Решение по дело №7363/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4700
Дата: 30 юни 2015 г. (в сила от 24 юни 2020 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20131100107363
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2013 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

София, 30.06.2015 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осми юни през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря В.Х., като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7363/2013 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

             Предявен е исков с правно основание чл.403 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, съединен с евентуален иск по чл. 45 от ЗЗД.

             Ищцата М.С.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, твърди че на 17.03.2009 г. между нея и ответното дружество - Т. „И." АД, е сключен Договор за банков кредит, по силата на който последният предоставя на ищцата кредит в размер на 400 000 евро. Съгласно изискванията на Договора за кредит, между ответника и дружество „Б.-Я. 1" ЕООД, е сключен Договор за учредяване на залог върху вземане по сметка от 17.03.2009 г., съгласно който „Б.-Я. 1" ЕООД е учредило залог върху вземане от 445 000 евро в полза на ответника по сметка при ответника, като обезпечение на задълженията на ищцата по Договора за кредит. С Анекс 1 към Договора за кредит обезпечението по кредита е заменено, като за тази цел между „Б.-Я. 1" ЕООД и ответника е сключен Договор за учредяване на залог върху вземане по сметка, съгласно който „Б.-Я. 1" ЕООД е учредило залог върху вземане от 715 000 щатски долара по сметка при ответника.

             Ищцата твърди, че на 12.07.2010 г. между нея, ответника и дружество „А." ЕООД е сключен Договор за заместване в дълг, от който е видно, че дружество „А." ЕООД - „поемател на дълга", със съгласието на кредитора - ответник, се е съгласило изцяло да замести ищцата, в качеството й на длъжник по Договора за кредит за цялата дължима сума - главница и лихви. Заявява, че в съответствие с правилото на чл. 102, ал.1 , изр. 2 от ЗЗД тя се е освободила изцяло от дълга към ответника по Договора за кредит. Според твърденията в исковата молба, въпреки че по силата на посочения Договор за заместване в дълг, ищцата се е освободила изцяло от дълга по Договора за кредит към ответника, той недобросъвестно се е снабдил със Заповед № 5237/20.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7576/2010 г. на Районен съд - Стара Загора. Въз основа на получения изпълнителен лист ответникът е започнал изпълнително производство срещу ищцата, в рамките на което по отношение на нея са наложени множество изпълнителни запори и възбрани. Тъй като ищцата е подала възражение срещу горепосочената заповед за изпълнение, ответникът е предявил иск по чл. 422 от ГПК, по който било образувано дело. С влязло в сила Решение от 23.05.2012 г. Окръжен съд - Стара Загора, искът, предявен от ответника срещу ищцата е бил отхвърлен като неоснователен. Въз основа на цитираното решение издадената в полза на ответника заповед за изпълнение е била обезсилена изцяло.

Ищцата заявява в исковата си молба, че на 30.08.2010 г. между нея и дружество „Г.С.С." ООД е сключен Предварителен договор за покупко-продажба по отношение на Офис /един от възбранените недвижими имоти/, по силата на който тя се е задължила да прехвърли собствеността върху Офиса срещу покупна цена в размер от 1 068 000 лв. Съгласно този договор купувачът „Г.С.С." ООД, е заплатил на ищцата сума в размер на 450 000 лв., представляваща задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД.

Във връзка с недобросъвестно наложената в полза на ответника възбрана върху процесния Офис, ищцата и „Г.С.С." ООД са сключили Анекс към Предварителния договор, съгласно който ищцата се е задължила да положи всички необходими действия за заличаване на възбраната в срок до 10.06.2011 г. Съгласно Анекса, в случай че възбраната не бъде заличена до този срок, предварителният договор се счита за автоматично развален и продавачът (т.е.ищцата) дължи на купувача връщане на платения задатък от 450 000 лева в двоен размер. Ищцата заявява, че, въпреки положените от нея усилия, единствено поради недобросъвестното поведение на ответника, възбраната не е била заличена в срока до 10.06.2011 г. и съответно са настъпили последиците от предварителния договор, т.е. считано от 11.06.2011 г. той автоматично бил развален, а за ищцата е възникнало задължение към „Г.С.С." ООД в размер на 900 000 лв., представляващо двойния размер на получения от ищцата по предварителния договор задатък. Вследствие на неоснователно наложената възбрана върху Офиса, ищцата твърди, че е претърпяла следните вреди, които ответникът следва да обезщети: сумата от 450 000 лв., представляваща разликата между заплатения от ищеца на „Г.С.С." ООД задатък в двоен размер от 900 000 лева и получения от ищеца задатък от Предварителния договор от 450 000 лева; сумата от 668 000 лева, представляваща разликата между договорената по Предварителния договор между ищеца и „Г.С.С." ООД покупно - продажна цена на Офиса от 1 068 000 лева и пазарната цена на Офиса към датата на подаване на настоящата искова молба -2013 г. от 400 000 лева.

