Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Десислава
Йорданова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №233 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №455576 от 21.07.2018 год., постановено по
гр.дело №25634/2017 год. по описа на СРС, ГО, 90 с-в,
е признато за установено по отношение на ответника „Ч.Е.Б.“АД с ЕИК******, че в
полза на ищеца „Ю.ф.“ООД с ЕИК****** съществува вземане предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.11.2016г., издадена по
ч.гр.д.№66895/2016г. по описа на СРС, в размер на 19,55 лева- сума с която
ответникът неоснователно се е обогатил на отпаднало основание за сметка на Х.Х.,
който е цедирал това вземане в полза на ищеца с договор за цесия от
12.09.2016г. и представляваща платени неустойки по фактура №*********/12.12.2014г.
върху сумата от 1213,14 лева за периода от 11.07.2016г. до 11.09.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата от 19,55 лева за периода от 23.11.2016г.
до окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца 125
лева разноски в исковото производство и 75 лева разноски в заповедното
производство.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
„Ч.Е.Б.“АД. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, тъй като
сумата 19,55 лева представлява само произволна част от лихвата по фактура
№*********/12.12.2014г. и не може да бъде предмет на самостоятелно заявление за
издаване на заповед за изпълнение, както и на установителен иск който не е
предявен изрично като частичен. Пълният размер на лихвата за периода от
29.12.2014г. до 21.10.2016г. бил 215,59 лева, която сума била цедирана на малки
части от цедента. При постановяване на решението били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и неправилно били преценени
доказателствата по делото. Вземането по въпросната фактура, включително
неустойката за забавено плащане в размер на 215,59 лева, било сторнирано изцяло
на 21.10.2016г. преди сключване на договора за цесия, а цедентът не поискал
изрично сумата да му бъде върната, поради което и на основание общите условия
на дружеството- ответник с тази сума били погасени последващи задължения на
цедента за месеците от октомври 2016г. до януари 2017г. Неправилно
първоинстанционният съд отхвърлил възраженията за нищожност на договора за
цесия поради заобикаляне на закона и липса на основание. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен изцяло. Претендира
разноски.
В подадения в
срок отговор на въззивната жалба ищецът „Ю.ф.“ООД оспорва същата като
неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно. Излага
подробни съображения относно правилността на изводите на първостепенния съд. Претендира
разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е неправилно
по следните съображения:
Съгласно
представената по делото фактура №*********/12.12.2014г. въз основа на
констативен протокол №6007114/23.04.2014г. ответникът е начислил на Х.И.Х.дължима
сума за потребена електрическа енергия за периода 24.01.2014г.- 23.04.2014г. в
размер на 1213,14 лева. С решение от 03.08.2015г. по гр.д.№66182015г. по описа
на СРС, 49 състав, влязло в сила на 18.08.2016г. е признато за установено по
предявения от Х.Х. отрицателен установителен иск, че сумата не се дължи.
Междувременно за периода от 30.12.2014г. до 08.10.2016г. ответникът е
начислявал неустойка за забавено плащане на сумата 1213,14 лева, в общ размер
215,59 лева, която сума е заплащана от Х.Х. на части, включително на
19.08.2016г. сумата от 9,44 лева посочена като неустойка за просрочено плащане
във фактура №**********/11.08.2016г. и на 13.09.2016г. сумата от 10,11 лева посочена
като неустойка за просрочено плащане във фактура №**********/11.09.2016г. С
кредитно известие №*********/21.10.2016г. както главницата, така и начислената
лихва (неустойка) в размер на 215,59 лева са сторнирани изцяло. Задълженията на
Х.Х. за потребена електрическа енергия в същия имот по фактури от 10.11.2016г.,
10.12.2016г., 12.01.2017г. и 10.02.2017г. са изцяло погасени чрез прихващане с
възстановената сума в размер на 215,59 лева. С договор за прехвърляне на
вземане от 12.09.2016г. Х.Х. прехвърля на ищеца по делото вземанията си от
ответника за сумите 9,44 лева- недължимо платена неустойка за просрочено
плащане по фактура №**********/11.08.2016г. и 10,11 лева- недължимо платена
неустойка за просрочено плащане по фактура №**********/11.09.2016г. С
нотариална покана от 07.11.2016г., връчена на 08.11.2016г. цедентът е уведомил
цедирания длъжник и ответник в настоящото производство за извършеното
прехвърляне на вземане. Видно от същата нотариална покана, с договори за
прехвърляне на вземане от същата дата 12.09.2016г. Х.Х. е прехвърлил на 5 (пет)
търговски дружества части от по около 20 лева от същото вземане в размер на
215,59 лева, представляващо лихва (неустойка) за просрочено плащане по фактура
№*********/12.12.2014г. Принципът на разделяне на сумите е по месечните фактури
за периода януари 2015г.- септември 2016г. Всички дружества са с един и същ
адрес на управление *** и с управители и/или съдружници Л.К.Ч., В.К.Ч., Д.Н.Д.и
Н.Д.Н.. Видно от представените в първоинстанционното производство писмени
доказателства (л.67 и следващи), към момента в СРС са образувани 8 (осем)
отделни заповедни производства по чл.410 ГПК с предмет- цедирани части от
същата сума 215,59 лева, всяка от които в размер между 10 и 20 лева,
представляваща неустойка за забавено плащане на главницата по фактура
№*********/12.12.2014г. По всички производства, включително по настоящото,
претендираните от заявителите- ищци разноски надвишават от 10 до 15 пъти цената
на претендираното вземане.
Съгласно чл.26,
ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят,
както и договорите, които накърняват добрите нрави. От друга страна съгласно
чл.57, ал.2 КРБ не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване,
ако то накърнява права или законни интереси на други лица, а съгласно чл.3 ГПК
участващите в съдебните производства лица и техните представители са длъжни да
упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави. В случая разделянето на едно вземане в размер на 215,59 лева на
части от по 10 до 20 лева и цедирането на тези части на различни търговски
дружества, между които съществува очевидна връзка предвид идентичния им адрес
на управление, съдружници, управители и процесуални представители, не може да
бъде обяснено с никаква икономическа или правна логика. Очевидно е обаче, че
при претендирането на всяка една от отделните части по съдебен ред, се
акумулират такси, разноски и адвокатски възнаграждения, които надхвърлят
десетки пъти размера на разделеното вземане и евентуалните разноски по
събирането му в цялост. Още повече, че в случая с въпросното вземане вече са
прихванати задължения на цедента за консумирана от него електрическа енергия за
последващи периоди и това обстоятелство ще доведе неминуемо до претендиране
отново на тези суми от страна на ответника по настоящото дело.
Предвид
изложеното, според настоящия състав процесният договор за цесия от 12.09.2016г.
е нищожен поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и не е породил
действие между страните, а ищецът упражнява правата си в разрез с разпоредбата
на чл.57, ал.2 КРБ и чл.3 ГПК.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде уважена, обжалваното решение- отменено, а предявеният
иск отхвърлен изцяло като неоснователен.
При този изход на
спора жалбоподателят- ответник има право на разноските за двете съдебни
инстанции в общ размер 830 лева съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
На основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
решение №455576 от 21.07.2018 год., постановено по гр.дело №25634/2017 год. по
описа на СРС, ГО, 90 с-в, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „Ю.ф.“ООД с ЕИК****** срещу „Ч.Е.Б.“АД с ЕИК****** иск с правно основание чл.422 ГПК
вр.чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр.чл.99 ЗЗД за признаване за установено,
че ответникът „Ч.Е.Б.“АД дължи на „Ю.ф.“ООД сумата 19,55 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил на
отпаднало основание за сметка на Х.Х., който е цедирал това вземане в полза на
ищеца с договор за цесия от 12.09.2016г. и представляваща платени неустойки по
фактура №*********/12.12.2014г. върху сумата от 1213,14 лева за периода от
11.07.2016г. до 11.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата за
периода от 23.11.2016г. до окончателното изплащане и за която сума е
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 30.11.2016г., по ч.гр.д.№66895/2016г. по
описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „Ю.ф.“ООД с ЕИК****** да заплати на „Ч.Е.Б.“АД
с ЕИК****** сумата от 830 лева (осемстотин и
тридесет лева)- разноски по делото за двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/