№ 337
гр. Разград , 20.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500244 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД чрез пълномощник против
Разпореждане № 2487 от 23. 07. 2021 г. по ч. гр. д. № 1599/ 2021 г. по описа на Разградския
районен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането за издаване на заповед за
изпълнение срещу И.Х. Ч. по чл. 410 от ГПК за сумата 125 лв. договорна лихва за периода
от 02. 01. 2020 г. до 09. 06. 2021 г., сумата 23, 25 лв. за разходи за извънсъдебно събиране и
сумата 149, 17 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, като
неравноправно договорени вземания и в противоречие със закона. Жалбоподателят твърди,
че в тази част разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него
разпореждане да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Производството по делото е образувано пред РС Исперих по депозирано заявление
от „Ай Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.Х. Ч. за
сумата 500, 00 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, сумата 150, 00 лв. договорна лихва, дължима за периода от 18. 11. 2019 г. до
09. 06. 2021 г., сумата 23, 25 лв. административни разноски за всички извършени опити за
извънсъдебно погасяване на задължението, сумата 149, 17 лв. възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство, както и направените по делото разноски – заплатена
1
държавна такса в размер на 25, 00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на
„Ай Тръст“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И.Х.
Ч. по чл. 410 от ГПК за сумата 125 лв. договорна лихва за периода от 02. 01. 2020 г. до 09.
06. 2021 г., сумата 23, 25 лв. за разходи за извънсъдебно събиране и сумата 149, 17 лв. –
възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, като неравноправно
договорени вземания и в противоречие със закона.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема
следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7,
ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от
ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от
договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се
основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
В случая, длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в който е регламентирано, че потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. С договора за потребителски кредит
№ 2125261/ 18. 11. 2019 г. на същият като физическо лице е предоставена от „Кредисимо“
ЕАД "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. Договорът за
поръчителство от 18. 11. 2019 г. е с акцесорен характер по отношение на договора за кредит,
тъй като обезпечава изпълнението по него, поради което и следва да се подчинява на същите
правила.
Необоснован е изложеният довод в частната жалба, че договорът за предоставяне на
поръчителство, приложен по делото и на който заявителят позовава своята претенция, по
своята правна същност представлява договор за поръчка, което предпоставя и заплащане на
претендираното възнаграждение. Договорът за поръчка по чл. 280 ЗЗД е договор, по силата
на който доверителят (мандант) възлага, а довереникът (мандатар) се задължава да извърши
за сметка на доверителя определени правни действия. Поръчителството е договор, с който
поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на
задължението на третото лице - чл. 138 ЗЗД.
В случая договорът за поръчителство е сключен между кредитора „Кредисимо“ АД и
„Ай Тръст“ ЕООД, с който последният се е задължил да отговаря пред кредитора за
изпълнение на всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за
потребителски кредит, а с договора за предоставяне на поръчителство, сключен на 18. 11.
2019 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника, поръчителят се е задължил да сключи договор
за поръчителство, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя
за изпълнението на дълга.
2
Договорът за предоставяне на поръчителство, изхождайки от горните характеристики
на договорите, не може да се приеме, че по правната си същност представлява договор за
поръчка, тъй като поръчителят отговаря за изпълнение на главното задължение солидарно с
длъжника, а не действа от името на длъжника, поради което отговаря по самостоятелно
правоотношение с кредитора и плаща свой, а не чужд дълг. Договорът за поръчителство и
договорът за предоставяне на поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло,
предвид идентичния им предмет и функция за обезпечаване на главния дълг.
Уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство срещу задължението на "Ай тръст" ЕООД да
сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред
кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по
договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Уговорено е възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността
на поръчителя е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Освен това
при сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя "Ай
тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД- кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от
приложеното към заявлението извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно,
юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, а в частност лишава длъжника
от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Явно е, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи
плащане, с което се постига заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Плащането на
възнаграждение на поръчителя, при уговорен лихвен процент 40, 00 % и ГПР 48, 54 %,
реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън
договорната лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на
законната лихва. По изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният
съд е приел, че претендираното възнаграждение в размер на 149, 17 лв. представлява скрито
оскъпяване на задължението на кредитополучателя по договора за кредит.
По отношение на претенцията на наличие на задължение за сумата 23, 25 лв.,
претендирана като административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането,
въззивният съд не установява такава договорена клауза в подписания договор за
потребителски кредит, нито пък яснота и конкретизиране на задължението на потребителя в
Общите условия към договора за кредит, поради което и в тази част заявлението е
неоснователно и следва да се отхвърли.
3
По изложените съображения, обжалваното разпореждане в тези части е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Основателна е частната жалба, досежно сумата 125 лв. договорна лихва,
претендирана за периода от 02. 01. 2020 г. до 09. 06. 2021 г. Според договора за
потребителски кредит, сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника, Приложение № 1 към
него и Общите условия за предоставяне на кредити, договорът е с характер на револвиращ
кредит с период на револвиране 45 дни и падеж 01. 01. 2020 г.
Револвиращ кредит е този, при който автоматично се възобновява отпуснатия кредит
в рамките на предварително уговорен между страните размер в случая - в размер на 500
лева. При тази разновидност на договора за кредит, за разлика от стандартния договор за
потребителски кредит, сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва, като
липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски, на които да е
разсрочено на части връщането на еднократно дадената в заем сума, както е при
стандартния договор за потребителски кредит. При договора за револвиращ кредит
връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на длъжника и ползваната от
него сума в рамките на кредитния лимит. За разлика от стандартния договор за
потребителски кредит, при който падежът за плащане на изначално определените по размер
вноски, на които е разсрочено плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума,
при договора за револвиращ кредит падежът за връщане на цялата усвоена главница по
кредита настъпва към установения краен падеж, респ. - при предсрочно прекратяване на
договора.
Предвид спецификата на револвиращите кредити и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
ЗПК, която гласи, че Общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит, настоящият състав направи обстоен преглед на материалите по делото и установи
следното: в § 8 от Общите условия е дефинирано понятието за „Револвираща лихва“, което
гласи, че това е лихва във фиксиран процент, дължима за определен период на револвиране,
която се начислява за всеки период на револвиране върху предоставения/непогасен размер
на главницата по кредита, освен това в §7 от Общите условия е дефинирано и понятието
„Период на револвиране“, което означава определен, фиксиран като продължителност
времеви период, за който се отпуска даден кредит, при изтичането на който
кредитополучателят следва да погаси кредита. Всеки период на револвиране ще е равен като
продължителност на предходния, освен доколкото не е уговорено друго между страните.
Броят на револвиране е неограничен. Съгласно Глава X т. 3.1 от Общите условия всички
вземания по даден кредит стават автоматично и предсрочно изискуеми, без да е необходимо
уведомление или покана при непогасяване на шест погасителни вноски, дължими по кредит,
получен при условия на погасителен план или на шест револвиращи лихви, дължими по
кредит, получен при условията на револвираща лихва. От изложеното става ясно, че
договорът между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника И.Ч. е сключен за неопределен период /§7
от Общите условия/, като последният е имал задължение в края на всеки револвиращ период
4
/45 дни съгласно Приложение №1/ да заплати цялата сума по кредита, ведно с
възнаградителната лихва или да заплати само възнаградителната лихва на кредитодателя,
която се е равнявала на 25 лева за всеки отделен револвиращ период /45 дни съгласно
Приложение №1/. В конкретния случай няма данни за пълно погасяване на задължението
или поне за погасяване на минималното изискване за заплащане само на възнаградителната
лихва. Видно от материалите по делото длъжникът не е изпълнил задължението си да
заплати цялата сума по отпуснатия кредит или да заплати дължимата възнаградителна лихва
за шест последователни револвиращи периода /45 дни съгласно Приложение №1/, поради
което кредитът е обявен за предсрочно изискуем съгласно Глава X т. 3.1 от Общите
условия. Предвид това, че договорът за кредит е сключен за неопределен период /§7 от
Общите условия/ и предвид спецификата на револвиращите кредити следва да се приеме, че
лихвата в размер на 150 лева е именно възнаградителна такава и се дължи за шестте
револвиращи предиода, т.е. до настъпване на основанието за предсрочна изискуемост на
процесния кредит съгласно Глава X т. 3.1 от Общите условия. В тази насока е формираната
съдебна практика – Определение № 187 от 11.03.2011 година на ВКС по ч.т.д. № 164/2011
година, I т.о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров; Решение № 260405 от 01.06.2021
година на Окръжен съд – Бургас по гр.д. № 307/2021 година; Решение № 398 от 19.11.2020
година на Окръжен съд – Велико Търново по в.гр.д. № 492/2020 година; Решение № 260215
от 31.08.2020 година на Окръжен съд – Варна по в.т.д. № 740/2020 година; Решение №
265298 от 09.08.2021 година на СГС по гр.д. № 12118/2020 година.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд
следва да се отмени в частта, в която е отказал да издаде заповед за изпълнение за сумата в
размер на 125 лева – представляваща възнаградителна лихва за периода от 02. 01. 2020
година до 09.06.2021 година, а в останалата част следва да се потвърди като
законосъобразно.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2487 от 23.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1599/2021 г. по описа
на Районен съд - Разград В ЧАСТТА, в която е оставено без уважение заявлението на „Ай
Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника ИВ.
Х. Ч., ЕГН **********, от гр. Лозница за сумата от 125 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода от 02. 01. 2020 г. до 09.06.2021 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
5
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 от ГПК в
полза на „Ай Тръст“ ЕООД срещу длъжника ИВ. Х. Ч., ЕГН ********** за сумата 125 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 02. 01. 2020 г. до 09.06.2021 г. по
Договор за потребителски кредит № 2125261 от 18.11.2019 г., сключен между „Кредисимо“
ЕАД и ИВ. Х. Ч., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане 2487/23.07.2021г. по ч.гр.д № 1599/2021г. по описа
на Районен съд - Разград в останалите обжалвани части.
Изпраща делото на Районен съд - Разград за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, съобразно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6