Решение по дело №8748/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 621
Дата: 21 февруари 2022 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20211110208748
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 621
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208748 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на арх.Р. ХР. М. от гр. София, ********** чрез
пълномощника й –адв. К.-САК срещу Наказателно постановление № НП-
00018/25.01.2021г., издадено от Председател на Комисия за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
(КПКОНПИ) за извършено нарушение по чл.38, ал.1, т.4 във вр.чл.35, ал.1, т.2
от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество (ЗПКОНПИ). За същото на основание чл.53 от ЗАНН,
чл.173, ал.1 и чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500 ( хиляда и петстотин)
лв.
В жалбата се излагат аргументи, че наказателното постановление,
предмет на обжалване никога не е било връчвано на жалбоподателя и че
същият получил покана за доброволно изпълнение на 03.06.2021 г.
По-нататък в жалбата се сочи, че при при издаване на обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, обуславящи неговата отмяна
от съда.
1
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от пълномощника си –адв. К., която в дадения ход
по същество пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията,
развити в жалбата. Освен това счита, че неправилно в издаденото НП е
определена датата на извършване на нарушението. Акцентира на
обстоятелството, че дължимата декларация е била подадена в срок, но пред
друг орган – Община Челопеч, за което представя писмени доказателства,
поради което и не бил осъществен от обективна и субективна страна състава
на нарушението, за което била ангажирана административно–наказателната
отговорност на жалбоподателя М..
Административно–наказващият орган се представлява от
юрк.Севрийски, който изразява становище за неоснователност на подадената
жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно. Твърди, че правилно от страна на АНО е била определена
датата на извършване на нарушението, както и че аргументирано бил
индивидуализиран над минимално установения в закона, размера на
наложеното административно наказание – в случая глоба от 1500 лева.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.10.2020 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ била
извършена проверка на получените и вписаните в регистрационните
дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени
по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, да подават декларации относно придобитото
имущество, получените доходи, дадените обезпечения и направените разходи
в страната и в чужбина по чл.37, ал.1, т.1-6 и т.9 от ЗПКОНПИ във вр. чл.38,
ал.1, т.4, в едномесечен срок от изтичане на една година след подаване на
декларацията по чл.38, ал.1, т.3 от ЗПКОНПИ.
В хода на проверката било установено, че Р. ХР. М. –задължено лице по
чл.6, ал.1, т.32 от ЗПКОНПИ не е подала декларация за имущество и интереси
по чл.38, ал.1, т.4 ЗПКОНПИ. Срокът за подаване на декларацията изтекъл на
06.08.2020 г., като нарушението е извършено на 07.08.2020 г. в гр. София.
За така констатираното нарушение св.Р. –на длъжност главен
2
специалист в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ съставила срещу
жалбоподателя Р. ХР. М. АУАН № ПР -448/14.10.2020 г. за извършено в
гр.София нарушение по чл.38, ал.1, т.4 във вр.чл.35, ал.1, т.2 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество.
Актът бил предявен на същата дата на г-жа М., която след като се
запознала със съдържанието му, го подписала без възражения. На 19.10.2020
г. в КПКОНПИ било депозирано писмено възражение срещу акта, заведено с
вх. № ЦУ -01-18698.
Въз основа на така съставения АУАН и при пълна идентичност на
описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 25.01.2021 г. било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание и
чл.173, ал.1 от ЗПКОНПИ жалбоподателят е санкциониран с налагане на
глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лв. В текста на НП е описано, че
Р. ХР. М. не е подала декларация за имущество и интереси по чл.38, ал.1, т.4
от ЗПКОНПИ, както към момента на възникване на задължението, така и към
14.01.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, а
именно: АУАН № ПР -448/14.10.2020 г., възражение вх. № ЦУ -01-
18698/19.10.2020 г., покана за доброволно изпълнение, Заповед № РД- 06-
672/11.12.2020 г. и Заповед № РД- 06-08/06.01.2020 г. на председателя на
КПКОНПИ, компютърна разпечатка от информационната система на община
Челопеч, разписка от куриерска фирма „Спиди“ и писмо до Р.М. с изх.№ ЦУ-
01-9021/11.05.2021 г.; както и гласните доказателствени средства -
показанията на свидетеля –актосъставител Пенева.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна. От показанията на свидетеля –актосъставител Пенева,
които съдът възприема като обективни и достоверни се установяват
обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически
констатации и съставянето на АУАН.
От представената и приета по делото компютърна разпечатка от
информационната система на община Челопеч се установява, че на 05.08.2020
3
г. в 10:41:14 часа Р. ХР. М. е подала декларация по чл.38, ал.1, т.4 от
ЗПКОНПИ, която е била заведена с вх. № 93-197-1.
