Р E Ш Е Н И Е
№ 227
гр.Плевен, 27.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
април две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове: Елка
Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 184 описа на Административен съд - Плевен за 2021 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260060
от 04.02.2021 г., постановено по анд № 251/2020 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил
Наказателно постановление № 20-0374-000680 от 17.08.2020 г. на началника на РУ
– Червен бряг при ОД на МВР – Плевен, с което на П.С.П. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП и
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 50 лева за нарушение
на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП и глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за това, че на
5.08.2020 г. в 09,25 часа в гр.Червен бряг на кръстовището на ул. „Княз Борис
І“ и ул. „Васил Априлов“, като водач на лек автомобил *****с рег.№ *****паркира
в района на кръстовището на по-малко от пет метра от него и не носи свидетелство
за регистрация на МПС, което управлява.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от П.С.П. чрез адвокат Ц.Ц. ***,
който счита същото за неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
необосновано и постановено при липса на мотиви към него, като счита още, че
наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи, че в хода на съдебното
производство пред въззивния съд е била разкрита фактическа обстановка, от която
е установено, че са налице обстоятелства, водими към неправилно констатирано
нарушение по ЗДвП. Намира, че съдът не се е съобразил и не е кредитирал
изложеното във въззивната жалба пред първата инстанция, че е налице
несъответствие между АУАН и НП, както и че е кредитирал избирателно
обстоятелствата относно отразените в АУАН обстоятелства като вина на
жалбоподателя, в услуга на санкциониращия орган, в подкрепа на техните
констатации за извършено от П. административно нарушение. Навежда доводи, че в
конкретния случай административно наказващият орган не е установил важни
елементи от състава на приписаното на П. административно нарушение, както и че
посочените като нарушение норми и нормите, по които е наказан, съществено се
разминават помежду си, както и с описаната в наказателното постановление
фактическа обстановка. Твърди, че наказващият орган в НП не се е произнесъл по
въпроса за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН към настоящия случай,
независимо, че в НП посочва, че е взел предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване, смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на дееца, и не става ясно как е
извършена преценка на извършеното административно нарушение. Позовава се в тази
насока на Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007 г. по тълк.н.д.№ 1/2005 г. Според касатора следва да се има предвид,
че когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради
издаването му в противоречие със закона. Счита още, че отразеното в АУАН и НП представлява
маловажен случай, в административната
преписка няма данни проверяващите да са установили каквито и да е други
нарушения на закона и по-специално на ЗДвП. Намира, че поради липсата на
настъпили вредни последици от нарушението в случая, обществената опасност на
деянието е явно незначителна. Счита, че изложеното релевира и с трите
касационни основания на чл.348 от НПК и решението е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. В заключение моли съда да отмени решението.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява и не взема становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът Районно управление на
МВР – Червен бряг не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че на
5.08.2020г. около 09.25 часа, П. бил спрял управлявания от него автомобил
в гр. Червен бряг, в района на
кръстовището образувано от ул. „Княз
Борис“ и ул. „Васил Априлов“. Същият бил водач на л.а. „*******“ с рег. № *****.
В хода на извършената проверка се установило също така, че П. не носи
свидетелство за регистрация на МПС. Така описаната в съставените АУАН и НП фактическа
обстановка въззивният съд установил от
показанията на разпитаните свидетели-полицейски служители Н.З.З. и Й.И.Д.,
както и от приетата по делото схема на кръстовище. От тези доказателства
установил, че П. е бил спрял управлявания автомобил не преди зоната, на която
се пресичат пътищата, а в самото платно, на което двата пътя се сливат, тоест в
зоната на кръстовището. За констатираните нарушения полицейските служители
съставили акт за установяване на административно нарушение, на база на който е
издадено обжалваното постановление. Съдът направил извод, че в хода на
административно наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на НП. Административно
наказващият орган е надлежно оправомощен да издава наказателни постановления,
видно от заповедта на министъра на МВР, находяща се на лист 10 от въззивното дело. Съдът приел още, че при определяне вида и размера на наложените
наказания административно наказващият орган правилно ги е определил по вид –
глоба и е наложил минимален размер на наказанията, съобразявайки степента на
обществена опасност на извършителя, който до този момент няма данни да е системен
нарушител на правилата за движение по пътищата. Направил извод, че извършените
нарушения не могат да бъдат характеризирани като маловажен случай, тъй като са
нарушения на формално извършване и не може да се съпоставят по тежест, за да
бъдат охарактеризирани като такива, които са с по-малка степен на обществена
опасност. На тези основания съдът потвърдил изцяло оспореното НП, и по
отношение на двете вменени нарушения.
Касационната инстанция намира
оспореното решение на въззивния съд за правилно и обосновано на събраните по
делото доказателства. Оспореното решение не страда от порока „липса на мотиви“.
То , макар и кратко и лаконично, е отговорило в решаващите си мотиви на всички
релевирани от касатора възражения, които правилно са приети за неоснователни. Съгласно
чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, престоят и паркирането са
забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Правилно е издирена и
приложимата за нарушението санкционна разпоредба на чл. 183, ал.
4, т. 8 от ЗДвП, съгласно която водач, който неправилно престоява
или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници
или кръстовище, се наказва с глоба в размер 50 лв. Съдът намира за безспорно
установено, че касаторът в качеството си на водач на МПС е паркирал в зоната на
кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 от
ДР на ЗДвП. Видно е от приложените към доказателствата на л.39-40
делото специализирана карта и кадастрално-административна карта, улиците „Васил
Априлов“ и „Княз Борис I“ се пресичат и
образуват кръстовище. Свидетелят Д. при разпита си в съдебно заседание е
съобщил, че П. е паркирал в района на кръстовището, като е обяснил, че имал
работа наблизо. Фактът, че е спрял на кръстовище, се потвърждава и от
изнесените данни във възражението на П. против съставения АУАН, той пише“ спрял
съм на кръстовище……, като не съм нарушил никакъв знак за спиране“. Правилно решаващият съд е посочил, че релевантен
за отговорността на касатора е факта, че МПС е паркирано в зоната на самото кръстовище и
на по-малко на 5 метра от него. Изпълнителното деяние е описано пълно и точно и
се е осъществило чрез паркиране на кръстовище или на по-малко от 5 метра от
него. Констатациите в Акта за установяване на административно нарушение,
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, а
същите се подкрепят от събрания доказателствен материал. Не са представени
такива, които да оборват установените в административнонаказателното
производство факти.
И АУАН, и НП са издадени от компетентни органи съобразно представените по въззивното
дело заповеди на л.24-26.
Противно на оплакванията в касационната жалба,
описаните в АУАН и в НП фактически обстоятелства във връзка с нарушението са
напълно идентични, кореспондират си и не е налице твърдяното несъответствие. И
словесно, и цифрово, вмененото на П. нарушение е описано по идентичен начин и в
съставения АУАН, и в издаденото НП. Изпълнителното деяние е описано пълно и
точно и се е осъществило чрез паркиране на кръстовище или на по-малко от 5
метра от него. В АУАН и НП правилно и точно е описано извършеното нарушение, посочени
са както датата, мястото и часа на извършване на нарушението, така и обстоятелствата
при които е било извършено. Ето защо не е допуснато нарушение и на чл. 42
и 57 от ЗАНН.
Фактическите констатации по акта не се опровергават от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, безспорно е установена самоличността на
нарушителя и виновното извършване на нарушението. Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът намира за установено, че жалбоподателят виновно е нарушил нормата на чл. 98, ал.
1, т. 6 от ЗДвП, за което и правилно е бил наказан съобразно нормата
на чл. 183, ал.
4, т. 8 от ЗДвП, до какъвто извод е достигнал и въззивният съд.
Разпоредбата на чл. 183, ал.
4, т. 8 от ЗДвП не е с предвиден минимум и максимум, т. е. същият е
строго фиксиран от законодателя, което означава, че законодателят не е дал възможност
на административно-наказващия орган за преценка при определяне размера на
глобата. Този размер е конкретно фиксиран. Следователно, при установяване на
всички елементи от хипотезата на правната норма, административно наказващият
орган правилно е наложил посоченото наказание в законно установения му фиксиран
размер.
В конкретния случай, не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай"
се съдържа в чл. 93, т. 9
от НК, чиито разпоредби съгласно чл. 11 от ЗАНН са субсидиарно приложими в производството по налагане на
административни наказания по въпросите за отговорността. Съгласно цитираната
норма, "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид, в
случая на административно нарушение от съответния вид. Преценката за
маловажност следва да се прави на базата на фактически данни за всеки конкретен
случай. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретно извършеното деяние, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, не е
маловажен случай. Чрез спирането и паркирането в зоната кръстовището и в непосредствена
близост до него се възпрепятства видимостта на другите участници, както водачи
на превозни средства, така и пешеходци и се създава опасност за тях.
Нарушението е формално и с факта на неговото установяване, законът свързва
настъпването на определени неблагоприятни правни последици, поради което и
административнонаказващият орган не е допуснал нарушение на закона, като не е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. А и в конкретния случай на административно нарушение, липсата
на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при очертаване на
конкретния състав на административно нарушение. Правната теория и съдебната
практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава,
очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние,
което нормата запретява като престъпление, респ. нарушение от даден вид.
Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието е съобразена от
Закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези
обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които
определят и индивидуалната тежест на конкретното престъпление, респ. нарушение
от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание. Отделно от това извършеното нарушение не се
отличава по никакъв начин от обичайните такива нарушения, за да се тълкува като
маловажно, поради което настоящият съдебен състав счита този довод на
жалбоподателя за неоснователен.
Не се твърди и не се установява от доказателствата по
делото П. в момента на проверката да е носил в себе си СРМПС.
Ето защо оспореното решение като валидно, допустимо и
правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260060 от 04.02.2021 г., постановено по анд №
251/2020 г. на Районен съд – Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/