РЕШЕНИЕ
№ 656
гр. Бургас, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20212120107681 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от И. Т. Г. против
”
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯЕООД иск за приемане за установено, че сключеният между
страните Договор за предоставяне на поръчителство № *****/****** г. е нищожен поради
накърняване на добрите нрави и поради противоречие със закона - с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Моли се на ищеца да бъдат присъдени направените разноски по
делото. Ищецът твърди, че процесният договор е бил сключен във връзка с договор за
паричен заем № ******/****** г., сключен между него и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“
АД, по който му е бил отпуснат заем в размер на 350 лв., а ищецът е следвало да върне сума
в размер на 367,80 лв. на 12 вноски. Твърди също така, че по силата на договора за
поръчителство ищецът е следвало да заплати на ответното дружество възнаграждение в
размер на 112,20 лв., платимо разсрочено на вноски в размер на по 9,35 лв. Според ищеца
процесният договор за поръчителство противоречи на добрите нрави и на принципа на
съразмерност, тъй като възнаграждението по него е в размер на 1/3 от сумата на отпуснатия
му заем. Твърди също така, че договорът за поръчителство е неравноправен по смисъл на чл.
143 от ЗЗП, тъй като е сключен във вреда да потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на страните, не е
разбираем и не позволява потребителят да прецени икономическите последици от
сключването му. На следващо място се твърди, че при сключването на процесния договор е
нарушена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се също така, че едноличен
”
собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯЕООД е „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД и със сключване на договора за поръчителство не се цели реално
обезпечаване на договора за кредит, а допълнително оскъпяване на този договор и
допълнително възнаграждение за кредитора, което е уговорено по друго правоотношение, за
1
да се избегне ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорът за
поръчителство е недействителен. Ищецът не се явява лично в съдебно заседание и не
изпраща процесуален представител, но с писмена молба е заявено поддържане на иска,
представени са писмени доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД,
вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като същият е допустим.
В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е
оспорило иска. Твърди, че договорът за поръчителство не противоречи на добрите нрави и
същият е сключен при спазване принципа на чл. 9 от ЗЗД за свобода на договарянето, като
дружеството е действало в качеството си на търговец и следва да получи възнаграждение по
сключената гаранционна сделка. Оспорено е твърдението на ищеца за нееквивалентност на
насрещните престации. Посочено е също така, че дори договорът за заем да е нищожен, на
ответника се дължи уговореното възнаграждение по договора за поръчителство, тъй като
той е изпълнил задължението си по него. Изложено е, че твърдяната нищожност на осн. чл.
19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП е относима към договора за заем, по който ответникът
не е страна, а не към договора за поръчителство. Моли се искът да бъде отхвърлен и на
ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. При условие на
евентуалност, а именно ако искът бъде уважен, е направено възражение за прекомерност на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение, ако то надвишава законоустановения
минимум. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, не са
ангажирани доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство №
*******/******* г., сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД (поръчител) и И. Т.
Г. (потребител), с който потребителят е възложил, а поръчителят се е задължил да сключи
договор за поръчителство с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД за изпълнението
на всички негови задължения по Договор за паричен заем № *******/********г., както и за
всички последици от неизпълнението на задължението по този договор. Посочено е, че
договорът за предоставяне на поръчителство влиза в сила в случай, че потребителят не
изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или по чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в
указания срок.
В чл. 3, ал. 1 на договора за поръчителство е уговорено, че потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 112,20 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка
от които в размер на 9,35 лв., които вноски са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД, а съгласно ал. 3 на същия член „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнението на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по договора за поръчителство и всички други вземания на
поръчителя по този договор.
По делото е представено и копие на сключения между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“
АД и И. Т. Г. Договор за паричен заем № ******/******* г., с който на ищеца е бил
отпуснат заем в размер на 350 лв., като сумата е следвало да бъде върната на 12 седмични
вноски, всяка от които в размер на 30,65 лв., или общо 367,80 лв., при годишен лихвен
процент в размер на 40 % и ГПР в размер на 45,59 %.
При съпоставка на клаузите на двата договора се установява, че уговореното
възнаграждение за поръчителя „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД (112,20 лв.) е в размер
на приблизително 1/3 от размера на отпуснатия на ищеца заем (350 лв.) по горепосочения
2
договор за паричен заем, за изпълнението на който поръчителят е поел задължение да
отговаря. Това съотношение според съда представлява нарушение на добрите нрави, тъй
като възнаграждението за поръчителя по договора за поръчителство е необосновано високо
с оглед размера на задълженията, за обепечаването на които е сключен този договор.
Видно е също така при справка в Търговския регистър, че „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД, съответно на осн. чл. 123 и чл. 133 от ТЗ цялата печалба на дружеството - поръчител
по процесния договор се разпределя на едноличния собственик на капитала му – „ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, което дружество е и заемодател по сключения с ищеца
договор за заем, за задълженията по който е гарант „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. С
оглед на това и при така установената свързаност на двете дружества, съдът намира, че
уговореното възнаграждение по договора за поръчителство всъщност представлява печалба
за заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, без тази печалба да е посочена в договора
за паричен заем и без същата да е взета предвид при изчисляването на ГПР по този договор,
като по този начин се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед на това съдът
намира, че целта на сключения договор за поръчителство в случая не е била да се
предостави реално обезпечение на заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, а се е
целяло същият да получи допълнителна печалба, без тя да е обективирана в договора за заем
и да е била включена в разходите за потребителя, които формират ГПР по договора за заем.
При горните данни се налага и изводът, че договорът за поръчителство противоречи
на добрите нрави, тъй като единствената му цел е обогатяване на заемодателя за сметка на
заемателя, който е икономически по-слабата страна, без това обогатяване да е
регламентирано в договора за заем като възнаграждение за заемодателя.
С оглед на горното съдът намира, че процесният договор за поръчителство е
нищожен, поради което предявеният иск за прогласяване на тази нищожност е основателен и
доказан и следва да бъде уважен.
Предвид основателността на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски по делото, които са в размер на 50 лв. –
платена държавна такса.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, на ищеца е
била оказана безплатна адвокатска помощ, поради което на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на
представляващия го адвокат следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лв.
(съобразно цената на предявения иск), платимо от ответното дружество.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Т. Г., ЕГН **********, от гр.
”
С*****, ул. *******, против „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯЕООД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление гр. С*****, ж.к. ************, установителен иск, че
сключеният между страните Договор за предоставяне на поръчителство № ********/******
г. е нищожен поради противоречие със закона и с добрите нрави.
”
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С****, ж.к. **************, да заплати на И. Т. Г., ЕГН
**********, от гр. С****, ул. ********, сумата от 50,00 лв. (петдесет лв.), представляваща
направените от него разноски по делото.
”
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯЕООД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление гр. С****, ж.к. **********, да заплати на адв. Д.В. М. от АК-Пловдив,
3
с адрес на кантората гр. П****, бул. ***********, в качеството му на процесуален
представител на И. Т. Г., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 300,00 лв. (триста лв.).
Присъдените разноски могат да бъдат платени по следната банкова сметка:
***************************,
УниКредит Булбанк,
титуляр на сметката: Д.В. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4