Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 28.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
При участието на секретаря Стоянка
Петрова, разгледа докладваното от съдията АНД № 20 по описа на Добричкия
районен съд за 2021 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
от С.Й.С. ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление № *** г., издадено
от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Д*, с което на С.Й.С.
ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3000
лв., както и наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца.
С жалбата се иска
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят е редовно призован, не се явява, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага още доводи за
недоказаност на вмененото нарушение, като пледира атакуваното НП да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна в
съдебно заседание не се представлява, като в съпроводителното писмо по
преписката се излага лаконично становище съдът да остави жалбата без
последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен
съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено
следното:
Жалбата е допустима,
като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен
интерес.
Независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания
административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при
която констатира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен
в присъствие на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при констатиране на
нарушението, поради което съдът намира, че същият е редовно съставен с оглед
константната съдебна практика. При надлежното връчване на АУАН, жалбоподателят
е вписал в графа „възражения“: „нямам възражения“. В законоустановения 3-дневен
срок водачът е депозирал възражение, по което след извършена проверка
административно-наказващият орган се е произнесъл, като е заключил, че АУАН е
правилен и законосъобразен и ще пристъпи към издаване на НП. Самото НП е
издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
С оглед изложеното съдът намира,
че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното
постановление във формално-правен аспект.
По отношение на приложимия
материален закон съдът взе предвид следното от фактическа страна:
На *** г. в късния следобед жалбоподателят
С. се намирал на паркинга пред Стоматологията в гр. Д* със свои приятели, между
които и св. Ж*Л*Н*. Около 16,55 ч. С. потеглил от там, управлявайки л. а. марка
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ***. Излязъл от паркинга и се отправил към
кръговото кръстовище на ул. „*“ с ул. „***“, като навлязъл в кръговото
кръстовище с намерение да продължи пътя си в посока бул. „Д*“.
Докато се намирал в кръговото
кръстовище автомобилът на жалбоподателят бил забелязан от полицейски патрул, в
състав св. М.Г.Г. и св. Д.С.И. – служители на Сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Добрич. Полицейският автомобил се движил по ул. „*“ в района на сградата на
БЧК.
Според полицейските служители
автомобилът на жалбоподателя рязко увеличил скоростта си и се поднесъл умишлено
в дясно, като не използвал пътя по предназначението. Поради тази причина св. Г.
и св. И. включили светлинен и звуков сигнал и последвали веднага автомобила на
жалбоподателя, като го спрели на кръстовището на ул. „*“ с бул. „*“.
След като проверили самоличността
на водача и предвид установеното, св. Г. в присъствието и на св. И. образувал
процесното административно-наказателно производство, като съставил АУАН Серия GA № ***и вменил на водачът С.
административно нарушение по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения
АУАН, на * г. било издадено и процесното НП № ***, с което за административно
нарушение по чл.
104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП, на жалбоподателят било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца.
В съдебното заседание, в присъствието на страните, бил извършен и оглед на
видеозапис от камери, позиционирани в района на кръговото кръстовище,
обективиран в приложения по делото компакт диск /л. 9/.
Изложената фактическа
обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на
разпитаните свидетели и събраните писмени доказателства, приобщени по надлежния
ред по делото.
Горната фактическа
обстановка и анализът на събрания доказателствен материал по делото навеждат
съда на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Безспорно, умишленото и съзнателно
опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв
случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие
с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Този
ефект, известен в обществото като „дрифт“, може да се постигне чрез различни
действия на водача при боравене с уредите и системите на автомобила, като напр.
рязко подаване на газ, бързо отпускане на съединителя, рязко спиране, завъртане
на волана, активиране на ръчната спирачка и други, които поотделно или в
съчетание, особено в завой, довеждат до отклоняване от нормалната траекторията
на движение на превозното средство с достигане на поднасяне на задната му част
и превъртане на гуми.
В конкретният случай, по делото не
бяха събрани безспорни доказателства, че жалбоподателят С. е извършил действия
с цел демонстративно управление на МПС – така нареченият „дрифт“, като напр.
повишаване на оборотите на двигателя на автомобила, завъртане волана
последователно вляво и вдясно или др., в резултат от което да се достигнало до
поднасяне на превозното средство.
Действително, в показанията си и
двамата полицейски служители твърдят, че при предприемане на левия завой в
кръговото кръстовище за навлизане от ул. „****", водачът е увеличил рязко
скоростта си и автомобилът е поднесъл.
В същото време, видно от
приобщения по надлежния ред видеозапис на описаното в АУАН нарушение, водачът С.
навлиза плавно в кръговото кръстовище, съобразявайки се с поведението на
другите участници в движението, като действително при излизане от кръстовището
се установява, че водачът подава повече газ, в резултат на което колата поднася
еднократно. Съдът макар да не поставя под съмнение добросъвестността на
полицейските служители, намира, че в съществена степен се разколебава
достоверността на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, а именно, че
жалбоподателят С. умишлено поднася автомобила в дясно. Още повече, че от записа
не се установява отклонение на МПС от лентата му на движение.
Ето защо съдът приема, че
наблюдаваното движение на автомобила предвид незначителното му отклонение и сравнително
невисоката скорост на движение, изобщо не може да обоснове, че еднократното
наличие на поднасяне на задната част на автомобила е резултат от целенасочени и
демонстративни действия от страна на водача.
Тъй като по делото не бяха
представени и не се събраха други доказателства, подкрепящи възприетото от
административните органи, обвинението, предявено на С. за извършено нарушение
по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП е недоказано по изискуемия от закона несъмнен и безспорен
начин.
За да се докаже в случай като
разглеждания, че пътят, отворен за обществено ползване, се ползва за други
цели, извън превоз на пътници и товари, следва да се установи съзнателното и умишлено извършването на
такива движения, които съвсем целенасочено изваждат автомобила от контрол и
водят до загуба на сцепление в задните гуми и специфичен силен звук от
превъртането и приплъзването им, каквито целенасочени и демонстративни действия
в случая не се установява по безспорен начин да са извършени от жалбоподателя.
Ето защо съдът приема, че е недоказано извършените от жалбоподателя действия да
се окачествяват като използване на път отворен за обществено ползване не по
предназначението му, за да се приеме нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Несъмнено, установяването на
всички правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца,
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, следва да се извърши служебно от
наказващия орган, съобразно вменената му за изпълнение правораздавателна дейност.
Налагането на административно наказание, без да е доказано осъществяването
състава на съответното административно нарушение е в пряко противоречие с
принципа на законоустановеност на основанията за ангажиране на
административнонаказателна отговорност /чл. 6 от ЗАНН/.
За пълнота следва да се посочи, че
не всяко поднасяне на автомобила съставлява нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а само това, което е умишлено извършено. Разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така
формулираното изискване е ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде
винаги целенасочено, т. е. да е желано от дееца, означава, че от субективна
страна е необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк
умисъл като форма на вината – чл. 11, ал. 2, пр.
1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Дори и да се приеме, че поднасяне
на автомобила все пак е имало, то доказателства за наличието на умисъл при
извършването на нарушението в случая липсват. С оглед неговото естество, такива
доказателства за умишленото му извършване принципно могат да бъдат извлечени от
самия начин на неговото осъществяване (напр. многократни и последователни
маневри, подобни на описаните в НП), при което би била изключена възможността
поднасянето да се дължи на други фактори - несъобразена скорост, техническа
неизправност, неопитност на водача и т. н., и би се формирал извод, че то се
дължи именно на предприемането и то в необходимата последователност на
целенасочени действия с кормилната и спирачната уредби на автомобила, нужни за
извеждането му от контрол, загубата на сцепление на задните колела и тяхното
странично приплъзване с последващо възстановяване контрола. Както беше
посочено, по делото не са събрани доказателства за такива действия, които да
сочат на умишленото извършване на нарушението.
Поради изложеното дотук, съдът
намира, че в административно-наказателното производство не бяха установени и
представени безпротиворечиви и несъмнени доказателства за съществени елементи
от състава на описаното и санкционирано по чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП нарушение, а имено за виновно използване на пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари от страна на жалбоподателя.
С оглед изложеното, съдът
счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № **** г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД
на МВР – Добрич, с което на С.Й.С. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 104б,
т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 3 000 лв., както и наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс пред
Административен съд – гр. Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя
Митева/