РЕШЕНИЕ
№……..
гр.София, 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, TO, VI, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и
двадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Маджев ч. гр. д. № 15853 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба на длъжника в изпълнителното производство „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу
разпореждане на частен съдебен изпълнител В.М.от 08.11.2019 г. по изп. дело №
20198600401913, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да
бъдат намалени приетите с изготвена сметка от 04.11.2019 г. разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес /378,82 лв./, както и такива
за начислена такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ /235,43 лв./.
Жалбоподателят
твърди, че определените разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от
200,00 лв. били прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на
делото, тъй като в изпълнителното производство не били предприети никакви
изпълнителни действия. В случаят длъжникът възразява да бъде обременяван с
разноски за адвокатски хонорар начислен на основание чл. 10, ал. 2 от НМРАВ,
защото не били изпълнени в съвкупност уредените положителни предпоставки
създаващи основание за начисляване на подобен хонорар, а именно – извършено
процесуално представителство по защита й съдействие от страна на пълномощника
на взискателя по изпълнителното дело, а така също извършването на действия от
натоварения процесуален представител, които са ориентирани към удовлетворяването
на паричното вземане. Единственото адвокатско възнаграждение, което по мнение
на жалбоподателя е допустимо да бъде присъдено в полза на кредитора е такова за
образуването на цитираното изпълнително дело, каквото изрично предвижда чл. 10, ал. 1
от НМРАВ. Настоява се за постановяване на съдебен акт, с които съдът да отмени
обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител, имащо за предмет отказ да се
редуцира определеното в изпълнителния процес адвокатско възнаграждение, и да
разреши по същество въпросът със следващите се в полза на взискателя - Я.разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителния процес, както и този свързан с
формираната пропорционална такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ, която е възложена за
плащане в тежест на жалбоподателя.
С депозираното
на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, процесуалния представител на
взискателя – Я., адвокат Х., възразява по жалбата намирайки я за неоснователна,
като оценява оплакванията направени от длъжника по изпълнението, като некореспондиращи
на събраните в изпълнителния процес доказателства. Поддържа се, че действията
на процесуалния представител на субекта инициирал изпълнителното дело не се
свеждали само до изявлението за неговото образуване, а напротив те продължавали
с подаване на молба от 04.11.2019 г., която съдържала искане до ЧСИ за
предприемане на действия по имуществено проучване на длъжника с оглед
установяване наличието на банкова сметка *** изпълняваното вземане. В резултат
именно от тази молба, сметката на длъжника в „О.Б.“ АД била запорирана от
съдебния изпълнител. Сочи се, че именно привеждането в действие на този изпълнителен способ е предизвикало
погасяването на допуснатото до принудително събиране вземане, като същото е
било платено на 11.11.2019 г. по сметката на ЧСИ. Това плащане не било
доброволно, а вследствие на наложения запор. Аргумент за липса на основание за
начисляване на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
образувания изпълнителен процес не можело да се извлича и от това, че
погасяването на дълга било станало в пределите на срока за доброволно
изпълнение. Нямало причина длъжникът да има привилегировано положение в
изпълнителния процес, поради това, че бил дружество с изцяло държавно участие в
капитала, което го правело сигурен платец, и в този контекст да е необходимо
всякога да се изчаква изтичане на срока за доброволно изпълнение за да се
пристъпи към прилагането на способа запор върху банковата му сметка. Добавя се
и довода, че конкретното дружество-длъжник е пословично с това, че никога не
изпълнява доброволно и в срока за доброволно изпълнение, а напротив събирането
на сумите по изпълнителните листа винаги е последица от наложен запор върху
банковата му сметка. Предвид това възприетото от ЧСИ адвокатско възнаграждение
изцяло е съобразено с правилата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от НМРАВ, тъй като от
кредитора са предприети действия, като по образуване на изпълнителното дело,
така и такива с цел удовлетворяване на принудителното изпълнение. Изказана е и
позиция относно сочената в жалбата прекомерност на присъдения адвокатски
хонорар, като е отбелязано, че същия е формиран от сбора между хонорара по чл.
10, т. 1 от Наредбата /200 лв./ и този по чл. 10, т. 2 от Наредбата /178,82
лв./ и тези възнаграждения са определени, като е съблюдаван минимално възможния
според визираната наредба размер, поради което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК било несъстоятелно. Предвид това въпросът с това, каква е правната и
фактическа сложност на делото изобщо не следвало да се дискутира, защото
уговорените възнаграждения били в минимален размер под, чиито размер изобщо не
могло да се договаря. Заради изложеното, ответника по жалбата настоява тя да
бъде оставена без уважение от съда. Успоредно с това се иска и присъждане на
направените от тази страна разноски за участие в настоящия процес, съставляващи
заплатен адвокатски хонорар в размер на 200,00 лв.
В мотиви на
ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за неоснователност
на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес на носителите на изпъляемото
право търсеният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ, като било невъзможно
същият да бъде намален. Посочено е и това, че допуснатото до принудително
изпълнение вземане не е било платено в срока за доброволно изпълнение от
адресата му, а е било събрано като последица от наложен запор върху банковата
сметка на длъжника.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното:
Съгласно чл.