В исковата си молба ищцата заявява, че към 15.12.2010 г. - след сключване на Договора за заместване в дълг от 12.07.2010 г. и освобождаването й от всякакви задължения към ответника по Договора за кредит, по нейна сметката при ответника са били налични 113 051,19 евро. На същата дата 15.12.2010 г., обаче, сумата от 113 051,19 евро е служебно изтеглена от ответника с основание „служебно превалутиране за погасяване". Какво точно е погасил ответника със служебното превалутиране не е известно на ищцата, но ответникът неоснователно и неправомерно се е разпоредил със средства от банковата й сметка и дължи тяхното връщане, с оглед на което сумата 113 051,19 евро се претендира от ответника.

В тази връзка ищцата М.Г. предявява настоящите искове с правно основание чл.403 от ГПК срещу Т. „И." АД за заплащане на следните суми: сумата от 450 000 лв., представляваща обезщетение за вреда, претърпяна от в резултат на вписаната възбрана върху недвижим имот, сумата от 668 000 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза в резултат на същата вписана възбрана и сумата от 113 051,19 евро, представляваща обезщетение за неправомерно служебно разпореждане с тази сума от страна на ответника, както и законна лихва на основание чл.86 от ЗЗД върху сумите от датата на предявяване на исковата молба – 30.05.2013 г. до окончателното им изплащане.При условията на евентуалност, в случай че не са налице предпоставките за предявяване на исковете с квалификация чл.403 от ГПК,  предявява искове с правно основание чл.45 от ЗЗД за същите суми, като претърпени вреди от непозволено уврежсдане. Сочи доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира и направените в хода на производството разноски и адвокатско възнаграждение.

 

Ответникът Т. „И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** оспорва предявените искове, като неоснователни.

Не спори относно сключването на Договора за банков кредит по силата на който, банката, в качеството си на кредитодател е предоставила кредит в размер на 400 000 евро на ищцата, в качеството й на кредитополучател. Не спорни и относно обстоятелствата, описани в т.т. 6-9 от исковата молба. Оспорва обаче обстоятелството, че в изпълнение на предварителния договор за закупуване на Офиса е заплатено капаро в размер на 450 000 лв.  Твърди, че такова не е заплатено по следните съображения : 1/ По делото е представена като доказателство разписка от 30.08.2010 г. Този документ, обаче е с невярно съдържание 2/ На второ място касае се до частен свидетелстващ документ, изходящ от ищцата, в който са удостоверени изгодни за страната факти. В този смисъл представеният документ представлява извънсъдебно писмено твърдение на заинтересувана страна с всички произтичащи от това последици за доказателствената сила на този документ; 3/ Твърди също, че към 30.08.2010 г. „Г.С.С." - ЕООД не е притежавало в брой сумата от 450 000 лв., сума, която да е отразена в изискуемите от закона счетоводни документи, с която да заплати процесния задатък. За това обстоятелство ответникът заявява, че в хода на процеса ще поиска събиране на съответните доказателства, 4/ На последно място твърди, че процесната сума от 450 000 лева не е отразена в данъчната декларация на ищцата за 2010 г. от което могат да бъдат направени и съответните изводи относно характера на предварителния договор и като последица - търпят ли се или не вреди от ищцата  и кредитополучател М.Г..

