Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 291
гр. Русе, 29.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТААТАНАСОВА
при секретаря Димана Стоянова и
в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Н.
Георгиева в. гр. д. № 276 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
М.С. е обжалвал
Решение № 103 от 29.01.2020 г., постановено по гр. д. № 3080/2019 г. на РРС, с
което е отхвърлен предявеният от него иск за обявяване за окончателен на
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.12.2014 г., сключен
между него като купувач и продавачите В. м. П. и В.М.П. – ответници, последният
от които починал след образуване на производството по иска и заместен от своите
правоприемници – В. м. П., съпруга и двете му дъщери К.В.И. и Г.В.П.. Излага
оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие
с материалния закон и при съществено процесуално нарушение, довело до
необоснованост. Иска от въззивният съд неговата отмяна и постановяване на
друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да бъде
уважен. Претендира разноските за двете съдебни инстанции.
Ответниците по
жалбата В. м. П., К.В.И. и Г.В.П. считат същата за неоснователна по
съображенията, изложени в отговорите, като правят искане тя да не се уважава, а
да се потвърди обжалваното решение. Претендират присъждане на разноските за
въззивната инстанция.
Въззивният съд
намира жалбата за процесуално допустима като подадена от страна по спора, в
предвиденият в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок и срещу подлежащ на съдебен контрол
акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
М.С. е предявил срещу В.
м. П. и В.М.П., последният заместен в процеса от своите правоприемници – В. м. П.,
съпруга и двете му дъщери К.В.И. и Г.В.П., иск с правно основание чл. 19, ал. 3
от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен на 01.12.2014 г. По силата на този договор В.М.П. и В.
м. П. продават на М.С. апартамент № 20 на седми етаж в жилищен блок № ***, вх.
„Б“, ***, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ 56.48 кв. м., ведно с избено помещение № 20 с площ от 4,15 кв. м., заедно
с 2.062 % ид. ч. от правото на строеж върху терена, за сумата от 13 000 лева,
която сума е уговорено да се изплати по начина и в сроковете, посочени в
договора. В чл. ІІ.1 от същия е договорено при сключване на предварителния
договор купувачът да заплати на продавачите сумата от 3 000 лв. като за тази
сума договорът изпълнява функцията и на разписка, видно от изричното
отбелязване за изплащане на сумата в пълен размер. За останалата сума от 10 000
лв. е предвидено да се изплати на части за погасяване на сумите по изп. д. № 246/2009
г. по описа на ЧСИ И. Х..
Ответниците в отговора
си са направили възражения за нищожност на предварителния договор, тъй като към
момента на подписването му сумата от 10 000 лв. не е било възможно да се плати
от купувача чрез погасяване на задължението по горното изпълнително дело, тъй
като същото е било изцяло погасено към този момент. Твърдят, че договорът е нищожен,
поради нарушение на добрите нрави, тъй като уговорената в него цена е много
по-ниска от пазарната стойност на имота. Считат, че договорът е нищожен и
поради привидност и заобикаляне на закона. Евентуално искат развалянето му с
мотив, че изпълнението му е станало безполезно, тъй като задължението по
изпълнителното дело е изплатено още през 2010 г.
В първата инстанция са
събрани както писмени, така и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които е установено по категоричен начин, че ответниците са подписали процесния
предварителен договор от 01.12.2014 г. при накърняване на добрите нрави. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че порокът на договора би бил унищожаемост на
сделката като сключена в състояние на крайна нужда или при явно неизгодни
условия, както и под принуда, но такива възражения не били въведени от
ответниците. Следва да се посочи, че те могат да се бранят срещу предявения иск
с възраженията, които считат, че защитават интересите им в най-пълен обем. В
този смисъл, съдът не може да преценява дали конкретно въведените възражения за
нищожност или други евентуално въведени основания за унищожаемост на договора,
биха били по-успешни в защита на твърденията им.
На следващо място, при предявен
иск, с който се заявява претенция за обявяване на предварителен договор за
окончателен по смисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, съдът има правомощията и
действа като нотариус, поради което дължи извършване на същата проверка като
него относно наличието на положителните, респ. – отсъствие на отрицателните
предпоставки за сключване на окончателния договор. В резултат на тази проверка,
съдът установи, че при подписване на предварителния договор от 01.12.2014 г.
страните предварително са уговорили начин за удовлетворяване на ищеца – купувач
по сделката и кредитор спрямо ответниците, който е различен от този предвиден в
закона, поради което този предварителен договор е нищожен като сключен в
нарушение на нормата на чл. 152 от ЗЗД. Този извод се подкрепя и от данните,
изнесени от разпитания по делото свидетел И. И.. Същият твърди, че му е
известно съществуването на други отношения между страните, извън процесния предварителен
договор, касаещи спор за наем, дължим от ответниците спрямо майката на ищеца. С
последната, която се явява трето, неучастващо лице в настоящото производство,
ответниците са имали сключен друг предварителен договор за продажба на
процесния апартамент. Като доказателство по делото са приети копия на телепоща
и разписка за 2 000 лв., която сума свидетелят е получил от В. П. –
първоначалният ответник, за Г.С. – майката на ищеца. Тези доказателства
установяват предходни взаимоотношения между страните и задълженията на
ответниците към ищеца. Свидетелят заявява изрично, че изявленията в телепощата
са верни и са отправени от ищеца и майка му до ответниците. Тъй като
погасителната давност за връщане на дължимата от ответниците сума е изтичала,
това е наложило сключването на процесния предварителен договор с ищеца, което е
нарушение на забраната по чл. 152 от ЗЗД да не се уговаря предварително, че при
неизпълнение на задължението, кредиторът ще стане собственик на вещта, която
норма е императивна. Недействителният предварителен договор не може да породи
целените с него правни последици, а именно да бъде обявен за окончателен,
поради което предявеният иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е
неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Постановеното решение
е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора в
тежест на жалбоподателя са направените от ответниците по жалбата разноски във
въззивното производство, съобразно представените списъци за разноските – по 600
лв. адвокатско възнаграждение за Г.В.П. и К.В.И. и 1 000 лв. адвокатско
възнаграждение за В. м. П..
По изложените
съображения, Окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 103
от 29.01.2020 г, постановено по гр. д. № 3080/2019 г. по описа на Русенски
районен съд.
ОСЪЖДА М.С. с ЕГН **********,
със съдебен адрес *** да заплати на В. м. П. с ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 1 000 лв., разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.С. с ЕГН **********,
със съдебен адрес *** да заплати на Г.В.П. с ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 600 лв., разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.С. с ЕГН **********,
със съдебен адрес *** да заплати на К.В.И. с ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 600 лв., разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: