№ 1068
гр. Б., 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Б., осемнадесети състав, в публично заседание на
петнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: М.
Николова
при секретаря Гергана Славова, като разгледа докладваното от съдия
Николова административно дело № 928 по описа за 2022 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.213, ал.7 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на Д.В.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** против Заповед рег.№ 304з-267/13.04.2022 год. на Началник РУ-Н.
при ОДМВР гр. Б.. С оспорената заповед, на основание чл.213, ал.5 и чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на
държавата на пистолет "ЧЗ-75В", кал. 9х19 с № 7535U и един брой
пълнител за пистолет.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и при неспазване на целта на закона, като в тази връзка жалбоподателят
сочи, че заповедта е издадена преди изтичане на тримесечния срок от приключване
на наказателното производство по НОХД № 622/2019 год. на РС - Н.. Иска се
отмяна на оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, се представлява от процесуален представител – адвокат К., който
поддържа жалбата и ангажира доказателства. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – Началник РУ-Н.
при ОДМВР гр.Б., редовно уведомен не се явява, не се представлява и не взема становище по
подадената жалба.
Административен съд – Б.,
осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като
взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
На 11.09.2020 год. в РУ - Н. при ОДМВР гр.Б.
жалбоподателят в настоящото производство – Д.В.Н. е предал пистолет
"ЧЗ-75В", кал. 9х19 с № 7535U, един брой пълнител за пистолет, 15
броя боеприпаси, както и 1 бр. разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20150139993 и 1 бр. приложение към
разрешението № 0662210, валидни до 26.08.2020 год. За предаването е изготвен Протокол
за доброволно предаване, а впоследствие на същата дата е съставен и Протокол за
приемане на ОБВВПИ.
На 15.09.2022 год. на жалбоподателя Д.В.Н.
е съставен и връчен АУАН № 1199/15.09.2020 год., за това, че на 11.09.2020
год., около 00.15 ч., в к.к. Слънчев бряг, до пазар „Палма“, при извършване на
проверка се установява, че същият носи притежаваното от него късоцевно
огнестрелно оръжие пистолет „Чешка Збровка” кал.9х19 с № 7535U, един брой
пълнител за пистолет и 15 броя боеприпаси кал. 9х19, като при проверката
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство дрегер Drag Test 5000 № AR 550041. Отказва и талон
за изследване, с което виновно е нарушил чл.184а от ЗОБВВПИ.
Въз основа на съставения АУАН за
нарушението на чл.184а от ЗОБВВПИ, Началник РУ-Н. при ОДМВР гр.Б. е издал Наказателно
постановление № 1199/05.10.2020 год., което е обжалвано пред РС-Н..
С Решение № 260049/26.02.2021 год. по АНД
№ 49/2021 год. по описа на РС-Н. наказателното постановление е отменено в
частта му, с която е наложено административно наказание „Отнемане на разрешение“ за
срок от 6 месеца и е потвърдено в останалата му част по отношение на наложеното
административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева.
На 13.04.2022 год. Началник
РУ-Н. при ОДМВР гр.Б. е издал оспорената в настоящото производство Заповед рег.№
304з-267/13.04.2022 год., с която на основание чл.213, ал.5 и чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на
държавата на пистолет "ЧЗ-75В", кал. 9Х19 с № 7535U и един брой
пълнител за пистолет.
Заповедта е връчена на жалбоподателя Д.В.Н.
на 19.05.2022 год. и е оспорена с жалба, депозирана чрез административния орган
на 27.05.2022 год.
В хода на проведено пред съда
производство, процесуалният представител на жалбоподателя е ангажирал писмени
доказателства – копие от Присъда № 77/12.11.2019 год. по НОХД № 622/2019 год.
по опис на РС-Н., потвърдена с Решение № 44/28.03.2022 год. по ВНОХД №
1295/2020 год. по описа на Окръжен съд – Б. за извършено от жалбоподателя
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като е заявил, че оръжието на Н. е
иззето не по повод образуваното административнонаказателно производство, а по
повод на вече воденото наказателно производство, който извод следва от
посочената в протокола за доброволно предаване разпоредбата на чл.159 от НПК.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства – свидетелските показания на В. Г.Н. – баща на жалбоподателя, който
на въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя дали знае в края на
2017 г. против сина му да е започнало наказателно производство е заявил пред
съда, че на сина му е била направена проверка и същият е бил „уличен в употреба
на наркотици”, като тогава оръжието му не е било иззето. Впоследствие, през
септември 2020 г. синът му пак е бил спрян за проверка и тъй като е отказал
такава, оръжието му е било взето. Н. е посочил, че той и синът му няколко пъти
са посещавали полицията, за да се информират и да получат обратно оръжието, но
оттам им отговорили, че „трябва да приключи делото”.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, съдържа необходимите
форма и реквизити, подадена е в 14-дневния срок от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на оспорване е Заповед рег.№ 304з-267/13.04.2022 год. на Началник
РУ-Н. при ОДМВР гр.Б., с която на основание чл.213, ал.5 и чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза
на държавата на пистолет "ЧЗ-75В", кал. 9Х19 с № 7535U и един брой
пълнител за пистолет.
Съгласно посочената като правно
основание за издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не
прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на
съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал.2
или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл.155,
ал. 1 – т. е органът, който е издал съответното разрешение.
В случая от фактическа страна по
делото не е спорно, че на Д.В.Н. *** разрешение за съхранение, носене и употреба
на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20150139993 и приложение към
разрешението № 0662210, валидни до 26.08.2020 год., поради което именно
Началникът на РУ - Н. е органът, компетентен да постанови отнемането на
огнестрелното оръжие, за което това разрешение се е отнасяло. По делото е
представена Заповед № УРИ 251з-1165/16.05.2022 год. на Директор ОДМВР гр.Б. за
компетентността на издателя на акта - гл.инсп. Иван Малинов. Следователно
обжалваната Заповед е издадена от материално и териториално компетентния
административен орган по чл.213, ал.5 във вр. с чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ. Отделно от това, безспорно е,
че от момента на предаването на оръжието /11.09.2020 г./ и към датата на
издаването на обжалвания административен акт оръжието - предмет на
разпореденото отнемане в полза на държавата, се е съхранявало в РУ-Н., което
обстоятелство също определя Началника на РУ - Н. към ОД на МВР гр.Б. като
компетентен орган да издаде заповедта по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ.
При издаване на оспорената
заповед са спазени изискванията за форма, както и се съдържат фактически и
правни основания, въз основа на които административният орган е формирал
властническото си волеизявление. В заповедта разпореденото отнемане в полза на
държавата е обосновано с непредприемането на действия по прехвърлянето на
собствеността и с неподаване на заявление за издаване на съответно разрешение в
срока по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ. Към административната преписка са приложени
писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания,
мотивирали органа да издаде заповедта, а именно: копие на разрешението за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси и приложението към
разрешението, които са с изтекъл срок към датата на предаването им. Предвид горното, съдът приема, че
оспорваната заповед е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на
съществени нарушения на процедурните правила. Посочено е и правното основание -
чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ.
По материалната законосъобразност
на акта, съдът намира следното:
Съгласно посочената като правно
основание за издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не
прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за издаване на
съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в сроковете по ал.2
или 4, вещите се отнемат в полза на държавата със заповед на органа по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ. Следователно законът
регламентира две хипотези за упражняване на административното правомощие по
чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ за издаване на заповед с
разпореждане за отнемане в полза на държавата на взривните вещества, оръжията,
боеприпасите и пиротехническите изделия, а именно: 1. Когато собственикът не
прехвърли собствеността и 2. когато не подаде заявление за издаване на
съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал.2 или
ал.4.
В случая, от фактическа страна по делото не
е спорно, че на 11.09.2020 г., в РУ - Н. жалбоподателят Д.Н. е предал пистолет
"ЧЗ-75В", кал. 9х19 с № 7535U, един брой пълнител за пистолет, 15
броя боеприпаси, както и 1 бр. разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20150139993 и 1 бр. приложение към
разрешението № 0662210, валидни до 26.08.2020 год. Действително, на съставения
бланков Протокол за доброволно предаване от 11.09.2020 год. е посочено, че
подписаният полицейски служител старши полицай при РУ- Н., на осн. чл.159 от НПК, е приел в РУ – Н. гражданина Д.Н., който доброволно е предал посочените в
протокола предмети и книжа, но видно от представените по делото Присъда №
77/12.11.2019 год. по НОХД № 622/2019 год. по опис на РС-Н., потвърдена с
Решение № 44/28.03.2022 год. по ВНОХД № 1295/2020 год. по описа на Окръжен съд
– Б., предадените оръжие, боеприпаси, разрешение и приложение към разрешението не
са станали веществени доказателства по това наказателното производство. Нещо
повече, самият свид. Веселин Н. сочи, че оръжието на сина му не е било иззето при започване на
наказателното производство срещу него, а впоследствие, през септември 2020 г.,
когато отново е бил спрян за проверка, но той е отказал такава. В тази връзка,
съдът намира за необходимо да посочи, че в случаите, когато лицето е с изтекло разрешение, притежаването
на огнестрелно оръжие следва да се квалифицира като незаконно, което пък е
предпоставка за изземването му, ако то не бъде предадено доброволно. В съставения
на 11.09.2020 год. Протокол за доброволно предаване ясно е посочено, че
разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях с № 20150139993 и приложението към разрешението № 0662210, са
валидни до 26.08.2020 год., т.е. към датата на предаването им - 11.09.2020 год.
разрешението е с изтекъл срок и жалбоподателят Н. се явява лице, което
притежава оръжие и боеприпаси за него без надлежно разрешение.
В оспорената Заповед разпореденото
отнемане в полза на държавата на пистолет марка "ЧЗ-75В", кал. 9х19 с
№ 7535U и един брой пълнител за пистолет както от фактическа, така и от правна
страна, е обосновано с непредприемането на действия по прехвърлянето на
собствеността и с неподаване на заявление за издаване на съответно разрешение в
срока по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Съгласно ал.2 на чл.213 от ЗОБВВПИ собственикът на вещите
по ал.1 може да прехвърли собствеността върху взривните вещества и
пиротехническите изделия в срок 6 месеца, а върху оръжията и боеприпасите - в
срок една година от изземването, на лица, получили разрешения за производство,
търговия или придобиване. Собственикът на вещите по ал.1 е този, на когото е
издадено решение по чл. 155 от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешението за
осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и
пиротехнически изделия, или на когото е прекратено разрешението поради
прекратяване на дейността. Следователно при издадено решение по чл.155 от ЗОБВВПИ или при прекратено действие на разрешението
поради прекратяване на дейността, когато собственикът не прехвърли
собствеността на оръжието и боеприпасите в едногодишен срок, за държавата
възниква правото да го отнеме, а за компетентния орган - да постанови
отнемането. Съответно втората хипотеза на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ регламентира право на органа да отнеме в
полза на държавата вещите по чл. 3, чл. 4, чл. 7 и чл. 8 от ЗОБВВПИ тогава, когато собственик, който няма
разрешение за придобиване, съхраняване, носене или употреба на оръжие, не
подаде заявление за издаване на съответното разрешение или за връщане на отнетото
разрешение в срока по ал.2. Ако собственикът на вещите е имал съответното
разрешение, но то е с изтекъл срок, той се явява лице, което притежава без
надлежно разрешение вещите по чл.3, чл.4, чл.7 и чл.8 от ЗОБВВПИ. Независимо от това дали са предадени или
иззети вещите, в случаите, когато лице с изтекло разрешение, не поиска подновяване
/издаване на ново/ разрешение или не предприеме действия по прехвърлянето на
собствеността на вещите в нормативно определените срокове, тези вещи могат да
бъдат отнети в полза на държавата при прилагането на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ. Този извод следва от обстоятелството, че
предвиденото правомощие по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ е обективно следствие от разрешителния
режим на притежаване на вещите по чл.3, чл.4, чл.7 и чл.8 от ЗОБВВПИ и факта на тяхното незаконно притежание.
В случая, от фактическа страна не е спорно
по делото, че издаденото на жалбоподателя Д.Н. разрешението за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с № 20150139993 и
приложението към разрешението № 0662210, са били със срок до 26.08.2020 год.,
т.е. с изтекъл срок към 11.09.2020 год. Не е спорно и че вещите са доброволно
предадени на компетентния орган, като предаването им е станало след датата на
изтичане на разрешението. Още преди изтичането на срока на разрешението – 26.08.2020
год., за Д.Н. е възникнало задължение за подаване на заявление за издаване
(подновяване) на съответните разрешения, съгласно чл.87, ал.1 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривни вещества и пиротехническите изделия, като
жалбоподателят не твърди и не представя доказателства да е предприел действия в
тази насока. Разпитаният по делото свидетел В. Н. – баща на жалбоподателя
твърди, че той и сина му няколко пъти са посещавали полицията, за да се
информират и да получат обратно оръжието, но в представената от полицията
административна преписка не се съдържат документи, доказващи прехвърляне на
собствеността или подаване на заявление за издаване на съответно разрешение.
Самият свид. Веселин Н. не твърди, а още по-малко доказва, че е лице, на което
може да бъде прехвърлена собствеността върху оръжието, т.е. е лице, което
притежава разрешение за производство, търговия или придобиване на оръжие.
За начало на срока по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ следва да се счита датата на предаването на оръжието - 11.09.2020 год.,
като в едногодишен срок, считано от тази дата, жалбоподателят е имал правната
възможност както да подаде заявление за издаване (подновяване) на съответните
разрешения, така и да прехвърли собствеността върху вещите, като по делото не
са представени доказателства той да се е възползвал от това свое право. Следователно
в срока по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, считано от 11.09.2020 год., Д.Н. нито е
прехвърлил собствеността върху оръжието, нито е подал заявление за издаване на
ново разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, от
което следва извод, че в съответствие и при правилно приложение на закона
Началникът на РУ - Н. е приел, че са налице материалноправните предпоставки за
упражняване на правомощието по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ.
С оглед изложеното, съдът намира, че
оспореният акт и разпореденото със заповедта отнемане в полза на държавата на
притежаваното от жалбоподателя Д.Н. късоцевно огнестрелно оръжие са съобразени
с материалните изисквания на закона, както и с неговата цел. Очевидно е че
законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в обществото и отчитайки
повишената степен на опасност, свързана с дейностите с огнестрелно оръжие, е
регламентирал специални условия и ред за тяхното придобиване, съхранение и
употреба. Анализът на приложимите норми и въведената с тях императивна правна
регламентация на режима за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие
води до извода, че притежаването на огнестрелно оръжие е обусловено от
наличието на надлежно издаден и валиден разрешителен административен акт.
Поради обстоятелството, че се касае за вещи, за притежанието на които е въведен
разрешителен режим, притежаването на огнестрелно оръжие без съответното
разрешение е основание за квалифициране на това притежание като незаконно,
което пък е предпоставка за отнемането на оръжието в полза на държавата. Но
именно съблюдавайки принципа на неприкосновеност на частната собственост,
законодателят е създал правни механизми, за да гарантира на собственика
възможността да прехвърли правото си на собственост върху огнестрелното оръжие,
като е регламентирал един разумен срок в който собственикът, за когото е налице
пречка вече да притежава огнестрелно оръжие /вкл. поради липса на разрешителен
административен акт/, да прехвърли правото си на собственост върху това
огнестрелно оръжие другиму. Логиката на закона е да се даде разумен срок на
лица, които по една или друга причина нямат валидно разрешително за носене и
съхранение на огнестрелни оръжия, да се разпоредят с тях или да поискат
издаването на ново разрешение за тяхното носене и съхранение, но след като в
този срок лицата бездействат, те губят и правото си на собственост именно
поради това си бездействие. В случая, от датата на изтичане на срока на
издаденото му разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие /26.08.2020
год./, както и от датата на предаване на оръжието /11.09.2020 год./ до датата
на издаване на оспорената заповед /13.04.2022 год./ Д.Н. не е предприел каквито
и да е било действия по прехвърляне собствеността върху притежаваното от него
огнестрелно оръжие нито е подал заявление за издаване на съответно разрешение,
поради което възражението в жалбата, че обжалваната заповед е издадена преди
изтичането на тримесечния срок от приключване на наказателното производство по
НОХД № 622/2019 год. по описа на РС - Н., е неоснователно.
С оглед на изложеното съдът приема, че
оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, в съответствие и при правилно приложение
на процесуалните и материалноправните разпоредби, на които се основава, и при
съобразяване с целта на закона. Следователно, жалбата срещу него се явява
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2, пр. последно
от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** против Заповед рег.№ 304з-267/13.04.2022 год. на Началник РУ-Н.
при ОДМВР гр. Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: