ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 394
гр. Перник, 08.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20221700500305 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против
разпореждане № 6213/23.04.2022 г. по ч.гр. д. № 2373/2022 г. на РС - Перник, с което е
отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК срещу Е. И. Д. за сумата от 2518,68 лева,
представляваща договорно възнаграждение за периода *** до ***, по договор за
потребителски кредит № ***, включително и за законната лихва за забава. В жалбата по
подробни доводи и съображения се оспорват изводите на районния съд, като се иска
отмяната на разпореждането и издаване заповед за изпълнение за претендираните със
заявлението суми.
Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима, насочена е
срещу акт, подлежащ на обжалване и е подадена в преклузивния срок. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Ч.гр. д. № 2373/2022 г. на РС - Перник е образувано по заявление от „Профи Кредит
България" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е. И. Д. за
вземания за договорно възнаграждение от договор за потребителски кредит № ***, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението. Към заявлението са
представени: договорът за потребителски кредит, с неговите приложения и общи условия.
Посочено е, че претендираната сума от 2 518,68 лв. представлява неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от *** до ***. В т. 12 на заявлението е посочено, че
кредитополучателят Е. И. Д. не е изпълнил задължението си по договора, направил е 6
1
погасителни вноски и е изпаднал в забава. Заявлението е отхвърлено от районния съд по
подробни мотиви, че уговорката за размера на дължимото договорно възнаграждение е
нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Съдът е приел, че в така
определеният размер от 251 %, същата излиза извън присъщата възнаградителна функция на
лихвата и води до неоснователно обогатяване на кредитора.
При така установеното, въззивният съд намира за неоснователни възраженията в
жалбата, че съдът е излязъл извън своите правомощия като се е произнесъл по валидността
на сделката, от която заявителят черпи претендираните си права. Съдът правилно и в
очертаните му от закона в чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК правомощия е проверил служебно и
дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава
на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. В резултат на това,
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че клаузата, въз основа на която е
формирано дължимото договорно възнаграждение е нищожна като неравноправна, предвид
начина й на уговарянето й и размера на вземането.
Размерът на договорно възнаграждение, чието заплащане заявителят претендира, не е
посочено изрично в процесния договор за потребителски кредит. Същото е предвидено като
задължение на кредитополучателя в т. 4.1 от Общите условия към договора, който от своя
страна препраща към т. VІ от договора за кредит, в който са посочени стойности за ГПР в
размер на 146,48 %, годишен лихвен процент в размер на 98,52 % и лихвен процент на ден в
размер на 0,27 %. Районен съд – Перник правилно и обосновано е приел, че договорният
процент е в значително висок размер и безспорно излиза извън възнаградителната функция
на лихвата за забава.
С оглед неясното посочване в договора на няколко компонента, имащи характер на
възнаграждение и обезщетение за кредитора под формата на лихви, е пренебрегнато
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – „годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. В случая са
посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и общата
дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР. След като
разходът е посочен при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно
кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, което е
сторено още с предоставянето му на преддоговорна информация. Следователно е налице
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С оглед изложеното частната жалба относно вземането за договорното
възнаграждение, се явява изцяло неоснователна и не следва да се уважава. Като е отхвърлил
искането за издаване на заповед за изпълнение, заповедният съд е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
2
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 6213/23.04.2022 г., постановено по ч. гр. д. №
2373/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3