№ 41
гр. Плевен, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря Й.С.К.
в присъствието на прокурора Кр. Цв. Яч.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Частно наказателно
дело № 20224400200048 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл. 45 от закона за екстрадицията и Европейската
заповед за арест /ЗЕЕЗА/.
Образувано е за разглеждане на Европейска заповед за арест от
20.12.2021 г., издадена от съдия по досъдебно производство при Съдът в
гр.Лече, Република Италия за предаване на българският гражданин С. Д. Р. с
ЕНГ: **********.
Европейската заповед за арест е издадена за задържане и предаване с
цел провеждане на наказателно преследване на българският гражданин С. Д.
Р..
В съдебно заседание на 24.02.2022г. исканото лице изрази съгласие за
незабавно предаване на италианската страна, като не се отказа от прилагане
на принципа на обособеността. Съгласието беше направено след разясняване
на съответните възможности и права от страна на съда в присъствието на
защитник.
След изразяване на съгласието на 28.02.2022г. изтече и определения от
чл.45,ал.2 от ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на даденото съгласие,в
който не постъпи такова оттегляне.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на италиандските власти и
българската гражданка С.Д.Р. да бъде предадена с цел провеждане на
1
наказателно преследване.
Налице са всички изисквания на българския закон ЗЕЕЗА и на Рамково
решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото
лице:
Европейската заповед за арест е издадена от компетентен орган на
съдебната власт – съдия по досъдебно производство при Съда в гр.Лече,
Република Италия въз основа на заповед за задържане и предаване с цел
провеждане на наказателно преследване на българският гражданин С.Д. Р..
Заповедта е издадена в писмена форма, съдържанието й отговаря на
изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА и в съответствие с разпоредбата на чл.
37, ал. 3 от ЗЕЕЗА тя е придружена с превод на български език.
В Европейската заповед за арест са посочени характера и правната
квалификация на престъпленията –участие в престъпна група , която е
набирала и транспонтирала на територията на Италия жени с българско
гражданство, за да ги накарат да проституират , поставяйки ги в състояние на
дълбоко подчинение чрез физическо насилие, заплахи, и наказания, като
престъпната група се е облагодетелствала от проституцията и участие в
престъпна група , която е набирала различни жени от български произход,
като ги подтиква към проституиране чрез насилие, побой, наранявания ,
смъртни заплахи и държане в изолация, както и в принуждаване да предават
цялата си дневна печалба, като престъпната група се е облагодетелствала от
проституцията. Деянието представлява престъпление по чл.416, ал.1, 2 , 3 и 6 ,
по чл.61, бис.81, и чл.110 от Наказателния кодекс на Република Италия.
Максималният срок на наказанието лишаване от свобода, което може да бъде
наложено за извършените престъпления е 18 години лишаване от свобода.
В Европейската заповед за арест са посочени и обстоятелствата, при
които са извършени престъпленията, включително време, място и степен на
участие на исканото лице. Деянието, за което е издадена Европейската
заповед за арест представлява престъпление и по законодателството на
Република България – по чл.321, ал.2 вр.ал1 вр.чл.159б, ал.2 вр.ал.1
вр.чл.159а, ал.2 от НК т. е. налице са условията по чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА.
Престъплението за което е издадена заповедта не е амнистирано в
Република България и не попада под нейната наказателна юрисдикция,освен
това съдът не е уведомен,че исканото лице е осъдено за същото престъпление
за което е издадена заповедта с влязла в сила присъда от български съд или от
съд на трета държава членка на ЕС и изтърпява или е изтърпяло наказанието
или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според
законодателството на държавата,в която исканото лице е осъдено и на трето
място последното не е малолетно съгласно българското
законодателство.Поради това не са налице основанията по чл. 39 от ЗЕЕЗА за
отказ да се изпълни Европейска заповед за арест.
Преди получаването на заповедта за престъплението, за което тя е
издадена, С. Д. Р. не е привлечена като обвиняема в Република България ,
както и че не е подсъдима в Република България, което се установява от
2
приетите като писмено доказателство справка изготвена от Окръжна
прокуратура-гр. Плевен и справка за съдимост на името на исканото лице. В
същото време давностният срок за наказателно преследване не е изтекъл по
българското законодателство т. е. не са налице основанията по чл. 40, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни Европейска заповед за арест.
Липсата на неприключили наказателни производства и влезли в сила
присъди по отношение на С.Д. Р. означава и че не са налице основанията по
чл.52 от ЗЕЕЗА за отлагане предаването на исканото лице.
Издаващата държана е изпълнила задълженията си по чл.5,ал.3 от
Рамково решение на ЕС от 13.06.2002г., респ. на чл.41,ал.3 от ЗЕЕЗА.
Съобразно посочените правни разпоредби, когато ЕЗА е издадена с цел
провеждане на наказателно преследване срещу български гражданин или
лице, постоянно пребиваващо в Република България, предаването на това
лице се извършва при предварително изискана от издаващата държава
гаранция, че след като лицето бъде изслушано на нейна територия, ще бъде
върнато в Република България на неин ГКПП пункт за изтърпяване на
наложеното му наказание лишаване от свобода или взета мярка, изискваща
задържане.
След извършената проверка на основанията по чл.36 и ч.41от
ЗЕЕЗА и на основанията за отказ по чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА, съдът намира, че
следва да постанови незабавно предаване на исканото лице С. Д. Р. на
издаващата държава-членка – Република Италия.
На основание чл.44,ал.9 от ЗЕЕЗА и с оглед постановеното решение ,с което
се предава исканото лице на италианските власти, съдът следва задължително
да вземе мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
българската гражданска С. Д. Р. до приключване на процедурата по
привеждане в изпълнение на решението и предаването и на компетентните
италиански власти
По изложените съображения и на основание чл.45, ал.3 вр. чл. 44, ал. 9
от ЗЕЕЗА, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА след съгласие предаване на българския гражданин С.Д. Р.,
родена на ******* в *******, с постоянен адрес в Република България,
*******, обл.Плевен, ул.“******* , ЕГН: ********** в изпълнение на
Европейска заповед за арест № МА-1099-2021- TAR - LAR от 20.12.2021г.,
издадена от съдия при Съда в гр.Лече, Република Италия, с цел провеждане
на наказателно преследване.
ВЗЕМА мярка за неотклонение исканото лице С.Д. Р. „Задържане под
стража“ до фактическото и предаване на издаващата държава.
3
На основание чл. 53, ал. 1 от ЗЕЕЗА да се уведоми незабавно издаващия
орган за решението по Европейската заповед за арест и за действията по
изпълнението му, които ще се предприемат.
На основание чл. 53, ал. 2 от ЗЕЕЗА заверен препис от влязлото в сила
решение да се изпрати незабавно на Върховната касационна прокуратура,
Министерството на правосъдието и на Окръжна прокуратура-гр. Плевен.
Препис от решението – в частта, относно мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, да се изпрати незабавно на ОЗ „Охрана“-гр. Плевен
за изпълнение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4