№ 7329
гр. С, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110150359 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. чл.143, ал.2, т.5
ЗПК и чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.
Съдът е сезиран с предявени от П. П. М., с ЕГН ********** кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1
от ЗЗП установителен иск за погласяване по отношение на „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК *****
нищожността на чл.12 от Договор за заем №45030/17.02.2021г. сключен между
страните, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 101,02лв., както и
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на „ф-ма“
ЕООД да заплати на ищцата сума в размер на 101,02лв., представляваща недължимо
платена сума за неустойка по Договор за заем №45030/17.02.2021г., поради нищожност
на неустоечна клауза предвидена в същия, ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба на 15.09.2022г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника „ф-ма“ ЕООД е депозирал отговор, с който
посочва, че действително ищецът е сключил с дружеството индивидуален договор за
заем №45030/17.02.2021г. , с който й е отпусната сума в размер на 102,26 евро, със
срок на заема от 4 месеца, като сумата следва да се погасява на 4 равни едномесечни
вноски, определени в погасителен план към договора. Съгласно чл.3, ал.7 и 8 от
Договора, лихвения процент е уговорен на 39,95%, а ГПР на 41,84%. Не спорят, че
съгласно чл.12, ал.1 ищецът се е задължил да предостави обезпечение, изразяващо се в
осигуряване действието на трето лице, което да поеме солидарно задължение в полза
на дружеството за връщане на всички суми по договора. Съгласно чл.12, ал.4 от
Договора страните били изразили воля, че неизпълнението на това задължение ще
увреди ответното дружество, с оглед на което е предвидена договорна неустойка в
размер на 51,65 евро или 101,02лв. Излагат се подробни доводи за липса на твърдените
от ищеца пороци на неустоечната клауза. Претендират се разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представено копие от Индивидуален Договор за заем
№45030/17.02.2021г. по силата на който на заемателя „ф-ма“ ЕООД се е задължил да
предостави на П. П. М. заем в размер на 102,26 евро, за срок от 4 месеца, който следва
да върне чрез заплащане на 4месечни погасителни вноски в размер по 27,73 евро или
54,23 лв.
Съгласно чл.12, ал.1 от Договора заемателят се задължава в срок от 3 дни след
сключването на договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо
се в поемането на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички
дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. В следващите алинеи са
предвидени конкретни изисквания към поръчителя, както и задължение за същия да
посети търговски обект на заемателя и да сключи договор за встъпване в дълг/договор
за поръчителство. В чл.6, ал.4 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на заемателят, същия дължи неустойка в размер
на 51,65 евро или 101,02лв., която следва да обезщети вредите на заемодателя от
неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение.
Начислената по Договора неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в
договора погасителен план.
Дължимостта на договорна неустойка е обусловено от провеждането на
доказване, че страните са уговорили неустойка, относно неизпълнение на кое
договорно задължение е уговорена такава, да бъде установено по какъв начин се
определя размера на неустойката. С договора за неустойка страните уговарят при
сключване на договора по какъв начин ще бъде обезвредена изправната страна по
договора при допуснато неизпълнение на насрещната страна.
В случая обаче е уговорена дължимост на неустойка за неизпълнение на
задължение, което при вече отпуснат кредит се явява безпредметно. Обезпечение се
изисква и предлага предварително, т.е. то служи за осигуряване на гаранция за
връщане на заемната сума в случай на неизпълнение, като адекватността на
обезпечението се преценява при отпускане на кредита и с оглед конкретната
платежоспособност на кредитополучателя.
Съобразно задължителното тълкуване дадено с ТР №1/2009год. на ОСГТК на
ВКС преценката за нищожност на клаузата за неустойка, следва да е извърши
съобразно нейните функции, принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения като възможни критерии за преценка към датата на сключване на
договора, предвид естеството на задължението, размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, вид на уговорената неустойка
2
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено
или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
При конкретната преценка за нищожност на неустойката, съдът обосновава
извод за нищожност поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената в
цитирания размер неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Така уговорената неустойка не обезпечава изпълнение на
задължението по договора, а ангажимент за обезпечение, който при отпуснат вече заем
е безпредметен. Претенцията влиза в противоречие с нормата на чл. 143 ЗЗП.
Безспорно заемополучателят е потребител. Клаузата в договора, с която е предвидено
потребителят да дължи неустойка на заемодателя при неосигуряване на обезпечение, е
уговорена във вреда на длъжника и не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Целта на кредитора в случая е да получи възнаграждение извън
уговореното такова.
На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл.12, ал.4 от
Договор за заем №45030/17.02.2021г., се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на
кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19,
ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя ,
настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни ,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.12,
ал.4 от Договор за заем №45030/17.02.2021г., се нарушава изискването ГПР да не бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави
и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване
на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване
на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на
действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в
договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между
страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и
ал.2 ,т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело
С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи
се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
3
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Поради изложеното предявения иск следва да се уважи и клаузата на чл.12 от
Договор за заем №45030/17.02.2021г. да се прогласи за нищожна.
По делото от „ф-ма“ ЕООД е представена справка за платени суми по Договор за
заем №45030/17.02.2021г., от която е видно, че дружеството признава неизгодното за
него обстоятелство, че е получило сума в размер на 101,02лв. за неустойка. С оглед
признаването нищожността на клаузата, на която се основава плащането на посочената
сума, то и основанието за предаване на същата в полза на „ф-ма“ ЕООД е отпаднало с
обратна сила и се приема, че сумата е дадена без основание. Съгласно чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. По предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил
процесната сума на ответника, при липса на основание за това, поради което
ответникът се е обогатил. Поради нищожност на чл.12, ал.4 от Договор за заем
№45030/17.02.2021г. не е на лице основание за получаване на неустойка в размер на
101,02лв., поради което и разместването на материалното благо от патримониума на П.
П. М.в този на „ф-ма“ ЕООД е лишено от основание и сумата подлежи на връщане.
Предявения иск следва да се уважи в пълен размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ф-ма“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати
в полза на СРС сумата в размер на 100 лв., представляваща държавна такса от
заплащането на която е освободен ищеца.
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в полза на процесуалния
представител на ищеца – адв. Д. В. М., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. във връзка с оказваната безплатна правна помощ.
Доколкото защитата по двата иска е една, то се дължи едно общо възнаграждение в
минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иск, с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
ЗЗД, във вр. чл.146, ал.1, във вр. чл.143 ЗЗП, предявен от П. П. М., с ЕГН **********, с
адрес гр. Н И, ул.„О” №38А срещу „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С, бул. „Ц “ № 29, клаузата на чл.12 от Индивидуален Договор за
заем №45030/17.02.2021г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение
(поръчител/солидарен длъжник), поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне
4
на закона, както и поради неравноправност на клаузата.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С, бул. „Ц “ № 29 да заплати на П. П. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Н И, ул.„О”
№38А на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от 101,02лв., представляваща
недължимо платена сума за неустойка по Договор за заем №45030/17.02.2021г., поради
нищожност на неустоечна клауза предвидена в същия, ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба на 15.09.2022г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С, бул. „Ц “ № 29, да заплати на адв. Д. В. М., с адрес на кантората: гр.П, бул.“П ш“
№81, ет.3, ап.Б, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и
представителство.
ОСЪЖДА „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С, бул. „Ц “ № 29 да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на Софийски
Районен Съд, с адрес: гр.С, бул.“Цар Борис III“ №54 сумата от 100лв., представляваща
дължима по делото държавна такса, от внасянето на която е бил освободен ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5