Решение по дело №2016/2019 на Софийски градски съд

                                                    Р Е Ш Е Н И Е

                                                           гр.София, 27.11.2019 г.

                                                            

   СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година  в състав:         

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

                                                                                            

   Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело N 2016/2019  г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.

    СГС е сезиран с жалба на „К.“ ООД срещу отказ № 20190531005356-2/20.09.2019 г. на Агенция по Вписванията – ТР, постановен по заявление за вписване на обстоятелства по чл.63 ал.1 ЗМИП. Според жалбоподателя отказът е незаконосъобразен, защото не е необходимо към заявлението да се представят документи по чл.50а ал.2, т.3 НВСДТРРЮЛНЦ относно чуждестранните юридически лица, които осъществят контрол спрямо заявителя, защото нормата на чл.63 ал.4 ЗМИП предвижда като изискване представяне на декларация. Сочи се, че нормата на чл.50а ал.2, т.3 НВСДТРРЮЛНЦ  е в противоречие с нормата на закона  чл.63 ал.4 ЗМИП, поради което следва да се приложи законовата норма – т.е обстоятелството следва да се декларира, а не да се доказва с други документи. Иска се от жалбоподателя да се отмени обжалваният отказ и да се дадат указания за вписване на заявените обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП.

    Жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на длъжностното лице по регистрация, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

    Със заявление вх. N 20190531005356/31.05.2019 г. е заявено да се впишат по партидата на „К.“ ООД обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП.

     Със заявлението е представена декларация по чл.63 ал.4 ЗМИП, в която управителят на заявителя е посочил юридическите лица, които осъществяват контрол спрямо заявителя, както и физическите лица, които са действителни собственици.

    Представени са извлечения от Фирмен Регистър на Държавата Израел за юридическите лица, които осъществяват контрол спрямо заявителя.

     На 17.09.2019 г. длъжностното лице е указало на заявителя да представи преведени на български език актуални документи по чл. 50а ал.2, т.3 НВСДТРРЮЛНЦ за чуждестранните юридически лица.

     С обжалвания отказ е отказано вписване на заявените обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП по съображения, че не са изпълнени указанията за представяне на документи по 50а ал.2, т.3 НВСДТРРЮЛНЦ.

 

    При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

     Предмет на производството пред съда е отказ на длъжностното лице да впише обстоятелства по чл.63 ал.4 ЗМИП – действителни собственици и юридически лица, които осъществяват контрол спрямо заявителя.

 

     На първо място следва да се отбележи следното – нормата на чл.63 ал.3 ЗМИП предвижда, че за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно ЗТРРЮЛНЦ, а според ал.4 в съответния регистър се вписват данните съгласно декларация. Систематичното тълкуване на нормата на чл.63 ал.3, в която е използван изразът „съответно“, и нормата на ал.4, в която се предвижда представяне на декларация от заявителя за обстоятелствата, сочи, че заявителят не е длъжен да представя доказателства за съществуването на заявените за вписване обстоятелства, а длъжностното лице при разглеждане на заявлението не извършва проверка за съществуването на обстоятелствата, каквато извършва по чл.21 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. След като в ЗМИП е предвидено, че за подлежащите на вписване обстоятелства се представя декларация, „съответното“ приложение на ЗТРРЮЛНЦ изисква да се провери дали е представена декларация и дали в нея са посочени необходимите данни, но не и да се извършва проверка за  съществуването посочените обстоятелства, които следва да се посочат в декларацията.

    Ако в производството по вписване на обстоятелства по чл.63 ЗМИП се извършваше проверка за съществуването на обстоятелствата, не би се допуснало заявителят да представя декларация за подлежащите на вписване обстоятелства.

 

   В случая заявителят е представил декларация по чл.63 ал.4 ЗМИП, в която е посочил необходимите данни за юридическите лица, осъществяващи пряк и непряк контро           л, както и физическите лица, които са действителни собственици. От данните в декларацията се установяват физическите лица,  които стоят в началото на „веригата“ от дружества и се явяват действителни собственици на заявителя, с което изискването на закона е изпълнено.

    Нормата на чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г., на която се е позовало длъжностното лице и която предвижда да се представят документи, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, е в противоречие с нормата на чл.63 ал.4 ЗМИП, която предвижда за тези обстоятелства да се представя декларация, поради което на основание чл.15 ал.3 ЗНА следва да се приложи по-високият по степен нормативен акт – ЗМИП.

 

     С оглед на изложеното съдът намира, че обжалвания отказ следва да се отмени и да се укаже на длъжностното лице да извърши вписване на заявените обстоятелства.

     Мотивиран съдът

РЕШИ:

    

      ОТМЕНЯ отказ N 20190531005356-2/20.09.2019 г. на длъжностното лице при АВ.

      УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише по партидата на „К.“ ООД, ЕИК ********, заявените за вписване обстоятелства по заявление N 20190531005356/31.05.2019 г.

 

       Решението е окончателно.

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: