Р Е Ш Е Н И Е
№
260044
16.03.2023 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15364 описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на А.Г. срещу П.К.,
Г.К., В.Ф., З.А., А.К., З.К., К.К., М.С.П., В.П.П., И.П. и Й.Д..
Твърди, че е
наследник на Е. Д.. Между нея, П.К.,
Г.К., В.Ф., З.А., А.К., З.К., К.К., М.С.П., В.П.П.,
И.П., Й.Д., И.Д. и други съделители била извършена съдебна делба на съсобствени
недвижими имоти, като било подписано споразумение, при което в дял на
посочените лица били поставени имоти с идентификатори ***** по КК на гр. П.
Констатирало се, че посочените в споразумението ид.ч. не образували пълната
собственост върху имота и не отговарял на притежаваната от наследодателката му
ид.ч. в имотите при допускането на делбата. Поради това с определение бил
допуснато тълкуване на първоначалната спогодба, в смисъл, че записаните ид.ч.
сочат единствено как се отнасят една към друга квотите на тези съсобственици
вътре в самия дял втори, образуван от процесните имоти, които имоти се
получавали в цялост от съделителите в общ дял и не означавало, че в рамките на
дял втори съсобственост имат и други лица. Поради това твърди, че като
наследник на Е. Д. притежава 3.03% от правото на собственост върху имотите.
Останалите съсобственици оспорвали
правата му, поради което иска тяхното установяване и присъждането на
разноски.
С определение от
04.02.2021 г. (лист 61) делото е прекратено по отношение на Г.К. и А.К., поради
смъртта им преди подаването на исковата молба.
С определение от
09.02.2021 г. (лист 85) делото е прекратено по отношение на В. П., З.К., И.П. и
П.К., поради смъртта им преди подаването на исковата молба.
С определение от
07.05.2021 г. (лист 145) поради насочването на същата претенция срещу нови
лица, като ответници по делото да конституирани Ф.П.К., Н.Р.К., В.А.К.,
С.К.К., Н.П.К., Д.П.К., М.С.К., А.Г.Г., Ф.Г.К.,
Г.З.К., Т.Д.П., Х.И.П., Л.И.К., Н.И.Д., И.Н.П.
и Р.Н.П..
След указания и
констатирано разминаване между изложените в обстоятелствената част факти и
искането, ищецът насочва претенцията си и срещу И.Д..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника А.Г., с който не се оспорва претенцията.
Останалите ответници не подават в срок отговори на
исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.
235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта:
Предявеният иск е
допустим, доколкото се твърди, че е налице спор за правото на собственост на
ищеца, като същият се обосновава от самите твърдения за обема на притежаваните
от него права. (Решение № 6 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5494/2013 г., I г. о.)
Съдебната спогодба макар
да има значението на влязло в сила решение, представлява двустранен договор,
който подлежи на тълкуване съобразно правилата по чл. 20 ЗЗД, в какъвто смисъл
е и посоченото по-горе решение на ВКС.
По същество на
спора:
От представеното
решение по гр.д. № 544/2006 г. на ПРС се установява, че е била допусната
съдебна делба между 15 лица, сред които и наследодателката на ищеца с квота от
6/288 ид.ч. Във втората фаза на делбата е подписана и одобрена спогодба, с
която съделителите са разпределили правото на собственост като два имота били
поставени в общ дял на две от страните, а всички останалите участници получили
в общ дял процесните имоти. В спогодбата са посочени идеални части на
съсобствениците, като за П.Ф.К., Г.Ф.К., В.Д.Ф., З.Т.А., А.П.К. и З.А.К. са
записани по 7/72 ид.ч., за К.П.К., М.С.П., В.П.П., Е. И.Д. (наследодател на
ищеца), И.А.Д. и Й.А.Д. са записани по 1/72 ид.ч., а за И.Н.П. 1/48 ид.ч. В
спогодбата изрично е посочено, че с нея се ликвидира съсобствеността, че всеки
получава своя дял в натура, съобразно законните си права и не си дължат уравняване
на дяловете.
Предвид това, че при
събирането на описаните идеални части не се получава единица собственост с
определение от 03.08.2018 г. е допуснато тълкуване на спогодбата, като е
прието, че записаните идеални части сочат единствено как се отнасят една към
друга квотите на съсобствениците в дял втори, които получават имотите в цялост.
Ищецът твърди, че е
придобил 3.03% ид.ч. от имотите в дял втори, съответстващи на дела на неговата
майка в наследственото имущество, като правата извежда от общата воля на
страните подписали спогодбата.
Предвид сключването
на съдебна спогодба за делба на имота, на първо място следва да се разгледа
нейният вещно прехвърлителен ефект. Между страните не е спорно, че при
сключването на спогодбата са участвали всички съсобственици на имота. По своята правна същност съдебната
спогодба в делбен процес, по силата на която съсобствениците обособяват реални
дялове и ги разпределят помежду си, е двустранен договор, съдържанието на който
се определя свободно от
съсобствениците - съделители, които си правят взаимни отстъпки с цел да
избегнат един възможен спор. Сключената спогодба има конститутивен ефект, който
настъпва с постигане на съгласието между страните, обективирано в полагане
на подпис под спогодителния протокол и постановеното одобрение от съда.
Делбеният акт, като способ за прекратяване на съсобствеността, е многостранен и
това произтича от едновременното съществуване на множество взаимно свързани права
на собственост върху една вещ. С оглед на това няма спор в теорията и
практиката, че когато спогодбата противоречи на закона или го заобикаля, или са
налице условията на чл. 26 ЗЗД тя е нищожна, може да бъде унищожена по съдебен
ред, или да бъде развалена по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение на
поетите с нея задължения. За същността на съдебната спогодба са дадени
разяснения и в т. 8 от ППВС № 7/73 г., което не е загубило сила, и в което
изрично е прието, че спогодбата има вещно прехвърлително действие за вещите,
предмет на делбата.
Съгласно разясненията
дадени в Решение № 6 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5494/2013 г., I г. о.
със съдебната спогодба по дело за делба се разрешават въпросите по допускане на
съдебната делба- между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква
е частта на всеки съделител и въпросите
по извършване на съдебната делба- какви вещи, имоти и парични суми за
уравнение на дяловете ще получи всеки съделител. Съдебната спогодба по дело за
делба има значение на двустранен договор за съделителите, които са я сключили и
за техните правоприемници, срещу нея се
търси защита като при договор. Съдът следва да я тълкува съгласно
правилото на чл. 20 ЗЗД. В последващ съдебен процес между същите страни
или между техни правоприемници делбеният протокол ще се ползва със сила на
присъдено нещо по въпроса за собствеността, подобно на съдебното решение и
между посочените лица делбеният протокол ще
представлява доказателство за правото на собственост.
Относно приложението
на чл. 20 ЗЗД са дадени разяснения в практиката на ВКС: Решение № 81 от
7.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 761/2008 г., I т. о.; Решение № 75/20.06.2016
г., т. д. № 1608/2015 г., ІІ т. о.; Решение № 115/01.11.2010 г., т. д. №
939/2009 г., І т. о.; Решение № 546/23.07.2010 г., гр. д. № 856/2009 г.,
ІV г. о.; Решение № 157/30.10.2012 г., т. д. № 696/2011 г., ІІ т. о. и
др., в които се приема, че тълкуването е дейност по установяване точния смисъл
на предмета на тълкуване. Чл. 20 ЗЗД изрично определя критериите, по
които се осъществява тълкуването на договор. От тези критерии се извежда, че меродавна е изявената, а не
предполагаема воля на страните, като смисълът на думите се установява в
съответствие с общоприетото им значение. При осъществяване на такава дейност по
тълкуване винаги следва да се търси общата
воля на страните- изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение,
изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни
клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и
добросъвестността. Поначало на тълкуване подлежат неясните, двусмислени
уговорки, както и тези, които макар и разбираеми от външна страна са предмет на
спор между страните. При всяко тълкуване на договорно установени права и
задължения, обаче, съдът е задължен да
изясни само изявената воля, като не я подменя, тъй като чрез тълкуване не може да бъде изменено договорно поето
задължение или да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли.
Критериите регламентирани от чл. 20 ЗЗД са обективни, поради което
разбирането на всяка от страните по договора за смисъла на договореното следва
да се съобразява и отнася именно към обективираната им воля, включително
изведена и от тяхното поведение при изпълнението му, тъй като неизявената воля
е правно ирелевантна.
В настоящия случай, се установяват твърденията на
ищеца, че сборът на всички посочени в споразумението идеални части не е равен
на единица собственост. Съдът споделя становището и за това, че имотите са
станали собственост само на посочените във всеки от двата дяла съделители. В
тази насока е тълкуването, дадено по самото дело и този извод следва
недвусмислено от съдържанието на самата спогодба, с която се поставят в общ дял
различни имоти на всяка група съделители с всички изброени в конкретния дела
съсобственици. Именно при това положение се постига целта на производството и
се поделя общото имущество.
Доколкото имотите се
предоставят в общ дял на множество лица, възниква въпросът за това какво е
съотношението на идеалните части между тях, след като сборът на посочените не е
равен на единица. Извод в тази насока може да бъде направен само въз основа на
постигнатите в спогодбата уговорки, защото тя има конститутивно действие и
преурежда правата на страните. В този смисъл, записаните в спогодбата дробни
числа следва първо да бъдат поставени под общ знаменател, за да може да се
направи съпоставка в обема на правата на всеки съделител. Така се получават
стойности от по 14/144 за П.Ф.К., Г.Ф.К., В.Д.Ф., З.Т.А., А.П.К. и З.А.К., по
2/144 за К.П.К., М.С.П., В.П.П., Е. И.Д., И.А.Д. и Й.А.Д. и 3/144 за И.Н.П.. Не
може да се приеме, че записаните дробни числа отразяват конкретните идеални
части, които притежават съделителите, защото сборът им не е равен на единица, а
съдът стигна до извод, че в дял втори няма други съсобственици. Доколкото всяко
дробно число отразява определен обем права, то следва да се приеме, че сборът
на всички (99/144) всъщност отразява пълната собственост върху имотите в дял
втори. На този принцип обемът на правата на всеки съделител е равен на числото
посочено в числителя, върху общия сбор на дяловете от 99. Ето защо, съдът
намира, че постигнатата в производството по делба спогодба удостоверява право
собственост на страните по нея както следва: по 14/99 ид.ч. за П.Ф.К., Г.Ф.К.,
В.Д.Ф., З.Т.А., А.П.К. и З.А.К., по 2/99 ид.ч. за К.П.К., М.С.П., В.П.П., Е.
