Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.03.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На двадесет и пети февруари Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 101 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 349а-97 от 24.06.2020 год. на директора на ОД на МВР
град Стара Загора.
Жалбоподателят С.С.С. твърди, че НП е незаконосъобразно
и моли същото да бъде отменено. В
съдебно заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното с жалбата
искане.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара
Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за
установено следното:
В обжалваното НП е посочено, че същият се
издава въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 1959а-839-14.05.2020,
т.е. начинът, по който последният е индивидуализиран, обуславя извод, че
номерът на АУАН е 1959а-839, а 14.05.2020 е датата на издаването му. В
представения с преписката АУАН обаче са посочени два номера – 514001, именуван
регистрационен, и 1959а-839-14.05.2020 (липсата на обозначението „г.“ след
числото “2020“ обуславя извод, че не става въпрос за 2020 г., т.е. “14.05.2020“
не е датата на издаване на акта), като от текста по-долу става ясно, че актът е
съставен на 30.04.2020 год. Следователно налице е несъответствие между номера и
датата на издаване на АУАН, посочени в НП, и номера (или по-скоро номерата) и
датата на издаване на представения с преписката АУАН, като същественото в
случая е несъответствието в датата на издаване на АУАН, тъй като именно тя е
предвидена в закона като задължителен реквизит на АУАН и НП (чл.42, т.2 и
чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН), т.е. не е представен посочения в НП АУАН, въз основа
на който то е било издадено, за да се приеме, че е била спазена предхождащата
издаването на НП процедура, а извеждането на извод за идентичност между
посочения в НП АУАН и представения с преписката АУАН въз основа на съдържанието
на НП и АУАН (описанието на нарушението и т.н.) би означавало да се игнорират
императивните изисквания чл.42, т.2 и чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Ако пък се
приеме, че в представения АУАН “14.05.2020“ означава дата на издаването му,
това означава, че са налице две несъвместими една с друга дати на издаване на
акта – 14.05.2020 год. и 30.04.2020 год., което е недопустимо и опорочава АУАН,
като не отговарящ на изискванията на чл.42, т.2 от ЗАНН (не става ясно кога е
бил съставен), респективно – издаденото въз основа него НП, още повече като се
имат предвид правните последици, които законът обвързва с датата на съставяне
на АУАН – чл.34 от ЗАНН.
На следващо място: налице е противоречие
между АУАН и НП относно квалификацията на противоепидемичната мярка, за
неизпълнение на която е бил санкциониран жалбоподателя: по чл.63, ал.1 от
Закона за здравеопазването – според АУАН, какъвто закон междувпрочем не
съществува, и по чл.63 от Закона за здравето – според НП, а това обстоятелство
е от съставомерно значение, тъй като чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
което именно основание е бил санкциониран жалбоподателят, в редакцията му към
датата на извършване на нарушението (30.04.2020 год.) препраща мерки по чл.63, ал.1 или 2 от него. Допуснатото
несъответствие е съществено, тъй като волята на актосъставителя, съответно – на
наказващия орган, следва да бъде ясно и точно формулирана, намирайки обективен
израз в реквизитите на АУАН и НП по чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6
от ЗАНН, а не да се извежда от доказателствата – в частност от съдържанието на заповедта
на министъра на здравеопазването, на която се позовават актосъставителя в АУАН
и наказващия орган в НП. Допуснатото противоречие между АУАН и НП е съществено,
ако и да се касае за техническа (очевидна или явна фактическа) грешка, тъй като
законът (ЗАНН или НПК, към който препраща чл.84 от ЗАНН за неуредените в него
случаи) не предвижда възможност за отстраняването й в хода вече образуваното
съдебно производство по ЗАНН (процедурата по чл.248а от НПК с оглед на
особеностите й, свързани с производството, за което е предвидена, на практика
няма как да бъде приложена в съдебното производство по ЗАНН). Отделено от това,
имайки предвид бланкетния характер на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето – препращането към чл.63, ал.1 или ал.2 от същия
закон, следва изрично да бъде посочено за коя от двете алинеи (1 или 2) на
чл.63 става въпрос, а в НП това не е направено, т.е. налице и непълнота при
формулирането в НП на административнонаказателното обвинение.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че
обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено на
посочените по-горе формални (процесуални) основания, което прави безпредметно
разглеждането на спора по същество, като на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) въззиваемата страна
следва бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски
в размер на сумата от 300 лева, представляваща платено адвокатско
възнаграждение на представлявалия го упълномощен защитник съобразно
представения договор за правна защита и съдействие в минималния размер, който
съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на разглеждания
спор.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 349а-97 от 24.06.2020 год. на
директора на ОД на МВР град Стара Загора.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на С.С. ***, с ЕГН **********
сумата в размер на 300 (триста) лева, представляваща направени до момента
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен
съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: