№ 345
гр. П., 02.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20231720100256
по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от А. П. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.П., *** чрез адв. Н. Б., срещу „***” АД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: гр.П., ***, с която са предявени обективно съединени искове
с правно основание чл.439 от ГПК, с които се иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че ищеца не му дължи сумата от 1731.93 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2007 г. включително,
сумата от 204.29 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до 20.12.2007 г.,
сумата от 41.72 лева, представляваща направените разноски, за които суми на 23.01.2008 г. е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело №
*** г. по описа на ДСИ при Районен съд - гр. П.. Моли да и бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Ищеца твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „***”АД чрез ю.к. М. са подали отговор на
исковата молба, в който са признали предявения иск, като са заявили становище, че не
оспорват твърденията на ищеца за погасяване по давност на процесната сума. Сочат, че
образуваното при ДСИ изпълнително дело е прекратено, като твърдят, че ответника не е
образувал ново изпълнително дело и не търси процесните суми по принудителен ред. По
изложените в отговора доводи и аргументи молят съда да постанови решение при признание
1
на иска по реда на чл.237 от ГПК, като им се присъдят сторените разноски, и съдът приложи
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, като приеме, че с поведението си ответника не е дал
повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. Б., която поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи, като им се присъдят сторените разноски по делото.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва исковете и
моли съда да ги отхвърли, като им се присъдят сторените по делото разноски при
приложението на чл.78, ал.2 от ГПК.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл.439 от ГПК са
допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Видно от приложеното към исковата молба копие от изпълнителен лист, се
установява, че на 23.01.2008 г., по ч.гр.д. .№ *** г. на ПРС, в полза на ответника е бил
издаден процесния изпълнителен лист, с който ищцата е осъдена да заплати на „***“ ЕАД
сумата от 1731.93 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.09.2006 г. до 30.04.2007 г. включително,както и да заплати законната лихва за забава
на месечните плащания в размер на 204.29 лева за периода от 30.10.2006 г. до 20.12.2007 г.,
както да заплати сумата от 41.72 лева, представляваща направени разноски по делото.
Няма спор, че на основание издадения в полза на ответника изпълнителен лист и по
молба на „***“ ЕАД пред ДСИ при Районен съд - П. е било образувано изп.д. № *** г.,
което е било прекратено от ДСИ на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 23.08.2011 г.
ОТ приложеното към исковата молба писмо от 29.11.2022 г. се установява, че по
молба на ищцата ответника е уведомил ищцата, че по нейната партида има следните
задължения: блокирана сметка за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. в размер на
3046.55 лева, като в същото са посочени образувани шест броя изпълнителни дела срещу
ищцата за принудително събиране на неплатени от нея суми, сред които и и образуваното
при ДСИ към ПРС изп.д. № *** г.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
2
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след издаване на изпълнителния лист.
Настоящия съдебен състав намира, че обективираните в издадения изпълнителен
лист вземания на ответника се погасяват с изтичането на пет-годишен давностен срок по
чл.117, ал.2 от ГПК, тъй като с неговото издаване вземането е определено по основание и
размер.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Не се спори, че изпълнителното дело е перемирано към 23.08.2011 г. на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, когато и изп.д. № *** г. е било прекратено от ДСИ. По силата на
даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време
на изпълнителното производство по изп. д. № *** г. на ДСИ при ПРС относно
принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като
действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 23.08.2008
г. с постановление на ДСИ. С прекратяване на изпълнителното производство е
преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова
погасителна давност. Разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Предвид горното към 23.08.2013 г. предвидената в чл.117, ал.2 от ГПК пет годишна
погасителна давност е изтекла, поради което и обективираните в процесния изпълнителен
вземания на ответното дружество са погасени по давност, за което и не се спори между
3
страните, с оглед направеното в отговора на исковата молба от ответната страна признание
на иска, независимо, че ищеца не е поискал от съда да постанови решение при признание на
иска по реда на чл.237 от ГПК.
С оглед горното, предявения иск, като основателен и доказан следва да бъде уважен,
като съдът постанови решение, с което да признае за установено, че ищцата не дължи на
ответника обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, поради погасяването му
по давност.
По разноските:
Ищцата е поискала да й бъдат присъдени сторените по делото разноски, за което са
представили списък по чл.80 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал от съда да
им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед
направеното признание на иска.
Ищцата не е поискала да бъде постановено решение при признание на иска по реда
на чл.237 от ГПК. Независимо от това съдът следва при постановяване на настоящото
решение да изследва налице са предпоставките по чл.78, ал.2 от ГПК за присъждане на
разноски на ответната страна.
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е
дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл.78, ал.1 от ГПК за разпределяне
отговорността за разноските в исковия процес, независимо дали се постановява или не
решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК.
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника,
необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца,
т. е. да е налице правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на
делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск
за несъществуване на вземането. Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния
срок възниква право за длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже
изпълнение, ако такова се претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът
продължава да претендира вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече
съществуването на вземането по съдебен ред. В този смисъл са Определение № 188 от
17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
3264/2021 г. и др.
Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на отпадане
отговорността на ответника за разноските в производството. С отговора на исковата молба
ответното дружество е заявило, че признава иска – признава настъпилия нов факт с правно
значение – изтичане на погасителната давност спрямо процесното вземане. Следователно
ответникът признава и твърдения от ищците факт, че по изп. дело № *** г. по описа на ДСИ
4
при ПРС не са извършвани никакви изпълнителни действия насочени към принудително
събиране на процесното вземане. В тази връзка съдът намира, че ответникът се е
дезинтересирал от изпълнението, а след прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 23.08.2011 г. и не е предприел действия за продължаване на
изпълнението. Нещо повече, към датата на образуване на настоящото дело е било ясно, че
изп. дело № *** г. по описа на ДСИ при ПРС е било прекратено още през 2011 г., поради
перемпция, като ответникът до прекратяването на изпълнителното дело не е искал
възобновяване на действията по принудително изпълнение с посочване на друг
изпълнителен способ, нито след прекратяването му е образувал ново изпълнително дело, за
събиране на сумите по процесния изпълнителен лист. По делото няма данни длъжникът да
се е позовавал пред взискателя на изтекла погасителна давност, след което позоваване
взискателят да е продължавал да иска изпълнение. Няма събрани по делото доказателства,
от които да може да се установи, че след прекратяване поради перемпция на изпълнителното
дело към 23.08.2011 г. и датата на предявяване на иска, ответникът да е канил ищцата да
плати процесните суми, въпреки погасяването им по давност, както и да е предприемал нови
действия по принудително изпълнение. Не се установява още ищците да са правили
възражения пред ответника за погасяване на вземанията по давност и той по някакъв начин
да се е противопоставил. Приложеното към исковата молба писмо, с което ответницата е
уведомена от ответника за образувани срещу нея изпълнителни дела и блокирани суми, не
може да се приеме дори и за покана, тъй като същото е съставено вследствие отправена от
ищцата молба към ответника, което изрично е посочено в писмото.
В горния смисъл съдът намира, че са налице предпоставките на чл.78, ал.2 от ГПК,
тъй като ответника е признал, че не се дължи принудително изпълнение на процесното
вземане, което е погасено по давност, и след изтичане на давността не е предприел никакви
действия по принудително изпълнение, поради което разноските по делото следва да бъдат
възложени върху ищците.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП, във вр. с чл. 37, ал. 1
ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което ищцата
следва да заплати на ответника.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
“***” АД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.П., ***, че А. П. И., ЕГН **********, с адрес:
гр.П., *** НЕ ДЪЛЖИ на „***“ АД, ЕИК *** сумата от 1731.93 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2006 г. до 30.04.2007 г.
включително, сумата от 204.29 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.10.2006 г. до
20.12.2007 г., сумата от 41.72 лева, представляваща направените разноски, за които суми на
5
23.01.2008 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано
изпълнително дело № *** г. по описа на ДСИ при Районен съд - гр. П..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 от ГПК А. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр.П.,
*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” АД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.П., ***, ***“ сумата от
100.00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6