От приложената към материалите на делото разписка от куриерска фирма
„Спиди“ безспорно се установява, че на 25.05.2021 г. г-жа М. е изпратила до
КПКОНПИ, Дирекция „Публичен регистър“ плик с документи. Същите са
били получени от адресата на 26.05.2021 г.
От текста на приложеното писмо с изх.№ ЦУ-01-9021/11.05.2021 г.,
изпратено от Директор Дирекция „Публичен регистър“ в КПКОНПИ до г-жа
Р.М. се установява, че на последната е предоставен пет дневен срок, в който
писмено да изложи причините, на които се дължи неподаването от нейна
страна на декларацията по чл.38, ал.1, т.4 от ЗПКОНПИ, както и да посочи
доказателства в тяхна подкрепа.
Съпоставяйки датата на писмото, изпратено от КПКОНПИ до г-жа М. и
текста на същото с датата на представената разписка от куриерска фирма
„Спиди“, за съда не възниква основателно съмнение в истинността на
твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, че последният
е изпратил писмен отговор до КПКОНПИ, ведно с доказателства в своя
подкрепа, а именно коментираната по-горе компютърна разпечатка от
информационната система на община Челопеч.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
От събраните по делото писмени доказателства не се установява редовно
връчване на обжалваното наказателно постановление по реда на чл.58, ал.2 от
ЗАНН на жалбоподателя (в какъвто смисъл е и Определение №
9092/19.11.2021 г. на АССГ, V кас.състав). Доколкото наказателното
постановление изобщо не е било връчено на санкционираното лице, то
моментът на подаване на жалбата е без правно значение, тъй като срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН започва да тече от връчването на наказателното
постановление, като в случая жалбоподателят е разбрал за издаденото НП
едва на 03.06.2021 г., когато е получил покана за доброволно изпълнение. Ето
защо съдът следва да разгледа жалбата и намира същата за процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
4
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Извършвайки тази преценка настоящият събеден състав констатира, че
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.177, ал.1 от
ЗПКОНПИ и приложената към материалите на делото Заповед № РД 06-
08/06.01.2020 г. на председателя на КПКОНПИ. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.177, ал.1 от
ЗПКОНПИ- председателя на КПКОНПИ.
Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от
закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал.
3 ЗАНН.
На следващо място, според съда при съставянето на АУАН и издаването
на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на жалбоподателя и които обосновават отмяната на
последното. В тази връзка следва да се отбележи, че и в двата акта не се
съдържа пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено, като в АУАН не е посочена и дата на извършване на
нарушението, което представлява нарушение на императивните норми на
чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН и чл.57, т.5 от ЗАНН.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2
от ЗПКОНПИ, който предвижда, че декларация за имущество и интереси се
подава в едномесечен срок от изтичането на една година след подаване на
декларацията по т. 3 (която се подава в едномесечен срок от освобождаване
на длъжността). В текста на АУАН и НП не е описано на коя дата с какъв
входящ номер е била подадена декларацията по т.3, респ. не са приложени
писмени доказателства в тази насока, което обуславя наличието на
съществено процесуално нарушение, от категорията на неотстранимите. По
този начин съдът е поставен в обективна невъзможност да извърши проверка
на описаните в АУАН и НП фактически положения, както и да прецени дали
правилно е приложен материалния закон.
5
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява,
че жалбоподателят Р. ХР. М. е административнонаказателно отговорно лице
по реда на ЗПКОНПИ, тъй като е задължено да подава декларация за
имущество и интереси на основание чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ.
М. е подала дължимата по ЗПКОНПИ декларация по смисъла на чл.38,
ал.1, т.4, на 05.08.2020 г., но в Община Челопеч, а не пред КПКОНПИ, т.е.
налице е неточно изпълнение на задължение, а не изобщо неизпълнение на
задължение, което от своя страна изключва умисъла за извършване на
нарушение и води до субективна несъставомерност на същото.
Предвид гореизложените аргументи съдът намира, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършване на нарушение по на чл. 38, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2
от ЗПКОНПИ, поради което обжалваното наказателно постановление следва
да бъде отменено, като незаконосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който не претендира
присъждането им. От страна на процесуалния представител на АНО също не
е направено искане за присъждане на сторени по делото разноски, поради
което и съдът не дължи прознасяне по този въпрос.
По горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 вр. ал.4 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-00018/25.01.2021г.,
издадено от Председател на Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) за извършено
нарушение по чл.38, ал.1, т.4 във вр.чл.35, ал.1, т.2 от Закона за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество (ЗПКОНПИ), с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.173, ал.1 и
чл.177, ал.1 от ЗПКОНПИ на Р. ХР. М. е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1500 ( хиляда и петстотин) лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
6
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7