Решение по дело №1020/2019 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 176
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 20 август 2021 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20195320101020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 17.07.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на седемнадесети юли                                   две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1020 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.

Молителят Д.Д.Д. твърди, че ответникът Я.В.Н. е негов калеко, женен за сестрата на майка му, т.е. двамата били роднини съребрена линия от трета степен. Ответникът живеел в гр. К. на ул. „Д.Ш.“ № **, в къща, която се намирала в имот с идентификатор 36498.502.969, на втори жилищен етаж. Приземният и първият жилищен етаж били собственост на молителя и това било видно от приложения нот. акт № 14, том V, дело № 1620/1997 г. на КрлРС и приложената скица. Освен жилище, молителят бил собственик съм и на два броя сгради с идентификатори 36498.502.969.4 и 36498.502.969.2 и това било видно от приложените скици. В една от тези сгради отглеждал едно прасе и десетина кокошки. Той ходел да храни животните сам или заедно с майка си - П.Д.. Не бил в добри отношения с калеко си Я.Н. от много години. На 07.07.2019 г. около 17:30 часа молителят и майка му отишли в къщата на ул. „Д.Ш.“ № ** да нахранят животните. Като влезли, седнали вътре в етажа си, за да си починат. Около 19:30 часа се разбрали с майка му молителят да отиде да смели храна на прасето, а тя да нахрани кокошките и след това да си тръгват. Започнал да мели жито, а майка му нахранила кокошките и отишла при молителя да го изчака да приключи с работата си. След около половин час токът спрял внезапно и машината престанала да мели. Молителят излязъл на двора да види какво става и видял ответника, който бил облегнат на парапета на стълбите, п които се влизало в къщата. Молителят го попитал „Ти ли ми спря тока“ и тръгнал към улицата да провери електрическото табло. Тогава ответникът му казал: „Ела, откога те чакам“, хванал една права лопата, която била приготвена и тръгнал с нея срещу молителя. Замахнал да го удари, но молителят се предпазил, като вдигнал лявата си ръка ударът попаднал в нея. След това ответникът го ударил и в областта на задната част на предмишницата. Молителят изпитал силна болка и се превил. В това време излязла майка му и като видяла, че Я.Н. удря молителя, извикала и се спуснала срещу него, за да предпази сина си от други удари. Ответникът ударил и майка му по лявата ръка, и тя извикала от болка. Въпреки болката, молителят успял да вземе лопатата от ответника с помощта на майка си. Ответникът започнал да го псува на майка и да хвърля камъни по него като му се заканваше с думите „ще умреш“, ще те пребия, а на майка му казал „ти ще умреш“. Молителят се уплашил, че ответникът ще продължи да му посяга и се обадил на телефон 112 за полиция. Служители от полицията пристигнали след известно време. Още същата вечер отишъл на преглед в Бърза помощ в К., защото изпитвал силни болки в лявата ръка и лявата предмишница. На другия ден отишъл на лекар, който го прегледал и му предписа лекарства. Бил стресиран от посегателството на родственика си и от отправените закани, и изпаднал в нервна криза, защото с нищо не го предизвикал и защото не очаквал такова посегателство от негова страна. Вечерта бил много притеснен, както от станалото, така и от болките, които изпитвал и не могъл да спи почти цялата нощ. Калеко му и друг път го заплашвал и псувал, затова го било страх, че ще осъществи заканите си. С посоченото посегателство Я.Н. осъществил физическо и психическо насилие спрямо молителя, който се страхувал, че ответникът ще осъществи заканите си спрямо него, особено след като го ударил с лопатата. Това посегателство и стресови състояния, предизвикани от ответника, водели до влошаване на здравословното му състояние. Страх го било, че като ходи жилището си къщата на ул. „Д.Ш.“ № ** или да храни животните си в стопанските сгради на същия адрес, ответникът може да му посегне и да повтори действията си, като с това принудително ограничавал личния живот, личните права и свободи на молителя.

МОЛИ съда да постанови решение, с което издаде заповед за налагане на защитни мерки по член 5, ал.1 от ЗЗДН спрямо Я.В.Н.. Претендира за разноските по делото.

Ответникът Я.В.Н. оспорва молбата. Оспорва фактите, на които се основава молбата и твърди, че не отговарят на истината. Сочи следното:

Влошените отношения между страните в настоящото производство датирали от може би повече от 20 години. Коренът на тези влошени взаимоотношения бил факта, че същите обитавали първоначално къща, която била построена в общински двор. Впоследствие ответникът заедно с неговите роднини изкупил половината от този двор и след като молителят отказал да изкупи останалата половина, отново била предоставена възможност и ответникът изкупил всъщност целия двор. В тази връзка в продължение на дълги години страните имали роднински спорове, като няколко пъти се стигало до съдебната зала. Имало наказателни дела от частен характер, административни дела, последно имало едно решение на ВКС, което окончателно доказвало, че целият двор е собственост на родата на ответника. Конкретно за този случай от 07.07.2019 г. счита молбата за неоснователна, тъй като актовете на агресия започнали от страна на молителя. Той много добре знаел, че в дома на ответника има малко бебе, а има и детенце, което било малко по-голямо, с което също никога не се съобразявал. При наличието на това малко бебе, молителят инсталирал индустриална машина за производство на фураж и всеки ден я пускал в най-неуместното време, когато детенцето спяло. Многократно му били правени забележки. Същият ден той бил помолен многократно, както от майката на детето – дъщеря на ответника, така и от него самия, след което ответникът на висок глас се обадил на тел. 112 и се оплакал от шума от машината, агресиятата ескалирала и се стига дотам, че между страните били разменени словесни нападки, които започнали от страна на молителя. Останалите факти, които били свързани с нарушаване на физическата неприкосновеност на молителя не отговаряли на истината.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли молбата като неоснователна. Претендира за разноските по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

По делото не се спори и се установява от представеното удостоверение за родствени връзки, че ответникът е съпруг на лелята на ищеца, между съпругата на ответника и молителя е налице родство по съребрена линия от трета степен, т.е. молителят и ответникът се намират във връзка по сватовство от трета степен и се явява лице, от което може да се търси защита от домашно насилие съгласно изричната разпоредба на чл. 3, т.7 от ЗЗДН. Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок и при това положение молбата е допустима.

Установява се от представения нотариален акт, скици и схеми, че молителят е собственик на приземен и първи жилищен етаж, както и на стопански постройки, построени в поземлен имот с идентификатор 36498.502.969, за който не се спори и се установява, че е на адрес град К., ул. „Д.Ш.“ № **, като не се спори, че в този имот, на втори жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда се намира жилището на ответника, и то заедно с дворното място е негова (и на трети, неучастващи лица) собственост. Установява се от представените преписи от фиш от ЦСМП К. и амбулаторен лист от 08.07.2019 г., че на 07.07.2019 г. около 21:15 часа молителят е бил прегледан, тъй като се е оплаквал от болки в лява длан и лява предмишница. При прегледа на 08.07.2019 г. са установени значителен оток на длан – първи, втори, трети пръст, кръвонасядане и силна болка на първа и втора метатарзална кост. Наличие на контузна рана в средна част на задна страна на предмишницата, както и оток и кръвонасядане в проксимална част на лява предмишница. В шийната област е установен оток и палпаторна болезненост на ниво 6-7 шиен прешлен задна стена. Установява се от представеното предписание, че на молителя е било предписано от служители на Община К. редовно да почиства торовата маса от дворно място, в което отглежда животни.

От изисканата справка от Дирекция „Национална система 112“ – Районен център К., ведно с компактдиск, съдържащ аудио-записи на подадени сигнали от Я.Н. и Д.Д., които съдът изслуша в съдебно заседание, се установява, че на 07.07.2019 г. в 20.06 ч. ответникът се е обадил от телефон  **********, съобщавайки, че съседите Д.Д. и П.Д. вдигат силен шум с фуражомелка и притесняват малките деца на дъщеря му, оплакал се е и от силна миризма от отглеждани в двора животни. По време на разговора, оператор се е консултирал с дежурния от РУ на МВР К.. Установява се, че в 20.36 ч. от тел. ******* е получен сигнал от Д.Д., който се оплаква от нанесени удари на него и на майка му с лопата от ответника. По време на разговора, оператор се е консултирал с дежурния от РУ на МВР К.. Установява се от изпратената преписка от РУ на МВР К., че на същата дата адресът на ответника е бил посетен от полицейски служители, като на двете страни в процеса са съставени протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР.

От показанията на свидетелката П.Д., майка на молителя, се установява, че на 07.07.2019 г. около 17:30 часа двамата със сина й отишли на адрес в град К., на ул. „Д.Ш.“ № **, където живеел ответника, а молителят бил собственик на приземния и първия етаж от къщата, и двамата отглеждали животни в стопанските постройки, също собствени на сина й. Сестрата на свидетелката и съпругът й – ответника, живеели на третия етаж от къщата. Свидетелката и синът й живеели на друго място, на този адрес само отглеждали прасе и кокошки. Около 19:00 часа синът й започнал да мели фураж, смял един чувал. за втория – токът спрял. Когато молителят излязъл да провери какво става, видял ответника с права лопата в ръце и до него имало купчина с камъни. Молителят попитал ответника защо няма ток, а ответникът отговорил, че той е спрял тока, напсувал го и започнал да прави опити да удря сина й с лопатата. Молителят вдигнал лявата си ръка, за да се защити от ударите, които попаднали първо в ръката му, а после и във врата на ответника. Молителят паднал, свидетелката се опитала да го вдигне, но не успяла. Ответникът вдигнал лопатата за да удари отново молителя, свидетелката успяла да я хване с две ръце, а ответникът започнал да извива ръката й и да я скубе. През това време молителят успял да му отнеме лопатата. След това ответникът започнал да хвърля камъни по двамата, но не успял да ги удари.  Двамата се скрили вътре в постройката и молителят се обадил на телефон 112.Дошли полицейски служители и съставили протоколи и на двамата.

В показанията си св. И. сочи, че страните са му съседи, на един дувар от северната страна на общата им къса. През месец юли 2019 г.около 20-20:30 часа свидетелят тръгнал да храни домашни животни и чул аларма, псувни, викове от двора на съседите и нещо се думкало, не разбрал какво. Чул молителя да казва на ответника „Престани с тези работи, не виждаш ли, че си пиян, ще се избием“. Ответникът отговорил с нецензурен израз. След това шума утихнал. Малко по-късно, преди свидетелят да се прибере от двора си, отново чул шум от двора на съседите. Погледнал и видял до един навес ответникът да държи права лопата и да замахва с нея. свидетелят си помислил, че ако ответникът удари някого, ще се случи много лошо и започнал да вика „Я.“, но заради шума и караницата не го чули. При третото викане изглежда от другия двор го чули и шумът престанал. Видял, че ответникът в този момент е сам на двора, нямало никой нито на двора, нито на улицата. По едно време кавгата започнала за трети път, молителят питал ответника какво иска от тях, да ги убие ли, а ответникът отговорил, че бил млад, щял да излежи затвора и да излезе. Когато се карали за трети път и Д., и майка му били раздърпани и зачервени. Майката на Д. също била на двора. Двамата имали животни и идвали да ги хранят. По време на скандала никой от семейството на ответника го нямало в двора, били само молителят, майка му и ответника.  Свидетелят не видял ответникът да е ударил някой от другите двама с лопатата. Между свидетеля и ответника имало спор за дървета, които се намирали на оградата между двамата. Свидетелят предявил иск много след случката в двора.