В отговора на искова молба е отразено, че ищцата нито е върнала в двоен размер „задатъка", нито е следвало да направи това, а към този момент тя не е притежавала сума в размер на 900 000 лв., която да преведе по сметка на „Г.С.С." - ЕООД. Освен това дружеството не е осчетоводило получената сума, нито пък последната е отразена във финансовите отчети на същото. Ответникът заявява, че не споделя твърденията на ищцата, че Банката недобросъвестно е инициирала производството по чл. 417 ГПК, получила е Заповед № 5237/20.12.2010 година и изпълнителен лист по ч. гр.д. № 7576/2010 год. на РС-Стара Загора и е образувано изпълнително производство.

Относно Анекса към Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.08.2010г., сключен между ищцата  и „Г.С.С.", ответникът сочи, че Г. е знаела за наложената възбрана върху Офиса - има уговорка тя да заличи възбраната до 10.06.2011 г.

Навежда твърдения за симулация на процесния предварителен договор и сочи доказателства в подкрепа на това. Претендира и направените в хода на производството разноски и адвокатско възнаграждение.

 

Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Предявени са искове с правно основание чл.403 от ГПК и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 450 000 лв., представляваща обезщетение за вреда, претърпяна от в резултат на вписаната възбрана върху недвижим имот, сумата от 668 000 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза в резултат на същата вписана възбрана и сумата от 113 051,19 евро, представляваща обезщетение за неправомерно служебно разпореждане с тази сума, както и законна лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба – 30.05.2013 г. до окончателното им изплащане. При условията на евентуалност същите искове са предявени с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за описаните по-горе суми.

Между страните по делото не се спори, а и от събраните доказателства се установява, че на 17.03.2009 г. между ищцата, от една страна, и ответника – от друга, е сключен Договор за банков кредит в евро № КЦ-693/2009 – В, по силата на който на М.Г. е отпуснат кредит в размер на 400 000 евро. Кредитът трябва да бъде издължен до 30.06.2009 г.

Този договор е обезпечен от гледна точка на изпълнение на задължението на кредитополучателя с Договор за учредяване на залог върху вземане по сметка на трето лице – „Б.-Я.1” ЕООД, от 17.03.2009 г.

По делото се доказа по безспорен начин подписването на Анекс 1 от 02.06.2009 г. към процесния договор между същите страни, с който Анекс е постигнато съгласие за изменение на обезпечението по кредита, а именно: учредяване на залог в полза на банката в размер на 715 000 щатски долара водени на трето лице - „Б.-Я.1” ЕООД, както и промяна на крайния срок за издължаване на всички усвоени суми по кредита – 15.12.2009 г.

Между страните по делото не се спори, че на датата на уговорения падеж – 15.12.2009 г., няма изпълнение на задължението от страна на ищцата М. Горчева.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 12.07.2010 г. между страните и „А.” ЕООД на основание чл.102 от ЗЗД е сключен Договор за заместване в дълг, по силата на който дружеството, със съгласието на кредитора, става поемател на дълга по Договора за банков кредит, като изцяло замества М.Г. в качеството й на длъжник по същия договор.

Ответникът в настоящото производство - Т. „И." АД, се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение № 5237/20.12.2010 г. и Изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 7576/2010 г. на Районен съд – гр.Стара Загора. Въз основа на този изпълнителен лист е инициирано изпълнително производство срещу ищцата, като й е запориран дружествения дял от капитала на „Р.Х. ДМ” ЕООД. На 11.01.2011 г. в Служба по вписванията – В., е наложена възбрана върху следния недвижим имот, собственост на М.Г.: Офис № **, с площ 192 кв.м., който  находящ се в гр.В., ул.”*********” № *, ет.*, сграда „Търговски център В.”, състоящ се от: коридор, четири работни помещения, две бани-тоалет, коридор, мокро помещение и две лоджии.

С определение от 16.07.2012 г., постановено по ч.гр.д.№ 7576/2010 по описа на РС – Стара Загора, ГО, 3 с-в, гореописаните заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за обезсилени изцяло.

В хода на настоящото производство е изслушана СТЕ, от чието заключение е видно, че цената на процесния имот – Офис № 12, находящ се в гр.В., е както следва: към юни 2014 г. (момента на изготвяне на експертизата) е 375 552 лв.; към 30.03.2013 г.  е 399 963 лв.; а към 11.06.2011 г. е 488 218 лв.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до наличието на плащане на сумата в размер на 450 000 лв. по Предварителния договор за покупко-продажба, както и относно връщане на тази сума от страна на ищцата в двоен размер.

От представените писмени доказателства е видно, че на 30.08.2010 г. между М.Г., като продавач, и „Г.С.С.” ООД, като купувач, е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – Офис № **, находящ се в гр.В., ул.”*********” № *, ет.*, сграда „Търговски център В.” (за кратко Офисът). По силата на този договор продавачът се задължава да прехвърли собствеността върху имота на купувача срещу сумата от 1 068 000 лв. Част от сумата – 450 000 лв., са платени при сключването му, която служи като задатък по смисъла на чл.93 от ЗЗД, за което е издадена разписка. Съгласно чл.12 от този договор, при разваляне по вина на продавача, последният дължи връщане на платения задатък в двоен размер. С Анекс № 1 от 09.03.2011 г. към Предварителния договор, страните се договорят, че продавачът М.Г. се задължава да предприеме всички мерки за заличаване на вписаната в Имотния регистър възбрана в срок до 10.06.2011 г., в противен случай предварителния договор се счита за автоматично развален.

 

От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че на 13.02.2013 г. от банковата сметка на ищцата в „ПИБ” АД е извършен превод на сума в размер на 900 000 лв. с получател „Г.С.С.” ООД. Видно е също така, че на 15.12.2010 г. служебно от банката е извършено разпореждане със сумата от 113 051,19 евро, която сума е получена по тази сметка на същата дата. Установява се още, че към месец август 2010 г. дружеството „Г.С.С.” ООД е притежавало в брой сумата от 450 000 лв., която на 30.08.2010 г. отразена като платена на ищцата с основание „задатък по договор”, а получената от М.Г. сума в двоен размер е осчетоводена на 13.02.2013 г. с посочено основание „върнат задатък и неустойка”. Произходът на средствата, използвани за връщане на задатъка в двоен размер, се установи от допълнителната ССЕ, че е банков кредит.

Заключенията на вещите лица по назначените съдебни експертизи са приети от съда като безпристрастни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

При така описаната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че предявените искове с правно основание чл.403 от ГПК се явяват недопустими и като такива следва да бъдат оставени без разглеждане. Тези изводите на съда се мотивират от липсата на правен интерес от предявяване на подобни искове. Съгласно чл.403, ал.1 от ГПК ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди. В конкретния случай действително се доказа наличието на наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на ищцата, но тази възбрана е наложена от частен съдебен изпълнител по повод образуваното изпълнително дело. Възбраната не е наложена като обезпечителна мярка, каквато се визира в разпоредбата на чл.403 от ГПК. Съдът намира, че в случая тази законова разпоредба е неприложима, с оглед на което така предявените искове следва да бъдат оставени без разглеждане.

С оглед недопустимостта на предявените главни искове, настоящият съдебен състав дължи произнасяне по евентуално предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира, че така предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за изплащане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи вследствие на неправомерни действия от страна на ответника по делото, са основателни и като такива следва да бъдат уважени по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на  чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника, следва да са налице следните предпоставки: негово противоправно поведение, настъпването на вреди за ищеца, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на дееца се предполага до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника -деликвент.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства съдът приема, че ищецът заявява претенциите си за непозволено увреждане твърдейки, че ответникът лично е извършил конкретни увреждащи действия, а именно: въпреки знанието на последния за заместването в дълг чрез договор от 12.07.2010 г. на длъжницата М.Г. от „А.” ЕООД, Т. „И.” АД на 20.12.2010 г. се е снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. В законоустановения срок длъжницата е подала възражение, че не дължи описаната в заповедта и изпълнителния лист сума, поради което Т. „И.” АД е предявил пред Окръжен съд – Стара Загора иск за установяване на вземането си, който иск е отхвърлен като неоснователен с решение от 23.05.2012 г. по т.д.№ 248/2011 г. по описа на ОС-Стара Загора. С оглед това решение, влязло в законна  сила, с Определение от 16.07.2012 г., постановено по ч.гр.д.№ 7576/2010 по описа на РС – Стара Загора, ГО, 3 с-в, гореописаните заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за обезсилени изцяло.

В резултат на тези действия, на 11.01.2011 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на ищцата, а именно офис № 12, находящ се в гр.В., която е довела до нанасяне на имуществена вреда, изразяваща се в претърпени загуби и пропуснати ползи. Сключен е предварителен договор за покупко-продажба на същия имот, като с допълнителен Анекс ищцата се е задължила да направи необходимото да премахне наложената възбрана.

От анализа на събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин наличието на вреда, нанесена на ищцата в производството, противоправното деяния от страна на ответника, както и причинно-следствена връзка между двете. Вината на Т. „И.” АД се обуславя от действията, предприети от неговите служители въпреки знанието му за наличието на Договор за заместване в дълг – факт, който не бе оспорен по делото, а и отделно от това безспорно бе доксазано отхвърлянето на предявения иск за доказване дължимост на претенцията по заповедното производство. С оглед излоежното съдът намира, че ответникът е извършил сам активни увреждащи действия, които са довели до причиняване на вреда на ищцовата страна в посочения размер.

По делото по безпротиворечив начин се доказа наличието на претърпени имуществени вреди от М.Г. в резултат на неправомерните действия на ответното банково дружество, които се изразяват в претърпени загуби от плащане на задатъка по Предварителния договор за покупко-продажба в двоен размер – 900 000 лв., факт, който се потвърждава и от експертното заключение по назначената в хода на съдебното производство ССЕ. Доказа се както плащането на задатък в размер на 450 000 лв. от страна на дружеството „Г.С.С.” ООД в полза на ищцата, така и неговото връщане в двоен размер.

По отношение на искането за обезщетение за пропуснати ползи, настоящата съдебна инстанция приема същото за доказано, пред вид представените по делото убедителни доказателства в негова подкрепа. От приетия и неоспорен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот между  „Г.С.С.” ООД, като купувач, и М.Г. – като продавач е видно, че страните са се договорили продажната цена на имота да е в размер на 1 068 000 лв. Изслушаната съдебна експертиза установи, че към момента на подаване на исковата молба цената на имота е 399 963 лв.

Поради описаните по-горе обстоятелства съдът намира, че пропуснатите ползи са в пряка връзка с неправомерните действия на ответното дружество, което налага извода, че за дължимост на обезщетението в размер разликата между уговорената цена на имота по предварителния договор и цената му към момента на предявяване на исковата молба. Искът за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи е доказан и основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.

По отношение претенцията за претърпени имуществени вреди вследствие неправомерно служебно изтегляне от ответника на сумата в размер на 113 051,19 евро от сметка на ищцата, съдът намира същата за доказана по основание и размер. Видно от представените писмени доказателства и заключението на вещото лице – ССЕ, по сметка на М.Г. на 15.12.2010 г. е получена описаната по-горе сума, като на същата дата банката служебно е извършила разпореждане с нея. Тези действия са извършени след сключване на Договора за заместване в дълг, по който, както вече беше установено, страна е и ответникът в настоящото производство. По тези съображения съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи изцяло.

Направените от ответната страна възражения с отговора на исковата молба, че на ищцата не е заплатено капаро по Предварителен договор за покупко-продажба, което тя не е върнала в двоен размер, останаха недоказани. От събраните по делото писмени доказателства и от изслушаните в тази насока съдебни експертизи се установи по безспорен начин както плащането на капаро в размер на 450 000 лв. в полза на М.Г., така и неговото връщана в двоен размер на „Г.С.С.” ООД. Възражението на Т. „И.” АД, че ищцата не е имала такава сума, която да върне, се опроверга – доказа се, че сумата е върната с банков кредит.

Ето защо предявените срещу ответника искове за непозволено увреждане за сумата от 450 000 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда – връщане на задатък в двоен размер, за сумата от 668 000 лв, съставляваща обезщетение за пропуснати ползи, и за сумата от 113 051,19 евро, представляваща обезщетение за претърпени загуби следствие неправомерно служебно разпореждане с тази сума, както и законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане, са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК разноски в размер на 53 924,36 лв.- платена държавна такса и депозит за съдебни експертизи.

 

Водим от горното, Софийският градски съд

 

                                          Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Т. „И." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.С.Г., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.45 от ЗЗД сумата от 1 118 000 лв. и сумата от 113 051,19 евро, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи, ведно със законна лихва на основание чл.86 от ЗЗД върху сумите от датата на предявяване на исковата молба – 30.05.2013 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 53 924,36 лв., представляваща съдебни и деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: