Определение по дело №144/2023 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 110
Дата: 6 март 2023 г. (в сила от 6 март 2023 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20237100700144
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                  №110/ 06.03.2023 г., гр. Добрич

                                     

 Административен съд – Добрич, в закрито съдебно заседание на шести март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                   НЕЛИ КАМЕНСКА

 

като разгледа докладваното от съдия Н.Каменска ЧАСТНО КАНД № 144 по описа на АдмС - Добрич за 2023 г., намира следното:

 

 Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, във вр. чл. 63г  от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба на С.С.Д. с адрес ***, подадена чрез адв.Й.А. –ВАК, редовно упълномощен, срещу Определение № 25 от 10.01.2023 г., постановено по  а.н.д. № 20223230201433/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Наказателно постановление № 2128/2003 г. на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на съда за просрочие на жалбата. Твърди се, че НП не било връчено лично, понеже доказателства за редовно връчване не били представени и затова срокът за обжалване на НП не бил изтекъл. Щом съдът е приел за дата на връчване датата, посочена в справката за нарушител, би следвало да изключи административно-наказателната отговорност на нарушителя, поради изтекла погасителна давност и излага подробни доводи в тази насока. Прави искане обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на въззивния съд  за разглеждане на жалбата по същество.                     

         Ответната страна, Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич, не изразява становище по частната жалба.                                  

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу годен за оспорване съдебен акт. Оспореното определение е съобщено на частния жалбоподател на 31.01.2023 г., а частната жалба е подадена на същата дата, т.е. в законоустановения срок.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че по въззивна жалба на С.С.Д., подадена на 13.12.2022 г. пред Районен съд –Добрич, е било образувано административно-наказателно дело №20223230201433/2022 г. по оспорване на Наказателно постановление № 2128/2003 г., издадено от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Добрич. С НП № 2128/2008 г. от 07.10.2003 г. на Д. са били наложени две административни наказания „глоба“ всяко в размер на 10 лв. на основание чл.182, ал.1, т.2 и на основание чл.185 от ЗДвП, съответно за извършени нарушения на чл.21, ал.1, б.“б“  и чл.157, ал.6, т.“б“ от ЗДвП.

За да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото районният съд е приел, че същата е просрочена. Съдът се е позовал на данните, видно от справка картон на водача, в която е отбелязано, че процесното наказателно постановление било връчено на 06.03.2007 г., а жалбата срещу него е подадена на 13.12.2022 г., т.е. след 14 години и няколко месеца

Определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.

От писмо с рег. № 851000-15-53/10.12.2022 г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД – МВР Добрич се установява, че преписката по обжалваното НП е унищожена поради изтекъл срок за съхранението й съгласно Заповед № Iз-91 от 16.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е утвърден списъкът на видовете документи със срокове за съхраняване на МВР. По данните от автоматизираната информационна система за административнонаказателната дейност в МВР (АИС-АНД) наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 06.03.2007 г. и като необжалвано е влязло в сила на 14.03.2007 г. 

При тези факти правилно районният съд е приел, че подадената жалба е недопустима като просрочена, позовавайки се на представената по делото справка картон на водача, С.С.Д.. 

Според чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, действаща към датата на връчване на НП, 06.03.2007 г.,( ДВ. бр.25 от 8 Март 2002г.), нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му.

В случая жалбата до съда е подадена по пощата на 13.12.2022 г., т. е. след изтичане на повече от 14 години от връчването на НП.

 Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че информацията в приложената справка картон на водача относно датата на връчване на НП е недостоверна. Посочената справка е надлежно съставена въз основа на информацията, която се съхранява в автоматизираната информационна система за управление на административно наказателната дейност (АИС АНД) съгласно чл. 30, ал. 1, във вр. чл. 27, ал. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. С оглед горните разпоредби, представената справка представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. В тежест на нарушителя е било да докаже, че данните в справката не са верни.

Оспорващият не представя доказателства за твърдението си, че НП не му е било връчено на 06.03.2007 г. Затова истинността на справката не е разколебана. При наличните по делото доказателства и данни,  правилно и законосъобразно районният съд се е съобразил с фактите, удостоверени чрез автоматизираната информационна система за управление на административно наказателната дейност  като е приел за достоверна посочената в нея дата на връчване на НП.

В случая НП е влязло в сила, срокът за неговото съхранение е бил изтекъл като съгласно чл. 30, ал. 2 и ал.3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. наказващият орган не е бил длъжен да го съхранява.

След като НП не е налично, то единственият годен източник на информация остава автоматизираната информационна система за управление на административно наказателната дейност (АИС АНД) и редовно съставената въз основа на нея справка картон на водача. Производният характер на справката не изключва доказателствената й сила, нито качеството й на официален свидетелстващ документ. Тя удостоверява по задължителен за съда начин датата на връчване на НП, поради което и при липсата на доказателства, които да я оборват, решаващият състав не е имал друга възможност освен да я зачете, приемайки, че фактите са такива, каквито са отразени в нея.

Забавеното връчване на НП няма отношение към верността на представената справка и съдържащите се в нея данни, които сочат еднозначно, че срокът за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е пропуснат с повече от 14 години, считано от 06.03.2007 г. С оглед на това районният съд правилно е ценил представените по делото доказателства, като е приел, че жалбата е просрочена и обжалваното НП е влязло в сила.

Спазването на преклузивния срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за наличието на която съдът следи служебно. След изтичането на срока се погасява и правото на страната да обжалва НП, поради което правилно и законосъобразно районният съд е оставил без разглеждане подадената жалба като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.      

Съдът е бил сезиран с жалба срещу НП, а с жалба срещу акт, действие или бездействие на орган по изпълнението. Затова възражението, че съдът не се е произнесъл по въпроса дали не била изтекла погасителната давност за наложените с процесното НП от 2003 г. наказания „глоба“, е неотносим в производството по оспорване на НП.  Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи пред органа по изпълнението, но не и в жалбата срещу НП

По тези съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски по делото. Ответникът по жалбата не е претендирал разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.     

Водим от изложеното и на основание чл.63 г от ЗАНН във вр. с чл.235, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич

 

О П Р Е Д Е Л И : 

                             

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 25 от 10.01.2023 г., постановено по  а.н.д. № 20223230201433/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: