Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………./……….12.2019
г., гр.
София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 706 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № І-31-460364 от
30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 18714/2017 г. на СРС, 31 състав, е признато
за установено на основание основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл. 150 ЗЕ и чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците Г.В.Г., ЕГН **********, и А.М.Г.,
ЕГН **********, дължат солидарно на ищеца
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от
3834,24 лв., главница за топлинна енергия през периода м.05.2014 г.-м.04.2016
г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. ******, аб.№ 066157,
ведно със законна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 02.11.2016
г. до изплащане на вземането, сумата от 285,67 лв. мораторна лихва върху главниците
за топлинна енергия за периода 15.09.2015 г.-17.10.2016 г., които вземания са
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
на 08.11.2016 г. по гр.д. № 62358/2016 г., СРС, 31-ви с-в, като са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД
против Г.В.Г. и А.М.Г. искове за
признаване за установено, че ответниците дължат солидарно сумата от 45,37 лв.,
главница за дялово разпределение през периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г., сумата
от 8,35 лв. мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода
15.09.2015 Г.-17.10.2016 г., както и за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сума за главница за топлинна енергия над
дължимия размер от 3834,24 лв. до претендирания размер от 3834,27 лв. С
решението първоинстанционният съд се епроизнесъл и относно разноските, като е осъдил
Г.В.Г. и А.М.Г. да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.“
ЕАД сумата от 809,24 лв., разноски в исковото производството, и сумата от
453,63 лв., разноски в запоредното производство по гр.д. № 62358/2016 г., СРС,
31-ви с-в, и обратно, осъдил е „Т.С.“
ЕАД да заплати на Г.В.Г. на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 13,14 лв., и на А.М.Г. сумата от 13,14 лв. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК за разноски
в исковото производството.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на ищеца - „Т.“ ООД.
Това решение е
обжалвано в срок от ответниците Г.В.Г. и
А.М.Г. чрез пълномощник адв.В.Д., в
частите, в които е прието за установено, че ответниците дължи парични суми на
ищеца, респ. и обусловената от това отговорност за разноските, с оплаквания за
неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно, в нарушение
на съдопроизводстветите правила, е приел, че исковата молба е редовна и така е
постановил недопустимо решение, защото не е върнал същата поради неотстраняване
на несъответствие в броя и вида на исковите претенции, според разцпореждането
си от 07.04.2017 г., а е дал нови указания и нов срок за уточняване на иска.
Второ, сочи недопустимос и поради липсата на представителна власт на подалия
исковата молба юрисконсулт, за установяване качеството на който съдът не се е
произнесъл по чл.183, ал.2 от ГПК. По същество на спора и правилността на
решението излага оплакавния също за процесуални нарушения, отново на чл.183,
изр.второ от ГПК, защото не били зиключени от доказателсвата по делото посочени
копия тодокументи, и СРС не е дал пълни указания по чл.183 от ГПК да се задължи
ищеца и третото му лице-помагач да
представят в оригинал всички оспорени от ответниците копия на документи. Поддържат
се и заявените с отговора на исковата молба оспорвания за липсата на договор
между страните при ОУ, за липсата на договор между ищеца и третот лице-помагач,
липсата на доказателства за търсената солидарна отговроност от товетниците,
липса на доказателсва за коретнот измерване на топлинната енергия /ТЕ/, за
качеството на услугата, и др. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени
решението в обжалваните части исковете да се отхвърлят изцяло. Прави се и искане за разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна-ищец и третото лице-помагач, не са взела становище по жалбата
в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба
след този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва
жалбата, претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за защита от
юрисконсулт, без списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Предмет на въззивното производство е само решението на
първоинстанционния съд в частите, в които са били отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД.
Въззивният съд
намира, че първоинстанционното решение в обжалваните части, е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявените с исковата молба претенции. Исковата молба е уточнена
последно с молба от 12.05.2017 г., след което първоинстанционният съд е
направил проекто-доклад по чл.140 от ГПК с определението от 02.01.2018 г.,
обявен за окончателен в открито съдебно заседание на 19.02.2018 г. не е било
налице основание за връщане на исковата молба, доколкото първите указания на
СРС с разпореждането от 07.04.2017 г. са били по-общи, и не са насочвали към
отстраняване на противоречие в начина на претендиране на исковата сума от
ответниците-разделно или солидарно. Не еналице недопустимост и поради подаване
на нисковата молба от лице без представителна власт, доколкото юрк.георги
чавдаров, надлежно упълномощен с пълномощно на л.94 от делото на СРС, е
потвърдил валидно с молба от 15.02.2018 г. пред СРС всички процесуални
действия, извършени от юрк.П.Н.и юрк.Т.П.по делото, което е било в негова
представителна власт съгласно чл.34, ал.1 от ГПК.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на оценка на приетите
по делото писмени доказателства, вкл. и на н.а. за продажба на недвижим имот №
111/14.03.1994 г., т. XXVI, дело № 5156/1994 г., I нотариус при СРС, въз основа
на който е приел, че ответниците като собстевници са и клиенти за топлинна
енергия на ищеца в исковия период, и отговарят солидарно, като е приложил
спрямо тях последицата почл.176, ал.2 от ГПК относно факта дали са били в брак
при придобиване на имота. Така е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е възникнало облигационно
договорно /неформално/ правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от КЕВР, които
обвързвали ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната
разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника, СРС е счел
да е от значение единствено към доказването на размера на иска. Въз основа на
приетите заключения на СТЕ и при условията на чл.162 от ГПК, е приел, че искът
за главница цена на ТЕ е частично основателен, също и този за мораторна лихва.
По наведените с въззивната жалба довод за неправилност на
решението, въззивният съд намира следното:
Изложените в обжлаваното решение
мотиви за основателност на иска за главница цена на ТЕ и мораторна лихва за
забава върху нея, като неправилни и необосновани, не се подкрепят от възизвния
съд.
Оплакването на въззивниците-ответници
за неустановяване по делото те да са собственици на процесния имот, въззивният
съд намира за основателно.
Ищецът поддържа с исковата молба, че с ответниците са се намирали в
облигационни отношения, поради качеството на ответниците на собственици на описания в исковата молба
топлоснабден жилищен имот в сграда-етажна собственост.
В отговора си по чл.131 от ГПК ответниците са оспорила те да са собственици на този имот.
С проекто доклада по
чл.140 от ГПК, е указано на ищеца, че следва да докаже твърдяното облигационно
отношение между страните. По реда на чл.266, ал.3 от ГПК, въззивнитя съд, с
определението си по чл.267 от ГПК, е указал на ищеца да презстави оригинала или
официално заверен препис на горепосочения нотар.акт,хриложен в заверено то
страната копие към исковата молба. Поради неизпълнение, констатирано в
откритото съдебно заседание пред въззивния съд на 22.11.2019 г., на основание
чл.183 от ГПК, това доказателствено копие е изключено от доказателствения
материал по делото. Също по реда на чл.183 от ГПК въззивнитя съд е изключил от
доказателствата по делото и копие от протокол от Ос на ЕС от 12.05.2002г., част
от който е и приложение-списък на собствениците, също и представените от
третото лице-помагач копия от документи- главни отчети на името на Г.Г. от 2015
и 2016 г., приемо-предавателни протоколи -2 бр., изравнителни сметки. Другите събрани по делото доказателства не са такива, които да са годни да установят
правото на собственос на ответниците върху процесното жилище, описано в
издаваните от ищеца фактури за исковите
суми, тъй като не се ползват с такава материална удостоверителна сила - същите
не попада сред документите, удостоверяващи придобиване правото на собственост
съгласно чл.77 от ЗС и чл.18 от ЗЗД – такива могат да са писмени
договори в нотариална форма, други писмени договори за придобиване на държавен
или общински имот, др. актове по силата на закона : съдебни решения за
признаване право на собственост, постановленияза възлагане при публична продан.
Не са събрани, следователно, годни доказателства ответниците да са придобили
правото на собственост върху процесното жилище преди или по време на исковия
период, при което предявеният и уважен срещу тях иск за главница- за цена на ТЕ и за лихви за забава върху такава
главница, както са уважени, на
предявеното основание-наличие на облигационно отношение възникнало по силата на
закона и при ОУ поради качеството собственик на топлоснабдено жилище в ЕС на
ответниците, без да е необходимо сключване на нарочен писмен договор, са
неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
Подаването на писмена молба-декларация от ответниците също не е установено-такъв
документ не се намира по делото, макар и описан като приложение към исковата
молба, но дори и да се намираше по делото, то такъв не би променил горния
извод, тъй като исковата си молба ищецът не е посочил такова основание за
възникване на облигационна връзка с ответницата, а именно не е посочил възникване
на облигационна връзка въз основа на молба-декларация и приемане от ищеца, а се
е позовал на възникване на
облигационната връзка по силата на ЗЕ само поради качеството на собственик на
ответниците. Съдът не може да разширява предмета на делото с факти, които не са
били наведени от ищеца като основание на иска.
Липсата на валидно
възникнала облигационна връзка между ищеца и ответниците на предявеното
основание, прави безпредметно обсъждането на другите наведени от ответниците
възражения с въззивната им жалба.
Ето защо въззивният
съд намира че ответниците не се явяват надлежна страна в материалното правотоношение
по договор за продажба на ТЕ за битови нужди при общи условия като собственици
на посоченото в исковата молба жилище в
сграда-етажна собственост, и предявените срещу тях искове следва да се
отхвърлят като неоснователни. При този извод въззивният съд не обсъжда другите оплаквания
по въззивната жалба, нито да се обсъждат другите събрани по делото
доказателства относно размера на доставената ТЕ за жилището и нейната цена и
др.
Поради несъвпадане изводите
на двете инстанции относно основателност на предявените искове, решението в обжалваните
части, в които исковете са били уважени, вкл. и в частта за разноските, защото
като последица от въззивното решение, исковете се явяват изцяло неоснователни.
По разноските за
въззивната инстанция: Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК и изхода на спора, ответниците-жалбоподатели
има право на разноски, които ищецът дължи на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
предвид изхода на спора, но и в рамките на претендираните такива, съобразно
списъка по чл.80 от ГПК, представен пред въззивния съд, който сочи на искани от
всеки от ответниците по 1020/2х510лв. за адвокат за заповедното и
първоинстанционното производства/ и още 100лв. за държ.такса по жалбата. . С оглед направено от ищеца възражение своевременно
пред всяка съдебна инстанция, по чл.78,
ал.5 от ГПК, въззивният съд намира същото са основателно, и намалява размера на
претендираното адв. възнаграждение от всеки от ответниците, на минимума за
всяка съдебна инстанция, или на 522,15 лв. за първата/според цената на иска/ и
на 518,39лв. за въззивната/според обжалваемия интерес/, съгласно чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/02004г. на ВАдвС за минималните размери на
адв.възнаграждения. Отделно от това въззивният съд намира, че не се дължи
възстановяване то ищеца на разноските поотделно за адвокат на всеки от
ответниците, доколкото ответниците са представлявани дв процеса от един
адвокат, макар и поотделно упълномощен, защитата се основава на общи за
ответниците факти и възражения, еднакви с подаваните от адвоката молби по
делото, счетено е следователно от пълномощника че няма противоречие в интересите
на ответниците, при което на всеки от ответниците се полага половината от
сумата за всяка съдебна инстанция като да са били упълномощили общо едни
адвокат. Или по 216,08лв. за заповедното производство, по 259,19 лв. за първата
инстанция, и по 50 лв. за държавна такса пред СГС, или общо по 525,27 лв.
разноски.
Воден от изложеното,
СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № І-31-460364 от 30.07.2018 г., постановено по гр.д. № 18714/2017
г. на СРС, 31 състав, В ЧАСТИТЕ, В КОИТО
е признато за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл. 150 ЗЕ и чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците Г.В.Г., ЕГН **********, и А.М.Г.,
ЕГН **********, дължат солидарно на
ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от
3834,24 лв., главница за топлинна енергия през периода м.05.2014 г.-м.04.2016
г. в имот с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. ******, аб.№ 066157,
ведно със законна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 02.11.2016
г. до изплащане на вземането, сумата от 285,67 лв. мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2015 г.-17.10.2016 г., които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 08.11.2016 г. по гр.д. № 62358/2016 г., СРС, 31-ви с-в, и в
частта за разноските по чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу Г.В.Г.,
ЕГН **********, и А.М.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: *** поляна, ******-адв.В.Д.,
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответниците Г.В.Г., ЕГН **********,
и А.М.Г., ЕГН **********, дължат солидарно на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 3834,24
лв., главница за топлинна енергия през периода м.05.2014 г.-м.04.2016 г. в имот
с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, бл. ******, аб.№ 066157, ведно със
законна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода от 02.11.2016 г.
до изплащане на вземането, сумата от 285,67 лв. мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия за периода 15.09.2015 г.-17.10.2016 г., които
вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 08.11.2016 г. по гр.д. № 62358/2016 г., СРС, 31-ви с-в.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, да заплати на
Г.В.Г., ЕГН **********, и А.М.Г., ЕГН ********** /с горепосочени за тях седалище и съдебен адрес /, поотделно,
на всеки един, сумата от 525,27 лв. за направени разноски, вкл. и за
заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.5 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.