Определение по дело №65/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                             /07.02.                 2018 Година                   гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 07.02.                                                                                       2018 година

В  открито заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                               

СЕКРЕТАР: Диана Иванова

Като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА

Търг.д. № 65  по описа за 2017 година,

за да се произнесе съобрази:

 

    Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от “Т.И.Б.” ЕООД – гр. Б.** чрез адвокат И.Ч. против “А.” ЕООД -  гр. С.З., ул. ***, за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на вземане, поради невъзможен предмет, липса на основание, поради липса на съгласие, и защото представлява привидна сделка - сключен на 15.12.2015г. между “Т.И.Б.” ЕООД като цедент и “А.” ЕООД като цесионер, с който са прехвърлени вземане към “А.И.**” ЕООД по договор за изработка /извършени земеделски услуги - жътва на 1024 дка земеделски земи и транспорт на обща стойност от 13 453,44 лева/, обективиран от фактура № 334/30.09.2015г. и вземане към “А.И.**” ЕООД по договор за продажба /с обект 50 тона слънчоглед от реколта 2015г. на стойност от 28 500 лв./, обективиран от фактура № *********/26.05.2015г.

 

Производството пред С. окръжен съд е на етап срок за обжалване на постановеното по делото решение, с което е обявен за нищожен договорът за прехвърляне на вземане, сключен на 15.12.2015г. между “Т.И.Б.” ЕООД като цедент и “А.” ЕООД като цесионер, с който са прехвърлени вземане към “А.И.**” ЕООД по договор за изработка /извършени земеделски услуги - жътва на 1024 дка земеделски земи и транспорт на обща стойност от 13 453,44 лева/, обективиран от фактура № 334/30.09.2015г. и вземане към “А.И.**” ЕООД по договор за продажба /с обект 50 тона слънчоглед от реколта 2015г. на стойност от 28 500 лева/, обективиран от фактура № *********/26.05.2015г., поради липса на основание (чл.26, ал.2 предл.4 ЗЗД) и са присъдени разноски по делото.

         Преди влизане в сила на решението е подадена молба с вх. №1173/24.01.2018г. от ищеца “Т.И.Б.” ЕООД – гр. Б., с която заявява, че  на основание чл.233 ГПК се отказва от иска, като моли производството по делото да бъде прекратено.

 

         По подадената от ищеца “Т.И.Б.” ЕООД – гр. Б.молба по чл. 233 ГПК С. окръжен съд приема следното:

 

         Разпоредбата на чл. 233 ГПК урежда възможността страната, инициирала исковия процес във всяко положение на разглеждане на делото да направи отказ от иска си, т.е. отказ от иска може да бъде извършен както пред първата, втората или касационната инстанция, така и в периода когато тече срокът за обжалване между инстанциите. Предвид така извършения от “Т.И.Б.” ЕООД – гр. Б.по реда на чл.233 ГПК отказ от предявения иск, настоящият състав намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за прекратяване производството по делото. Касае се до процесуално действие на ищеца, което може да бъде извършено по време на производството до момента на влизане в сила на съдебното решение по спора. Упражняването на това действие е предоставено изцяло на преценката на ищеца, като съдът не може да контролира причините, поради които се извършва. За упражняването на това процесуално действие не се изисква и съгласие на насрещната страна по спора. След като ищецът “Т.И.Б.” ЕООД – гр. Б.е направил отказ от така предявения от него иск по време на висящността на делото пред С. окръжен съд, то е налице надлежно десезиране на съда, поради което и съгласно чл. 23 ГПК първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по предявения от ищеца иск подлежи на прекратяване пред С. окръжен съд.

         Следва да се посочи, че не следва да се изчаква изтичането на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение, тъй като при отказ от иска по чл.233 ГПК съдът се десезира от спора, поради което прекратява разглеждането му и с обратна сила се заличават извършените процесуални действия, включително постановеното по спора решение, което се обезсилва. Следователно, развитието на производството по евентуално постъпила срещу решението въззивна жалба, респ. касационна жалба е обусловено от произнасянето на съда по отказа от иска, като производството по жалбата би имало вторичен характер. Ето защо, при направен отказ от иска пред първоинстанционния съд, същият не може да продължи действията по администриране на въззивната жалба, а ако отказът е направен пред въззивен съд, същият не следва да администрира постъпила касационна жалба, а следва да обезсили постановеното от него решение и да прекрати производството по делото, ако жалбата не е изпратена на по-горния по степен съд /така определение № 505/17.07.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 2693/2013г., I т.о./. Съдът, до който е адресирана жалбата, е компетентен да се произнесе по обезсилване на постановеното по спора решение само в хипотеза на отказ от иска, направен пред него, след като жалбата му е изпратена за произнасяне по нея от долустоящия съд. Предвид изложеното, съдът намира, че постъпилата въззивна жалба от “А.” ЕООД - гр.С.З. против постановеното решение следва да бъде върната на страната.

        

Мотивиран от горното, С. окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЕЗСИЛВА на основание чл.233 ГПК решение № 2/03.01.2018г. по т.д. № 65/2017г. по описа на С. окръжен съд по предявения от “Т.И.Б.” ЕООД – гр. Б.** чрез адвокат И.Ч. против “А.” ЕООД -  гр. С.З.**иск с правно основание чл.26, ал.2,  пред.1, пред.2, предл.4 и предл.5 ЗЗД с което е обявен за нищожен договорът за прехвърляне на вземане, сключен на 15.12.2015г. между “Т.И.Б.” ЕООД като цедент и “А.” ЕООД като цесионер, с който са прехвърлени вземане към “А.И.**” ЕООД по договор за изработка /извършени земеделски услуги - жътва на 1024 дка земеделски земи и транспорт на обща стойност от 13 453,44 лева/, обективиран от фактура № 334/30.09.2015г. и вземане към “А.И.**” ЕООД по договор за продажба /с обект 50 тона слънчоглед от реколта 2015г. на стойност от 28 500 лева/, обективиран от фактура № *********/26.05.2015г., поради липса на основание (чл.26, ал.2 предл.4 ЗЗД) и е осъдено “А.” ЕООД  ЕИК ***-  гр. С.З.**да заплати  на “Т.И.Б.” ЕООД  ЕИК *** – гр. Б.** сумата 3 178,14 лв. /три хиляди сто седемдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/ - разноски по делото.

 

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №65/2017г. по описа на С. окръжен съд.

 

         ВРЪЩА подадената въззивна жалба вх.№ 1473/30.01.2018г. на “А.” ЕООД -  гр. С.З., ул. ***, чрез адв. М.О..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. апелативен съд в 1- седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: