Р       Е       Ш     Е      Н       И       Е

 

град София,……………..

                      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:                      

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                           Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА

при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело № 7969 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

      Постъпила е въззивна жалба от С.И.И., чрез адв. К.Н., срещу съдебно решение № 73679 от 16.04.2020г., постановено по гр. д. № 29843/2018 г. по описа на СРС, 118 състав, с което е отхвърлен предявеният от ищеца С.И.И. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за сумата от 1700 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ за настъпил застрахователен риск – вреди на МПС с рег. № *******вследствие на увреждането му на 06.12.2017 г. в гр. Варна. 

            В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, както и за неправилно приложение на материалния закон при постановяването му. Жалбоподателят счита, че неправилно съдът е уважил възражението на ответника, че не е доказано къде е настъпило застрахователното събитие и като последица приел искът за неоснователен. Сочи, че неправилно съдът е интерпретирал събраните по делото доказателства, от които по несъмнен начин се установявало увреждането и основанието за ангажиране отговорността на застрахователя. Жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението и да уважи предявеия иск. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, за които представя списък.

            Подаден е отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство З. „Б.В.И.Г.“, чрез процесуален представител, упълномощен от изпълнителните директори на дружеството, с който жалбата се оспорва по съображения за липса на вземане на ищеца по процесния договор за имуществена застраховка. Поддържа се, че с решението СРС е приел, че не са ангажирани доказателства за реализиране на застрахователен риск, покрит по застраховката, с оглед което доводите, съдържащи се в жалбата, са неоснователни. Моли се за оставяне на жалбата без уважение, за потърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

      Предявен е от С.И.И. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ. 

      С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в неговата цялост.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

            Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод за неоснователност на предявения от ищеца - С.И.И. срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ осъдителен иск с правно основание чл. 405 КЗ за сумата от 1700 лв. – застрахователно обезщетение по застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ за настъпил застрахователен риск – вреди на МПС с рег. № *******вследствие на увреждането му на 06.12.2017 г. в гр. Варна. 

Първоинстанционният съд е направил правилен извод, че по делото липсват годни доказателства, които да установяват твърдените от ищеца обстоятелства, свързани с получаването на вредата – счупване на предния десен фар на автомобила му и сочените от него обстоятелства, при които твърди, че е настъпило застрахователно събитие. По делото е прието заключение на съдебна експертиза, по което вещото лице след справка е установило, че за процесния лек автомобил не се предлагат алтернативни фарове, а стойността на оригиналния е 3536,93 лева. Същевременно по делото липсват доказателства за реалния момент на настъпване на тази щета в твърдения от въззивника ищец вид, както и за механизмът на причиняването ѝ и за причинна връзка между твърдените от въззивника обстоятелства и настъпването на вредата. Първоинстанцонният съд е направил правилна констатация, че Заявлението за заплащане на застрахователно обезщетение е частен документ, подписан от лице, което не е представител на ответника, поради което и с оглед заявеното изрично оспорване с отговора на исковата молба, този документ не може да се ползва с доказателствена сила в процеса по отношение на оспорените обстоятелства за дата, място и механизъм на ПТП, както и причинени на моторното превозно средство щети.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че предявеният от него иск е отхвърлен единствено поради неустановяване на мястото на настъпване на застрахователното събитие – видно от мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани доказателства за реализиране на застрахователен риск, мястото и условията на реализиране на риска и нанесени в резултат на него вреди.

Несъобразен с изискванията на закона и уговореното между страните е съдържащият се във въззивната жалба довод, че застрахователят дължи обезщетение за всяко увреждане по корпуса на автомобила. В Глава втора, озаглавена „Покрити рискове и изключения“, от приложения по делото Договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № 4704170800002395, с предмет щети на лек автомобил „Инфинити FX 35“ с рег. № *******, са посочени покритите застрахователни рискове, при реализирането на които застрахователят дължи застрахователно обезщетение. В разпоредбата на чл. 343, ал. 1 от КЗ също е предвидено, че  С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

От събраните по делото доказателства не се установява настъпването на застрахователно събитие и условията на неговото настъпване, както и относимостта на вредите, предмет на исковата претенция, към някой  от покритите застрахователни рискове съгласно съществуващото между страните застрахователно правоотношение.

С оглед изложеното съдът намира, че искът по чл. 405 от КЗ е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд решението, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски.

По отношение на заявената претенция на въззиваемата страна-ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, при съобразяване на обстоятелството, че по делото е депозиран отговор на въззивната жалба, но представител на въззиваемата страна не се яви на насроченото открито съдебно заседание за разглеждане на делото, както и при съобазяване на обстоятелството, че делото не се характеризира с висока степен на фактическа и правна сложност, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК С.И.И. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна-ответник сумата от 50 (петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

      ПОТВЪРЖДАВА решение № 73679 от 16.04.2020г., постановено по гр. д. № 29843/2018 г. по описа на СРС, 118 състав.

            ОСЪЖДА  С.И.И., с ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, кв. „*******№ 385 и съдебен адрес:***, чрез адв. К.Н., да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*******на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК сумата от 50 (петдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

   РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1./                      2./