№ 17628
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110111139 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Г. К., чрез адв. Д., с пълномощно
(приложено на л. 9 ч. гр. д. № 52138/2024 г. по описа на СРС, 65 състав) срещу „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ“ Црт., регистрирано в Унгария с номер на вписване в регистъра 01-10-140174,
извършващо дейност на територията на Република България чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“
Црт. - клон България КЧТ с ЕИК: *********, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване за
установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 250 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет № W6 4363 от 19.07.2024 г. по направление
София-Болоня, ведно със законната лихва до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.09.2024 г.
по ч. гр. д. № 52138/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищцата И. Г. К., твърди, че е закупила от „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт. - клон България
самолетен билет за извършване на въздушен превоз по направление София-Болоня за дата
19.07.2024 г. с полет № W6 4363/19.07.2024 г., при планиран час на излитане – 18:05 часа
(местно време) и планиран час на кацане – 19:05 часа (местно време). Поддържа, че полетът
е закъснял с повече от три часа от предвиденото, като самолетът е излетял от летище София
в 1:32 часа на 20.07.2024 г. (местно време) и е кацнал на летище Болоня в 2:05 часа на
20.07.2024 г. (местно време), поради което приложение намира чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) 261/2004 г., според който при закъснение на полет с над 3 часа в полза на пътника се
поражда право да претендира обезщетение в размер на 250 евро. Посочва, че е предявила
извънсъдебна претенция до ответника с искане за изплащане на обезщетението, но на
17.08.2024 г. е получила отказ за изплащане на обезщетението. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ“ Црт. - клон България, с който не оспорва предявения иск и сключения между
страните договор за въздушен превоз за процесния полет. Излага твърдения, че на
21.05.2025 г. е заплатил на ищцата сумата от 1432,17 лева, включваща главница в размер на
488,96 лева, законна лихва в размер на 58 лева, мораторна лихва в размер на 35,21 лева и
съдебни разноски за заповедното производство в размер на 425 лева. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
С молба от 23.07.2025 г. ищцата е заявила, че на 23.10.2018 г. от страна на ответника
е извършено плащане, покриващо исковата сума. Доколкото обаче плащането е сторено след
подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, то ответникът дължи разноски на ищеца.
Същевременно се уточнява, че ищецът не претендира лихва в размер на 18 евро –
обезщетение за забава, в изпълнение на дадени от съда указания в Определение от
27.06.2025 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент
261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета в тежест на ищцата е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата
на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, в рамките на което за
ответника е възникнало задължение да изпълни полет № W6 4363/19.07.2024 г. по
направление София-Болоня, за който ищцата има потвърдена резервация, като ответникът е
изпълнил задължението си със закъснение от три или повече часа, както и какво е
разстоянието на полета.
В тежест на ответника (при установяване на горните обстоятелства) е да докаже
плащане.
С оглед правилото на чл. 153 от ГПК още с доклада по делото, обективиран в
определението за насрочване от 27.06.2025 г. съдът е отделил като безспорни следните
обстоятелства: че в полза на ищцата е възникнало вземането за обезщетение, като
ненуждаещо се от доказване е, че разстоянието между летище София (SOF) и летище Болоня
(BLQ), измерено по метода на дъгата на големия кръг е 990 км.; че между ищцата и
ответника е сключен договор за въздушен превоз за полет W6 4363 от 19.07.2024 г.; че
ищцата е била пътник за посочения полет; че полет W6 4363/19.07.2024 г. от летище София
(SOF) и летище Болоня (BLQ) е пристигнал в крайната си дестинация в 2:05 часа на
20.07.2024 г. (местно време), т. е. със закъснение с над 3 часа.
Възникването на компесаторното вземане на пътника по договор за въздушен превоз
срещу превозвача се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки
(юридически факти): да е сключен договор за въздушен превоз между превозвач и пътник,
заминаващ от летище, намиращо се в държава-членка, уговореният полет да е до 1 500 км.,
превозвачът да не е изпълнил задължението си да превози пътника в уговорения срок, като
закъснението е с повече от 3 часа. С оглед отделените като безспорни по делото
обстоятелства, съдът намира, че всички елементи от фактическия състав на иска с правно
основание чл. 7, § 1, б. "а" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. са налице, а искът е основателен.
По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са
от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване
на съдебното дирене в производството по иска,
Доколкото в настоящия случай и двете страните се съгласяват, че исковата сума е
2
погасена от ответника, то съдът следва да се съобрази с този факт и да отхвърли иска поради
плащане в хода на процеса.
По разноските:
С покана № case UID: 8ADB4ACD – PNR: KBT13Y” (вж. л. 13 от ч. гр. д. №
52138/2024 г. по описа на СРС, 65 състав), изпратена чрез електронна платформа, ответникът
е поканен да заплати претендираната сума преди подаване на исковата молба в съда, но в
предоставения срок той не е направил това, поради което с поведението си той е дал повод
за завеждане на делото срещу него.
Ето защо, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в
настоящото производство. Ищцата претендира 50 лева – разноски за държавна такса, които й
се дължат.
Претендира още разноски и за адвокатски хонорар – 400 лева за заповедното
производство и 500 лева – за исковото производство.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели деликтната отговорност за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство – арг. т. 11д от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Заявителят в заповедното производство има право на разноски съгласно общата
разпоредба на чл. 78, ал.1 от ГПК. Внесената такса за издаване на заповед за изпълнение и
възнаграждение за един адвокат, ако заявителят е имал такъв, се заплащат от длъжника
съразмерно с уважената част от искането. Със заповедта по чл. 410 ГПК в полза на
заявителя са присъдени 400 лева за адвокатско възнаграждение, но при служебна проверка,
съдът установи, че в кориците на ч. гр. д. № 52138/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, не са
представени никакви доказателства касателно действителното сторване на поисканите
разноски. В т. 6 към приложенията от заявлението по чл. 410 ГПК е посочено от заявителя,
че прилага разписка за платено адвокатско възнаграждение, но (поради пропуск или друга
причина) такъв документ не фигурира по делото.
Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по
правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида
на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Като съобрази тези принципни постановки, и липсата на каквито и да било
доказателства за реалното сторване на разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на
заповедното производство, исковият съд намери, че такива не се дължат.
Насетне, следва да се разгледа претенцията за присъждане на разноски за исковото
производство в размер на 500 лева, доказателства за които са ангажирани от ищцата – вж. л.
7 по делото – разписка, указваща плащането на екзактно сумата от 500 лева в полза на
адвокат М.. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че макар по делото да не е
представен договор за правна защита и съдействие с указан начин на плащане, приема, че
тези разноски наистина са направени, при следните съображения. Посочването на начина на
плащане в договора за правна помощ не е изрична предпоставка, без която вземането за
3
разноски за адвокатско възнаграждение не може да възникне, съответно да бъде реализирано
по реда на чл. 78 от ГПК. Същото е от значение за това с какви доказателства следва да бъде
доказано извършването на тези разноски. Затова в случаите когато плащането задължително
следва да се извърши по банков път или това е уговорено в договора за правна помощ и
съдействие трябва да се представят съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането. В случаите когато плащането е било извършено в брой този факт следва да бъде
отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Изявлението на процесуалния
представител на страната, че е получил уговореното възнаграждение е достатъчно за да се
приеме, че е налице извършено плащане, което не може да отпадне само поради това, че в
договора за правна защита и съдействие не е посочено, че плащането ще се извърши в брой
– в този смисъл вж. Определение № 2031 от 06.07.2023 г. по ч. гр.дело № 2058/2023 г. на 4-то
г.о. на ВКС.
При тези доводи съдът приема, че в полза ищцата се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева за исковото производство, като инвокираното
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на ответника е неоснователно и
бланкетно формулирано, още повече, че съдът намери за недължимо възнаграждението за
адвокат, претендирано в рамките на заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, ул.
„Витоша“ № 2 , вх. А, ет. 2, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 19, ет. 2, срещу
„УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт., регистрирано в Унгария с номер на вписване в регистъра 01-10-
140174, извършващо дейност на територията на Република България чрез „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ“ Црт. - клон България КЧТ с ЕИК: *********, положителен установителен иск с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004
г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за признаване
за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 250 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет № W6 4363 от 19.07.2024 г. по направление
София-Болоня, ведно със законната лихва до окончателното плащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.09.2024 г.
по ч. гр. д. № 52138/2024 г. по описа на СРС, 65 състав, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт., регистрирано в Унгария с номер на вписване
в регистъра 01-10-140174, извършващо дейност на територията на Република България чрез
„УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт. - клон България КЧТ с ЕИК: *********, на основание чл.78, ал.1
ГПК, да заплати на И. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Силистра, ул. „Витоша“ № 2 , вх.
А, ет. 2, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 19, ет. 2, сумата от 500 лв.,
представляваща сторени разноски по делото в производството пред СРС за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5