435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се
подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания
случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е
оставено без уважение искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя –
М.А.Я., поради прекомерност до сумата от 200 лева - дължимо адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното производство, съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и за изменение в размер на начислената такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, поради ползването на погрешна база за неговото
изчисление.
Съгласно чл.
78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 ЗА. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива
изпълнението, който следва да се произнесе по това искане и този негов акт
подлежи на съдебен контрол относно законосъобразността му.
Следователно,
жалбата, по която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на
съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на съдебен
изпълнител В.М., с peг. № 860, с което
искането на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** за намаляване на определеното в
полза на взискателя адвокатско възнаграждение, съответно на начислените такси
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ е оставено без уважение.
От приложените
преписи на документите, съдържащи се в изпълнително дело № 20198600401913, се
установява че изпълнителното производство е образувано срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
по молба на М.А.Я., депозирана чрез процесуален представител - адв. П.Х., въз основа на
изпълнителен лист от 25.10.2019 г., издаден по гр. дело провело се пред СРС,
ГО, 52 състав, за принудително събиране на сумата от 1823,54 лв. - присъдени
разноски в производството пред районен съд. В молбата за образуване на
изпълнителното производство отсъства посочването на конкретни изпълнителни
способи, като към същата е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между М.А.Я.–клиент и П.Х. –
адвокат. Съобразно изразената в него воля, страните са се съгласили за
заплащане на хонорар за адвокатска защита в иницииран изпълнителен процес в
размер на сумата от 378,82 лв., за която е отразено, че е била заплатена в
брой.
До длъжника „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****** е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която същия е
приканен да осъществи доброволно изпълнение на задълженията си по изп. дело № 20198600401913,
съставляващи, както следва : 1 823,54 лв. – неолихвяема сума /, 245,86 лв.
– разноски по и.д., 235,43 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ ,
както и сумата от 378,82 лв. – адвокатско възнаграждение. Поканата е получена
от длъжника по изпълнението на 05.11.2019 г. Считано от този момент за него е
започнал да тече срокът за доброволно плащане на дълга по образуваното
изпълнително производство.
Посредством
молба от 04.11.2019 г. процесуалния представител на взискателя е заявил пред
ЧСИ желанието си с цел събиране на вземането му да бъдат извършени изпълнителни
действия свързани с проучване имуществото на длъжника, като при установяване на
банкова сметка ***, то да се предприемат действия по налагане на запор до
размер на вземането.
На 04.11.2019
г. съдебния изпълнител, комуто е поверено изпълнителното дело е изпратил
съобщение за налагане на запор до „О.Б.“ АД върху поддържаната от „Т.С.“ ЕАД
банкова сметка, ***о размера на визираните в съобщението суми.
Запорът е бил
наложен, като вследствие на него от сметката на „Т.С.“ ЕАД на 11.11.2019 г. е
била удържана сумата в размер от 2 731,95 лв., която е била преведена по
сметка на ЧСИ-В.Матова, при посочено основание - изпълнително дело № 20198600401913.
Своевременно още
на 08.11.2019 г. длъжникът по изпълнението се е възползвал от процесуалната му
възможност да подаде възражение срещу определеното като дължимо адвокатско
възнаграждение с искане за неговото намаляване до размера от 200 лева, както и
срещу определения размер на такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС. В
отговор на така упражненото възражение чрез разпореждане от 08.11.2019 г. ЧСИ –
В. М.е оставила искането без уважение, което обуславя процесуалната допустимост
на жалбата, тъй като при всички случаи адресат на искане за намаляване на
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е съдебният изпълнител.
Разгледана по
същество жалбата е основателна, като атакуваното произнасяне на съдебния
изпълнител относно отговорността за разноските е неправилно.
Съгласно
решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС
и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод
за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Жалбоподателят не оспорва принципната си отговорност за разноски, но оспорва
техния размер.
В молбата за
образуване на изпълнително дело процесуалния представител на взискателя е
делегирал на съдебния изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ определянето на начина
и предмета на изпълнението. С разпореждане от 30.10.2019 г. съдебния изпълнител
наред с това, че е постановил образуване на изпълнителното дело и е определил
размера на разноските, е разпоредил предприемането на действия по обезпечаване
и реализиране на взискването, доколкото е изрично натоварен с правомощията по
чл. 18 ЗЧСИ. Сред тези действия несъмнено попада и това свързано с налагането
на запор върху банковите сметки на длъжника. Това, че по-малко от седмица след
образуване на изпълнителния процес, процесуалния представител на носителя на
правото на принудително изпълнение се е обърнал отново към ЧСИ и е формулирал
изрично искане за налагане на запор, всъщност представлява уточняване на
молбата по чл. 426 ГПК, но не може да се разглежда, като предприемане на
допълнително действие насочено към удовлетворяване на вземането, тъй като както
се посочи ЧСИ е постановил предприемането на действия със същото приложно поле
още на 30.10.2019 г. Това, че разпореждането в тази насока не е било приведено
в изпълнение от съдебния изпълнител към датата -04.11.2019 г. не може да се
разглежда, като отсъствие на избран до момента изпълнителен способ – налагане
на запор. Следователно изявлението от 04.11.2019 г. на адвокат Х. не може да се възприема, като самостоятелно
действие по процесуално представителство в изпълнителния процес, което да
обуславя пораждане на право на допълнително адвокатско възнаграждение по чл.
10. т. 2 от НМРАВ.
Констатира се, че дългът по
изпълнителният лист е бил погасен изцяло в срока на доброволно изпълнение - на
11.11.2019 г./шест дни след получаване от длъжника на поканата за доброволно
изпълнение/, поради което в тежест на длъжника по изпълнението трябва да се
възложи репарирането на разноските за адвокатско възнаграждение единствено за
действието по образуване на изпълнителното дело, защото дългът е погасен в
срока за доброволно изпълнение, а не в резултат на осъществени след изтичане на
срока за доброволно изпълнение изпълнителни способи. Преди да изтече срокът за
доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 от ГПК съдебният изпълнител не е длъжен
да предприема извършване на действия по принудително изпълнение, а длъжникът не
може да бъде лишен от възможността да изпълни задължението в срока за
доброволно изпълнение, с което да се освободи от отговорност за заплащане на
съдебни разноски по чл. 10, т. 2 НМАВ. Обстоятелството, че съдебния изпълнител
е предприел действия по налагане на запор, вследствие на които е постигнато
удовлетворяване на дълга, но в пределите на срока за доброволно изпълнение не
може да се разглежда, като такова пораждащо носенето на отговорност за разноски
извън тези за образувания изпълнителен процес. Да се приеме обратното, означава
да се обезмисли института на доброволното изпълнение при иницииран изпълнителен
процес.
В този смисъл в
производството е дължимо единствено и само възнаграждението по чл. 10, т. 1
НМРАВ - за образуване на изпълнителното производство и затова в тежест на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ****** следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение
за защитата, осъществена от един адвокат, като при осъществените по конкретното
изпълнително дело факти съдът намира, че няма основание за начисляване на
възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ. В този контекст адвокатското възнаграждение,
което подлежи на репариране от длъжника по изпълнението е единствено това
заплатено във връзка с действието по образуване на изпълнителния процес, чиито
минимален размер е установен на сумата от 200 лв., като това трябва да бъде и
границата, до която да се ангажира отговорността на „Т.С.“ ЕАД, а за горницата
до 378,82 лв. разноските поради своята прекомерност да бъдат редуцирани.
Що се касае до
начислените разноски по т. 26, б. "б" ТТРЗЧСИ и разписаната методика
за тяхното формиране, настоящият състав намира следното :
Така
изпълняемото право по процесното изпълнително производство е в размер на сумата
1823,54 лева – присъдени суми по изпълнителния лист, както и 200,00 лева –
адвокатско възнаграждение следващо се за изпълнителното производство.
Следователно, основата, върху която трябва да се изчислява таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, е в размер на сумата 2 023,54 лева и съгласно разпоредбата на т.
26, б. "б" ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер на 181,96 лева,
без ДДС или 218,36 лева с включен ДДС, което означава, че определените разноски
по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на сумата от 235,43 лв. трябва да бъдат редуцирани до
възприетия размер от 218,36 лв.
По изложените
съображения, разпореждането на съдебния изпълнител датиращо от 08.11.2019 г. с
което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени
приетите с изготвена сметка от 04.11.2019 г. разноски за адвокатско възнаграждение
в изпълнителния процес /378,82 лв./, както и такива за начислена такса по т. 26
от ТТР по ЗЧСИ /235,43 лв./, следва да се отмени като незаконосъобразно, като
вместо това възнаграждението се намали до сумата от 200,00 лева, която
съставлява минималния размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнително дело, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
респективно начислената такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на сумата от 235,43
лв. трябва да бъдат редуцирана до възприетия размер от 218,36 лв.
При този изход
на спора в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** следва да се присъдят разноските за
настоящото производство, които възлизат на сумата 123,00 лева, формирана от
заплатени държавни такси в общ размер от 73,00 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева. С оглед неблагоприятния изход на
произнасянето по жалбата по отношение на ответника по нея право на разноски не
се поражда.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по
жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, разпореждане на частен съдебен
изпълнител В.М.от 08.11.2019 г. по изп. дело № 20198600401913, с което е
оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите с
изготвена сметка от 04.11.2019 г. разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителния
процес, както и такива за начислена такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, както следва
: за сумата над 200,00 лв. до 378,82 лв. присъдено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита; за сумата над 218,36 до 235,43 лв.,
съставляваща начислена такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, и ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
приетите разноски в изпълнителния процес, които са възложени в тежест на
длъжника по изпълнението - „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****** по образуваното изпълнително
дело № 20198530400526, както следва : за адвокатско възнаграждение на взискателя
М.А.Я.до сумата от 200,00 лв.; и за начислена такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ до
сумата от 218,36 лв.
ОСЪЖДА М.А.Я.,
с ЕГН **********, да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, на основание
чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 123,00 лева – разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.