Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова, изслуша докладваното от
съдията административно дело № 2559/2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 172 ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка
с чл.171 т.2а от ЗДвП във връзка с чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Образувано е във връзка с жалба от Р.С.К.
чрез адв. Ж.Г. срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 19-0324-000204 от 25.07.2019г., издадена от началник група в РУ Провадия към
ОД на МВР – Варна за това, че на 25.07.2019г. е предоставил собствения си
автомобил с рег. №В****ВХ на Д. Б. Х., който не е притежавал съответното
свидетелство за управление, заради което на собственика на моторното превозно
средство е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията
на пътното превозно средство за срок от шест месеца за виновно нарушение на
чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, защото е предоставил лекия автомобил на лице, което не
е правоспособен водач.
В жалбата са изложени
твърдения, че заповедта е незаконосъобразна, защото при предоставянето на
автомобила си на Д. Б. Х. на 25.07.2019г. последния е показал на собственика,
че притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/,
издадено от Република Турция. Едва след като Д. Х.е бил осъден с влязла в сила
присъда по н.о.х.д. №256/2019г. по описа на Районен съд гр. Провадия,
собственикът Р.К. е разбрал, че водача се е ползвал от неистински документ –
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Подчертава, че не е
разполагал със специални знания за да установи сам, че изискуемия в случая документ е неистински. Иска
заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени сторените по делото съдебни
разноски.
В писмените бележки с
вх.№ 17517/26.11.2019г. жалбоподателя чрез адв. Б.отново изтъква, че при
предоставяне на автомобила си е поискал и видял, че водача Д. Х.е притежавал
СУМПС, но е нямало как да установи, че то е фалшиво. Заявява липсата на
противоправно поведение, което да обуслови налагане на процесната принудителна
административна мярка /ПАМ/, тъй като нарушението на собственика на автомобила
е извършено при липса на вина.
Ответникът – началник
група в РУ Провадия към ОД на МВР – Варна, представляван от главен юрисконсулт
Г. Г. оспорва жалбата като неоснователна и
иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Изтъква, че законодателят е въвел изрично изискване да се
предоставя за управление МПС само на правоспособен водач.
Съдът, след като
съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Със заповед
№19-0324-000204 от 25.07.2019г. началника на група в РУ Провадия в ОД на МВР –
Варна е наложил принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията за
6 месеца на лек автомобил с рег. №В ****ВХ за това, че на 25.07.2019г. неговия
собственик Р.С.К. е нарушил виновно
чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП като го е предоставил за управление на Д. Б. Х., който не
е притежавал съответното свидетелство за управление на МПС.
По делото е представен
заверен препис от протокол №59/08.08.2019г. от н.о.х.д. №256/2019г. по описа на
Провадийския районен съд, по което е сключено споразумение между Районна
прокуратура – Провадия и Д. Б. Х. за това, че подсъдимия се признава за
виновенв това, че на 25.07.2019г. в гр.Провадия съзнателно се е ползвал от неистински документ, на който му е бил
придаден вид, че е свидетелство за управление на МПС с № 64147, издадено на
18.04.2017г., образец на Република Турция. Споразумението е одобрено от съда и
е влязло в законна сила на 08.08.2019г.
Правното основание за наложената ПАМ
е разпоредбата на чл.171 т.2а б.а“ от ЗДвП, според която се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който го е предоставил за управление от водач, непритежаващ
свидетелство за управление.
Съгласно чл.22 от Закона за
административните нарушения и наказания, принудителни административни мерки се
прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.
Следователно, за да бъде
законосъобразно наложената съответната принудителна административна мярка
трябва да са налице данни, че ще бъде извършено нарушение – за да се цели
неговото предотвратяване, в момента да се извършва нарушение – за да се
преустанови или вече да е било извършено, за са се предотвратят или отстранят
вредните последици от него. Тоест, необосновано и незаконосъобразно е
налагането на ПАМ без данни, че ще бъде извършено нарушение или, че такова се
извършва или вече е било извършено.
В конкретния казус, административният
орган изрично е посочил, че ПАМ се налага на Р.С.К. за това, че на 25.07.2019г.
виновно е нарушил чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, според чиято разпоредба се забранява
на собственика на моторно пътно превозно средство да предоставя моторното
превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство. Ответникът не оспорва факта, че Р.К. е видял, че Д. Б. Х. е
разполагал със СУМПС, но смята, че собственика на автомобила е бил длъжен да
знае дали същото е валидно или не.
В самата заповед за налагане на ПАМ е
отбелязано, че при проверката, извършена от органите на МВР на 25.07.2019г.
водачът Д. Х.е представил СУМПС, но след справка в автоматизираните
информационни системи „Административно-наказателна дейност“ и „Български
документи за самоличност“ е установено, че не притежава съответното
свидетелство за управление. В хода на образуваното срещу него н.о.х.д. №
256/2019г. по описа на Районен съд – Провадия за извършено престъпление по
чл.316 във връзка с чл.308 ал.2 във връзка с ал.1 от Наказателния кодекс,
подсъдимият Д. Б. Х. се е признал за виновен, че на 25.07.2019г. в гр.Провадия
пред служители на РУ – Провадия съзнателно се е ползвал от неистински документ,
на който е бил придаден вид, че е СУМПС с № 64147/18.04.2017г., образец на
Република Турция.
Съдът счита, че разпоредбата на
чл.300 от ГПК е приложима и в настоящото съдебно производство и влязлата в сила
присъда на наказателния съд включително
сключено споразумение в хода на наказателно от общ характер дело е задължителна
за граждански и за административния съд, който разглежда гражданските,
съответно административно-правните последици от деянието, относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В
разглеждания случай, нарушението по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, извършено от Р.К.
е обусловено от престъплението по чл.316 във връзка с чл.308 ал.1 във връзка с
ал.1 от НК, извършено от Д. Б. Х..
Следователно, след като собственика
на автомобила Р.К. не е разполагал с достъп до автоматизираните информационни
системи „Административно-наказателна дейност“ и „Български документи за
самоличност“, какъвто имат единствено органите на МВР и без специални знания и
умения не би могъл сам да разбере, че представеното му от водача Д. Х., на който е
предоставил за управление автомобила си, по своята същност е било неистински документ. Ако самият Д. Х.не беше
признал вината си за сключването на споразумението с прокуратурата, съдът също
щеше да се нуждае от експерт – вещо лице със специални знания за установяване
неистинността на официалния документ.
Изложеното налага извода, че извършеното от Р.К. деяние,
изпълващо от обективна страна състава на нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП е
несъставомерно от субективна страна, поради липса на вина в нито една от двете
ѝ форми – умисъл /пряк или евентуален/
и непредпазливост по чл.7 от ЗАНН. Жалбоподателят не е искал, не е целял,
не е допускал, нито е бил длъжен или е могъл да предвиди настъпването на
обществено-опасните последици на
нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, а именно, че предоставя автомобила си на
водач, за който не е могъл да знаел, че
използва неистински документ, на който е бил предаден вид, че е свидетелство за
управление на МПС №64147, издадено на 18.04.2017г., образец на Република
Турция. Липсата на вина у лицето, спрямо което е наложената принудителната
административна мярка се доказва от споразумение, сключено по н.о.х.д.
№256/2019г. по описа на РС – Провадия, което е влязло в законна сила и се
ползва със сила на присъдено нещо.
Предвид горните съображения, съдът намира за
материално незаконосъобразна заповедта, с която е наложена ПАМ на Р.С.К., поради
липса на вина за извършено от него нарушение по чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП. Това налага отмяна на преустановителната
административна мярка, с чието налагане се е целяло преустановяване на
административно нарушение по чл.102 ал.1
т.1 от ЗДвП.
С оглед изхода на делото, следва на
жалбоподателя да бъдат присъдени сторените в това производство съдебни разноски,
представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на
10 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за което има
приложен договор за правна защита и
съдействие. Разноските следва да бъдат възложени на Областна дирекция на МВР –
Варна, в чиято структура е РУ Провадия, предвид нейната гражданска
правосубектност по чл.37 ал.2 от Закона за МВР.
Воден от изложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП и на основание чл.143 ал.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 19-0324-000204 от 25.07.2019г., издадена от началник
група в РУ Провадия към ОД на МВР – Варна, с която е прекратена регистрацията за
шест месеца на лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с рег. № В****ВХ, собственост на Р.С.К..
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Варна да заплати на Р.С.К. съдебни разноски в общ размер от 510 /петстотин и
десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: