№ 387
гр. Перник, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720104818 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. С. С. срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 16.03.2020 г. е сключил с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор
за паричен заем № ****** г., по силата на който на ищцата била предоставена в заем
парична сума в размер на 2500 лв., при срок на погасяване 24 месеца, които в същия ден
били реално усвоени от ищцата. Чл. 1, ал. 2 от Договора предвиждал, че за да бъде отпуснат
кредит, е необходимо да бъде сключен договор за поръчителство – с конкретно дружество,
свързано с кредитодателя. По този начин с чл. 1, ал. 2 от Договора била уговорено за
обезпечаване на вземанията ищцата да сключи договор за възлагане на поръчителство с
втория ответник – „Кредит Гаранция“ ЕООД, какъвто бил сключен на 16.03.2020 г. Във
връзка с това било уговорено ищцата да заплати и такса гарант в размер на 2745 лева, която
се начислявала към месечните вноски. Изразени са подробни правни съображения, за
нищожност на договора за кредит, както и на клаузата на чл. 1, ал. 2 от същия, поради
противоречие на императивни правни норми, уреждащи защитата на потребителите –
включително по договори за кредит, заобикаляне нормите на ЗПК – чл. 19, ал. 4,
противоречие на добрите нрави, съдържащ неравноправни клаузи.
При изложените твърдения се иска прогласяването на нищожността договора за
кредит, а в условията на евентуалност – нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 2 от
Договора, както и договора за поръчителство, сключен с Кредит Гаранция ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК главният ответник „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е депозирал
1
писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Излага доводи, че договорът е
действителен и породил действие между страните, а специалната уредба на
недействителността на потребителските договори за кредит изключва общите основания за
нищожност по чл. 26 ЗЗД. Твърди се, че като кредитор не е изисквал плащане за услугата
„Гарант“, като към момента размерът на задължението на ищцата възлиза на 3334,49 лв.
Акцентира се върху естеството на получената от ищеца заемна сума – високорисков „бърз
кредит“, с оглед на което се противопоставя на становището, че обезпечението е
прекомерно. Твърди се, че не се сочат доказателства за „липсата на индивидуално уговорени
клаузи“. Признава, че от ищцата са постъпили погасявания в общ размер на 147,62 лева.
Претендира разноски.
В същия срок ответникът е предявил и насрещен иск, в случай, че главният иск бъде
уважен, като се иска да му се върне непогасената част от отпуснатата заемна сума – в размер
на 2352,38 лв. главница и 390,13 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 16.03.2020 г. до 02.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
03.11.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноските във връзка с предявяването
на насрещния иск.
С протоколно определение от 16.02.2022 г. производството е прекратено в частта по
отношение на ответника по евентуалния иск „Кредит Гаранция“ ЕООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно евентуално съединени искове за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем, а евентуално – на клаузата на чл. 1,
ал. 2 от същия, поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 11 ЗПК, поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД,
поради неравноправност на клаузата – чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, както и
поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предявените насрещни искове са с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 23 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска за прогласяване нищожността на договора за кредит.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между
него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за кредит, както и да
установи, че договорът за кредит, съответно – че клаузата на чл. 1, ал. 2 от същия, са
засегнати от посочените в исковата молба пороци: 1/ противоречие със закона (сключването
му в противоречие с императивна правна норма), 2/ с добрите нрави (социално възприети
етични правила и норми за справедливост и почтеност в частните и публични
взаимоотношения), 3/ заобикаляне на закона. В тежест на ищеца е да установи, че страните
са сключили уговорка за заплащане на твърдяната такса „Гарант“ в размер на 2745 лева.
Съдът счита, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което изпол-зва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търго-вец по смисъла на §
13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоред-ба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът пре-доставя или се задължава да предостави
на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
2
форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична су-ма. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоста-вения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по дого-
вора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правна-та си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради ко-ето се подчинява на
правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и заб-раната за неравноправни
клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Твърденията на страните са, че на 16.03.2020 г. между страните е бил сключен
договор за потребителски кредит, тип „Кредитна линия“ № 3-1-12051-222129, с предмет
предоставяне в заем на сумата от 2500 лв., която била реално усвоена на същата дата, видно
от представеното на л. 23 платежно нареждане. Уговорено било заемната сума да бъде
върната на 24 месечни вноски, с ГЛП 36% и ГПР 50%. Същевременно ответникът признава,
че ищцата е погасила една вноска в общ размер на 147,62 лева. Сочените уговорки се
установяват и от представеното копие на договор за потребителски кредит, в който е
отразено, че е сключен на 16.03.2020 г. в София.
В конкретния случай представеният договор за потребителски кредит и общи
условия към него не носят подписите на която и да е от страните по същия – саморъчен или
електронен. Въпреки дадената възможност на ответника да представи подписани от
кредитополучателя екземпляри от описаните писмени документи, по реда на чл. 190 ГПК,
такива не са представени. Липсва положен от ищцата подпис – саморъчен или електронен
върху представения договор и общи условия, липсват и доказателства приложеният
Стандартен европейски формуляр да е бил предоставен предварително на потребителя,
доколкото същият не неговия подпис.
Гореизложеното мотивира извод за недействителност на договора на осн. чл. 22, вр.
чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което искът за прогласяване на нищожността му следва да бъде
уважен на формално основание, без да се обсъждат останалите релевирани от ищцата
доводи в този смисъл.
За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
В конкретния случай в договора е посочен единствено размерът на усвоената сума и
лихвен процент – 36%, без да е посочена общата дължима от потребителя сума. В
погасителния план е отразен размер на месечната вноска, включваща главница и лихва –
147,62 лв., като размерът се различава от размера на погасителната вноска, съгласно
стандартния европейски формуляр – 200,92 лв. /л.80/, както и от извлечението от профила
на ищцата в платформата на кредитодателя – 305 лв., при общ размер на задължението 4575
лв. към депозиране на исковата молба на 08.09.2021 г. и 5795 лв. към депозиране на
отговора на насрещния иск на 23.12.2021 г.
В противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в самия договор не е посочен годишният
процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. От
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В конкретния случай ответникът твърди, че
3
ГПР е 50 %. Същевременно в Стандартния европейски формуляр наред с ГЛП 36%, е
посочен ГПР 42,58%, а в Приложение № 1 /л.83/ е посочен ГПР 50%. Същевременно ГПР в
самия договор за кредит /л.28/ изобщо не е посочен.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му
по кредита, в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент
от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно
да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че процесният
договор и приложения към него не са подписани от потребителя, като в процесния договор
не е посочен действителният годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
главният иск следва да бъде уважен.
По предявения евентуален иск.
Доколкото се уважава предявеният главен иск, то не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие, обуславящо разглеждането на предявения при условията
на евентуалност иск за прогласяване недействителността на клаузата, обективирана в чл. 1,
ал. 2 от договора, сключен между страните.
По насрещните искове с квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 34 ЗЗД, вр.
чл. 23 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Уредбата на нищожността на договорите е дадена с императивни правни норми,
установени в обществен интерес. Нищожен е договорът, при сключването на който са
допуснати определени, изчерпателно изброени, правно значими пороци, вследствие на което
той не поражда изначално целените от страните по него правни последици. Когато по
нищожния договор е била осъществена престация, следва да се проявят правните последици
на чл. 34, вр. чл. 55 ЗЗД, понеже изначално липсва правно основание, оправдаващо
даването.
След като договорът за кредит е недействителен, то съгласно чл. 23 ЗПК, вр. чл. 34
ЗЗД ответницата дължи връщане само на чистата стойност на кредита, който е получила.
Възникването в полза на ищеца на вземането, предмет на насрещната претенция, се поражда
от следните материални предпоставки: 1) процесната сума да е излязла от патримониума на
ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на
блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание, т. е.
без да е бил налице годен юридически факт, без да е съществувало валидно правоотношение
между страните.
В конкретния случай не се спори, а от представените писмени доказателства се
установява, че заемната сума в размер на 2500 лв. реално е била предадена на
заемополучателя, като в този смисъл съдът кредитира и извършеното извънсъдебно
частично плащане от 147,62 лв. по реда на чл. 175 ГПК.
В този смисъл след като кредитополучателят е изплатил 147,62 лв. при главница по
4
кредита 2500 лв., то сумата от 2352,38 лв. се явява получена от ответницата при начална
липса на основание, поради което се дължи нейното връщане. Главният насрещен иск се
явява доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен в цялост.
По насрещния акцесорен иск за лихва:
Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен характер, то
не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо
страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в
закона. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е
безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на
недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г.
Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
но автоматично не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по безсрочното
задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал.
2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение.
При връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни, като в този
смисъл са и разрешенията на ТР № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСГТК. В
конкретния случай няма твърдения и данни извънсъдебна покана до длъжника да е
отправяна, поради което лихва се дължи едва от датата на депозиране на насрещната искова
молба, поради което осъдителният иск за заплащане на обезщетение за забава за минал
период следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и уважаването на предявения иск за нищожност на
ищцата следва да бъдат присъдени разноските, сторени във връзка със същия – 183 лв.
платена държавна такса, а в полза на процесуалния й представител, осъществявал безплатна
адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв (договор за правна защита и
съдействие на л. 5) – адвокатски хонорар в размер на 550,25 лв., съгласно чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и уважената част от предявените насрещни искове
ответникът /ищец по насрещния иск/ има право на разноски – 94,09 лева /от общо 109,70 лв.
платена държавна такса/. Макар да са поискани разноски за адвокатско възнаграждение,
няма доказателства за реалното извършване на такива, доколкото към писмения отговор е
представено единствено пълномощно, но не и договор за правна защита и съдействие или
други доказателства, установяващи уговарянето и реалното заплащане на хонорар.
На осн. чл. 78, ла. 3 ГПК и отхвърлената част от предявените насрещни искове
ищцата /ответница по насрещния иск/ има право съразмерно на разноски – 60,05 лева, които
следва да бъдат присъдени в полза на упълномощения от нея адвокат, осъществявал
безплатна правна защита срещу насрещните искове, видно от втория представен договор за
правна защита и съдействие /на л. 53/
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на осн. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за потребителски кредит №
****** от 16.03.2020 г., тип „Кредитна линия“ № 3-1-12051-222129, с предмет предоставяне
на кредит в размер на 2500 лв., сключен между В. С. С., ЕГН ********** и „КЕШ КРЕДИТ
5
МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Зографски манастир“ № 15, вх. Г, ет. 6.
ОСЪЖДА на осн. чл. 211 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 23
ЗПК В. С. С., ЕГН ********** да заплати на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК
********* сумата в размер на 2352,38 лева, представляваща непогасения остатък от чистата
стойност на кредита, отпуснат във връзка със сключен между страните договор за
потребителски кредит № ****** от 16.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 03.11.2021 г. – депозиране на насрещната искова молба, до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу В. С. С., ЕГН ********** осъдителен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 390,13 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 2352,38 лева за периода от 16.03.2020 г. до 02.11.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на В. С. С., ЕГН ********** сумата от 183,00 лева – държавна такса в исковото
производство пред РС-Перник.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. М.В.
М., личен № ********** в Регистрите на българската адвокатура, със съдебен адрес гр. П.,
бул. ***** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от
550,25 лева, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ под формата на
процесуално представителство, осъществена по отношение на В. С. С. пред РС-Перник по
силата на ДПЗ от 27.08.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. С. С., ЕГН ********** да заплати на „КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 94,09 лева – държавна такса по
насрещния иск по чл. 55 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК.
ОСЪЖДА „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. М.В.
М., личен № ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв
сумата от 60,05 лева, представляваща възнаграждение за безплатна правна помощ под
формата на процесуално представителство, осъществена по отношение на В. С. С. пред РС-
Перник по насрещните искове, по силата на ДПЗ от 07.12.2021 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6