Р E Ш Е Н И Е
№ 95
гр.Плевен, 07.02.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 1387 по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 194
от 30.10.2019 г.,
постановено по анд № 225/2019 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил наказателно
постановление № 183 от 15.07.2019 г., издадено от д-р И.Х.Й.– директор на ОДБХ
гр.Плевен, с което на А.В.А. ***, с ЕГН **********, на основание чл.42, ал.1 от
Закона за храните и чл.53 от ЗАНН е наложена глоба в размер на 1500 лева за нарушение
по чл.12 ал.1 т.3 б.“б“ от Закона за храните за това, че при извършена на
11.06.2019 г. проверка в с.Еница, общ.Кнежа по повод подадена жалба е
констатирано, че на центъра на селището лицето А.В.А. извършва търговия с храни
– пресни плодове и зеленчуци в обект – щанд за търговия с храни, който не е
регистриран съгласно изискванията на Закона за храните и няма въведена система
за управление безопасността на храните.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от А.В.А., който счита същото
за неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, необосновано относно релевантните за спора факти,
както и в нарушение правото на защита, противоречащо на трайната съдебна
практика. Навежда доводи, че първоинстанционният съд неправилно е възприел и
неправилно тълкува разпоредбите на ЗАНН като е счел, че няма допуснато
съществено нарушение при вписването на точния адрес на проверения търговски
обект както в акта за установяване на административното нарушение, така и
впоследствие в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Сочи,
че в съставения АУАН и НП липсва точно конкретизиране на адреса /мястото/ на
нарушението, което нарушава правото му на защита, както и че съставеният акт не
отговаря на императивните изисквания на чл.42 т.3 от ЗАНН, т.к. не съдържа
датата и мястото на извършване на нарушението. Според касатора липсата на
изписване на точното място на извършване на нарушението в акта опорочава последния,
доколкото нарушава законовото изискване за наличие на съществен реквизит, както
и че липсва описание на нарушението в АУАН, което възпрепятства и съда при
преценка на законосъобразността на наказателното постановление. Счита, че
несъобразеността на АУАН с разпоредбата на чл.42 т.4 от ЗАНН, касаеща
изискването за пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение и място,
където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено; доказателствата,
които го потвърждават, е довела до несъответствие на издаденото НП с нормата на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Счита липсата на законов реквизит за грубо процесуално
нарушение, водещо до незаконосъобразност на издадения акт и НП и до тяхната
отмяна, т.к. с това е нарушено правото му на защита и представлява съществено
процесуално нарушение. Сочи още, че както в акта, така и в НП е налице безлично
описание на твърдяното нарушение и така описани обстоятелствата около
евентуално извършеното нарушение не дават задоволително обяснение на въпроса
какво точно нарушение е извършил – не е посочено конкретното изпълнително
деяние, не е посочено и неизпълнението на кое задължение му се приписва. Цитира
разпоредбата на § 1 т.60 от Допълнителните разпоредби на Закона за храните,
която конкретизира понятието „търговия“ и твърди, че не става ясно коя от
дейностите, посочени в нея, е извършвал по време на проверката. Посочва, че в
Доклад от извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни №
017596/11.06.2019 г. е записано, че „е разкрил обект за търговия с храни, който
не е регистриран“, като в АУАН, съставен на 24.06.2019 г. е добавено ново
нарушение, неизвестно за него досега, че „няма въведена система за управление
безопасност на храните“. Твърди, че в ОДБХ – Плевен е депозирал документи за
издаване на удостоверение за регистрация по Закона за храните и то преди датата
на съставяне на акта. Счита, че непълното и неточно описание на конкретни
фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното
отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на нарушението,
нарушава изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното
постановление, както и че констатираните недостатъци са съществени и поради
това рефлектират върху правото му на защита. Счита също, че непълното излагане
на фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, възпрепятства
и съдебния контрол по съществото на спора, т.е. проверката за обоснованост и
правилност на констатацията за нарушение. Касаторът счита, че като не е обсъдил
в мотивите на решението, още повече при наведени доводи и оплаквания,
елементите на административното нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е от
рода на съществените. Счита, че именно в мотивите на съдебното решение следва
да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които решаващият съд е приел за
установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Счита, че липсата на
формирани фактически и правни изводи по наведени доводи в правната му защита по
делото, опорочава съдебното решение и може да обуслови извод за неговата
неправилност. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното
постановление, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане за
произнасяне по наведените в жалбата му доводи.
В съдебно заседание касаторът се явява лично, като поддържа
касационната жалба и моли да се отмени оспореното решение и наказателното
постановление.
Ответникът Областна дирекция по безопасност на храните
– Плевен не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
11.06.2019 год. в с. Еница, по повод подадена жалба, служители при ОДБХ Плевен
– инспектори А.А.и Р.Б., извършили проверка на щанд за търговия с храни,
разположен в център на селото, на ЗП А.А.. В момента на проверката на щанда се
извършвала продажба на пресни плодове и зеленчуци – банани, ябълки, кайсии,
картофи, зеле, пипер, чушлета, краставици, домати. В хода на проверката било
констатирано, че обектът не е регистриран съгласно изискванията на Закона за
храните. Така направените констатации били отразени в Доклад с бл.№ 017596 от
извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни, изготвен от
инспектор А.А.. В доклада било посочено, че за констатираното нарушение
отговорното лице – г-н А.А. ще бъде поканен по надлежния ред да се яви в ОДБХ –
Плевен за съставяне и връчване на АУАН. Препис от доклада бил връчен на
жалбоподателя А.. На 13.06.2019 год. била изпратена покана (с изх.№ 2962 от с.
дата) до А.В.А. *** да се яви в 7-дневен срок от получаването й в ОДБХ – Плевен
за съставяне на АУАН във връзка с установени нарушения при извършена проверка
на 11.06.2019 год. на щанд за търговия с храни на ЗП А.А., находящ се в с.
Еница /центъра/. На 24.06.2019 год. в
ОДБХ гр. Плевен свидетелят А.А., в присъствието на св. Р.Б., съставил на А.В.А.
– земеделски производител, акт за установяване на административно нарушение
(бл.№ 001690) за това, че на 11.06.2019 год. при извършената проверка по повод
подадена жалба в с. Еница, общ. Кнежа е установено, че на центъра на селището А.
извършва търговия с храни (пресни плодове и зеленчуци) в обект – щанд за
търговия с храни, който не е регистриран съгласно Закона за храните и няма
въведена система за управление безопасността на храните. Нарушението било
квалифицирано по чл. 12, ал. 1, т. 3, бук. „б“ от Закона за храните. АУАН бил
надлежно предявен на жалбоподателя, който го подписал с „Възражение: Наистина
не съм регистриран по закона за храните, но съм подал заявление с № 3059/
19.06.2019 г. Нямам други нарушения“ и
му бил връчен препис от акта. Въз основа на съставения АУАН директорът на ОДБХ
– Плевен издал атакуваното НП, като приел изцяло фактическите констатации, изложени в акта. Приел е, че на 11.06.2019
год. при извършена проверка по повод подадена жалба, в с. Еница, общ. Кнежа,
обл. Плевен, е констатирано, че на центъра на селището лицето А.В.А. извършва
търговия с храни – пресни плодове и зеленчуци в обект – щанд за търговия с
храни, който не е регистриран, съгласно изискванията на Закона за храните и
няма въведена система за безопасност на храните, с което виновно е нарушил чл.
12, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗХ и на
основание чл. 42, ал.1 от с. закон на жалбоподателя е наложено административно
наказание Глоба в размер на 1500 лв.
Съдът установил горната фактическа обстановка от показанията
на свидетелите А.А.и Р.Б., обясненията на жалбоподателя А.А. и приетите по
делото писмени доказателства.
Съдът не констатирал допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила на ЗАНН, водещи до незаконосъобразност на НП и неговата
отмяна. Констатирал, че АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица. Приел, че както в обстоятелствената част на акта,
така и в тази на НП е налице фактическо описание на нарушението, за което е
наказан А.. Изчерпателно са посочени и са налице факти описващи както от
обективна, така и от субективна страна нарушението, посочени са
обстоятелствата, при които е извършено, посочени са дата и място на
извършването му. В обстоятелствените
части на АУАН и НП нарушението е описано подробно от актосъставителя и от АНО.
Правилно е определен и субекта на визираното нарушение – А.В.А., земеделски
производител. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния
преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът
приел за неоснователно възражението на касатора, че е било допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила, като в
съставения АУАН и издаденото НП не бил вписан точен адрес на проверения
търговски обект – щанд за търговия с храни. Видно от съдържанието на АУАН и
обжалваното НП, в тях ясно е посочено местонахождението на търговския обект, а
именно с. Еница, центъра на селището. Непосочването на адрес на проверения
обект според въззивния съд не съставлява нарушение от категорията на
съществените, тъй като местонахождението на същия е конкретизирано – в центъра
на с. Еница и той е в достатъчна степен индивидуализиран – щанд за търговия с
храни. Направил извод, че непосочването на точния адрес (улица и номер) на
проверения търговски обект не може да обоснове извод за неяснота относно
мястото на извършване на нарушението (с. Еница). От друга страна, както в АУАН,
така и в НП, достатъчно ясно е описано нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено, а именно „извършва търговия с храни – пресни плодове и
зеленчуци, в обект – щанд за търговия с храни, който не е регистриран, съгласно
Закона за храните и няма въведена система за управление безопасността на
храните.“ От обясненията на жалбоподателя, дадени пред съда, и от съставения
доклад от извършената инспекция в обект за производство и търговия с храни на 11.06.2019
год. в с. Еница, съдът установил по несъмнен начин, че в момента на проверката А.