В показанията си св. М.Ч., дъщеря на ответника сочи, че живеела на втория етаж от къща на ул. „Д.Ш.“ №** в гр. К., заедно с родителите си. На 01.06.2019 г. им се родило дете, което на 07.07 било на около 37-38 дни. Бебето било нервно, плачело много. Около 18:00 часа в имота дошли леля й и братовчед й Д., и пуснали фуражомелка. Свидетелката казала на баща си да ги помоли да спрат заради бебето. Шумът спрял за известно време, но по-късно молителят и майка му продължили да мелят фураж. При повторна забележка от бащата на молителката, те отказали да спрат фуражомелката. Тогава станала разправия между тях. На майката на свидетелката й станало лошо, свидетелката се намирала на стълбите по тази причина, докато слизала, видяла братовчед си да се разправя с баща й. Тъй като майка й се нуждаела от помощ, свидетелката се обадила на съпруга си, който дошъл заедно със своята майка. Последната останала с бебето, а останалите заминал м болницата. Докато била в дома си, между баща й и братовчед й нямало никакъв сблъсък. За такъв не съобщила и свекърва й, когато се върнали от болница. Тя казала, че ответникът през цялото време е бил сам на пътеката на двора, защото чакал полицията, на която се обадил заради шума. Отношенията с роднините им били влошени от много дълги години, между тях се водели множество дела, не си говорели

В показанията си свидетелката М.К.Ч., роднина по сватовство с ответника сочи, че на 07.07.2019 година отишла в дома на ответника заедно със сина си, тъй като около 19:30 часа съпругата на ответника се почувствала зле. Синът и снаха й тръгнали да закарат съпругата на ответника в болница, а свидетелката останала при децата.  През цялото време гледала през прозореца, тъй като така й казали. Ответникът стоял на пътеката, не помръдвал оттам. М. и синът на свидетелката й казали да гледа, защото преди това имало някакъв скандал. След известно време дошли полицаи, никой друг не се появил, Д. и майка му – също.

От показанията на свидетелите Ж. и П., полицейски служители, се установява, че си спомнят сигнал и че са посетили адрес на ул. „Д.Ш.“ в град К., но не помнят подробности от ситуацията. доколкото имат спомен. Имало нещо свързано с някакво нараняване, с миризма, нямало оплаквания от физическо насилие.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Легално определение за понятието „домашно насилие“ е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно който, домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие, извършено спрямо лица, които се намират които се намират или са били в семейна или родствена връзка. Доказаната между страните прекратената брачна връзка, която обуславя легитимацията им на страни в това производство.

Молителят сочи следните действия, хронологично подредени, с които счита, че ответницата е осъществила акт на психическо насилие спрямо него:

На 07.07.2019 г. ответникът преустановил електрическото захранване на постройки, собственост на ищеца, попречил му да ползва фуражомелка, след което между двамата възникнал спор, при който ответникът му нанесъл удар с права лопата в лявата ръка и във врата.

Тежестта на доказване е на молителя, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е осъществил спрямо него такива прояви, с които са осъществени обективните признаци на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В конкретния случай молителят представя медицински документи, като описаните в тях травматични увреждания напълно съответстват на соченият от него механизъм за получаването им, така както е изложен и в молбата, и в декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, в която фактите са декларирани под страх от наказателна отговорност. Във връзка с доказване на твърденията му, молителят е ангажирал гласни доказателства – показанията на майка си, която пряко установява механизма, по който удари са му били нанесени от ответника с права лопата, изслушани са показанията на съседа, който е видял, че ответникът размахва лопатата по двора, макар да не е възприел нанасянето на ударите. Страните не спорят по фактите относно възникналия скандал между тях, оспорват се само конкретни действия на ответника при този скандал – нанасяне на удари по молителя и неговата майка. Различават се и оценките им относно дали има осъществен акт на насилие, или се касае за чисто битов скандал, свързан с дългогодишните имотни спорове между страните.

Във връзка с направените оспорвания са разпитани свидетели, доведени от ответника, но същите не са възприели пряко скандала между страните. Дъщерята на ответника е отишла в болницата да придружи майка си, а свекърва й е пристигнала по време, когато се твърди на двора да не е имало никой. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка, с които твърди, че през продължителен период от време – около час, е гледала непрекъснато през прозореца. На свидетелката е било поверено бебе на около месец и седемгодишно дете, т.е. показанията в тази част й не звучат правдиво. Следва да се отчете и това, че свидетелката се е връщала от погребение, т.е. била е разстроена и въвлечена в нови притеснения, касаещи здравословното състояние на майката на снаха й и казаното й за битов скандал в дома на роднините си. 

При това положение съдът намира, че молителят установи при условията на пълно и главно доказване заявените от него факти – нанесени удари с лопата от страна на ответника. С тези факти, според настоящата инстанция е осъществен състава на чл. 2 от ЗЗДН и същите представляват акт на домашно насилие. действително, страните са в дългогодишни имотни спорове, но именно с тази цел, ЗЗДН определил по-широк кръг на лицата, то които може да се търси защита от живеещите или живелите в едно домакинство роднини. Влошените отношения между страните, включително неприемливо поведение от страна на молителя, не могат да освободят от отговорност извършителя, дори за еднократен акт на домашно насилие. Действително, един разпитаните свидетели на ответника е в роднинска връзка с него, налице са данни св. Д. също да е пострадала от домашно насилие и да е подала молба за защита, а св. Иванов е лице, с което ответникът има съдебен спор във връзка със съседски взаимоотношения, но показанията на тези свидетели изясняват обективно механизма на получаване на травмите и съответстват на установеното от лекарите и на декларираните факти, а годни оборващи ги доказателства не са ангажирани, за да не даде вяра съдът на показанията им. Съдът не може да ползва показанията на разпитаните полицейски служители, които е логично да не помнят подробности предвид естеството на работата им.

Поради изложеното, молбата като основателна следва да се уважи.

Мерките за защита срещу домашно насилие са посочени в член 5, ал. 1 от ЗЗДН. Съдът намира, че с оглед на степента на опасност на извършителя на домашно насилие, следва да приложи първата и третата мярка като определи максималния предвиден в закона срок от 12 месеца, доколкото се установяват трайно влошените отношения между страните. При определяне срока, за който да наложи третата мярка, съдът отчита и факта, че молителят не е съобразил с наличието на бебе в къщата, същият не оспори твърденията от него да е било поискано да преустанови шума от фуражомелката, а и не се сочи молителят да е имал каквито и да било спорове с братовчедка си, която е следвало да понася шума наред с родителите си. Не може да се уважи искането съдът да забрани на ответника да доближава до сградите, находящи се на адреса, на който самият ответник живее. Касае се за етажна собственост, страните ползват един имот, макар да са собственици на отделни части – етажи и сгради. Съдът не следва да ограничава неоправдано правата на нарушителя и да създава с неподходящи мерки възможност за тълкуване на закона извън неговото предназначение, до какъвто резултат би могло да се стигне при среща на страните в дворното място или в близост до сградите. мярката – забрана да се приближава извършителя би изиграла своята функция да обезпечи сигурността му.

Съдът налага на ответника и глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗСДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 30.00 лева по сметка на КрлРС.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изходът от процеса, следва да се осъди ответника да заплати на молителя направените по делото разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ВЗЕМА, на основание чл. 18, ал.1 от ЗЗДН по отношение Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА Я.В.Н. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо Д.Д.Д..

ЗАБРАНЯВА на Я.В.Н. да приближава до Д.Д.Д., до жилището му, находящо се на адрес гр. К. ул. „П.Ю.“ №**, до местоработата му, както и до местата за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца.

НАСТОЯЩЕТО решение подлежи на незабавно изпълнение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл. 21 ал.2 от ЗЗДН, която ведно с препис от решението се връчи на страните и се изпрати до РПУ на МВР - К..

ОСЪЖДА Я.В.Н. с ЕГН ********** да заплати глоба в размер на 200.00 лева.

ОСЪЖДА Я.В.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева за реализирано адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на КрлРС в размер на 30.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

К.Ш.