№ 250
гр. Пазарджик, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500284 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, във връзка с чл.26 ЗЗД и чл.
143 ал.5 ЗПП, във връзка с чл. 19 ЗПК и чл. 55 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК .
Образувано е по постъпила въззивна жалба на ИВ. ИЛ. П. ЕГН ********** от гр.
В., ул. „К.О. „ № 16 представляван от адв. Д.Ф. със съдебен адрес : гр. С., ул. „П.П. „ № 1,
ет.5, ап.14 против решение № 260200/03.11.2021 г. по гр.д. № 10/ 2021 г. по описа на РС- В.
в частта ,в която е отхвърлен предявения главен иск за прогласяване на нищожност на
договор за потребителски кредит № 272384/25.02.2019 г. и комулативно съединения с него
главен осъдителен иск за връщане на недължимо платената сума от 792,00 лв. , както и
евентуално съединения иск за присъждане на сумата в размер на 438,36 лв. заплатена
неустойка въз основа на чл.3.3 от същия договор. В жалбата са изложени подробни доводи
за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила , на
материалния закон и необоснованост, като се иска да бъде отменено решението в
обжалваните части. Поддържат се доводи за неправилност изводите на съда за липсата на
основания за нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит,
както и за липсата на доказателства за извършени плащания по договора. Излагат се
подробни доводи в тази насока. Сочат се нови доказателства. Претендират се съдебно-
деловодни разноски, включително и възнаграждение за адвокатска защита по реда на чл. 38
ал.2 ЗА.
Постъпил е в срок писмен отговор на въззивната жалба от ответника в
1
първоинстанционното производство „ Ай Ти Еф Груп „ АД , който чрез своят процесуален
представител поддържа доводи за нейната неоснователност. Поддържа се , че обжалваното
решение е правилно и обосновано, че потребителят е сключил договор за потребителски
кредит , който не съдържа изложените в исковата молба и във въззивната жалба пороци,
които да водят до недействителност на целия договор. Оспорват се доказателствените
искания на жалбоподателя. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе предвид доводите, наведени
във възивната жалба, както и съобразно събраните по делото доказателства и след като ги
преценени при условията на чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
В изпълнение на разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият състав
извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна и допустима –
отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално
легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК,
въззивният състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на
обжалваното съдебното решение в рамките, поставени от въззивната жалба съдът, след
преценка на събраните от първа инстанция доказателства по същество намира следното.
Първоинстнционното производство е образувано по предявени обективно
комулативно съединени искови претенции за прогласяване нищожност на договор за
потребителски кредит № 272384/25.02.2019 г. , като противоречащ на императивни
разпоредби на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК , както и за осъждане на ответника – кредитодател да заплати
на ищеца сумата в размер на 792,00 лв. представляваща недължимо получена от него по
този договор. Предявени са и евентуално съединени с главните претенции – претенция за
прогласяване на нищожност на клаузите на чл.3.3 и 3.4 от договора , както и за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 438,36 лв. представляваща недължимо
получена по договора неустойка.
По делото не е било спорно , че между страните е бил сключен Договор за
потребителски кредит № 272384/25.02.2019г. , по силата на който ответникът „Ай ти еф
груп" АД е предоставил на ищеца И.П. паричен заем в размер на 1500,00 лв. за срок от 12
месеца като е определен и крайния падеж 20.02.2020 г. в погасителен план. Договорът е
сключен при следните условия : Размер на заема 1500,00 лева; Срок на кредита: 12 месеца;
Размер на вноски по кредита: 154,47лв.; Годишен процент на разходите (ГПР) 49.66%;
Фиксиран годишен лихвен процент - 41,0% или договорна лихва в размер на 353,64лв.; обща
сума за плащане 1853,64 лв. В договора е инкорпориран погасителен план за връщането на
заетата сума от общо 1853,64лв. на 12 месечни вноски, платими на конкретно посочени
дати.
Не е спорно между страните, че съгласно чл.1.7 от същия договор, страните са се
споразумели, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, заемателят да
2
представи обезпечение- банкова гаранция или поръчителство на две физически лица.В
чл.3.3 от същия договор е уговорено, че при неизпълнение на задължението на
заемополучателят да осигури и представи в срок посочените поръчители или банкова
гаранция или обезпеченията по някаква причина бъдат прекратени, то дължи на заемателят
неустойка в размер на 1194,36 лв., която се начислява на месец, считано от изтичане на
срока за представяне на обезпечението и се дължи само за периодите в които кредита е бил
необезпечен. Начислената неустойка се заплаща заедно с погасителната вноска по кредита,
съобразно уговорения Погасителен план.
Представен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за
потребителските кредити, в който се съдържа информация, идентична с условията при които
е сключен ДПК.
Представени са и действащите към момента на сключването но процесния договор
ОУ, като в тях подробно са разписани правилата по които се кандидатства и се сключва
ДПК от разстояние по реда на ЗПФУР. В раздели 6 и 14 са разписани правилата свързани с
правото на потребителя на отказ от договора и за предсрочно погасяване на кредита.
Не спорно, че заемната сума от 1500,00 лв. е поучена от ищеца. Същият факт
безспорно се установява и от заключението на неоспорена от страните ССчЕ, като в
констативно-съобразителна част на същото се установява още, че не са налице данни
ищецът да е направил погасителни вноски, поради което и задължението му е по пера както
са в договора. От заключение по ССчЕ се установява , че ГПР , изчислен съобразно
формулата, определена по силата на приложение №1 към чл.19, ал.2 от Закона за
потребителския кредит, ако се включи само договорната лихва уговорена като 41,0% -е в
размер на 49,66%. В случай, че неустойката от 1194,36 лв. бъде прибавена като разход по
кредита наред с договорната лихва , то ГПР е 335,55%.
При тези фактически данни от правна страна , съдът приема следното . Безспорно е,
че процесният договор е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК.
При преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в
противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за
изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи –
поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и
възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи,
изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и
недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент
на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в
практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005
г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този
момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а
уговореният в процесния договор е в размер от 41%.
3
Клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
неустойката за неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение не е включена в
годишния процент на разходите, както и че ако това бъде направено, същият би следвало да
бъде 335,55 % и да надхвърли 50% -няколко пъти максимално допустимият размер
съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК.
По своето естество тази клауза не е предвидена като неустойка за причинени вреди на заемодателя доколкото непредставянето на обезпечение не може да
обуслови настъпването на такива. Макар и да е уговорена като санкционна тя води до скрито
оскъпяване на кредита.По съществото тя е добавък към възнаградителната лихва и в този
смисъл би била печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на кредита.
Разбира се, нормално и икономически оправдано е лихвеният процент по един
необзпечен кредит да бъде по-висок от този на обезпечения , но и
в двата случая ГПР не може да надхвърля ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Като формално въвежда задължение да се предостави обезпечение и „санкция „ за
неговото неизпълнение, заемодателят се опитва да избегне това ограничение.Подобна неустойка фактически представлява увеличение на възнаградителната лихва ,а
не е санкция за неизпълнение.
Освен това невключването на неустойката съставляваща скрита лихва, в ГПР води
до несъответствие между действително прилагания от кредитора ГПР и посочени в
договора, а това от своя страна представлява заблуждаваща търговска практика и води до
неравноправност на договора. Скритото оскъпяване на кредита е и в противоречие с добрите
нрави.
Съгласно чл. 21 ал.1 ЗПК, всяка клауза в
договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона е нищожна.
След като посочените клаузи на договора са нищожни, то следва, че договорът от
25.02.2019 г., не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поради това и
съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той е недействителен. Ето защо предявеният иск за
обявяване на недействителността му е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Неоснователен е обаче предявения с него комулативно съединен осъдителен иск за
връщане на недължимо платените суми извън чистата стойност на кредита или сумата в
размер на 792,00 лв. , тъй като по делото не се установява безспорно ищецът да е заплащал
каквито и да било свои задължения по процесния договор за потребителски кредит. В тази
връзка съдът намира за изцяло неоснователни оплакванията изложени във въззивната жалба
за допуснати от съда процесуални нарушения касаещи събиране на доказателства. Видно от
данните по делото , съдът в доклада си е дал конкретни и ясни указания на страните за
доказателствената тежест , която носят. Уважил е доказателственото искане на ищцовата
страна и е допуснал изслушване на заключение по ССчЕ. С молба подадена по делото
преди разглеждането на същото в открито съдебно заседание, ищецът чрез своят
4
процесуален представител е заявил, че е запознат със заключението на експерта и не го
оспорва. Направил е ново доказателствено искане за поставяне на допълнителна задача, но в
съдебно заседание ВЛ е заявило, че е извършило проверки, данните от които е отразило в
неоспореното заключение , като е допълнило своите констатации за липсата на данни за
извършени плащания по този договор. При това положение, след като заключението е
прието без възражения от страна на ищцовата страна , не са били налице основания за
събиране на нови доказателства. Липсата на допуснати от районния съд процесуални
нарушения ,не дават основания на въззивния съд да събира нови доказателства пред
въззивна инстанция – при положение , че страната е могла да ги представи , респективно да
възрази срещу заключението при приемането му от първонистанционния съд, но това не е
било сторено своевременно. Само за пълнота на изложението , следва да се посочи, че и в
заседанието , в което делото е разгледано от въззвният съд жалбоподателят , чрез своят
процесуален представител е заявил, че делото е изяснено от фактическа страна и е направил
искане то да се приключи , без каквито и да било заявления или уточнения във връзка с
необходимостта от събиране на нови доказателства. Осъдителната искова претенция
съединена комулативно с главната установителна – е недоказана и следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Поради евентуалното предявяване на иска за нищожност на отделна клауза от
договора, същият не следва да се разгледа. По предявената при същите условия осъдителна
претенция за присъждане на сумата в размер на 438,36 лв. представляваща недължимо
платена неустойка по чл.3.3 от договора – съдът също не дължи произнасяне по същество,
тъй като условието при евентуалното предявяване по отношение на главните претенции – не
се е сбъднало.
