Мотиви по АНД № 186/2019 г. по
описа на Районен съд Своге
Производството е образувано по внесено от
РП Своге постановление от 08.10.2019 г.,
С което се предлага обвиняемия Д.Д.Г., ЕГН **********,
роден на *** ***, постоянен адрес:***, …, български гражданин, със средно
специално образование, неженен, работи като …., неосъждан.
Да бъде
освободен от наказателна отговорност, чрез налагане на административно
наказание, по реда на чл. 78а от НК, за това че:
На 16.12.2018 г., около 12.05 часа в
землището на с. Искрец, общ. Своге, Софийска област, по път 111-164, ул.
„Христо Ботев", при управление на моторно превозно средство-лек автомобил,
марка „Волво“, модел „В 70“, с peг. № …., с посока на движение от с. Бучин
проход към гр. Своге, е нарушил правилата за движение по пътищата, посочени в
ЗДвП, а именно:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди";
- чл. 5, ал. 2, т. 1 - „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства;
- чл. 8, ал. 1 - „Водачите на пътни
превозни средства използват дясната половина на пътя по посоката на движението
си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано
нещо друго.“;
-
чл. 20, ал. 1 - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват"
- чл. 20, ал. 2 - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението",
- чл. 116 – „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора.”,
в резултат на което, поради несъобразена
скорост с пътните условия /заснежено пътно платно/ излиза вдясно от пътното
платно и осъществява удар с предната част на автомобила, в зоната на лява част
от преден регистрационен номер и лява декоративна решетка на автомобила в
бутана количка и тялото на А.М.М., ЕГН ********** *** и по непредпазливост му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на
лява раменна кост в горния й край, което увреждане му е причинило трайно
затруднение на движението на левия горен крайник за повече от 30 дни /2-2.5
месеца/ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2-ро, във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
Производството е по реда на чл. 376 – 378 НПК.
В съдебно
заседание РП Своге не изпраща представител.
Обвиняемият,
редовно призован се явява в съдебното заседание. Явява се и упълномощения
защитник – адвокат М.П.
В хода на
съдебното следствие не са събирани допълнителни доказателства, като на
основание чл. 283 от НПК са приобщени писмените такива, събрани в хода на
досъдебното производство.
Обвиняемия Г.
дава кратки обяснения в хода на съдебното следствие, като посочва, че не е
успял да завие и да спре автомобила, вследствие на което с управлявания автомобил
е ударил количката, бутана от пешеходеца по платното за движение, а удара по
пешеходеца е нанесен от ударената количка. Посочва, че произшествието е
настъпило на пътя, по който се е движел, както и че е уведомил на тел 112 за
настъпилото произшествие и е помогнал на пешеходеца да се изпрати, след което
са дочакали пристигане на спешна медицинска помощ.
В хода на
съдебните прения и при упражняване правото си последна дума изразява своето
съжаление, като моли за минимално наказание.
В хода на съдебните прения упълномощения
защитник – адвокат …. иска налагане на минимални наказания, като изтъква, че
механизмът на увреждането е от падане на пешеходеца на земята, след като е повлечен
от ударената количка. Изтъква оказване на помощ от обв. Г., като иска да не се
налага кумулативно, предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“
тъй като работи като шофьор.
След преценка
на събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства,
прочетени и приобщени по реда на НПК в съдебното следствие съдът намира за установени
следните фактически обстоятелства:
Обвиняемия Г.
е правоспособен водач на МПС от 1996 г., когато му е издадено свидетелство за
управление за няколко категории, в това число и категория „В“, като има отразени нарушения на
правилата за движение по пътищата, за което да е бил санкциониран – общо осем
пъти, и еднократно с фиш, като последните нарушения са от 2012 г., а в своето
болшинство санкциите са глоби в минимални размери. Обвиняемият Г. е неосъждат,
като работи на длъжност …..
На 16.12.2018
г., около 12.05 часа обв. Г. е управлявал лек автомобил марка/модел марка „Волво В 70“, с peг. № … по третокласен
път III-164 Бучин
проход - Своге, като се е движел в посока от гр. Своге. Пътят преминава през с.
Искрец, в който част съвпада с ул. „Христо Ботев“. Именно в района на с.
Искрец, общ. Своге, автомобилът, управляван от обв. Г. се е движел със скорост
около 35 км.ч. При тази скорост на движение опасната зона за спиране на автомобилът,
управляван от обвиняемия е в рамките на около 24 метра предвид конкретните
пътни условия – заснежено платно за движение.
В същото
време, но в обратна посока, по улицата се е придвижвал пешком пострадалия А.М.М.,
който е бутал масивна детска количка, в която е бил поставен багаж и която е
била използвана от последния за подпомагане след извършени смени на тазобедрени
стави през 2017 г. Пострадалият се е движел в лявата час от платното за
движение /в неговата посока на движение/, тоест в половината, в която в обратна
посока се е движел автомобилът, управляван от обв. Г.
При движението
с посочената скорост, в посоченият участък, след преодоляване на ляв завой в
посоката си на движение обв. Г. е имал
техническа възможност да забележи движещият се пешеходец в неговата половина от
платното за движение от около 37 метра.
Без да
предприеме спиране, управляваният от обв. Г. е продължил движението си, при
което е последвал удар с предната час на автомобила, в областта на преден
регистрационен номер, с бутаната от пешеходеца количка и тялото му, вследствие
на което тялото е отхвърлено зад еластичната метална ограда - мантинела.
След
произшествието обв. Г. е бил проверен с техническо средство за употреба на
алкохол, при което показанията са нулеви за съдържание на алкохол в издишаният
от същият въздух.
Вследствие на
произшествието на пострадалия М. са причинени контузия на коляно, представляващо
временно разстройство на здравето, както и счупване на лявата раменна кост в
горния й край, което е наложило оперативно лечение и е довело до трайно
затруднение на движение на левия горен крайник за срок от около 2,0 - 2,5
месеца.
Описаните
фактически обстоятелства се установиха без никакви противоречия от
осъществените процесуално следствени действия в хода на ДП, а именно:
-
Гласни: от показанията на свидетелите А.М. /л. 28-29/,
С.С. Г. /л. 32/, Т.С.И. /л. 33/, както и от обясненията на обвиняемия, дадени в хода на
съдбното следствие;
-
Експертни заключения: от заключения на вещите лица по
извършените съдебно-медицинска и авто-техническа експертизи;
-
Писмени: протокол за оглед на местопроизшествие /л. 14-15/
и допълнителен оглед /л. 9-10/, разпечатка от техническо средство /л. 54/,
справка за нарушител/водач, /л. 52-53/ и справка за съдимост /л. 51/.
При описаните
по-горе факти може да се направи извод, че обв. Г. е осъществил признаците на
престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение, съответно е внесено
предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
На 16.12.2018
г., около 12.05 часа, обв. Г. е управлявал лек автомобил марка/модел „Волво В
70“, с peг. № …. по третокласен път III-164 Бучин проход - Своге, като е
нарушил правилата за движение, вследствие на което е предизвикал
пътнотранспортно произшествие, при което е причинена средна телесна повреда на А.
М. М., изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия горен крайник
за срок от около 2,0 - 2,5 месеца.
Налице е пряка
причинно-следствена връзка между предизвиканото произшествие и причиненото
телесно увреждане на А.М.М., каквато връзка е налице също така и между
извършените от обв. Г. нарушения на правилата за движение и настъпилото
произшествие.
Основното
нарушение, извършено от обв. Г. се изразява в неизпълнение на разпоредбата на
чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, изискваща от водачите на ППС намаляване на
скоростта или спиране, винаги, когато възникне опасност за движението. Без
съмнение такава е била налице предвид
придвижването на пешеходеца А.М. по платното за движение, като съотношението между опасната зона за спиране
на автомобила, управляван от обв. Г. – 24 метра и отстоянието на автомобила от
мястото на удара в момента, в който водачът е имал техническа възможност да
забележи намиращият се на платното за движение пешеходец – 37 метра, дава
основание за несъмнен извод, че произшествието е нямало да настъпи ако обв. Г.
е изпълнил задължението си в посочената разпоредба – да намали скоростта или да
спре, за което е имал техническа възможност. Нарушени са и общите разпоредби на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди", след като обв. Г. не се е съобразил поведението си с опасността,
произтичаща от наличието на пешеходец по платното за движение, с което е
поставил в опасност живота и здравето му. Със същият аргумент може да се
направи извод и за извършено нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства“, след като обв. Г. е не е проявил дължимото
внимание към факта, че на платното за движение се намира пешеходец и
предпазливост в поведението си, изразяващи се липса на действия по намаляване
на скоростта на управляваното МПС предвид необходимостта от безопасно
преминаване покрай пешеходеца. Напълно идентични са аргументите на съда и
относно наличието на нарушение на разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с
червено-бял бастун и към престарелите хора.”, след като пострадалото лице е на
70 години и без съмнение е необходимо повишено внимание към тези участници в
движението.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, след като обв.
