заключения
непротиворечиво и независимо едно спрямо друго обосновават възприетия от съда
краен извод, че настъпването на пътния
инцидент е резултат от неправомерното поведение на всеки от участвалите в него
водачи.
При това,
приносът на пострадалия К.Д. за настъпване на
пътния инцидент е не по- малък от 50%,
понеже именно неговото поведение –
управление на лекия автомобил „ВАЗ 2017“ в платното за насрещно движение /където се е движил товарния автомобил „РЕНО
КАНГО“/ е осъществено в грубо нарушение на чл. 25 от ЗДвП вр. с чл. 116, ал.1,
т.1 от ГПК. И двамата експерти единодушно приемат, че именно поведението на
пострадалия е логическата първопричина за последвалата реакцията на водача на
товарния автомобил „РЕНО КАНГО“, който също е допуснал нарушение на чл. 25,
ал.2 от ЗДвП – навлизайки в лентата за насрещно движение, но с очевидното намерение да извърши т.нар. спасителна маневра –
т.е. за да избегне сблъсъка с неправомерно движещия се срещу него лек
автомобил „ВАЗ 2017“. Именно практическият неуспех на
т.нар. „спасителна маневра“ и погрешният избор на водача, какво ефективно
действие да предприеме са определящи за оценката на противоправност в
поведението на водача на товарния автомобил „РЕНО КАНГО“ - защото в крайна
сметка няма как да не се вземе предвид, че сблъсъкът на автомобилите е бил
осъществен в лентата за движение на лекия автомобил „ВАЗ 2017“. Последният факт обаче, по никакъв начин не омаловажава доказателствата за
опасното поведение на пострадалия водач на лек
автомобил „ВАЗ 2017“, непосредствено преди инцидента.
Показанията на непълнолетния свидетел К.Б. Д. (14г.) относно механизма на
настъпване на процесното ПТП не се кредитират, тъй като са фрагментарни,
непълни, дадени от свидетел с очевидна заинтересованост от изхода на спора и
според повторната съдебна- автотехническа експертиза: не кореспондират с
обективно установените данни за механизма на настъпване на пътния инцидент.
Съдът приема за неоснователен релевирания от ответника втори довод за
съществен принос на пострадалия при настъпване на вредоносния резултат – поради
това, че не бил използвал предпазен колан. Това твърдение не би могло да бъде
възприето, тъй като е известно, че предпазните колани не ограничават свободното
движение на крайниците и обективно не възпрепятстват възможността за
контузионни травми в областта на таза, след въздействие с голяма кинетична
енергия върху колянната става – точно като онази, която е получил и
пострадалия. При описания механизъм на настъпване на пътния инцидент – посока и
сила на удара, липсата на травматични увреждания по тялото и главата на пострадалия
мотивират еднозначен и категоричен извод, че по време на удара той би следвало
да е използвал предпазен колан.
Заключенията на изслушаните две съдебно- медицински експертизи мотивират
обоснован извод, че настъпилата на 20.10.2015г. смърт на пострадалия К.Д. е
резултат от масивната белодробна тромбоемболия, настъпила внезапно в тялото на
пострадалия по време на оперативната интервенция за наместване на счупените
кости и поставяне на остеосинтеза. Подробните обяснения на вещите лица относно
източника и механизма на образуване на тромбоемболията мотивира категоричен
извод, че смъртта на пострадалия се намира в пряка причинно- следствена връзка
с настъпването на пътния инцидент, понеже е непосредствено свързана (като
причина и следствие) с травматичното увреждане на крайника, което е наложило
оперативната интервенция.
Основателността
на претенциите за изплащане на застрахователно обезщетение е обоснована от
установяването в настоящия процес на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане: противоправно деяние на водач на МПС, вреда и причинно
- следствена връзка помежду им, както и от установяване на валидно
застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на собственика/ водача на МПС. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за собственика и водача на лекият автомобил „РЕНО
КАНГО” с рег. № *****МС, с покритие, което е предоставено от ответника ЗАД „А.“ към момента на
настъпване на пътния инцидент не се оспорва, следователно, ответникът е длъжен
да поеме застрахователния риск и да заплати застрахователно обезщетение за
причинените вреди, на лицата, които са легитимирани да получат такова
обезщетение.
Константната съдебна практика (Постановление №5 на Пленума на ВС от 1969г. и Постановление № 2 на Пленума на
ВС от 1984г.) изчерпателно очертават кръга
от лицата, които са легитимирани да получат застрахователно обезщетение в
случай на смърт и тримата ищци попадат сред тези лица. В тази насока,
исковете са доказани по основание и ищецът е легитимиран да получи обезщетение
за установените в хода на процеса неимуществени вреди.
По
отношение размера на платимото застрахователно обезщетение - съдът съобрази, че за претендираните неимуществени вреди,
обезщетението следва да се определи по справедливост, съгласно приложимата
разпоредба на чл. 52 от ЗЗД и според действително установения (доказан) техен
размер .
Подлежащите на установяване факти, касаещи естеството на личните отношения
между всеки от ищците и пострадалия (приживе) бяха установени посредством анализ
на допуснатите свидетелски показания. При внимателен преглед на съдържанието на
тези показания, разкриват твърде
отчетливо тясната икономическа свързаност и зависимост между пострадалия и увредените лица (съпруга и
пълнолетни низходящи и техни деца), които приживе той е издържал и в много по-
малка степен някаква емоционална свързаност.
С ищците, пострадалият е живял в едно домакинство и връзката му е била непосредствена. По дефиниция, неимуществените
вреди, каквито се претендират, се
свързват с негативните емоционални
преживявания, настъпили поради загубата на близък родственик, баща/ съпруг
на ищците. Няма как да бъде пренебрегнат обаче факта, че според възприятията на
свидетелите, ищците са били обезпокоени и са се чувствали зле най- вече заради
изгубената финансова подкрепа, докато за емоционална загуба в същите тези
показания има съвсем оскъдни данни. Този натрапчив акцент в показанията на
свидетелите прави много силно впечатление и формира у съда вътрешното
убеждение, че загубата на пострадалото лице е създало у ищците в доста по -
голяма степен икономически трудности, а не емоционални страдания т.е. вредите
са по- скоро икономически отколкото емоционални.
Пострадалият е бил мъж в пенсионна възраст, но фактически трудоспособен и приживе
се е намирал в добри, близки отношения на разбирателство със сина си, дъщеря си
и съпругата си. С оглед анализа на установените факти и при прилагане на принципа
на справедливостта, съобразно фактите, които разкриват свидетелските показания,
съдът намира, че размерът на обезщетението за вредоносните последици, които е
претърпял всеки от тримата ищци, поради смъртта на Д.П.следва да бъдат
определено на сумата от по 80 000 лева.
По- голям размер на обезщетението за конкретно установения размер на вредите, с
конкретните доказателства би бил в действителност прекомерен.
В контекста на дефинирания от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта при
определяне на размера на обезщетението, освен лимитите на застрахователните обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, значение
имат и размерите на минималната работна заплата и средната работна заплата за
2015г., както и социално- икономическите
критерии за справедливост, които се явяват правно значимата граница
между адекватния размер на обезщетението и неговата прекомерност, в каквато
насока са доводите на ответника.
Нито една
емоционална загуба и съпътстващите я душевни страдания не са обективно
съизмерими с пари, но тъй като обезщетението има
компенсаторна функция – то размерите на обезщетенията трябва да бъдат
съответни и съобразени също с обществените разбирания за справедливост, а не
напълно абстрактни и ориентирани към един дефинитивен максимум.
Впрочем,
последните актуални обществени обсъждания на тази тема, които намериха широк
обществен отзвук и последвалите законодателни изменения също следва да бъдат
отчетени при определяне на размера на справедливото обезщетение.
За разликата, която се формира между така определения справедлив размер на
обезщетението от 80 000 и пълния претендиран размер на обезщетението за по
150 000 лева – всеки от предявените искове следва да бъде отхвърлен, като прекомерен
по размер, особено като се отчитат икономическите условия към момента на
настъпването на вредите през 2015г. и доказания
обем на емоционалните вреди.
Така определеният справедлив размер
на обезщетението от по 80 000 лева, трябва да бъде редуциран с ½
част на основание чл. 51, ал.1 от ГПК, съобразно извода за съществен принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат - до размера на сумата от по 40 000
лева застрахователно обезщетение, за
всеки от ищците. При така обоснованите изводи, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение в размер от по
40 000 лева.
По претенциите
за присъждане на законната лихва;
На
основание чл. 223, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да
бъде осъден да заплати на всеки от ищците и законната лихва, изчислена върху съответната
сума по присъдения размер на обезщетението, но считано от датата на настъпване
на вредоносния резултат на 20.10.2015г., съвпадащ с датата на настъпване на ПТП.
Това е така, доколкото релевираният източник на вредите е смъртта на
пострадалия, която не е настъпила едновременно с ПТП, а по- късно.
По претенциите на страните за присъждане на съдебни
разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – всеки ищец има
право и е легитимиран да получи от ответника сумата на направените съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Като отчита факта, че на основание чл.
83, ал.2 от ГПК ищците са били освободени от задължението да внесат държавна такса – с оглед разпоредбата на чл.
78, ал.6 от ГПК - съдът следва да в тежест на ответника задължение за заплащане
на сумата от 4 800 лева. Така мотивиран, съдът намира, че на чл. 78, ал.6
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на Софийски
градски съд разноски в общ размер на 4800 лева.
Според представения от ищците списък на разноските по чл. 80 от ГПК, общият
размер на разходите, заплатени от тях за събиране на допуснати доказателства
възлиза на 880 лева. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК и съразмерно с уважената
част от иска – ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците общо
сумата от 238 лева за съдебни разноски.
Процесуалният представител на ищците има право на
възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съобразно с уважената част от иска и с оглед на
това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Адвокатско дружество „Г.И
П.“ сумата от 5190 лева /за три иска по 1730 лева, дължими съгласно чл. 7 от
НМРАВ/. Настоящият състав на съда обаче, споделя принципното становище, че
върху адвокатския хонорар по чл. 38 от ЗА не може да бъде присъждан ДДС – ако към
момента на произнасянето не са били представени писмени доказателства, че този
косвен данък е бил вече начислен и това обстоятелство да е отразено в данъчна
фактура, издадена по реда на ЗДДС. Данъкът върху добавената стойност не може да
бъде предварително присъждан като разход, тоест „служебно начисляван“ със
съдебно решение, независимо от всякакви доводи за целесъобразност,
справедливост и т.н.т. защото „авансовото“ осъждане на ответника, да заплати
все още ненаправен разход за неначислен и неотчетен с данъчен документ ДДС
всъщност противоречи на установения от закона механизъм на данъчното облагане с
косвени данъци. Отделно от това, указанията в ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС по
някои въпроси за присъждането на разноските в гражданския процес задължават
съдилищета да присъждат само фактически направени разходи, а не бъдещи
(уговорени и дължими). Принципът на законност в съдебните актове не би следвало
да бъда нарушаван, под благовидния предлог, че ако ответникът не бъде осъден да
заплати и ДДС, той никога не би изпълнил задължението си да го заплати. С това
свое становище, съдът никак не отрича, че ДДС се дължи при извършване на
облагаема доставка от данъчно задължено лице, но при това категорично споделя
становището, че този данък следва да бъда най- малкото предварително начислен и
отчетен с данъчен документ, за да може да бъде присъден законосъобразно, под
формата на съдебни разноски, в тежест на насрещната страна в процеса.
Ответникът по принцип има право да претендира
действително направените съдебни разноски, вкл. и за процесуално
представителство, на основание чл. 78, ал. 3 и чл.8 от ГПК. Като отчита
представения от ищеца списък на разноските по чл. 80 от ГПК съдът намира, че всеки
ищец следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от по 392 лева за съдебни разноски, включващи
отделно възнаграждение на процесуален представител – юрисконсулт по предявения
от него иск и направени разноски за събиране на доказателства, съразмерно с
отхвърлената част от предявения от него иск. Това е така, доколкото в
производството са разгледани няколко отделни искове, всеки от които може да се
развива самостоятелно, в отделно производство и чието съединяване с останалите е
станало възможно само в резултат от свързаността на юридическите факти, които
ги обосновават.
Третото лице- подпомагаща страна не дължи разноски и не е легитимирано да
претендира за такива, по аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. София, ул „**** ********, да
заплати на Б.К.Д. с ЕГН ********** и съдебен
адресат - адв. С.Е.С.,***, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/ – сумата от 40 000 лева (четиридесет
хиляди лева) представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача
на лек автомобил „РЕНО КАНГО” с рег. № *****МС, за
неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на баща К.И. Д., заедно със
законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение,
считано от 20.10.2015г. до окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата - над присъдената сума на
обезщетението до пълния претендиран размер на обезщетение от 150 000 лева.
Задължението за изплащане на обезщетение може да бъде изпълнено чрез превод
по банкова сметка ***: *******
и IBAN: ***.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. София, ул „**** ********, да
заплати на С. С.Д. с ЕГН ********** и съдебен
адресат - адв. С.Е.С.,***, на основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/ – сумата от 40 000 лева (четиридесет
хиляди лева) представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача
на лек автомобил „РЕНО КАНГО” с рег. № *****МС, за неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на съпруг К.И. Д.,
заедно със законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение, считано от 20.10.2015г. до окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата -
над присъдената сума на обезщетението до пълния претендиран размер на
обезщетение от 150 000 лева.
Задължението за изплащане на обезщетение може да бъде изпълнено чрез превод
по банкова сметка ***: STSABGSF
и IBAN: ***.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. София, ул „**** ********, да
заплати на З.К.П. с ЕГН ********** и съдебен
адресат - адв. С.Е.С.,***, на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм/ – сумата от 40 000 лева (четиридесет
хиляди лева) представляващи редуцирано при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача
на лек автомобил „РЕНО КАНГО” с рег. № *****МС, за неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на съпруг К.И. Д.,
заедно със законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение, считано от 20.10.2015г. до окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за разликата -
над присъдената сума на обезщетението до пълния претендиран размер на
обезщетение от 150 000 лева.
Задължението за изплащане на обезщетение може да бъде изпълнено чрез превод
по банкова сметка ***: DEMIBGSF
и IBAN: ***.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. София, ул „**** ********, да
заплати на да заплати на Адвокатско дружество “Г.И П.“ с БУЛСТАТ *******
и адрес гр. София, ул. „*******, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА и във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ -
сумата от 5190 лева (пет хиляди сто и деветдесет лева), представляваща
възнаграждение за процесуално представителство на Б.К.Д., С. С.Д. и З.К.П. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА всеки от
ищците Б.К.Д., С. С.Д. и З.К.П. да заплати на „З.А.Д.А.“ АД – на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК - сумата от по 392 лева (триста деветдесет и
два лева), представляващи съдебни разноски за събиране на доказателства и процесуално
представителство от юрисконсулт на ответника по предявените от тях искове в
производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „З.А.Д.А.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. София, ул „**** ********да
заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 4800
лева (четири хиляди и осемстотин лева),
представляваща държавна такса съразмерно
с уважената част от исковете и съдебни разноски, от заплащането на която ищците
са били освободени.
Решението е постановено при участието на З.Н.Б. с ЕГН ********** и адрес-***
в качеството на трето лице – подпомагащо З.А.Д.А.“ АД.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, пред Апелативен съд София, с въззивна жалба, която може
да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: