№ 184
гр. Варна, 01.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500130 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от СТ. В. П., чрез процесуалния му представител адв. Цв.Д.,
против разпореждане №16/04.01.2022г., постановено по в.гр.д.№1703/21г. по
описа на ВОС, гр.о., с което е върната на основание чл.286, ал.1, т.3 от ГПК
касационна жалба вх.№26873/29.12.2021г., подадена от СТ. В. П., чрез
адв.Цв.Д., против Решение №1736/19.11.2021г., постановено по в.гр.д.
№1703/21г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че разпореждането е
неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на
съдопроизводствените действия по администриране на подадената от
страната касационна жалба.
Въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна в депозирания
в срока по чл.276, ал.1 от ГПК отговор по частната жалба чрез процесуалния
представител адв.Н.Б. поддържа становище за нейната неоснователност и
моли обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен акт.
Производството по в.гр.д.№1703/21г. по описа на ВОС, гр.о. е по реда на
чл.294, вр. чл.258 от ГПК.Образувано след като с решение №50/12.05.2021г.,
постановено по гр.д.№1737/20г. по описа на ВКС, IV гр.о., е обезсилено
решение №200/14.02.2020г., постановено по в.гр.д.№2171/19г. на ВОС, и
потвърденото с него решение №4300/16.10.2019г., изменено в частта за
разноските с определение №15332/22.11.2019г., постановени по гр.д.
№8697/19г. на ВРС - в частта, с която предявеният от СТ. В. П. срещу
„Енерго-Про Продажби“АД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от
1
ГПК е уважен за разликата над сумата 4 923, 48лв. до сумата 5 623, 48лв.,
както и е прекратено производството по делото в частта за тази разлика от 700
лв., по отношение на която СТ. В. П. се е отказал от иска си, както и е
отменено решение №200/14.02.2020г., постановено по в.гр.д.№2171/19г. на
ВОС в останалата част и е върнато делото на ВОС за ново разглеждане в
непрекратената част от друг негов въззивен състав.
Производството по гр.д.№8697/19г. на ВРС е образувано по предявен от
СТ. В. П. против „Енерго-Про Продажби“АД отрицателен установителен иск
с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска 5 623, 48лв., за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5 623, 48лв.,
начислена по посочената в исковата молба фактура от 14.05.2019г.
С решение №4300/16.10.2019г., постановено по гр.д.№8697/19г. на ВРС,
искът е изцяло уважен.По подадена въззивна жалба от „Енерго-Про
Продажби“АД против цитираното решение е образувано в.гр.д.№2171/19г. по
описа на ВОС.С решение №200/14.02.2020г., постановено по в.гр.д.
№2171/19г. на ВОС, решение №4300/16.10.2019г., постановено по гр.д.
№8697/19г. на ВРС, е изцяло потвърдено.Предвид цената на иска - 5 623,
48лв. решение №200/14.02.2020г. е подлежало на касационно обжалване.По
подадената от „Енерго-Про Продажби“АД касационна жалба е образувано на
03.07.2020г. гр.д.№1737/20г. по описа на ВКС.С определение
№666/03.11.2020г., постановено по гр.д.№1737/20г. по описа на ВКС,
решението на ВОС е допуснато до касационно обжалване.След внасяне от
касатора на дължимата д.т. е насрочено за разглеждане в о.с.з. на 25.02.2021г.
със съобщение, обн.ДВ, бр.108/22.12.2020г.На 24.02.2021г. е депозиран от
ищеца пред ВКС частичен отказ от иска, а именно за сумата, представляваща
разликата над 4 923, 48лв. до 5 623, 48лв./т.е. за сумата от 700лв./.Молбата е
докладвана в о.с.з. на 25.02.2021г., като съдът е посочил, че се произнесе по
същата впоследствие.С цитираното решение №50/12.05.2021г., постановено
по гр.д.№1737/20г. по описа на ВКС, IV гр.о., предвид извършения отказ, са
обезсилени решенията на ВОС и ВРС в частите им, с които е разгледан искът
за сумата, представляваща разликата над 4 923, 48лв. до 5 623, 48лв. и в тази
част производството по делото е прекратено, а в останалата му част, т.е. за
сумата от 4 923, 48лв., решението на ВОС е отменено и върнато на ново
разглеждане от друг въззивен състав.
При новото разглеждане на делото от ВОС/образувано във в.гр.д.
№1703/21г./, е постановено решение №1736/19.11.2021г., с което решението
на ВРС/в необезсилената му от ВКС част/ е отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск за
приемане за установено, че СТ. В. П. не дължи на „Енерго-Про Продажби“АД
сумата от 4 923, 48лв. по цитираната фактура, е отхвърлен.Посочено е, че
решението не подлежи на касационно обжалване, предвид което и съответно
същото не е връчвано на страните.
На 29.12.2021г. СТ. В. П. е подал касационна жалба против решението на
ВОС, върната с обжалваното разпореждане от 04.01.2022г.
След влизане в сила на постановеното от ВКС решение №50/12.05.2021г.
по гр.д.№1737/20г. и съответно връщане на делото за ново разглеждане от
въззивен съд, разглеждана от съда искова претенция е с цена от 4 923,
48лв.Предвид горното и на осн.280, ал.3, т.1 от ГПК, т.к. цената на иска е под
2
5 000лв., постановеното от ВОС въззивно решение не подлежи на касационно
обжалване.Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че
касационната жалба е следвало да се администрира до ВКС, за да се
произнесе същият след постановяване на тълкувателно решение по т.д.
№4/21г. на ОСГТК на ВКС.Цитираното т.д., образувано по въпросите: 1/
Допустимо ли е касационно производство, останало висящо след частичен
отказ по чл.233 от ГПК от спорното право пред ВКС, в резултат на което
процесуално действие цената на предявения иск е под прага, установен в
чл.280, ал.3, т.1 ГПК? 2/ Какви са правните последици при частичен отказ от
иск, заявен по реда на чл. 233 ГПК в касационното производство, относно
частта от спорното право, с разглеждането на която съдът е десезиран, и
останалата част от спорното право, по отношение на която не е налице
десезиране по спора?, касае развитието на висящо производство през ВКС
след депозиран пред него частичен отказ от иска.В настоящия случай
касационното производство пред ВКС /в хода на което е направен частичен
отказ от иска/ вече е приключило с влязло в сила съдебно решение, породило
своите правни последици.Както се изложи, след влизането му в сила исковата
претенция е с цена 4 923, 48лв., предвид което постановеното от ВОС
решение не подлежи на касационен контрол.
Като правилно, разпореждането на ВОС, с което касационната жалба е
върната, следва да бъде потвърдено.На осн.чл.78, ал.3 от ГПК и направеното
искане, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, представляващи
адв.възнаграждение в размер на 240лв. с включен ДДС, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 10.03.2022г., с
представени доказателства за заплащането му по Б. път на 17.03.2022г.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №16/04.01.2022г., постановено по в.гр.д.
№1703/21г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА СТ. В. П., ЕГН **********, да заплати на „Енерго-Про
Продажби“АД, ЕИК *********, сумата от 240лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3