РЕШЕНИЕ
№
934
гр.
Пловдив, 25.05.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря М.Г., като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело №
2330 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.64, ал.7 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, във
връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на А.А.Т., с ЕГН **********,***, чрез адв.К.,***, офис 5-6 против Разпореждане
от 12.08.2021 г. (с рег.№
333р-11176 от 16.08.2021г.) на Полицейски орган при РУ гр.Стамболийски при ОД
на МВР-Пловдив, с което е разпоредено на жалбоподателя: 1) да спазва стриктно
закона за движение по пътищата; 2)да не паркира и престоява на места създаващи
пречки за другите граждани, предпоставки за ПТП или на тротоарните площи
съгласно чл.94 от ЗДвП; 3) да спазва чл.16а, ал.3 от Закона за шума.
Според
жалбоподателя разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие на процесуалния и материалния закон. В молба - уточнение са
изложени доводи за липса на фактически и правни основания съгласно чл.64, ал.5,
т.3 от ЗМВР. Поддържа се, че не е спазено изискването за наличие на
разпоредителна част съгласно чл.64, ал.5, т.4 от ЗМВР, с което да се определят
конкретни задължения, начин и срок на изпълнението. Твърди се неспазване на
изискването на чл.64, ал.5, т.5 от ЗМВР. Иска се отмяна на оспорения
административен акт. В молба -становище на лист 71 по делото се претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът-Полицейски орган при РУ гр.Стамболийски при ОД на
МВР-Пловдив, не изразява становище по жалбата. В писмена молба, началника на РУ
- Стамболийски изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване на разпореждането, като прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
За
допустимостта:
От страна на ответника по делото не бяха представени
доказателства за датата на връчване на оспореното разпореждане на
жалбоподателя, въпреки изричното указание на съда дадено с протоколно
определение от 21.10.2021г.). Ето защо следва да се приеме, че жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК във връзка с чл.64, ал.7 от ЗМВР и от
легитимирано лице-адресат на разпореждането, поради което жалбата се явява
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното:
На
12.08.2021 г. С.К., мл. ПИ при РУ гр.Стамболийски при ОД на МВР-Пловдив е
съставил разпореждане с рег.№ 333р-11176 от 16.08.2021г., с което е разпоредил на
жалбоподателя А.А.Т.: 1) да спазва стриктно закона за движение по пътищата; 2) да
не паркира и престоява на места създаващи пречки за другите граждани,
предпоставки за ПТП или на тротоарните площи съгласно чл.94 от ЗДвП; 3) да
спазва чл.16а, ал.3 от Закона за шума.
По делото е
приложено Заявление (жалба) от 28.07.2021г. на И. А. Щ. (лист 15), с адрес
гр.Стамболийски, ул."****" № 46 до Началника на РУ - Стамболийски, в което лицето се е
оплакало от съседа си А.А.Т., че последният притежава два лекотоварни камиона,
като при тръгване и паркиране на тези МПС-та се вдига шум в района. Посочено е
още, че Т. кара с несъобразена скорост и постоянно говори по мобилен телефон.
Приложени
са обяснения на И. А. Щ. и А.А.Т., както и Докладна записка с рег.№ 333р-11025 от 12.08.2021г. (лист
13) на С.К., мл. ПИ при РУ гр.Стамболийски до Началника на РУ - Стамболийски, в
която е посочено, че на 28.07.2021г. в РУ Стамболийски е подадена жалба от И.
А. Щ. от гр.Стамболийски, ул."Н. Г."
№
46 за това, че лицето А.Т. паркира МПС-тата си пречейки на останалите участници
в движението и затруднявайки гражданите. Посочено е още, че в тази връзка била
извършена проверка и на място в гр.Стамболийски, ул."Н. Г." № 46, като не са установени нарушения
на Закона за движение по пътищата. Изложено е че в хода на проверката са били
снети обяснения от А.Т., който заявил, че с Игнат от дълго време водят съдебни
дела и предполага, че затова е и жалбата срещу него. Според докладната записка,
на Т. е съставено полицейско разпореждане по чл.64 от ЗМВР.
На лист
30-31 по делото са приложени Заповед с № 317з-1107/03.02.2021г. и № 317з-7326/03.09.2020г. и двете издадени от директора на ОД
на МВР - Пловдив; както и типова длъжностна характеристика на длъжността
"полицай-старши полицай" в сектор/група "Охранителна
полиция"/ група "Охрана на обществения ред" на сектор
"Охранителна полиция"/ участък на районно управление при ОДМВР, с
която мл. ПИ С.К. е запознат (видно от Протокол от 14.09.2020г. - лист 64).
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Предмет на обжалване в настоящето
производство е Разпореждане от 12.08.2021 г. (с рег.№ 333р-11176 от 16.08.2021г.) на
Полицейски орган при РУ гр.Стамболийски при ОД на МВР-Пловдив, с което на А.А.Т.
е разпоредено: 1) да спазва стриктно закона за движение по пътищата; 2) да не
паркира и престоява на места създаващи пречки за другите граждани, предпоставки
за ПТП или на тротоарните площи съгласно чл.94 от ЗДвП; 3) да спазва чл.16а,
ал.3 от Закона за шума. По своя характер същото е индивидуален административен
акт по чл.21, ал.1 от АПК, тъй като с него се засягат права и интереси на
жалбоподателя, при което подлежи на обжалване по реда на чл.145 и сл. АПК, по
силата на препращащата разпоредба на чл.64, ал.7 от ЗМВР.
С разпоредбата на чл.168, ал.1 – ал.3
от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания, посочени в чл.146 от АПК, като проверява дали актът е издаден от
компетентен орган, в установената форма, спазени ли са
административно-производствените правила при неговото издаване и материалния
закон, и съответствието му с целта на закона.
Разпореждането е издадено от компетентен орган, тъй като съгласно чл.64,
ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни
органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за
изпълнение на възложените им функции. Компетентността на полицейския орган да
издава разпореждания от вида на оспореното в настоящото производство произтича
пряко от разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР. В тази връзка по делото са
представени Заповеди с №
317з-1107/03.02.2021г. и с № 317з-7326/03.09.2020г. и двете издадени от директора на ОД
на МВР - Пловдив, от които се установява качеството на мл.ПИ С.К. на полицейски
орган.
Разпорежданията се издават писмено или устно. Процедурата е
регламентирана в чл.64, ал.1-6 от ЗМВР, където в ал.5 са лимитативно изброени
задължителните реквизити, които следва да притежава разпореждането, а именно:
1. наименование на органа, който го издава; 2. адресат на разпореждането; 3. фактически
и правни основания за издаване; 4. разпоредителна част, с която се
определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 5. пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва; 6. дата на издаване и подпис на
лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.
Видно от
съдържанието на оспореното разпореждане, че в случая не е спазено изискването
за форма, т.е. липсват правни и фактически основания за издаване на акта. В
него не е посочено, защо се е наложило издаването му.
Такива не
се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, нито е
налице препращане към други документи, установяващи извършени от Т. действия,
които да налагат издаването на разпореждането. От Докладна записка с рег.№ 333р-11025 от 12.08.2021г. на
полицейския орган не може да се извлекат фактическите основания на процесното
разпореждане. В докладната записка е описано, че е получена жалба от съсед на
жалбоподателя, но изрично е посочено, че при извършена проверка на място не са
установени нарушения на Закона за движение по пътищата, а по отношение на шума
нищо не е посочено. Т.е. и докладната записка неможе да санира липсата на
мотиви в оспорения административен акт.
Не става ясно
защо е даден превес на твърденията на И. А. Щ., след като при проверката на
полицейския служител на място не са установени нарушения. От приложените по
преписката обяснения на И. А. Щ. и А.А.Т., които са противоречиви по между си
не е възможно да се установят фактическите обстоятелства, които да обосноват
процесното разпореждане. Остава неясно и недоказано, по какъв начин
полицейският орган е установил, какви нарушения на ЗДвП е извършил Т., как и
къде е паркирал и какви пречки е създал на другите граждани и предпоставки за
ПТП, и дали изобщо е паркирал на тротоарните площи. Още по-малко пък става ясно
какъв шум е създал.
При липсата
на мотиви изложени от полицейския орган във връзка с установеното от него при
издаване на полицейското разпореждане и липсата на категорични доказателства за
това дали в действителност Т. е нарушавал ЗДвП и е паркирал и престоявал по
такъв начин, че е създавал пречки за другите граждани и предпоставки за ПТП, е
невъзможно да се определи дали са били налице основания за издаване на
разпореждането.
Липсата на
мотиви-правни и фактически основания за издаване на разпореждането, като
задължителен негов реквизит съгласно чл.64, ал.5, т.3 от ЗМВР препятства
възможността за съдебен контрол на акта (в този смисъл Решение № 12739 от 27.11.2015 г. на ВАС по
адм. д. №
132/2015 г., V о., Решение № 3566 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2016 г., V о., Решение № 11047 от 2.11.2021 г. на ВАС по
адм. д. №
5711/2021 г., V о.).
Тук следва
да се съобрази и общата разпоредба на чл. 59, ал.1 и ал.2, т.4 от АПК, съгласно
която административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано
решение, като в случай, че административният акт се издава в писмена форма, той
следва да съдържа необходими реквизити, измежду които е и фактически и правни
основания за издаване на акта. Липсата на мотиви възпрепятства възможността
съдът да осъществи съдебен контрол върху законосъобразността на разпореждането
и е абсолютно основание за неговата отмяна /в този смисъл ТР№ 4/2004 г. на ОС на съдиите от ВАС/.
По
изложените съображения Разпореждането, като незаконосъобразно, следва да се
отмени.
С оглед
изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски по делото, които се констатираха общо в размер на 610 лева, от
които 10 лева - държавна такса и 600 лева заплатен адвокатски хонорар (лист 28
по делото). Съдът не следва да обсъжда възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото същото не е направено от ответника или
от негов процесуален представител, а от началника на РУ - Стамболийски, който
не е страна по делото.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 12.08.2021 г. (с
рег.№
333р-11176 от 16.08.2021г.) на Полицейски орган при РУ гр.Стамболийски при ОД
на МВР-Пловдив, с което на А.А.Т., с ЕГН ********** е разпоредено: 1) да спазва
стриктно закона за движение по пътищата; 2) да не паркира и престоява на места
създаващи пречки за другите граждани, предпоставки за ПТП или на тротоарните
площи съгласно чл.94 от ЗДвП; 3) да спазва чл.16а, ал.3 от Закона за шума.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати
на А.А.Т., с ЕГН**********,***, сумата в размер на 610 /шестстотин и десет/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: