Р Е Ш Е Н
И Е
№……/……….…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на седемнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Елка И.,
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско
дело № 1051 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от
ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 30843/30.04.2019 г.
от Д.В.И., ЕГН **********,***, чрез адв. А.П. - ВАК, в качеството на
въззивник (ищец по първоинстанционното дело) срещу Решение № 1327/01.04.2019 г.
по гражданско дело № 6141/2018 г. на ВРС, с което е отхвърлен искът по чл. 49,
вр. чл. 45 от ЗЗД предявен от Д.И. срещу ответниците С.В.П., ЕГН ********** и З.Я.П.,
ЕГН **********, за осъждане на последните да заплатят сумата от 3000 лева,
представляваща причинени вреди, от които 1000 лева (по 500 лева от всеки един
от тях) обезщетение за имуществени вреди (сума необходима за отстраняването им)
причинени на 16.03.2018 г., в апартамент 78, находящ се в ****, изразяващи се в
изтръгване на подпухналата шпакловка, гипсовата шпакловка в кухнята и коридора,
двукратно пребоядисване с латекс на всички стени и тавана в кухнята и коридора,
изхвърляне на отпадъците, закупуване на нови шкафчета в кухнята и нов гардероб,
както и сума в размер 2000 лева, представлява обезщетение за неимуществени
вреди (по 1000 лева от всеки от тях), изразяващи се в претърпени здравословни и
психични вреди.
С Решение №
1327/01.04.2019 по гражданско дело № 6841/2018 по описа на ВРС са изцяло
отхвърлени исковете предявени от въззиваемата като е прието, че последната е
претърпяла вреди, но не се установява те да са в причинна връзка с
противоправно деяние осъществено от въззиваемите.
С въззивна жалба
вх. № 30843/30.04.2019 г. депозирана от Д.В.И. се иска отмяна на обжалваното
решение като неправилно и постановяване на ново, с което исковата претенция да
бъде отхвърлена.
Позовавайки се на
извършения на 16.03.2018 г. оглед от служители на район ***, при община ****,
обективиран в протокол от същата дата, съгласно който са налице следи от теч по
части от тавана и стените в кухнята и коридора и че причина за мокрите
участници е проникване на вода от съседен по височина апартамент, намира за
неправилен изводът на съда, че течът не е дошъл от апартамента на ответниците.
Противопоставя се на заключението, че няма причина течът да е причинен от
вертикалния шланг. Обосновава доказаност на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответниците за причинените й имуществени и неимуществени вреди
въз основа на събраните по делото гласни доказателства и допусната СТЕ.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата.
В
срока по чл. 263 ал. 2 от ГПК е постъпил отговор № 40606/06.06.2019 от въззиваемите
С.В.П. и З.Я.П., чрез адв. М.Т., в който се иска потвърждаване на обжалваното
решение.
Подчертава, че по делото
е останало недоказано, че поведението на ответниците и извършения от тях ремонт
е станал причина за увреждане имуществото на ищцата. Позовавайки се на
експертното заключение по СТЕ подкрепя извода, че причина за щетите е лошото
състояние на сградата и в по-голяма вероятност неподменените вертикални
щрангове, намиращи се в непосредствена близост до апартамента. Намира за
недоказана и претенцията за заплащане на неимуествени вреди, заявена спрямо
всеки от ответниците.
Претендират се разноски.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, доказателствата по
делото и становищата на страните приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба,
инициирала настоящото производство е подадена в законоустановения срок за
обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези
предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
Предявеният на първа
инстанция иск е с правна квалификация чл. 45 ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД). Не се касае за квалификация по чл. 49 от ЗЗД, както е приел
първоинстанционният съд, тъй като нито от твърденията на страните, нито от
доказателствата по делото може да бъде направен извод, че въззиваемите са
възложили осъществяването на ремонт на определено лице и то е причинило
процесните вреди при или по повод извършване на възложения ремонт. Макар
настоящата инстанция да не споделя квалификацията на иска предложена от първа инстанция,
отчита, че тя не е довела до неправилно разпределение на доказателствената
тежест на страните, поради което не е допуснато съществено процесуално
нарушение налагащо даване указания относно подлежащите на доказване факти и
необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
Настоящата инстанция
приема, че фактическата обстановка е правилно определена от първоинстанционния
съд.
За да бъде отменено Решение
№ 1327/01.04.2019 г. по гражданско дело № 6141/2018 г. на ВРС в обжалваната му
част, респективно да бъде уважен предявеният иск е необходимо по делото да бъде
установено кумулативното наличие на предпоставките за възникване на деликтна
отговорност визирани в чл. 45 ал. 1, а именно да бъдат установени:
1) видът
и обема на причинените на въззивника имуществени и неимуществени вреди; 2)
противоправното деяние, за което
се твърди, че е извършено от въззиваемите и 3) причинната връзка между деянието
и причинените вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
По делото не се спори, а
и от Договор № 6018/20.06.1984 за продажба на недвижим имот по реда на Наредба
за държавните имоти и Решение № 5946/20.12.2013 г. по гражданско дело №
16327/2013 по описа на ВРС, както и от Нотариален акт № 39 от 2003 г. на ****,
нотариус с район на действие ВРС, и Удостоверение № АУ070021ВН/17.07.2018 се
установява, че страните по настоящото дело живеят на адрес гр. Варна, ж. к.
„Младост“, бл. 125, вх. 4, като въззивникът е собственик на апартамент № 78
(етаж 2), а въззиваемите (съпрузи) на апартамент № 81 (етаж 3).
От писмо №
СИГ18000774МЛ_001МЛ/17.04.2018, съдебно-техническа експертиза от 10.01.2019 г.,
показанията на свид. **** депозирани в съдебното заседание от 18.01.2019 г. и
тези на свид. ****, депозирани в съдебното заседание от 01.03.2019 г. се
установява, че в апартамента на въззивника са причинени имуществени вреди,
изразяващи се в влага, мухъл по тавана на кухнята и коридора, както по стените
на кухнята, налагащи ремонтни дейности на обща стойност от 488 лева. От представеното
от въззивника ехогравско разчитане със снимка от образно изследване е видно, че
щитовидната ѝ жлеза е с леко увеличени размери, нехомогенна възлеста
структура даваща лобулираност на контура.
От показанията на свид. *****
депозирани в съдебното заседание от 18.01.2019 г. се установява, че
водопроводните тръби в апартамента на въззивника са подменени от железни в PVC. Съдебно-техническа експертиза от 10.01.2019 г. е
изключила течът в апартамента на въззивника да се дължи на неремонтирани
водосточни тръби, улуци, стреха и корниз. Съдът дава вяра на съдебно-техническа
експертиза, тъй като е обоснована и пълна. Съдът дава вяра и на показанията на
свид. **** в тази им част, тъй като се подкрепят от изводите в експертизата.
Тези доказателствени материали кореспондират по между си относно подмяната на
водопроводните тръби в апартамента на въззивника, поради което съдът им дава
вяра и изключва като възможност процесните вреди да са причинени вследствие на
неремонтирани водопроводни тръби на Д.И.
От съдебно-техническа
експертиза от 10.01.2019 г., както и от обясненията на вещото лице в съдебното
заседание от 18.01.2019 е посочено, че причинените вреди може да се дължат на
инцидентно разливане на вода в апартамент над въззиваемите или от теч от вертикалните
и канализационни щрангове, които са корозирали и е необходима тяхната смяна. Относно
възможността вредите да са причинени от инцидентен разлив следва да се посочи,
че при огледа, от вещото лице, на апартамента на въззиваемите не е установен
теч, нито видими причини за течове в апартамента на въззивника. След като по
делото няма други данни водещи до извод за инцидентен разлив, то тази
възможност следва да бъде изключена. Относно възможността вредите да са
причинени от теч от вертикалните и канализационни щрангове в експертизата е посочено,
че последните подлежат на подмяна. От показанията на свид. Пламен Николов
депозирани в съдебното заседание от 18.01.2019, който е живял в процесния блок
към момента, за който се твърди, че са причинени вредите, както и показанията
на свид. Николай Иванов, който живее в процесния блок се установява, че вертикалните
и канализационни щрангове не са подменяни с нови. В същото съдебно заседание
вещото лице посочва, че при огледа не е установил теч по щранга, но е възможно
такъв да е имало преди това, като не може да се посочи кога. Посоченото води до
извод, че възможността процесните вреди да са причинени от теч от вертикалните
и канализационни щрангове не може да бъде изключена.
От протокола от общото
събрание на собствениците на процесния блок проведено на 14.09.2018 г.,
показанията на свид. **** и свид. ***** се установява, че в процесният блок се наблюдават течове от
фуги, фасада на сградата, коридорите, комините и покрив. От показанията на
посочените свидетели се установява и че действително въззиваемите през 2017 г.
са правили ремонт в стаята на дъщеря си, но той е бил свързан с шпакловане, подмяна
на осветителни тела и мебели.
От всички събрани по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност се прави
извод, че по делото няма данни за това, че твърдените от въззивника вреди са
причинени вследствие от противоправно поведение на въззиваемите, като
едновременно с това, по делото бе установено, че не може да бъде изключена
възможността процесните вреди да са причинени от течове в апартаменти, намиращи
се на етажи над този на въззиваемите или вследствие множеството недостатъци на
блока.
По делото не бе
установено нарушение на императивни правни норми, тоест правила установени в
обществен интерес, за които съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 по
тълкувателно дело № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи дори тяхното
нарушение да не е въведено като основание за обжалване, се налага извод за правилност
на обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, с оглед изхода
на делото на въззиваемите следва да се присъдят сторените и доказани
съдебно-деловодни разноски в размер от 300 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА, на основание 272 от ГПК, Решение №
1327/01.04.2019 г. по гражданско дело № 6141/2018 г. на ВРС, с което са
отхвърлени исковете по чл. 45 от ЗЗД предявени от Д.В.И., ЕГН **********,***
срещу С.В.П., ЕГН ********** и З.Я.П., ЕГН **********, за осъждане на
последните да заплатят сумата от 3000 лева, представляваща причинени вреди, от
които 1000 лева (по 500 лева от всеки един от тях) обезщетение за имуществени
вреди (сума необходима за отстраняването им) причинени на 16.03.2018 г., в
апартамент 78, находящ се в ****, изразяващи се в изтръгване на подпухналата
шпакловка, гипсовата шпакловка в кухнята и коридора, двукратно пребоядисване с
латекс на всички стени и тавана в кухнята и коридора, изхвърляне на отпадъците,
закупуване на нови шкафчета в кухнята и нов гардероб, както и сума в размер
2000 лева, представлява обезщетение за неимуществени вреди (по 1000 лева от
всеки от тях), изразяващи се в претърпени здравословни и психични вреди.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, Д.В.И., ЕГН **********,*** да заплати на С.В.П., ЕГН ********** и З.Я.П.,
ЕГН ********** сума в размер 300 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
Председател:……………..………..
Членове:
1….……..……………;
2………….…………..