№ 6240
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100505074 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 3875/04.03.2024 г., постановено по гр.д. № 11818/2023 г. по
описа на СРС, 42 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС по отношение на А. А. Р.,
ЕГН **********, че съществува вземане на етажните собственици в сградата в
гр. София, ж.к. „*******, чрез „Образцов вход“ ЕООД, представлявано от
управителя Г.С. със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„*******“, ул. „*******, партер, в размер от 588 лв.– такса обитател за
периода 01.05.2020 г. до 19.08.2022 г., 46 лева вноски за фонд ремонт за
периода 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., 25 лева вноски за фонд ремонт за
периода 01.04.2022 г. до 19.08.2022 г., 100,80 лева вноски за такса управление
за периода 01.07.2021 г. до 19.08.2022 г., 36,70 лева вноска за ремонт за
периода 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., 25,35 лева вноски за други разходи
фонд ремонт за периода 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. и 220,20 лева вноски
ремонт дограма за периода 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. , 84 лева вноски за
такса управление за периода 01.05.2020 г. до 30.06.2021 г., относно което е
издадена заповед за изпълнение по ч. гражд. дело № 45147/2022 г. по описа на
СРС, 42 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата в
първоинстанционното производство А. А. Р., ЕГН: **********, чрез
назначения й особен представител адв. Д. З., в която се излагат доводи за
1
неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Поддържа
се, че решението по т.3 от проведеното на 06.04.2022 г. общо събрание на ЕС
е бланкетно и само по себе си не може да ангажира права и задължения на
етажните собственици. Твърди се, че констативният протокол от 19.08.2022 г.,
изготвен от управителя на търговското дружество, осъществяващо управление
на ЕС, не представлява самостоятелно основание за предявяване на иск срещу
етажен собственик, като липсва установени от ОС неплатени задължения на
ответницата. Във въззивната жалба се твърди, че е налице разминаване между
сочените в констативния протокол задължения с представената извадка
„Клиенти-Дължими суми“, която е оспорена и за която ищецът не е доказал
истинността. Поддържа се, че липсват счетоводни документи за неплатени
задължения на А. А. Р.. Въззивникът навежда, че в о.с.з. от 12.12.2024 г. е
представен новосъздаден документ – Протокол от проведено на 20.06.2023 г.
ОС на ЕС, който не е бил наличен към момента на подаване на заявлението в
съда и където посочените като дължими суми се различават от претенцията
по делото. Сочи, че представеният договор от 01.03.2022 г. за изработка на
нова стълбищна дограма е в противоречие с решенията по представения
Протокол от проведено на 06.04.2022 г. ОС на ЕС, където в т.2 се съобщава за
предстояща смяна на дограма, а не за извършена такава и където не е прието
предложението да се събират допълнително 1000 лв. за предстояща смяна на
дограма. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявените искове.
Възиваемите етажните собственици в сградата в гр. София, ж.к.
„*******, чрез „Образцов вход“ ЕООД, са депозирали отговор на въззивната
жалба, в който излагат доводи за правилност и законосъобразност на
постановеното решение. Поддържат, че по делото безспорно се доказало, че
ответницата е собственик на самостоятелен обект във входа, както и че са
налице неплатени задължения, установени въз основа на влезли в сила
решения на ОС на ЕС. По отношение на представения констативен протокол
е посочено, че сумите в него отразяват неплатените задължения към датата на
неговото изготвяне и съответстват напълно със съдебно заявената претенция.
Отделно се твърди, че с т.3 от протокола от 06.04.2022 г. е взето решение за
предприемане на съдебни действия спрямо етажните собственици със
задължения от по над 200 лв., каквато е ответницата. Моли се за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по
делото разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
2
Решението е валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно. Не са
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Производството по делото е образувано обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗУЕС от етажните собственици в сградата в режим на
етажна собственост в ж.к.“******* чрез управителя против А. А. Р., ЕГН
**********, за установяване съществуването на вземане на ищците в размер
от 1126,05 лева, от които 588 лева – такса обитател за периода 01.05.2020 г. до
19.08.2022 г., 46 лева вноски за фонд ремонт за периода 01.05.2020 г. до
31.03.2022 г., 25 лева вноски за фонд ремонт за периода 01.04.2022 г. до
19.08.2022 г., 84 лева вноски за такса управление за периода 01.05.2020 г. до
30.06.2021 г., 100,80 лева вноски за такса управление за периода 01.07.2021 г.
до 19.08.2022 г., 36,70 лева вноска за ремонт за периода 01.07.2020 г. до
31.07.2020 г., 25,35 лева вноски за други разходи фонд ремонт за периода
01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. и 220,20 лева вноски ремонт дограма за периода
01.07.2021 г. до 31.12.2021 г.
Пред въззивната инстанция не е спорно обстоятелството, че през
процесния период ответницата е била собственик на ап.82, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******. Не е спорно също така, че в описания вход на блока
има повече от три самостоятелни обекта, които принадлежат на повече от
един собственик. Ето защо, за правоотношенията, касаещи поддръжката и
управлението на общите части, са приложими специалните правила на ЗУЕС
/по арг. от противното от чл. 3 ЗУЕС/. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС
собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части. Съгласно чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за поддържането
на общите части на етажната собственост собствениците, ползвателите и
обитателите на самостоятелни обекти правят ежемесечни вноски в размер,
определен в правилника за вътрешния ред или с решение на Общото събрание.
В чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС е регламентирано, че Общото събрание на етажната
собственост определя размера на паричните разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС
3
разходите за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, независимо
от етажа, на който живеят.
Видно от приложен договор за възлагане на управление на етажна
собственост, сключен на 01.07.2021 г., „Образцов вход“ ЕООД е приело да
извършва услугата „професионален домоуправител“ на етажната собственост
с адрес гр. София, ж.к. ******* за срок от две години. Към договора е
представено приложение № 1, състоящо се от дейностите, които следва да се
извършват съгласно посочения договор. Съгласно протокол от проведено
общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим
на етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „*******“, от 30.06.2017 г. е
определен размера на дължимите месечни вноски, като за апартамент 82
възлиза на 25 лв. месечно за такса поддръжка, 5 лв. такса управление и 2 лв.
фонд ремонт. С решение по т.5 от Протокол от 23.06.2020 г. е взето решение да
се предприемат съдебни действия за събиране на дължими суми по отношение
на ап. 82. С решения по протокол на ОС на ЕС от 24.06.2021 г. е взето решение
да се попише нов договор за управление с „Образцов вход“ ЕООД, като
таксата на управление да стане 7,2 лв. на апартамент. Взето е решение също
така за предприемане на съдебни действия спрямо етажни собственици със
задължения от по над 300 лв., както и да се направи начисление от 6000 лв.
според идеалните част за подмяна на междуетажната дограма. От приложен
отчет за длъжниците се установява, че относно апартамент № 82
задължението възлиза на 1545,60 лева. Съгласно протокол от проведено общо
събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на
етажна собственост с адрес гр. София, ж.к. „*******“, от 20.06.2023 г.,
„Образцов вход“ ЕООД е представило финансови отчети, които са били
приети; предложено е да се извърши справка за обитателите на някои
апартаменти, включително и на процесния № 82; договорът с „Образцов вход“
ЕООД да бъде продължен; да се предприемат съдебни действия спрямо
задължени лица. Представен е договор, сключен между „Т.“ ЕООД и
председателя на УС на ЕС, находяща се в гр. София, ж.к. „*******“ с предмет,
извършване на проектиране, изработка, монтаж на изделия, съгласно
спецификация на нова стълбищна дограма на входа от 9 етажа, 4- камерна, с
подмазване отвътре и отвън + первази с ширина 20 см на етаж, срещу
заплащане на уговореното възнаграждение в размер на 7000 лева с ДДС,
доказателства за плащането на което, са представени. Работата е приета, видно
от приложен приемо-предавателен протокол.
По делото не се твърди и не се доказва представените решение на ОС да
са били обжалвани и отменени.
Етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.
е. не е персонифицирана се управлява от общото събраните на етажните
собственици чрез взетите от него решения. След влизането им в сила
решенията са задължителни за всички етажни собственици, включително за
4
тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели /в този
смисъл Решение № 39 от 19.2.2013 г по гр. дело № 657/2012 г на ВКС, I Г.О.,
Решение № 313 от 7.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1332/2019 г., IV Г. О., ГК и
др. /. В случая няма данни решенията на ОС да са били обжалвани, поради
което и правото на ответницата да оспорва законосъобразността на същите се
е погасило с изтичане на преклузивния срок по чл.40 ЗУЕС. Ето защо и
доколкото оспорванията на решенията на ОС от ответницата в рамките на
настоящото производство касаят неговата законосъобразност, същите не
могат да бъдат обсъждани в рамките на настоящото производство.
Същевременно решението е взето в рамките на материалната компетентност
на ОС, уредена в чл.11 ЗУЕС. Извън срока по чл. 40 ЗУЕС нищожност на
решение на общо събрание на етажна собственост (чрез иск при наличие на
правен интерес или преюдициално по друг спор) може да се установява, само
ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето
решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо
събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е
налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е
прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички
етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не
произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че
такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е
оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията
на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп
само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено
обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото
събрание, пороци на същото, независимо дали водят до нищожност
(включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до
незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска
по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС или
преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание,
предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. /Решение № 50024 от 27.03.2023
г. на ВКС по гр. д. № 978/2022 г., II г. о., ГК/. Доколкото твърдения формално
да е създадена привидност за взето решение изобщо не са наведени,
процесните решение на ЕС обвързват ответницата, за която са възникнали
задължения в размер от общо 1126,05 лв. Наведените оспорвания във
въззивната жалба касаят законосъобразността на взетите решение на ОС на
ЕС, които по изложените по-горе не могат да бъдат обсъждани в рамките на
настоящото производство. От друга страна, налице е изрично решение на ОС
на ЕС за предприемане на съдебни действия спрямо собствениците със
задължения от под над 300 лв., каквото е и ответницата. Предвид липсата на
представени доказателства за погасяване на сумата, предявеният иск се
явява изцяло основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
5
на първоинстанционния съд, постановеното решение следва да бъде
потвърдено.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен извод и
предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и
с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемия в
размер от 850 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за особен
представител.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3875/04.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 11818/2023 г. по описа на СРС, 42 състав
ОСЪЖДА А. А. Р., ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78,ал.1 ГПК на етажните собственици в сградата в гр. София, ж.к. „*******,
чрез „Образцов вход“ ЕООД, представлявано от управителя Г.С. със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „*******“, ул. „*******, партер,
разноски за въззивното производство в размер от 850 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6