Номер 384620.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 20.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503297 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на И. П. Т. , с постоянен адрес гр.
Варна, против Определение № 261608 от 05.10.2020г. по гр.д. № 1561/2020г., по описа на PC
- Варна, с което съдът е оставил без уважение молбата за изменение на Решение №
3230/17.07.2020г., постановено по гр.д. № 1561/2020г. на ВРС, 12 състав, в частта за
разноските.
Жалбоподателят счита определението за неправилно поради противоречие с
материалния закон. Счита, че вместо сумата от 1 010.00 лева с вкл. ДДС съдът неправилно е
присъдил възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер на 845.32
лева без вкл. ДДС, поради липса на представена фактура от която да е видно начисляването
на данъка. Поддържа, че в договора е отбелязано, че плащането е извършено в брой и за
страната не възниква задължение да представя други доказателства, тъй като в тази част
договорът има характер на разписка. Сочи, че въпросът дали е начислен или не ДДС е извън
предмета на съдебен контрол. Изтъква, че въз основа на заплатения хонорар по договора,
адвокатът, за който е приход, ще го включи в годишната си данъчна декларация и същото
ще подлежи и на облагане по реда на ЗКПО. В този смисъл, не можело да се приеме, че ДДС
не е начислено. Излага подробна аргументация. Моли за отмяна на определението и
присъждане на разноските.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от
обжалване и в законоустановения срок.
С решение № 3230/17.07.2020 г., поправено с решение№ 260173/26.08.2020 г. по гр. д.
№ 1561/2020 по описана на РС Варна съдът е осъдил Гаранционен фонд да заплати на И. П.
Т. сумата от 1495,44 лева съдебно-деловодни разноски, от които 900,00 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е постъпила е молба от И.Т. чрез адв. Й.А., с искане за
изменение на решението в частта за разноските като се присъди пълният претендиран
адвокатски хонорар в размер от 1010 лева /с ДДС/. Според молителя съдът неправилно е
уважил възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител
на ищеца, тъй като същото е под минималния размер предвид обстоятелството, че в размера
на възнаграждението е включен ДДС.
1
За да остави молбата с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК без уважение, съдът е
приел, че по делото няма приложена фактура удостоверяваща, че ДДС реално е начислен във
връзка със заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 1010 лева.
Съдът след преценка доводите на жалбоподателя и относимите доказателства по
делото, намира следното:
От представения договор за правна защита и съдействие се удостоверява извършено
на 18.06.2020 г. от ищеца в полза на процесуалния му представител адв. Й.А. плащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 1010 лева, като е посочено, че сумата включва и
ДДС. Представено е доказателство, че адвокат Й.А. е регистриран по ЗДДС.
Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на
ВКС, разрешение, за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала
реалното му заплащане на процесуалния си представител: в зависимост от уговорения в
договора за правна помощ и съдействие начин на плащане – в брой или по банков път.
Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за
правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.
Съгласно § 2а от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена, от Висшия адвокатски съвет, за нерегистрираните
по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по
тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
Следователно, предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение са: изхода от спора, своевременно направено искане и своевременно
представяне на доказателства за реалното им извършване като за адвокатите, регистрирани
по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по Наредба № 1/2004 г. Изисквания за доказване начисляването и
внасянето на ДДС като предпоставка за присъждане на адвокатското възнаграждение
законът не съдържа.
В случая изискуемите предпоставки са налице. Претендираният адвокатски хонорар
от 1010,00 лева с включен ДДС е почти равен на минималния размер, определен съгласно
Наредба № 1/2004 г. Следователно, молбата за изменение на решението на ВРС в частта за
разноските е основателна, а постановеното от ВРС определение – неправилно, поради което
следва да бъде отменено.
На жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото съдебно
производство разноски в размер на 255,00 лева, 15,00 лева от които заплатена държавна
такса и 240,00 лева – адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 261608 от 05.10.2020г. по гр.д. № 1561/2020г., по описа на
2
PC - Варна, с което съдът е оставил без уважение молбата за изменение на Решение №
3230/17.07.2020г., поправено с Решение № 260173/26.08.2020г., постановени по гр.д. №
1561/2020г. на ВРС, 12 състав, в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, да заплати на И. П. Т. , ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Варна, допълнително сумата 110,00 лева разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред ВРС.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********, да заплати на И. П. Т. , ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Варна, сумата 255,00 лева съдебно-деловодни разноски в
настоящото производството пред ВОС, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3