И.Д., И.А.Д. и Й.А.Д. и 3/99 ид.ч. за И.Н.П.. При тези стойности на дяловете
изразени в проценти ищецът притежава 2.02(02)%. Друго тълкуване би означавало
да се изменят определени със спогодбата права на страните по нея. (Решение № 6
от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5494/2013 г., I г. о.)
Становището на ищеца
относно тълкуването на спогодбата съобразно притежаваните от всеки идеални
части от имуществото преди нейното подписване, не може да бъде възприето,
защото не държи сметка за конститутивното й действие. С подписването на
спогодбата настъпва правна промяна и се преуреждат отношенията съгласно
договореното. Страните по спогодбата са изразили изрично волята си за
съотношението на правата между тях и тя следва да бъде зачетена. В тази насока
следва да се вземе предвид постигнатото съгласие, че със спогодбата се
ликвидира съсобствеността, всеки получава своя дял в натура съобразно правата
си и не се дължи уравняване. Това изявление разкрива, че съделителите са се
съгласили с дяловете и са приели, че същите отговарят на техните права. Тази
тяхна воля не може да бъде подменяна чрез тълкуване. Дали действително новите
дялове съответстват напълно на притежаваните преди това права, или има известно
разминаване, заради направени отстъпки, е предмет на преценка от всеки участник
преди сключването на спогодбата.
Ето
защо съдът намира, че предявеният иск за собственост се явява частично основателен и следва да бъде
уважен за 2/99 ид.ч. (2.02(02)%) и отхвърлен за разликата до
претендираните 3.03%. Тук следва
да се посочи, че правата на ищеца следва да бъдат признати в размер на 2/99
ид.ч., защото процентното им изражение- 2.020202(02)%), не представлява точно
число.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 654.61 лева
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***; З.Т.А., ЕГН
**********, адрес: ***. *****; К.П.К., ЕГН **********, адрес: ***; М.С.П., ЕГН
**********, адрес: ***; Й.А.Д., ЕГН **********,***; И.А.Д., ЕГН **********,***;
Н.Р.К., ЕГН **********, адрес: ***; В.А.К., ЕГН **********, адрес: ***; С.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Н.П.К., ЕГН **********,***; Д.П.К., ЕГН
**********,***; Ф.Г.К., **********, адрес: ***; А.Г.Г., ЕГН **********, адрес:
***, М.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Ф.П.К., ЕГН **********, адрес: ***;
Г.З.К., ЕГН **********, адрес: ***; Т.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***; Х.И.П.,
ЕГН **********,***; Л.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***; Н.И.Д., ЕГН
**********, адрес: ***; И.Н.П., ЕГН **********, адрес: *** и Р.Н.П., ЕГН
**********, адрес: ***, че А.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** е собственик
на основание наследяване по закон,
на 2/99 идеални части от следните имоти: поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на гр. П., одобрени
със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК; последно изменение от 16.05.2012
г.; с адрес: ****; с площ 3849 кв.м.; с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс,
номер по предходен план- 60, при съседи имоти с идентификатори: ****, одобрени
със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК; последно изменение от
14.06.2012 г.; с адрес: ****; с площ 6198 кв.м.; с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг обществен обект,
комплекс, номер по предходен план- парцел ****, при съседи имоти с
идентификатори: ****, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата над 2/99 ид.ч.
до претендираните 3.03% ид.ч. от описаните имоти.
ОСЪЖДА В.Д.Ф., ЕГН
**********, с адрес: ***; З.Т.А., ЕГН **********, адрес: ***. ****; К.П.К., ЕГН
**********, адрес: ***; М.С.П., ЕГН **********, адрес: ***; Й.А.Д., ЕГН
**********,***; И.А.Д., ЕГН **********,***; Н.Р.К., ЕГН **********, адрес: ***;
В.А.К., ЕГН **********, адрес: ***; С.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***;
Н.П.К., ЕГН **********,***; Д.П.К., ЕГН **********,***; Ф.Г.К., **********,
адрес: ***; А.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, М.С.К., ЕГН **********, с
адрес: ***; Ф.П.К., ЕГН **********, адрес: ***; Г.З.К., ЕГН **********, адрес:
***; Т.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***; Х.И.П., ЕГН **********,***; Л.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Н.И.Д., ЕГН **********, адрес: ***; И.Н.П., ЕГН
**********, адрес: *** и Р.Н.П., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на А.Г.Г., ЕГН **********, сумата от 654.61 лева разноски по
делото по съразмерност.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.