Затова настоящият съдебен състав намира , че обжалваното решение,следва да бъде
отменено в частта , в която е отхвърлен главния иск за прогласяване нищожност на целия
договор за кредит, както и в частта , в която е уважена евентуално предявената искова
претенция за прогласяване нищожност на клауза от договора и е отхвърлен осъдителния
иск за присъждане на недължимо платена неустойка по чл.3.3 от договора – макар, че
съдебното решение не се обжалва в уважителната част , но висящността по отношение на
евентуално съединения иск се възстановява предвид произнасянето на съда по главните
искови претенции. Това налага да бъде отменено решението в тези му части предвид изхода
от спора по главните искови претенции, като в съответствие с казаното по –горе следва да се
постанови решение , с което главната претенция за прогласяване нищожност на целия
договор следва да бъде уважена. Следва със съдебното решение да бъде потвърдено
първоинстанциионното в частта, в която е отхвърлена осъдителната претенция за
присъждане на сумата в размер на 792,00 лв. недължимо платени по договора /над неговата
чиста стойност/.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя
направените по делото разноски в размер на 28,64 лв. представляващи внесена държавна
такса – съразмерно на отменената обжалвана част от съдебното решение / по отношение на
5
един от обжалваните три иска /. На адвоката- пълномощник на жалбоподателя следва на
основание чл. 38 ЗА да бъде присъдено възнаграждение в размер на 443,00 лв. за
представителство по отношение на единия от трите иска в обжалваната част от съдебното
решение. Неоснователно е възражението за прекомерност , тъй като от представения от
ищеца договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено на същия да бъде
оказана правна помощ безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите, когато
адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има
основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната
страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда
съобразно чл. 7 ал.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тъй като цената на иска е стойността на договора, то
минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е в размер на 443,00 лева. В
този минимален размер е и претендирано. Ответникът също има правото на разноски, които
съобразно отхвърлените в обжалваната част от решението искове и представения договор за
правна защита и съдействие следва да бъдат определени на сумата в размер на 240,00 лв. за
заплатено по съразмерност адвокатско възнаграждение.
Ето защо и поради мотивите изложени по-горе, съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260200/03.11.2021 г. по гр.д. № 10/ 2021 г. по описа на РС- В. в частта
,в която е отхвърлен предявения главен иск за прогласяване на нищожност на договор за
потребителски кредит № 272384/25.02.2019 г. , както и е уважен евентуално съединения иск
за прогласяване нищожност на клаузите на чл.3.3 и 3.4 от договора и е отхвърлен иска за
присъждане на сумата в размер на 438,36 лв. заплатена неустойка въз основа на чл.3.3 от
същия договор, вместо което : ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за потребителски
кредит №272384/25.02.2019 г. сключен между ИВ. ИЛ. П. ЕГН ********** и „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ул.“А.С.“
№84-86.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260200/03.11.2021 г. по гр.д. № 10/ 2021 г. по описа на
РС- В. в частта ,в която е отхвърлен предявения главен осъдителен иск за присъждане на
сумата в размер на 792,00 лв. недължимо платени по договор за потребителски кредит №
272384/25.02.2019 г.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. С., район „В.“, ул.“А.С.“ №84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., да заплати
на ИВ. ИЛ. П. ЕГН ********** от гр. В., ул. „К.О. „ № 16 представляван от адв. Д.Ф. със
съдебен адрес : гр. С., ул. „П.П. „ № 1, ет.5, ап.14 сумата от 28,64 лв. направени във
въззивното производство разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
6
управление гр. С., район „В.“, ул.“А.С.“ №84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., да заплати
на адв. Д.Ф. със съдебен адрес : гр. С., ул. „П.П. „ № 1, ет.5, ап.14 сумата от 443,22 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на ИВ.
ИЛ. П. ЕГН ********** .
ОСЪЖДА ИВ. ИЛ. П. ЕГН ********** от гр. В., ул. „К.О. „ № 16 представляван от
адв. Д.Ф. със съдебен адрес : гр. С., ул. „П.П. „ № 1, ет.5, ап.14 да заплати на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., район „В.“, ул.“А.С.“
№84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., сумата от 240,00 лв. направени по производството
разноски за адвокатско възнаграждение на ответника съобразно уважената част от
въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7