е извършвал на щанда продажба на различни видове плодове и зеленчуци, или
търговия с храни в нерегистриран съгласно ЗХ обект, без въведена система за
управление безопасността на храните. За неотносимо съдът приел обстоятелството,
че към датата на съставяне на АУАН (24.06.2019 год.) са били подадени от
жалбоподателя документи за регистрация на търговския обект по реда на ЗХ, респ.
издаване на удостоверение, тъй като към датата на извършване на проверката –
11.06.2019 год., обектът не е бил регистриран съгласно Закона. Съдът приел за
неприложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН
поради факта, че нарушението не се
отличава по степен на обществена опасност от останалите нарушения от този род. При
индивидуализацията на административното наказание, според въззивния съд наказващият орган се е съобразил със степента
на обществена опасност на извършеното и настъпилите от нарушението вредни
последици и определил наказание в минимален
размер, като отчел, че това е първо по ред нарушение, е справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.
На тези основания съдът потвърдил
оспореното НП.
Според касационната инстанция
постановеното решение е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на А. факти са
установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за съставомерно извършено деяние и за липса на
допуснати процесуални нарушения при съставяне на акта и НП. Ето защо
фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се
споделят от настоящата инстанция.
Нормата на чл. 12, ал. 1
от Закона за храните регламентира производството и търговия с храни
в страната да се извършва само в обекти, регистрирани по реда на закона, които имат
въведена система за управление на безопасността на храните, като неизпълнението
на това законово изискване е определено като административно нарушение с
нормата на чл. 42 от ЗХ.
За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на едно лице на
основание чл. 42 от ЗХ,
следва да бъде безспорно установено, че това лице е производител или търговец
на храни, произвежда или търгува с храни в страната и то в обект, който не е
регистриран по този закон.
Съгласно § 1, т. 61 от
Допълнителни разпоредби на Закона за храните, "търговец на
храни" е всяко физическо или юридическо лице, което се занимава с търговия
с храни, като по смисъла на т. 60 – "търговия" е процес на внос,
износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни,
предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на
потребителите на безплатни мостри от храни. В този смисъл, продажбата на храни,
каквито безспорно се явяват пресните плодове и зеленчуци, които е предлагало
лицето на щанда за търговия, се квалифицира като търговия с храни по смисъла на
закона.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че
не е вписано точното място на извършване на нарушението в АУАН и в НП. Както
правилно е приел и въззивния съд, мястото на извършване на нарушението е
индивидуализирано в достатъчна степен, позволяваща недвусмислено да се разбере
къде е извършвана продажбата на храни-на щанд за търговия с храни, находящ се
на центъра на с.Еница. Противно на оплакванията в жалбата, точно, ясно и
конкретно е описано изпълнителното деяние на нарушението-търговия с храни,
описани са и обстоятелствата във връзка
с нарушението-че тази търговия се извършва не в регистриран по съответния ред
обект, в който няма въведена система за управление безопасността на храните. Очевидно касаторът
ясно и точно е възприел неизпълнение на какво негово задължение е станало
основание за ангажиране на отговорността му , защото само няколко дни след
проверката, при която е констатирано нарушението, А. е подал заявление за
регистрация по ЗХ, което обстоятелство
той сам сочи в касационната жалба. Вярно е, че в доклада от извършената инспекция в обекта не е
посочено, че в нерегистрирания обект не е въведена система за управление на
безопасността на храните, но административнонаказателното обвинение се повдига
не с доклада от извършената инспекция, а със съставяне на акт за установяване
на административно нарушение, който има сезираща, констативна и обвинителна
функция и в който са вписани както обстоятелствата на извършване на търговия с
храни в нерегистриран обект, така и обстоятелствата, че в този обект няма
въведена система за управление на безопасността на храните. Нарушението не е
маловажно предвид кръга на обществените отношения, които се регулират с
изискванията на закона към обектите за търговия с храни, а именно спазване на
хигиенните изисквания, непосредствено свързани с живота и здравето на хората.
Като е достигнал до аналогични изводи, въззивният съд
е постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се
остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194 от 30.10.2019 г., постановено по анд №
225/2019 г. на Районен съд – Кнежа.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.