Г. не е желал настъпването на вредните последици – настъпването на пътно-транспортното
произшествие, респективно причинената на св. М. травма, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди, след като е имал възможност да възприеме опасност за
движението – придвижването пешком от М. по платното за движение, но не е
извършил действия по непредприемане на действия за намаляване на скоростта или
спиране, както изискват разпоредбите на закона.
Предвид това
съдът намира, че обв. Г. следва да бъде признат за виновен за това, че на 16.12.2018
г., около 12.05 часа, е управлявал лек автомобил марка/модел „Волво В 70“, с peг. № …. по третокласен път
III-164 Бучин проход – Своге, като в района на с. Искрец – по ул. „Христо
Ботев“ е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2, чл. 5, ал. 1,
т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 чл. от ЗДвП, вследствие на което по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.М.М., изразяваща се в
трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 2.0-2.5
месеца.
При
извършената преценка на доказателствата по делото и повдигнатото обвинение на Д.
В. Г., съдът счита, че за останалите нарушения на правилата за движение,
вменени му в отговорност, следва да бъде постановен оправдателен съдебен акт,
предвид следното:
-
По обвинение за извършено нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя
по посоката на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен сигнал е указано нещо друго“, тъй като няма никакви доказателства
обв. Г. да е използвал лявата половина от платното за движение в посоката си на
движение, а доказателствата по делото сочат използване на дясната половина от
платното за движение, тоест в съответствие с посочената разпоредба, като
настъпването на произшествието се дължи на нарушение на посочените по-горе
правила за движение;
-
По обвинение за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват", след като няма доказателства, а също така и
данни за загубен контрол над управляваното моторно превозно средство от обв. Г.;
-
По чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, след като доказателствата
по делото сочат, че причина на произшествието е не движението с несъобразена
скорост, а непредприемането на действия по намаляване на скоростта на движение
или дори спиране при наличието на опасност – придвижване на пешеходец по
платното за движение.
Поради това
обв. Г. следва да бъде оправдан по обвинението за извършване на посочените нарушения
на чл. 8, ал. 1, на чл. 20, ал. 1 е на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП.
Съдът намира,
че са налице основанията за прилагане на института на чл. 78а от НК –
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание –
глоба, след като деянието е извършено при форма на вината непредпазливост, за
извършеното престъпление се предвижда наказание до три години лишаване от свобода
или пробация, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК, а така също
с престъплението не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване
в наказателното производство и елемент от обективните признаци на престъпното
деяние.
Съдът счита,
че следва да определи размера на административното
наказание „глоба“ в размер между минималния и следния, но по.близо до минимума,
след като по делото преобладават смекчаващите вината обстоятелства, но
наличието на предходни нарушения на правилата за движение, макар и в по далечен
период и със сравнително ниска степен на обществена опасност дават основание за
извод, че личността на обвиняемото лице разкрива сравнително ниска степен на
обществена опасност, но в същото време изискваща налагане на санкция в размер
над минималния. Предвид това съдът намира, че справедливия размер на
адвминистративното наказание е „глоба“ в размер на 2 000 лева.
Съдът намира,
че на основание чл. 78а, ал. 4 от НК следва да не налага възможното наказание по
чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, предвидено за извършеното деяние на основание чл.
343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 от НК. Налице е възможност за налагане
или не на такова допълнително наказание, като в конкретния случай превесът на смекчаващи
отговорността обстоятелства дава основание на съда да счита, че лишаването на
обвиняемия от право да управлява моторно превозно средство, предвид заеманата
от него длъжност, ще бъде ненужно и прекомерно, тъй като без съмнение ще му
създаде затруднения да упражнява трудова дейност.
Самопризнанието
и изразеното съжаление от страна на обвиняемия дават основание на съда да
счита, че дори и само налагането на административно наказание „глоба“ ще
изиграе достатъчна превантивна роля, поради което не наложе на обв. Г.
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
Предвид
признаването на обвиняемия Г. за виновен в извършване на престъпното деяние, за
което му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК на
обвиняемия следва да бъде възложено заплащане на разноските, направени в хода
на досъдебното производство, а именно да заплати по сметка на ОД на МВР София
сумата от 401.44 лева.
По изложените
съображения, съдът постанови решението си и изготви мотивите към него.
Мотивите са
изготвени на 18.11.2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: