Решение по дело №10146/2023 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 август 2023 г.
Съдия: Дианка Денева Дабкова
Дело: 20237060710146
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 166

гр. Велико Търново,   11.08.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ИВЕЛИНА ЯНЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ДИАНКА ДАБКОВА

 

при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10 146/2023г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение № 170/30.03.2023 г. по АНД № 1253/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 04-2200090 от 23.09.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново, с което за извършено административно нарушение по чл.281, ал.4 от КТ, във вр. с чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, вр. с чл.3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата  за осигуряване на  здравословни и безопасни условия на труд, вр. с чл.11, ал.1, т.6 от същата Наредба, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ), на дружеството „Биофрукт“ЕООД, с ЕИК *********, в качеството на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.

Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба, подадена от „Биофрукт“ЕООД, действащо чрез упълномощения адвокат.

Касаторът оспорва решението като неправилно, поради противоречието му с разпоредбите на закона и доказателствата по делото. Настоява, че РС не е обсъдил показанията на св. Д.И.. ВТРС неправилно приел, че липсва съществено нарушение на процедурата по издаването на АУАН и НП и тяхното връчване. Въззивният съд е постановил акта си без да установи, че отговорността на дружеството е ангажирана без да са налице доказателства за сочения фактически състав на нарушение. Лицето Д.Я.И. не е нито работник, нито служител на дружеството, а клиент, поради което не се нуждае от инструктаж при присъствието си в склада.  Наказващият орган не е  посочил, нито доказал, че съществува сериозна опасност  за здравето и живота на този клиент в склада за плодове и зеленчуци. Не е спорно и това, че лицето не е полагало недеклариран труд. Освен това, този склад няма характеристиките на „производствено звено“ по см. на закона. По изложените съображения ПП на касатора моли съда за отмяна на оспореното решение и на самото наказателно постановление. Не претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, в представено по делото писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен –  постановен в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обоснован. ПП настоява, че АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител/с нотариално заверено пълномощно/ на нарушителя и е връчен при условията на отказ. Актът е подписан от длъжностно лице, което е свидетел на нарушението и на съставяне на акта. По същество изтъква, че в предприятието е заварено лице, което макар да не е работещо там е следвало да бъде инструктирано. Идеята на закона била така да се предотврати възможността за настъпване на неблагоприятни последици за живота и здравето, поради присъствието му на място, където се извършва производствена дейност. По тези съображения ПП на ответника моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че ВТРС е изяснил фактическата обстановка след задълбочен анализ на доказателствата. Правило е приложил  материалния закон. Намира за обосновани и законосъобразни изводите на съда за осъществен състав на нарушение. Прокурорът счита постановеното от РС решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Съдът в качеството на касационна инстанция на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната инстанция приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Районният съд е установил, че служители на ответника са извършили проверка на 23.06.2022г. относно спазване на трудовото законодателство по КТ и ЗЗБУТ в обект: Склад за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. В. Търново на ул. „Магистрална“9 , стопанисван от дружеството „Биофрукт“Е ООД, гр. Велико Търново, с качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от ДР на КТ. Органите на ДИТ са установили лицето Д.Я.И.на същата дата при проверката да подрежда празни касетки в обекта на контрол, а след това да подава пакети с плодове и зеленчуци на клиенти. При това са приели, че същото лице не е било в ТПО с дружеството, но пък не е било инструктирано от работодателя за здраве и безопасност предвид присъствието му в обекта.  Контролните органи са приели, че деянието представлява нарушение по чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г., във вр. с чл.281, ал.4 от КТ, за което на дружеството е съставен АУАН  и впоследствие е издадено НП, с което, на основание чл.413, ал.2 от КТ  е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева.

Районният съд е извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност. Установил е, че при издаване и връчване на АУАН и на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до тяхната отмяна. Приел е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява вмененото нарушение, което е правилно квалифицирано. Посочил е, че наказващият орган правилно е определил санкционната разпоредба  - чл.413, ал.2 от КТ, и е наложил имуществен санкция в минимално предвидения в закона размер. За неоснователни са намерени изложените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и за маловажност на деянието. Така е формиран крайният извод за законосъобразност на НП.

Настоящият касационен състав на АСВТ намира обжалваното Решение за валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касационната жалба е основателна.

Противно на твърдяното от касатора АСВТ намери, че при постановяване на обжалваното решение районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането и преценката на допустимите и относими към спора доказателства. Касационната инстанция сподели и изводите на ВТРС за липса на допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне и връчване на АУАН. Последният е валидно връчен при условията на отказ на упълномощеното лице да го получи и това не е накърнило правото на защита на дружеството. Свидетелят по акта действително e служебно лице, което е присъствало както при установяване на нарушението, така и при съставяне на акта. Това обстоятелство не го прави предубедено, както твърди касатора и безспорно  не  е сред основанията за отвод по см. на чл. 51 от ЗАНН. Несъмнено в рамките на едно и също АН производство длъжностното лице не може да съвместява качеството на актосъставител и свидетел по акта. Но в случая служителят на ДИТ-ВТ Деница Андреева е била свидетел както при установяване на нарушението, така и при съставяне на АУАН, което е  допустимо от закона/вж. чл.40, ал.1 от ЗАНН/. Употребеният съюз или в логическо отношение означава, че е допустима проява на всяка от възможните опции самостоятелно, така и осъществяване на двете заедно. Свидетелите се привличат в производството, за да спомогнат за установяване на истината. Разбира се тогава, когато такива доказателствени средства съществуват в конкретния случай. Защото е житейски възможно да не съществуват лица, които са възприели непосредствено извършването на деянието. Освен това, следва да се има предвид, че никой от клоновете на правната наука не борави с понятието отвод на свидетел, поради предубеденост. Към неговото качество на свидетел законът прилага други последици и това е отговорност за лъжесвидетелстване пред съда.

По отношение на показанията на св. Д.И. пред съда. Същите не разкриват нещо различно от това, което е вече известно на АНО/декларацията на същото лице на  л.26/ и не е спорно между страните, а именно, че лицето не е полагало труд по ТПО в проверявания склад. В тази връзка липсата на пряко обсъждане на това доказателствено средство в решението не е съществено процесуално нарушение, т.к. по същество показанията му не противоречат на доказателствената съвкупност и приетите за установени от РС факти са изяснени вече с други доказателствени средства.

Основателни са обаче оплакванията в КЖ за неправилно приложение на материалния закон.

След поредица от препратки  между правни норми от различни нормативни актове, АНО иска да реализира санкция срещу работодател за това, че на посочената дата в склада за плодове и зеленчуци е присъствало външно за предприятието лице/св. Иванов/, което не е било в ТПО и не му е бил проведен инструктаж по безопасност и здраве, какъвто изисква нормата на чл.11, ал.1, т.6 от горе цитираната Наредба.  Нормата предписва на работодателя задължение да проведе инструктаж за безопасност и здраве, освен на своите работници и служители  и на всички други лица, които посещават производствени звена на предприятието. Несъмнено логиката на законодателя е да предотврати настъпването на инциденти, опасни за живота и здравето на лица, които нямат знания и умения за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на място, където се извършва производствена дейност. В случая такава производствена дейност не се установява в склада за плодове и зеленчуци, където се продават стоки на едро и дребно. Тоест, има присъствие на клиенти в търговски обект, а складът за плодове и зеленчуци не се явява производствено звено.

Според §1, т.2 от КТ, "Предприятие" е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд. Понятието „производствено звено на предприятие“, употребено в Наредбата, няма легална дефиниция. Но във всеки случай не е идентично с предприятие, както неправилно е приел РС. Производството е процесът на създаване на стопански и нестопански блага или предмети, служещи за удовлетворение на човешките потребности. В икономически смисъл производството е резултат от превръщането на суровините в произведен продукт чрез индустриален процес. По този начин се получават готовите стоки. Това предполага производство на продукти, при което се използват машини и съоръжения, които могат да са източник на повишена опасност за живота и здравето на лица, незапознати с методите на производство и технологията за безопасност на труда. Именно поради това, чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ възлага задължение на работодателя да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. Ответникът не доказа, че складът за плодове и зеленчуци представлява място, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота на св. Иванов.

Лицето Д.Я.И.не е нито работник, нито служител на дружеството, а клиент, поради което не се нуждае от инструктаж при присъствието си в склада. Складът не е  производствено звено, където съществува повишена опасност,  по смисъла на посочената разпоредба на чл.11, ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата  за осигуряване на  здравословни и безопасни условия на труд. Наказващият орган не е  посочил, нито доказал, че съществува сериозна опасност  за здравето и живота на този клиент в склада за плодове и зеленчуци. Органите на ДИТ не оспорват факта, че Д.И. не е полагало недеклариран труд. Просто е подреждал съборените от него в движение празни касетки.

В заключение по изложените мотиви  настоящата касационна инстанция прецени, че следва да отмени обжалвания съдебен акт на РС. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна, то на основание чл.222, ал.1 от АПК АСВТ следва да постанови акт по същество, като отмени самото НП, като незаконосъобразно по същество, т.к. нарушението по повдигнатото обвинение не е доказано.

Разноски не се присъждат, т.к. такива  не са поискани.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 170/30.03.2023 г. по АНД № 1253/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново и вместо това ПОСТАНОВИ. 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 04-2200090 от 23.09.2022 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Велико Търново, с което за извършено административно нарушение по чл.281, ал.4 от КТ, във вр. с чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ, вр. с чл.3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата  за осигуряване на  здравословни и безопасни условия на труд, вр. с чл.11, ал.1, т.6 от същата Наредба, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, на дружеството „Биофрукт“ЕООД, с ЕИК *********, в качеството на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева, като незаконосъобразно.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

      

         ЧЛЕНОВЕ: