Решение по дело №3076/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1687
Дата: 24 септември 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Георги Цвятков Митев
Дело: 20193110203076
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

        1687/24.9.2019г.                     гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Районен съд Варна, Пети наказателен състав,

            на трети септември, две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в следния състав:

председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,

            като разгледа докладвано от съдията

            АНД № 3076 по описа на съда за 2019 година,

            за да се произнесе, взе предвид следното :

           

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушение и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Л.Ц.С., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 19-0445-000196/11.06.2019 г. на началника на РУ Аксаково при Областна дирекция на МВР Варна. Със същото на С. за нарушаване разпоредбата на чл.20 пр.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева. Жалбоподателката С. счита, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Оспорва изцяло фактическата обстановка, отразена в него и моли съда за отмяната му. 

Въззивницата С., редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител – адвокат Ж.Г. от Варненска адвокатска колегия, редовно упълномощен. По същество адв.Г. поддържа жалбата. Счита, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Като доводи в тази насока сочи, че административно-наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, която имала десет хипотези, не е посочено точно коя от всичките тези десет хипотези е нарушена и че това обстоятелство е от категорията на съществените процесуални нарушения, което води до отпадане на издадения  санкционен акт. На следващо место не е съгласен с констатациите както на актосъставителя и на административно-наказващия орган, че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е движение с несъобразена скорост, тъй като през всичките ленти на автомагистралата е течала вода като река и именно навлизането на автомобила в този участък е причината за произшествието. Неправилно отразената фактическа обстановка в акта за установяване на административно нарушение/АУАН/ се е пренесла и в обжалваното наказателно постановление, което според него също е съществено процесуално нарушение, поради което моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.

            Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява от процесуален представител, не изразява становище по жалбата.

            Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока на обжалване, от надлежна страна и следва да бъде разгледана по същество.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 24.05.2019 г. младши автоконтрольор А.В.А. *** при ОД на МВР Варна съставил Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Д бл.874425 против Л.Ц.С. за това, че на 24.05.2019 г. около 14:40 часа по автомагистрала Хемус в посока гр.Шумен управлявала лек автомобил БМВ Х6ХДрайв35Д с рег.№ В 5559 ВА, собственост на ЕТ Станито-Станимир Илиев, като на километър 420+300 поради движение с несъобразена скорост с метереологичните и пътни условия/дъжд и вода на пътя/ преминава през локва, в следствие на което губи контрол над автомобила, излиза в дясно извън пътя и се блъска в дървета и храсти и се преобръща и предизвиква ПТП с материални щети на МПС. Според актосъставителя С. е извършила нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/. Акта бил предявен и връчен на С. същия ден, като тя записала, че няма възражения.

В законоустановения 3-дневен срок няма депозирано писмено възражение срещу съставения АУАН.

В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя А.В.А.. Според неговите показания на 24.05.2019 г.  получили сигнал около 14:30-14:45 часа от дежурния за ПТП възникнало на Автомагистрала Хемус посока Девня, след възел Летище. Установили произшествието на километър 420 плюс 300 м, касаело се за лек автомобил БМВ, управляван от С. при мокра настилка следствие на дъжд, при което загубила контрол над автомобила и се преобърнала в дясно извън пътя по посока на движението си. За това съставил акт, че не е съобразила скоростта си с метеорологичните и пътни условия в конкретния случай. Водачката им казала, че там на този пътен участък след дъжда се получил аквапланинг, изтървавала е автомобила и така се е стигнало до произшествието. Точно локва не е имало там на мястото, а порой от вода пресичал цялото платно и всички пътни ленти в определен участък от пътя. Там, където е станало ПТП, е нямало обезопасителна мантинела от дясно. Съдът кредитира показанията на св.А. като обективни и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.

Гореизложеното се установява от приетите гласни и писмени доказателства по делото.

На 11.06.2019 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият орган е приел обстоятелствата, посочени в АУАН, като е посочил, че произшествието е станало на километър 720+700 на Автомагистрала Хемус, квалифицирал нарушението по чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата и ангажирал личната отговорност на Л.Ц.С. на основание чл.179 ал.2 пр.1 от Закона за движение по пътищата, като й наложил административно наказание глоба в размер на 200 лева. Законодателят е предвидил за причиняване на пътнотранспортно произшествие поради движение с несъобразена скорост да се ангажира на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП личната отговорност на водача. Наложена е глоба в максимален размер от 200 лева, като не са посочени мотиви за това.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

           Наказателното постановление е връчено на Л.С. лично на 24.06.2019 г., жалбата ѝ срещу него е заведена в деловодството на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна на 28.06.2019 г. Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,  поради което е процесуално допустима.

           АУАН е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор съгласно разпорежданията на чл.189 ал.1 и чл.165 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121-з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от началника на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна  съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121-з-952/20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи.

Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

По материалния закон:

Съдът счита, че административно-наказващият орган неправилно е приложил материалния закон при налагането на наказанието за извършено нарушение на по чл.20 ал.2 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установява, че С. се е движил по Автомагистрала Хемус в посока гр.Шумен и пътното платно било мокро в следствие на превалял дъжд. Не е установено с каква скорост се е движела С., но от това не може да се направи извода, че се е движела с несъобразена с атмосферните условия и със състоянието на пътя скорост, тъй като до навлизане в проблемния участък тя не е имала проблеми с управлението на автомобила. На километър 420 + 300 автомобилът на С. попаднал на пътен участък, по който напречно по всички пътни ленти течала вода. В следствие на съприкосновението на гумите на автомобила с водата се получило така нареченото явление „аквапланинг", загубване на напречната и надлъжната устойчивост на автомобила поради наличието на воден клин между колелата и пътната настилка, при което гумите губят сцепление с асфалта поради наличието на вода по пътното платно, автомобилът губи контакт с пътната настилка и започва да плува. Водачът, дори да действа с волана, спирачките и превключване на скорости, не може да управлява автомобила. В резултата на това С. загубила управлението на автомобила и последвало пътнотранспортно произшествие, при което лекия автомобил излязъл вдясно извън пътя, блъснал се в крайпътни дървета и храсти и се преобърнал. От анализа на така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът намира, че е налице хипотезата на така нареченото "случайно деяние", при което според чл.15 от НК деянието не е извършено виновно, тъй като деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици - водачът се е движил със съобразена с пътните условия скорост и не е знаел или предполагал, че ще попадне на такъв участък от пътя. Липсата на вина води до липса на една от характеристиките на едно деяние като административно нарушение, тъй като съгласно чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като от субективна страна деянието е несъставомерно, не е налице административно нарушение и наложеното административно наказание се явява незаконосъобразно, което води до незаконосъобразност на цялото наказателно постановление.

По процесуалния закон:

Съдът счита, че в хода на административното-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.

В АУАН като място на извършване на нарушението е посочен километър 420 + 300 на Автомагистрала Хемус.

В наказателното постановление като място на извършване на нарушението е посочен километър 720 + 700 на Автомагистрала Хемус.

Мястото на извършване на нарушението е основен и важен елемент от състава на административното нарушение. В конкретния случай единствено установяването на точното място на извършване на нарушението може да допринесе за разкриване на обстоятелствата дали е извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно какви са били атмосферните условия и състоянието на пътя и дали скоростта на движение е била съобразена с тях.

Не може да има разлика между обстоятелствата, отразени в АУАН и в наказателното постановление, тъй като по този начин нарушението е неясно и неточно формулирано и нарушителят не може да организира адекватно защитата си, нарушено е правото на привлечения към административно-наказателна отговорност да разбере къде точно е извършил твърдяното нарушение.

Съдът не приема възражението на процесуалния представител на въззивницата С., че е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е посочено точно коя от хипотезите на чл.20 ал.2 от ЗДвП е нарушена. В АУАН и в наказателното постановление е посочено, че скоростта на движение на управлявания от С. автомобил не е била съобразена с метереологичните и пътни условия и въпреки че цифрово не е изписано точно кое предложение е нарушено, според съда нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен да бъде разбрано от нарушителя.

С оглед гореизложеното, съдът счита, че оспорваното Наказателно постановление № 19-0445-000196/11.06.2019 г. на началника на РУ Аксаково при Областна дирекция на МВР Варна е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Жалбата против него се явява основателна и следва да бъде уважена.

            Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

Отменя № 19-0445-000196/11.06.2019 г. на началника на РУ Аксаково при Областна дирекция на МВР Варна, с което на Л.Ц.С., ЕГН **********, за нарушаване разпоредбата на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лева.

Да се изпратят съобщения на Л.Ц.С. чрез адвокат Жеко Г. и на Областна дирекция на МВР Варна.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненския административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията, че решението е изготвено, по реда на глава XII на Административно-процесуалния кодекс.

След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :