№ 98
гр. Луковит, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря МАРИАНА ХР. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Административно
наказателно дело № 20234320200316 по описа за 2023 година
Производството е по чл.58а от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от М. Д. М. от п,Лов.обл,против наказателно
постановление №1-1779/25.09.2023г на Началник отдел „Рибарство и контрол-централен
Дунав“-Русе.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за незаконосъобразно и
неправилно и моли същото да бъде отменено.
Излага,че на 04.08.2023г почти в края населото по пътя за хго спрели служители на
ИАРА,като заявили,че искат да му направят проверка.Съставили му АУАН,той съответно
възразил на съставянето на акта,т.к. описаното в него не отговаря на истината.
На п03.10.2023г получих по пощата обжалваното НП.Отразеното в съставения акт и
наказателно постановление не отговаря на обективната истина.Санкциониран е за
нарушение,което не е извършил и съответно неправилно и незаконосъобразно наказан.
В съдебно заседание жалбоподателят сеявява лично и с пълномощник-адвокат х
Л.,поддържа жалбата си,като пълномощникът доразвива съображенията си в хода на
съдебните прения.
Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт П.,който
изразява становище за неоснователностна жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства-НП №11-
1
1779/25.09.2023г,известие за доставяне,АУАН №В0039157/04.08.2023г,декларация от
06.07.2023г.,Заповед на Министъра на земеделието,допълнително споразумениеЗаверено
копие на билет за любителски риболов,Служебна бележка издадена от изп.директор на
ИАРА,АУАН,съставен на 06.07.2021г,НП №11-1656/22.07.2021г, и показанията на
свидетелите С. Ц. Ш.,П. Д. У.,п Д. М.,п М. Димитров, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Нао 04.08.2023 година свидетелите У. и Ш. карали със служебния автомобил в района
на село Ъглен,в посока п,като извършвали проверка на река „Вит“.Както карали видели 4
човека,между които и жалбодателят М. М.,който носел на гърба си раница.Свидетелят
Ш.,който разпознал жалбодателя на когото е писал актове преди,казал на колегата си-свУ.
да спрат.Свидетелите решили да се върнат и да видят какво носят лицата.Докато пътували
към посочените лица,жалбодателят М. изхвърлил раницата в тръните.След като свидетелите
пристигнали при лицата и се легитимирали,отворили изхвърлената от жалбодателя раница и
видели мрежа за улов на риба.
Свидетелят У. съставил АУАН на жалбодателя,в което е описано текстово следното
нарушение:..“пренася в синя раница риболовна мрежа с размери –дължина 24 метра,ширина
1,6 метра, и око 2см на 2см.,което представлява административно нарушение по чл.39а,ал.2
от ЗРА.Лицето-г-н М. не притежава валидно разрешение за стопански риболов по чл.17 от
ЗРА и не притежава регистрация по реда на чл.25 от ЗРА“.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление,с което за
описаното нарушение по чл.39а,ал.2 от ЗРИ и на основание чл.81а от същия,на жалбодателя
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000.00 лева,като на основание
чл.90,ал.1 от ЗРА е постановено отнемане на 1 брой немаркирана риболовна мрежа с
размери 24м х1,60м х 22мм,оставена на съхранение в отдел РК „Централен Дунав“-офис
Ловеч.
В показанията си свидетелите п М./брат на жалбодателя/ и п/баща на
жалбодателя/твърдят,че били тръгнали да събират тухли,за да строят за жИ.тните.По пътя
към мястото,където трябвало да събират тухли,намерили раница,като я отворили видели,че
има мрежа,но не са я вадили.Свидетелят п М. твърди,че като видели служителите на ИАР
брат му/жалбодателят М./ се паникьосал и изхвърлил раницата.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /лице, което е било санкционирано/, поради което е допустима, подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи.
Съдът приема, че актосъставителят П. У., като длъжностно лице - "Специалист
Рибарство и контрол" в отдел "Рибарство и контрол - Централен Дунав" Русе, на основание
2
чл. 91, ал. 1 ЗРА и Заповед № РД 09-406/01.04.2022г на Министъра на земеделието и
храните, е разполагал с компетентност за съставяне на актове за установяване на
административни нарушенията по ЗРА.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, тъй като от
приложените по делото писмени доказателства – Заповед № РД 09-406/01.04.2022гна
Министъра на земеделието и храните и служебна бележка на Изпълнителния Директор на
ИАРА е видно, че п е изпълнявал длъжността Началник отдел ня Отдел "Рибарство и
контрол" – Централен Дунав – гр. Русе, ГДРК - съответно е бил оправомощен на основание
чл. 91, ал. 4 ЗРА, да издава наказателни постановления и към момента на издаването на НП е
заемал цитираната длъжност.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно-
наказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи
и писмени възражения по него. Налице е описание въз основа на какви извършени от
нарушителя действия е възприето, че е извършен превоз на мрежени риболовни уреди в
нарушение на посочената законова разпоредба. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.
57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Настоящото производство е от административно наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено
от това лице виновно.
На първо място, съдът намира, че е налице извършено административно
нарушение по смисъла на чл. 39а, ал. 2 ЗРА, тъй като в раница,носена от жалбодателя М. е
била поставена хрилна риболовна мрежа/мрежен риболовен уред/,описаян в АУАН и НП,
немаркиран, за която самият жалбоподател не е притежавал разрешително за стопански
риболов по чл. 17 от ЗРА и няма регистрация по реда на чл. 25 от ЗРА.
На второ място, съдът намира, че жалбоподателят може да бъде субект на
нарушението по чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, тъй като тази разпоредба не поставя особени качества
на субекта на нарушението - например качествата "едноличен търговец", "юридическо лице,
"длъжностно лице", пол, възраст и други. Тоест, това нарушение може да се извърши по
начало от всяко наказателно-отговорно лице.
На трето място, съдът намира, че АНО правилно е посочил жалбоподателя като
извършител на вмененото му нарушение, тъй като в хода на въззивното производство се
установи по безспорен начин, че именно жалбоподателят е носил раницата,в която е бил
поставен риболовния уред,като е изхвърлил същата,след забелязване на свидетелите У. и
3
Шощков.
Съдът намира, че установеното административно нарушение е извършено виновно
от страна на жалбоподателя, тъй като е знаел, че прениса риболовен уред.Твърдяното от
свидетелите п М. и п М. за това,„че раницата е била намерена от жалбодателя
непосредствено преди извършената проверка от служителите на ИАРА не се възприема за
достоверно от решаващия състав.Същите са най-близки родственици на жалбодателя и
безспорно са заинтересувани отблагоприятен за него изход на производството.
Освен изложеното: Самият свидетел и брат на жалбодатерля п М. твърди,че когато
са намерили раницата,са я отворили,видели са,че има риболовна мрежа в нея,т.е.
жалбодателят М. е знаел,че вносената от него раница,непосредствено и към момента на
проверката,е поставена риболовен уред-хрилна мрежа,както и е изхвърлил раницата при
забелязване на служитеулите на ИАРА,която реакция също индикира за наличието на
умисъл у жалбодателя за извършеното адм.нарушение.
Предвид гореизложените съждения, съдът намира, че атакуваното НП е
законосъобразно, тъй като в хода на административно-наказателното производство от
страна на АНО правилно е приложен материалният закон – по конкретно, правилно е
прието, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, съгласно която се
забранява пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди, тъй като съгласно ал. 3
от същата разпоредба - забраната по ал. 2 не се отнася за лицата: 1. притежаващи валидно
разрешително за стопански риболов по чл. 17; 2. регистрирани по реда на чл. 25. "
Принципно, вмененото на жалбоподателя нарушение се осъществява чрез действие
и се изразява в активно поведение по превозване на мрежени риболовни уреди. По делото се
събраха безспорни доказателства, че жалбоподателят е носил раница, с която е п ренисан
мрежен риболовен уред, че е знаел този факт, както и че е съзнавал факта, че извършва това
в нарушение на закона, тъй като не притежава разрешително за стопански риболов и няма
регистрация по реда на чл. 25 от ЗРА – факт, който е безспорно установен по делото. В
приложена декларация от жалбодателя,при издаване на билет за любителски риболов е
отразено,че жалбодателят е запознат с изискванията на ЗРА,приложими за любителския
риболов.
В тази връзка, съдът приема за неоснователни доводите на санкционирания
жалбоподател, изложени в жалбата и от неговия процесуален представител, за допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство, изразяващи се в недоказаност на състава на нарушението, за което му е
наложена санкция, както и авторството на нарушението.
В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА
забравяна пренасянето на мрежени риболовни уреди, без разрешително и без регистрация по
реда указан в ЗРА, което не изисква да бъде доказано, кой е поставил мрежата в
раницата,носена от жалбодателя, както и кой е собственик на мрежата. Поначало
административното нарушение по чл. 39а, ал. 2 от НК е формално, на просто извършване, и
4
не съдържа в обективната страна на състава конкретни вредни последици. От обективна
страна се изисква единствено да са налице действия по пренисане на такива мрежени уреди,
без да е налице изключението относно забраната, визирано в ал. 3 на чл. 39а от ЗРА.
Както беше отбелязано по-горе, в хода на производството по безспорен начин е
установено, че жалбоподателят е носел раницата,с която е пренисана мрежения риболоен
уред и че е знаел този факт.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 39а, ал. 2 от ЗРА, с която се
забранява пренасянето и превозването на мрежени риболовни уреди е сравнително нова
/обнародвана в ДВ, бр. 55 от 2018 г. /. Когато законодателят е преценил нуждата от такава
промяна в Закона за рибарство и аквакултури, той е свързал това с вредите от
бракониерския риболов, тъй като голям процент от нарушенията, респ. престъпленията, се
извършват именно с мрежов риболов и досега законодателството не е било ефективно в тази
насока. За да извърши такава законова промяна, законодателят е анализирал практиката на
служителите на ИАРА и наличието на много случаи, когато са заловени бракониери, които
се готвят да извършват такова нарушение – например с мрежи, но все още не уловили или не
убили риба, при което те не са могли да носят административна, респ. наказателна
отговорност, за това, което са готови, или за което са се подготвили да извършат, без да имат
издаден документ за стопански риболов.
Очевидно е, че законодателят е оценил като опасни за обществото тези деяния и ги
е обявил за административно нарушение, приемайки, че щом превозваш/пренисаш мрежени
уреди, значи имаш намерение да ги използваш за бракониерски улов на риба. По тази начин,
въвеждайки тази забрана и тежка санкция, законодателят е действал с намерение да стопира
извършването на такива нарушения.
Друга причина за въвеждане на тази забрана е, че до въвеждането на новата
санкционна разпоредба / чл. 39а, ал. 2 ЗРА/ в закона е било записано, че стопански риболов
се извършва само в река Дунав и Черно море и по смисъла на закона, преди въвеждането на
цитираната нова разпоредба, подобни наказания не са били санкционирани, тъй като във
вътрешността на страната няма стопански риболов. По тази причина e въведена и тази
забрана, с цел да бъде наказуемо и пренасянето на мрежи.
Предвид изложеното в горните абзаци, всички релевирани възражения от страна
на жалбоподателя, съдът приемао,че представляват защитни тези, неподкрепени с
доказателства, и които не се възприемат от съда.
От страна на АНО правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 81а от
ЗРА, която гласи – "Който пренася или превозва мрежени риболовни уреди и/или
технически устройства и съоръжения за улов с електрически ток в нарушение на чл. 39а, ал.
2 и/или чл. 44, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 3000 лв. ",
като наказанието е наложено в предвидения минимум.
Съдът намира, че липсват основания определящи случая като маловажен.
Жалбоподателят е бил длъжен стриктно да спазва разпоредбата на закона забраняваща
5
пренисането на мрежени риболовни уреди, без разрешително. Нарушението е на формално
извършване, като обстоятелството, че не е заловен да улавя риба с мрежата не рефлектира
върху степента на обществена опасност на конкретното деяние. Случаи като разглеждания
са мотивирали законодателя да прецени нуждата от промяна в Закона за рибарство и
аквакултури, за да се намалят вредите от бракониерския риболов извършван именно с
мрежени рибарски уреди. Това говори за обществена опасност на деянието, която не може
да се определи като пренебрежима, съответно – случаят не е маловажен и не предполага
приложение на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, съдът споделя на становището на АНО, че
при издаване на НП са взети предвид - тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, имотното
състояние на дееца, както и че е извършена преценка, че извършеното административно
нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради
несъответствие на извършеното нарушение с въздигнатите основни принципи по чл. 1, ал. 2
от ЗРА, включително с правилата за "отговорен риболов"
Правилно АНО е приложил и разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА като е отнел в
полза на държавата иззетия риболовен уред: един брой мрежа с размери 24м х 1,60м х
22мм., оставени на съхранение в отдел РК "Централен Дунав", офис в гр. Ловеч
Според разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13
административни наказания, наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата
на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на умишлено
административно нарушение, ако това е предвидено в съответния закон или указ.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано
нарушението вменено във вина на жалбоподателя М. Д. М.д, тъй като същият е извършвал
дейност забранена от закона, при което издаденото срещу него НП следва да бъде изцяло
потвърдено като законосъобразно.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2,т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НЕАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №11-1779/25.09.2023г
на Началник-отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“-град Русе,към Главна дирекция
„Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ИАРА/,със
седалище в град Бургас,издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №В 0039157/04.08.2023г,с което за нарушение на чл.39а,ал.2 от ЗРА и на
основание чл.81а от ЗРА,на М. Д. М.,ЕГН:********** от п,Лов.обл. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000.00/две хиляди/ лева,и на основание
чл.90,ал1 от ЗРА е постановено отнемане на 1/един/ брой немаркирана риболовна мрежа с
6
размери 24м х 1,60м х 22мм.,оставена на съхранение в отдел РК „Централен Дунав“-офис
Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Ловеч
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
7