Р Е Ш Е Н И Е № 260312
гр.
Сливен, 19.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СЛИВЕН, Гражданско отделение, Х-ти граждански състав, в публично заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №4286 по описа за
Производството е
образувано въз основа на искова молба, с която е предявен положителен
установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК и чл. 92 ЗЗД
за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК- „ЮБЦ" ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8,
представлявано от адв. В.Г. от САК , против М.Х.К., ЕГН: ********** ***, на
който заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Ищецът твърди, че
процесните вземания срещу ответника му били прехвърлени с договор за цесия от
01.10.2019 г. сключен с „ С. Г. Груп” ООД, което от своя страна било придобило
процесните вземания по договор за цесия с „БТК” ЕАД на 16.10.2018 г., който бил
страна по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги сключен с
ответника от 04.04.2017 г., със срок на
действие до 04.04.2019 г. и месечна абонаемнтна такса от 23,99 лв. с клиентски
номер 16613739001. Въз основа на този договор ответникът бил използвал мобилни
услуги и му били издавани фактури за клиентски номер 16613739001 съгласно чл.
29 от ОУ на мобилния оператор. Абонатът не бил заплатил мобилни услуги за четири
последователни месеца-
Счита, че длъжникът
следва да се счита уведомен за извършването на двете цесии с получаването на
исковата молба, с която са приложени и уведомленията за извършването им.
Длъжникът би могъл да противопостави възражение, че не му е надлежно съобщена
цесията единствено в случай, че твърди изпълнение на задължението на стария
кредитор и цитира съдебна практика в
този смисъл.
Ищецът бил подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК., която била връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на
настоящия иск.
Моли да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 77,97
лева, съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора равна на
трикратния размер на месечните абонаментни вноски, по договор с клиентски номер
16613739001 от 04.04.2017 г. сключен между ответника и „БТК” ЕАД.
Претендират се
деловодни разноски сторени в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. По делото не били представени доказателства, че ответникът бил уведомен за издадените фактури, нито кога договорът бил прекратен и на какво основание и бил ли е ответникът уведомен за прекратяването на договора. Прави възражение за изтекла в полза на длъжника 3 годишна погасителна давност по отношение на задължението за заплащане на неустойка. Ответникът не бил уведомен да извършените цесии. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С договор за цесия от 01.10.2019 г. сключен между
ищеца и „ С. Г. Груп” ООД, е прехвърлено
процесното вземане срещу ответника, като „ С. Г. Груп” ООД е придобило
процесното вземане по договор за цесия с „БТК” ЕАД на 16.10.2018 г., който е страна
по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги сключен с ответника
от 04.04.2017 г., със срок на действие
до 04.04.2019 г. и месечна абонаментна такса от 23,99 лв. с клиентски номер
16613739001. Въз основа на този договор ответникът е използвал мобилни услуги и
са му издавани фактури за клиентски
номер 16613739001 съгласно чл. 29 от ОУ на мобилния оператор. Абонатът не е
заплатил мобилни услуги за четири последователни месеца-
По предявените
положителни установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК
За основателността на предявения иск е от значение установяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки: наличието на договорни отношения между ответника и мобилния оператор цедент на вземанията на ищеца– договор за мобилни услуги, изпълнението на задължението на мобилния оператор по предоставянето на мобилните услуги, както и основание и размер на всяко едно вземане –фактите от правопораждащия фактически състав на задължението за заплащането на неустойка по процесния договор- уговорката за заплащане на неустойка в договора, предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя и размера на неустойката. Ищецът следва да докаже наличието на два договора за цесия, по силата на които придобива процесното вземане срещу ответника, както и уведомяването на ответника за извършените цесии.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че между първият цедентът, в качеството му на оператор, от една страна, и ответникът, в качеството му на потребител от друга страна, е сключен договор за мобилни услуги от 04.04.2017 г., със срок на действие до 04.04.2019 г. и месечна абонаментна такса от 23,99 лв. с клиентски номер 16613739001. Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него. Вземането е достатъчно добре индивидуализирано в извлечението от Приложение № 1 към втория договор за цесия от 01.10.2019 г. сключен между ищеца и „С.Г.ГРУП“ ООД и като размер и като основание.
Настоящият състав съобразява в тази връзка, че книжата по делото са били изпратени на вписаните в регистрите настоящ и постоянен адрес на ответника, като на осн. чл.47, ал.5 вр.ал.1 ГПК предвид редовно извършена процедура по връчване на книжата по делото, на осн. ал.6 на същата разпоредба е назначен особен представител на ответника с цел охрана на интересите му. Защитата, която се осъществява от назначения по делото особен представител в тази хипотеза осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Особеният представител може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е необходимо изрично пълномощно съобразно чл.34, ал.3 ГПК и съответно той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна, вкл. в хода на процеса. Следователно връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици /по този въпрос изрично е постановено и Решение №198/18.01.19г. по т. д. № 193/18г. на Първо т.о. на ВКС/. Поради това, съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител, свързани с липсата на надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия. Следва да се приеме, че цесията има действие за длъжника и доколкото същия не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми на предишния кредитор и/или на цесионера. Нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД е създадена в интерес на длъжника, с оглед избягване изпълнение на ненадлежен кредитор и т.н. двойно плащане. В случая ответникът, макар чрез особен представител, не е навел подобни твърдения. С оглед на изложеното съдът приема, че с връчването на уведомлението за извършените цесии на особения представител на длъжника последният е бил редовно уведомен за тяхното извършване.
Съгласно чл.29 от Общите условия, неразделна част договора, при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в чл.29 от ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 15 дни след датата на издаването й. За претендираните от ищеца суми са били издадени фактури, като в уговорения срок за заплащането им не е налице изпълнение от страна на ответника.
Не се доказа от ответника, при разпределена за него доказателствена тежест с доклада по делото, да е изпълнил процесното задължение и изпълнение да е получено от ищеца.
Съгласно чл. 50 във вр. с чл. 43 от ОУ операторът има право едностранно да прекрати индивидуалния договор, в случай че потребителят не е платил дължимите суми след изтичането на сроковете за плащане. В случая, както се установи по-горе, ответникът не е заплатил дължимите от него четири броя месечни такси по договора за мобилни услуги. Затова и мобилният оператор е упражнил правото си да прекрати договора. В процесния договор е уговорена клауза, по силата на която в случаите на предсрочно прекратяване на договорите, потребителят дължи неустойка.
Доколкото операторът законосъобразно е прекратил процесните договори, то за него е възникнало и правото на заплащане на неустойка. Размерът на неустойката се определя съобразно постигнатото споразумение между мобилния оператор и Комисията за защита на потребителите-чл. 1.1.б „а” неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни вноски за периода от прекратяването на договора до изтичането на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни вноски. Размерът на претендираната по делото неустойка е формиран по този начин като се равнява на три броя месечни абонаментни вноски, всяка от тях в размер на 23,99 лв. или общо 77,97 лв. Този размер на неустойката не противоречи на закона и на добрите нрави и така уговорената неустойка не нито нищожна, нито прекомерна и не съставлява неравноправна клауза.
Затова и заявената претенция за заплащане на начислена неустойка за предсрочното прекратяване на договора е основателна.
Неоснователно е възражението за изтекла тригодишна погасителна давност в полза на ответника, тъй като задължението за заплащане на неустойката е станало изискуемо на 29.08.2017 г., тъй като крайната фактура, в която е била начислена неустойката е била издадена на 15.08.2017 г. и е следвало да бъде заплатена на 29.08.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било входирано в съда на 12.08.2020 г.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 355 лв./180 лв., адвокатско възнаграждение, 150 лв. депозит за особен представител, 25 лв. държавна такса/ в настоящото производство. Следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски в размер на 205 лв./180 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса/, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.Х.К., ЕГН: ********** ***, дължи на „ЮБЦ" ООД , ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, р-н Триадица,
бул. "България" No 81,
вх. В, ет. 8, сумата от 77,97 лева,
съставляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договора равна на
трикратния размер на месечните абонаментни вноски, по договор с клиентски номер
16613739001 от 04.04.2017 г. сключен между ответника и „БТК” ЕАД, и прехвърлено
с договори за цесия на ищеца за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 1180/03.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2772 по
описа за
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН: ********** ***, да
заплати на „ЮБЦ" ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1404, р-н Триадица, бул. "България" No 81, вх. В, ет. 8 сумата
от общо 355 лв, представляваща разноски пред първата инстанция за
държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение,
както и сумата от 205 лв. – разноски в заповедното
производство, сторени по ч.гр.д. № 2772 по описа за
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Сливен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: