№ 3763
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела П.
при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела П. Гражданско дело №
20241100103096 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искискове с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от
ЗС - за признаване за установено по отношение на ответника придобито право на
собственост върху имот по давностно владение.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на В.Т. Г.. Твърди се,
че както наследодателят им така и те осъществяват непрекъснато владение върху
½ ид.ч. от недвижим имот, съставляващ ПИ 68134.705.341 по КККР на гр.София.
Твърдят освен това, че ответникът се е снабдил с АОС по отношение на същия
имот, поради което искат установяване правото им на собственост върху него.
Претендират разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че спорът относно правото на
собственост между страните вече е решен със сила на пресъдено нещо, оспорва
твърденията за осъществена фактическа власт върху имота от страна на ищците.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Процесният недвижим имот съставлява поземлен имот с идентификатор №
68134.705.341, находящ се в гр. София, УПИ IV - 683a от кв.198 по плана на м.
1
“Христо Смирненски - Слатина“, одобрен със Заповед № РД-117/27.02.1975г.,
Заповед № РД–09-380/27.12.1994г., Заповед № РД-09-50- 625/25.11.1997г., Решение
№ 535/07.10.2010г. по Протокол №74/07.10.2010г. на СОС, който е идентичен с
имот с планоснимачен № 1, кв.52, от стария кадастрален план на гр. София,
кадастрални листове 412, 435 от 1942г. одобрен със Заповед № 6046,
6048/20.12.1950г., отреден за Ливада местност „Чифлика“ от кадастрален план с
обща площ от 3357кв.м.
Няма спор по делото и от представените писмени доказателства се
установява, че ищците А. В. Г., С. В. Г. и К. Р. Г. са наследници по закон на В.Т. Г.,
ЕГН **********, починал на 10 август 2016 г. – съответно синове и преживяла
съпруга. В. Г. е единствен наследник на Т. Г. В. /негов баща/, починал на 26
февруари 1988 г.
По искова молба, подадена от наследниците на Г.В.К. / В.Б. Г., ЕГН ****,
М.П.Л., ЕГН **********, Б.П.Д., ЕГН **********, Л.П. Г., ЕГН **********, В.Т. Г.
/чиито наследници са ищците/, Д.К. Г., ЕГН **********, К. Г. Г., ЕГН ********** и
С.Г.И., ЕГН **********/ е било образувано гр. дело № 16682 от 2011 г. на СГС, по
което е бил предявен от тях срещу Столична община положителен установителен
иск за собственост по ЧЛ.124, ал.1 от ГПК, основан на наследствено
правоприемство от Г.В.К., евентуално - изтекла 10-годишна придобивна давност,
считано от 4 май 1994 г., относно процесния недвижим имот. По делото В.Т. Г.
(чиито наследници са ищците) - е претендирал установяване право на собственост
върху ½ идеална част от правото на собственост върху имота.
Положителният установителен иск за собственост по това дело е отхвърлен
и на двете предявени основание с решение N9 6243 от 22.8.2013 г. по гр. дело N9
16682/2011 г. на СГС, потвърдено с решение N91491 от 14.7.2014 г. по гр. дело N9
437 от 2014 г. на САС, оставено в сила с решение N9 45 от 16.3.2015 г. по гр. дело
N9 6533 от 2014 г. на II ГО на ВКС, тъй като не е доказано от ищците да са
придобили по наследство имота, както и, че същият не е придобит от тях по
давност. Решението е влязло в сила на 16.06.2015г
Въз основа на влязлото в сила решение, Столична община, район „Слатина“
е издала АЧОС N91704 от 30.9.2016 г., с който е актувала като частна общинска
собственост процеесния имот.
По делото са приети две заключения на СТЕ, които съдът възприема изцяло.
От тях се установява вида на процесния недвижим имот, както и състоянието му
към датата на изготвяне на експертизите. Така по заключението на СТЕ, прието в
2
с.з. от 12.11.2024г., вещото лице сочи, че имотът е обрасъл с растителност, има
следи от бетонови настилки, кокто и части от ограда с дървени колци и бодлива
тел, имотът е видимо необитаем, неподдържан и неизползваем. Вещото лице по
приетата в с.з. на 20.05.2025г. експертиза сочи, че част от процесния имот попада в
заградена площ, върху която са разположени открити и закрити складове, ползвани
от Столичен инспекторат към Столична община, за изграждането на които липсват
строителни книжа. Вищото лице сочи, че към датата на експертизата части от
процесния имот се използват за паркиране.
По делото са събирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели на
всяка от страните. Показанията на свидетеля Г. /от страна на ищеца/ обаче не
съдржат конкретика относно релевантни за спора факти, и доколкото са дадени от
лице, в близки, приятелски отношения с ищците, не могат да бъдат годно
доказателство за фактите, които се цели да се установят с тях. Съдът приема за
необективни и фактите изложени от свидетеля, доведен от ответника. Последният
е служител при ответника, което рефлектира върху достоверността на показанията
му.
Съдът не обсъжда останалите, представени по делото писмени
доказателства, приемайки ги неотносими към предмета на делото – същите касаят
принадлежността на правото на собственост върху част от процесния имот преди
одържавяването му, били са предмет на изследване в предходното производство
между страните, респ. техните наследодатели, и доколкото в случая предмет на
делото е установяване право на собственост, основано на давностно владение, а не
наследствено провоприемство, не следва да бъдат обсъждани, още повече че СПН
на предходното решение обхваща всички факти, преди постановяването му, и
препятства възможността за преразглеждането им.
Така установената фактическа обстановка налага слените правни изводи:
За да бъде уважен установителния иск за собственост, е необходимо
ищецът да установи пред съда по безспорен начин, че е собственик на процесния
имот на твърдяните основания – в случая изтекла в придобивна давност. За да бъде
приложен института на придобивната давност, е необходимо кумулативното
наличие на няколко предпоставки – осъществяване на владение за определен
период от време /5, респ.10 години/, владението да е осъществявано с намерение за
своене, непрекъснато, несъмнено и явно, които в случая не са налице, което
обуславя и неоснователност на предявените искове.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на
3
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че
владението трябва да е постоянно /фактическата власт върху вещта и държането й
като своя да нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи вещта/,
непрекъсвано /чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е установено с насилие/, явно /не е
установено по скрит начин, тайно от предишния владелец/, несъмнително.
Владението е съмнително, ако не може със сигурност да се каже дали действително
владелецът упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да
държи вещта като своя. Тези признаци се приемат като логическо следствие от
основните два признака – упражняване на фактическа власт и намерение за своене
на вещта.
В настоящия процес ищците, чиято е доказателствената тежест не
ангажираха никакви доказателства, от които да се установи, че както те, така и
техните праводатели са установили владение и/или държане върху процесния
недвижим имот. По делото не е доказано при условията на пълно и главно
доказване, че било ищците, било техните праводатели, са осъществявали
несъмнително и явно владение върху процесния недвижим. Дори и да се приеме,
че са посещавали имота /което също не е доказано по делото/, то тези факти не
обосновават извод за наличие на явно и необезпокоявано владение от страна на
ищците.
Не е установено/доказано ищците да са манифестирали пред когото и да
било, намерение за своене, не са противопоставяли такова на собствениците, нито
са осъществявали владението така, че всеки заинтересуван да може да научи за
него. Нещо повече – съдът приема, че ищците по никакъв начин не са
манифестирали намерението си за своене. В тази връзка са заключевията на
приетите по делото експертизи, в които вещите лица, след оглед на място са
установили запустял терен, част от който се използва за паркиране на автомобили..
Изложеното дава основание да се приеме, че ищците не доказаха да са
манифестирали пред собствениците на имота намерение за своене, не са им
противопоставяли такова, нито са осъществявали владението така, че всеки
заинтересуван да може да научи за него. Владението не е било явно и несъмнено и
не разкрива ясно желанието на владелеца. Единственото действие, с което са
манифестирани собственнически намерения, е предявяването на иск от
наследодателя на ищците през 2011г. срещу ответника по отношение на имота.
Давността е прекъсната, като след постановяване на съдебното решение започва да
4
тече нова давност, която в случая е 10 годишна /доколкото предявеният иск е
отхвърлен и на двете, заявени основания/. Броен от датата на влизане на
решението в сила – 16.03.2015г., 10-годишният давностен срок изтича на
16.05.2025г./ при съобразяване чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28. 03.
2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.)/ Исковата молба е подадена на 15.03.2024г., поради
което и към тази дата предвиденият в закона срок за придобиване на имота по
давност не е изтекъл.
Доколкото не е установено по делото ищците и техните праводатели, да са
осъществявали владение върху процесния имот, а давността за придобиването му е
започнала да тече през 2015г., в случая е ирелевантно дали по отношение на него е
действала забраната за придобиване, както и какви са последиците от Решение №
3/24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд с което са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и
на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че в случая не се доказа ищците да са
установили владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС върху процесния имот, нито да
е изтекъл предвидения в закона давностен срок, поради което не може да се
приеме, че са станали собственици по давностно владение на основание чл. 79, ал.
1 ЗС.
Предвид това и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема, че ищците
не се легитимират като титуляри на правото на собственост върху процесния имот,
на соченото от тях придобивно основание – придобивна давност, поради което
предявения иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява неоснователен като
такъв подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото ищците нямат право на разноски.
В тяхна тежест следва да се възложат сторените от ответника такива в
размер на 1 400 лева – заплатени депозити за възнаграждение на ВЛ и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено при условията
на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. В. Г., ЕГН **********, С. В. Г., ЕГН
********** и К. Р. Г., ЕГН **********, срещу Столична община, БУЛСТАТ
*********, гр. София, ул. „Московска“ № 33, искове по чл.124 ГПК, вр. чл.77, ЗС
във вр. с чл.79, ал.2, ЗС – за признаване правото им на собственост по давностно
владение в периода 1 юни 1996 г. до 9 март 2022 г върху а 1/2 идеална част от
Поземлен имот 68134.705.341 по КККР на гр. София, одобрени със заповед № РД-
18-138 от 24.7.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 3356 кв.
метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 683а, съседи:
68134.705.1553, 68134.705.1554, 68134.705.1337 и 68134.705.1396.
ОСЪЖДА А. В. Г., ЕГН **********, С. В. Г., ЕГН ********** и К. Р. Г.,
ЕГН **********, да заплати на Столична община, БУЛСТАТ *********, гр.
София, ул. „Московска“ № 33, сумата от 1 400 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6