№ 886
гр. София, 31.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. С. Д.
при участието на секретаря С. Е. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от М. С. Д. Гражданско дело №
20221110106164 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:46 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ: К. Б. Д. – редовно уведомен на 07.12.2022 г., не се явява,
представлява се от адв. Г. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ: П. Р. Б. – редовно уведомен на 09.12.2022 г., представлява
се от прокурор В..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно изготвения с Определение за
насрочване № 31929 от 24.11.2022 г. проект за доклад.
ДОКЛАДВА постъпило изисканото НОХД № 15026/2009 г. по описа на
СРС.
ДОКЛАДВА постъпила от Министерството на правосъдието - ГДИН
изисканата справка.
адв. Г.: Поддържам исковата молба. Представям и моля да приемете
1
молба за изменение на иска по отношение на законната лихва. Допуснали сме
техническа грешка в уточнителната молба, изтървали сме по една цифра, а
именно за лихва за забава върху неимуществените вреди, претендираме
сумата от 6111,11 лв. това е сума от 25.01.2019 г. до дата на подаване на ИМ,
съответно за лихва за забава върху имуществените вреди претендираме
сумата от 611,11 лв., представляващи законна лихва за забава от 25.01.2019 г.
до дата на подаване на ИМ. Моля да допуснете изменение на иска, чрез
увеличаване размерите на исковете за мораторни лихви, както следва: иска за
мораторна лихва върху обещетението за имуществените вреди от 1,11 лв. на
611,11 лв., а неимуществени от 11,11 лв. на 6111,11 лв. Нямам възражение по
отношение на докладав останалата част.
Прокурор В.: Не ми става ясно за датат, от която се претендира лихва за
забава Датата 25.01.2019 г. Аз нещо не намирам тази дата в тези документи,
които имам, поради което я оспорвам, тъй като във Вашето разпореждане Вие
пишете, че имаме оправдателна присъда от 09.07.2018 г. , което е влязло в
сила на 25.07.2018 г., а ИМ е подадена в съда на 25.06.2020 г. Мисля, че
давностния срок по чл. 111 за лихвата е изтекъл.
След изслушване становището на страните, СЪДЪТ счита, че
изготвеният проект за доклад по делото следва да бъде обявен за
окончателен. Следва да бъде допуснато направеното в днешно съдебно
заседание изменение на исковите претенции за обещетение за забава върху
главниците.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА изготвения проект за доклад за окончателен.
ДОПУСКА направеното от ищеца в днешно съдебно заседание
изменение на иска за мораторна лихва за забава върху главницата за
неимуществени вреди, чрез увеличаване на нейния размер от 11.11 лв. на
6111,11 лв. и иска за мораторна лихва за забава върху претенцията за
имуществени вреди, чрез увеличаване на размера от 1,11 лв. на 611,11 лв.
Адв. Г.: Да се приемат наказателното дело и справката. Водим
2
допуснатия ни свидетеля.
Прокурор В.: Да се приемат.
Съдът счита, че следва да бъдат приети като доказателства по делото
изисканото НОХД и постъпилата от ГДИН справка.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА за послужване постъпилото НОХД № 15026/2009 г. по описа
на СРС.
ПРИЕМА като доказателства по делото постъпилата от 20.12.2022 г. от
Министерство на правосъдието – ГДИН справка.
В залата беше въведен свидетелят Н. М. Д.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на гласните доказателства:
СНЕМА самоличността на свидетеля:
Н. М. Д., с ЕГН: ********** - 75 г., българка, български гражданин,
неосъждана, без дела. Майка съм на К. Б. Д..
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да говори истината.
Съдът върна личната карта на свидетеля.
Разпитан свидетелят Н. М. Д. отговори: Беше края на 2016 г. преди
коледа. Не знаех, че дъщеря ми К. е била в затвора няколко месеца. Дойде си
за Коледа, беше много притеснена, много отчаяна, депресирана,
непрекъснато плачеше. Започна малко да разказва случаи в затвора, тогава
вече каза, че е била в Сливенския затвор. Каза, че там ужасни неща са
ставали, тя е преживяла ужасни неща и може би повече от половин година тя
не можеше да се съвземе. Не можеше да си намери работа и живеехме с моята
пенсия само. Психолози не можехме да наемем, така карахме малко мизерно.
С една дума с това, което аз взимах като пенсия. В гр. Б. живея. Тя в периода,
3
когато тя е била в Сливенския затвора, тогава така не сме се чували. Аз
незнаех, че тя е била в затвора. И вече нали си дойде в гр. Б., остана известно
време и понеже не можа да си намери работа в гр. Б., дойде тука в гр. София.
Ние сме едно бедно работническо семейство. Мъжа ми беше по професия
„стругар“, той почина 2011 г. Аз съм работила последно като пенсионерка в
един социален дом. Имаме Социален дом за деца с увреждания в Б.. Живеем в
къща и имаме двор. Състоянието на К. продължи доста, може би две - три
години, ако не и повече. Така с течението на времето, започнахме да я
успокояваме, започнах да й говоря и тя лека-полека се успокои. Е може би не
напълно се успокои - депресията която я имаше, беше много страшна. Б.
повече от половин година при мен. После много често се чувахме и се
виждахме. Аз няколко пъти идвах при нея в София, тя идваше в Б., чувахме
се. Но в периода когато е била в затвора, тези месеци не сме се чували.
На въпроси на Прокурор В.: Незнам срещу К. да се е водило дело от
2009 г., не зная как е приключило то. Дела в Перник незнам дали има.
Поддържахме по-рядко контакти с дъщеря ми в периода от 2009 г. до 2016 г.
През това време тя живееше в София. През този период имаше здравословни
проблеми. Тя правеше бъбречни кризи и беше лежала и в болница, защото аз
идвах тука в София, може би 2009 г. или 2010 г., по- скоро 2009 г. През 2016
г., когато излезе от затвора не е посещавала психолог или психиатър, защото
не сме имали възможност да платим. Живеехме само с моята пенсия, тя не
работеше. Понастоящем работи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече въпроси. Да се освободи
свидетеля.
С оглед изчерпването на въпроси, свидетелят Н. М. Д. бе освободен от
съдебната зала.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за разяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
4
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Моля да уважите така депозираните от нас искове и да осъдите
П. Р. Б. да заплати на подзащитника ми, така както са описани в диспозитива
сумите за имуществените и неимуществени вреди, включително и
направените съдебно деловодни разноски. Представям списък по чл. 80 ГПК.
Прокурор В.: Оспорвам списъка за разноските по чл. 80 ГПК, тъй като
няма писмени доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 1000 лв. Да не
говорим и че по делото няма адвокатско пълномощно, нито договор от Закона
за адвокатурата и няма посочена сума за действително изплатена сума от
ищеца за реално положен адвокатски труд. Искам да подчертая, че с тези
уточнителни молби, които имаха право да направят в първото открито
съдебно заседание за иска и за лихвите, не станаха ясни датите от които се
претендират. Така например в определението на съда, а и по писмените данни
се вижда, че оправдателната присъда е влязла в сила на 25.07.2018 г., иска е
подаден на мисля, че беше януари 2022 г., тоест категорично тези лихви,
които се претендират и които бяха уточнени в днешното съдебно заседание
считам, че давността им и е минала на осн. чл. 111 от ЗЗД, поради което
категорично ги оспорвам. Считам, че самия иск, който е предявен по никакъв
начин не се доказаха твърденията и считам самия иск за абсолютно
неоснователен в този размер, в който е предявен. Видно от справката на
Министерството на правосъдието - ГДИН, която е получена в СРС на
20.12.2022 г. К. Б. Д. е постъпила в затвора в Сливен на 02.11.2016 г. като
подсъдима по НОХД № 15062/2009 г. на СРС и е освободена на 21.12.2016 г.
с изменена мярка- гаранция. Тоест тя е била в затвора един месец и няколко
дена. Освен това същата е била задържана по друго НОХД на ОС – Перник №
392/2011 г. на 21.10.2016 г. е задържана и е освободена на 31.10.2016 г. в
затвора в Сливен, това са десет дена. Не стана ясно в исковата молба, аз
лично поне не разбрах, за кое от двете дела е иска, на Перник или на София.
Освен това задържането е в изключително… делото е вкарано в съда, ако
говорим за Софийското дело, то е вкарано на СРС - 2009 г. от СРП, това, че
има произнасяне чак 2016 г., Тоест през цялото това време делото не е било в
съдебна фаза. Ето защо смятам, че иска е неправилно насочен единствено и
5
само към П. Р. Б.. Считам, че иска е необоснован, силно завишен, предвид 10-
тина дена в затвора в Сливен, ако е по делото на Перник, ако е по делото на
СРС е един месец и няколко дни, което в никакъв случай не отговаря на
съдебната практика установена в България, за иск в този размер за един месец
прекарани в затвора. Освен това по делото не бяха събрани абсолютно
никакви доказателства и не бяха представени, което е задължение на ищеца,
да се види през този период от време той боледувал ли е, има ли някакви
епикризи, ползвал ли е психиатри, психолози по време на воденото дело в
СРС, някакви лечения след излизането от затвора. Така, че как ще оценим
неимуществените вреди, освен само със задържането. Нали трябва ищеца да
докаже, че той действително е претърпял тези неимуществени вреди. Мисля,
че по никакъв начин не бяха представени нито писмени, нито устни
доказателства по време на съдебното следствие по настоящото гражданско
дело. Беше разпитана като свидетел майката на ищцата, която твърди, че тя
като е излязла от затвора, била е няколко месеца в затвора, което не е вярно
видно от приложените писмени справки. Била е само единият път десет дни, а
вторият път един месец и няколко дена и че тя поради липсата на пари, не е
могла да потърси психологична или психиатрична помощ. Тя даже не знаеше,
че дъщеря й е била в затвора, съответно няма как да не бъде убедена,
свидетеля да каже нейната депресия, защото дъщеря й е живеела в София, а
тя в Б.. Считам, че не следва да се кредитират в цялост тези свидетелски
показания. Освен това смятам, че както за неимуществените вреди, така и за
имуществените вреди, не се доказаха по никакъв начин. След като видно от
приложените по гражданското делото документи няма пълномощно с
посочена сума за плащане, не се разбра от ищеца и неговия представител, от
коя дата трябва да се счита и да приеме съда като лихва, дали от 25.01.2019 г.
или от датата, която незнам от къде възникна, тъй като датата на влизане в
сила на решението е от 25.07.2018 г., а в същото време датата на подаване на
иска е миналата година 2022 г. Така, че не става ясно от коя дата, от датата на
предявяването на иска януари 2022 г. или от датата на влизане в сила на
присъдата се претендира лихвата и сумата. Лично аз, не можах да разбера от
всичките тези уточнения, защото имаме една уточнителна молба от
15.04.2022 г., сега имаме втора уточнителна молба и датите са различни. Ето
защо мисля, че съда трябва да обърне внимание на това разминаване в тези
дати. Считам, че делото в никакъв случай не се изясни, относно исковата
6
претенция в този размер, който е предявена, като считам, че е прекалено
завишена. Считам, че адвокатския хонорар също не се установи и доказа в
този размер, в който се представиха днес като списък на разноските. Ще
помоля съда за обективност в този смисъл, като поддържам изцяло писмения
отговор.
Адв. Г.: Представям договор за правна защита. Той е описан, че служи
като разписка. Обяснихте на съда от къде идват тези три години, три години
назад от подаване на иска, мисля че е пределно ясно за всички.
СЪДЪТ счете делото за разяснено, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОБЯВЯВА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИ
ПОСОЧВА, че ще се произнесе с решение в срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:11 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7