Р Е Ш Е Н И Е
№ 230/13.02.2020 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, на единадесети
февруари две хиляди и двадесета година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм. дело № 2958/2019 година
Производството е по реда на чл. 210
ал. 3 във връзка с чл. 215 ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е по жалба вх. № УТ – 379
– 351/28.11.2019 годна по описа на Община Р. от „И. - 2015“ ООД с ЕИК *********
и адрес – община Р., село Просеник, местност „Азмака“, представлявано от
управителя М.К., против решение, съдържащо се в
протокол № 1/06.02.2019 година на комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена
със заповед № РД – 08 – 631/12.11.2018 година на кмета на община Р. във връзка
с чл. 64 от Закона за енергетиката и влязъл в сила ПУП – ПП за обект „Нова ВЛ
400 kV от п/ст
„Варна“ до п/ст „Бургас““.
С решението по протокола е
определен размер по пазарни цени на еднократното обезщетение за възникналото,
на основание чл. 64 ал. 1 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), сервитутно
право на собствениците на поземлени имоти, засегнати от ПУП – парцеларен план, одобрен
със заповед № РД – 02 – 15 – 42/17.07.2018 година на министъра на регионалното
развитие и благоустройството за „Нова ВЛ 400 kV от п/ст „Варна“ до п/ст
„Бургас““, за което дружеството е било уведомено с нарочно уведомление с рег. №
УТ – 379 - 271/06.11.2019 година на 15.11.2019 година (лист 24).
Изложени са доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение в частта, относно размера на
определената от комисията оценка на пазарната стойност на сервитутното право,
учредено в полза на „Е.С.О.“ ЕАД (ЕСО). В жалбата се изразява несъгласие с
начина на определяне размера на обезщетението, като се изтъква, че посочената в решението оценка на имота на търговеца, не съответства на
пазарните цени на имотите за съответната местност, поради което определеното
възнаграждение е твърде занижено.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител, поддържа заявената претенция, счита
обжалваният акт за незаконосъобразен и иска да бъде изменен, като бъде
увеличено определеното обезщетение. Претендира разноски.
Ответната страна – комисия по чл.210
от ЗУТ при Община Поморие, чрез процесуален представител адвокат Ж., оспорва
жалбата. В пледоария по същество излага подробни и много добре мотивирани
аргументи за неоснователност на оспорването.
Заинтересованата страна ЕСО оспорва
жалбата в писмено становище.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, от фактическа страна приема следното:
С нотариален акт № 61/25.03.2015
година на нотариус № 324, вписан в регистъра на Нотариалната камара,
жалбоподателят се легитимира като собственик на поземлен имот № 044004 с обща
площ 19,997 дка по КВС на село Просеник, местността „Землище Доброван“, община Р.
(лист 6 - 8).
С решение № 185/06.04.2017 година на
Министерски съвет, на основание § 1 от ДР на ЗДС и § 5 т. 62 от ДР на ЗУТ, е
определен линеен енергиен обект: "Нова въздушна линия (ВЛ) 400 kV
"Добруджа – Бургас" на територията на Република България за
национален обект и обект с национално значение“, който следва да бъде изграден
(лист 77).
В изпълнение на решението и във
връзка с необходимостта от изграждане на нова въздушна електропроводна линия
400 kV от п/ст "Варна" до п/ст "Бургас", както и във връзка
с подадени заявления от изпълнителния директор на ЕСО, със заповед № РД – 02 –
15 - 42/12.07.2018 година на заместник - министъра на регионалното развитие и
благоустройството е одобрен ПУП – ПП за обект "Нова въздушна
електропроводна линия (ВЛ) 400 kV п/ст "Варна" - п/ст
"Бургас", преминаващ през територията на няколко общини, сред които и
на община Р. - землището на село Просеник (лист 68 - 70).
Поземлен имот № 044004 с обща площ
19,997 дка по КВС на село Просеник, местността „Землище Доброван“, собственост
на жалбоподателя, попада в обхвата на предвидената за изграждане нова въздушна
електропроводна линия.
Със заповед № РД – 08 -
631/12.11.2018 година кметът на община Р. е назначил комисия по чл. 210 от ЗУТ
в състав от председател и шестима членове, която да определи размера на
обезщетенията по чл. 210 от ЗУТ във връзка с чл. 64 от ЗЕ за всички имоти на
територията на общината, включени в трасето за изграждане на електропроводната
линия по парцеларния план, одобрен със заповедта на заместник - министъра на регионалното
развитие и благоустройството (лист 11).
По делото е приложен оценителски
доклад за определяне пазарната стойност на безсрочен сервитут върху части от
поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от изграждането на обект „ВЛ
400 kV от п/ст "Варна" до п/ст "Бургас"“ в землището на село
Просеник, община Р., изготвен по възложение от заинтересованата страна ЕСО.
Оценката е изготвена на 01.10.2018 година от "Хемус Консулт" ЕООД,
като са използвани метода на посредственото сравнение (чрез използване на
еталони за сходни имоти, аналогични на оценявания по местонахождение) и методът
на капитализиране на бъдещите рентни приходи (основан на възможността
земеделските имоти да генерират доходи от експлоатацията им, съобразени с
начина на трайно ползване, местоположението им и др. фактори). Засегнатата площ
от сервитута върху имота на жалбоподателя (4,011 дка) по първия метод е оценена
на 3239 лева, а по втория – на 1948 лева. В доклада липсват каквито и да било
мотиви защо и как оценителят е достигнал до тази оценка, като не са посочени
пазарните аналози по първия метод. Крайната оценка на частта от имота,
засегната от сервитутното право, е определена като стойност, претеглена от
резултатите, получени по двата метода, като по предложение на оценителския екип
двете оценки - на базата на метода на непосредственото сравнение и на базата на
метода на капитализиране на бъдещите рентни приходи, са поставени в съотношение
0,9 : 0,1. Липсват изложени мотиви в доклада защо се предлага такова
съотношение на оценките на двата метода. При това съотношение, засегнатата площ
от сервитута е оценена на 2 799 лева (лист 14 – 46 и 45).
С обжалваното решение по протокол №
1/06.02.2019 година на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД –
08 - 631/12.11.2018 година на кмета на община Р., са определени пазарните
стойности на безсрочния сервитут по чл. 64 от ЗЕ в полза на ЕСО, като решението
е базирано изцяло на оценителския доклад.
Жалбоподателят е уведомен на
15.11.2019 година за определеното обезщетение, без да му е връчен препис от
решението на комисията и от оценителския доклад. В уведомлението, обаче, е
индивидуализиран акта, въз основа на който е приет конкретния размер на обезщетението,
посочен е имота, притежаван от търговеца и конкретно е назована сумата,
съставляваща обезщетението за сервитута (лист 9 - 10).
По делото е допусната и изготвена
експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че пазарната стойност на поземления
имот е 17 606,50 лева, а на площта, засегната от сервитута – 3 531,45 лева. За
да достигне до този извод, експертът е констатирал, че конкретния ПИ не е част
от урбанизирана територия и за него не съществува възможност за застрояване,
която би била засегната при прокарването на високоволтовата линия. Взел е
предвид икономиката на района (силно зависим от земеделието), типичните
селскостопански култури, които се отглеждат в общината (пшеница, слънчоглед,
царевица, тютюн), вида на почвите, използвани за земеделие (преобладаващо
канелени и сиви горски почви със засилени ерозионни процеси). Експертът е
посочил, че собствеността върху земите е раздробена и е описал средната площ на
отделното земеделско стопанство в общината (4,9 дка), анализирал е възможностите
на техническа обработка на терените (остаряла селскостопанска техника, слаб
мениджмънт, ниска производителност, изоставяне на нископродуктивната земя,
слаба диверсификация на земеделските стопанства). Конкретно за местността, в
която е разложен терена на жалбоподателя, вещото лице е установило, че е
разположен сред насаждения от лавандула, в непосредствена близост до гора и че
е с много малка денивелация. Относно цената на земеделската земя в района
експертът е констатирал, че тя се движи в границите 1200 – 800 лева/дка в
зависимост от категорията на земята (от трета към осма категория). За да
определи пазарната стойност на ПИ № 044004 по метода на пазарните аналози,
вещото лице е отчело две сделки по покупко – продажба на имоти през 2018 година
в землището на село Просеник от същата категория като процесния имот – осма
категория.
Отделно експертът е използвал метода
на капитализиране на бъдещите рентни приходи, основан на възможността земите да
генерират доходи от експлоатацията им, съобразена с начина на трайно ползване,
местоположение и други фактори. Вещото лице е отчело вида на насаждението, с
което е зает ПИ и ресурсо – разхода на създаването му (т.е. стойността на
насажденията).
Така, като краен резултат от
използването на двата метода, експертът е достигнал до извода, че пазарната
стойност на засегнатата от сервитута площ е 3 531,45 лева, а размера на
дължимото обезщетение – 3 354,90 лева,
което надхвърля размера на обезщетението, определено в административното
производство (лист 61 - 65).
В съдебното заседание изводите на
експерта са оспорени от процесуалния представител на ответника с довод, че
използваният метод на капитализиране на бъдещите рентни приходи, както и
разходите по засяването на имота със съответната земеделска култура, не следва
да се калкулират при изчисляване на размера на обезщетението, защото критериите
за определяне на справедливата пазарна цена се съдържат в императивната норма
на чл. 65 ал.1 от ЗЕ, която изключва приложението им.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от заинтересовано
лице, адресат на акта по чл. 210 ал. 3
от ЗУТ, в законоустановения срок и се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Оспореното решение е издадено в
предписаната от закона форма и от компетентен орган – комисията, назначена със заповед
№ РД – 08 - 631/12.11.2018 година от кмета на Община Р., заседавала в законен
състав, в рамките на правомощията ѝ по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, във връзка
с чл. 64 от ЗЕ.
При приемане на решението не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма на акта, като съдържа всички съществени реквизити,
от които може – по несъмнен начин – да бъде изведена волята на органа.
Оспореното решение е постановено в
нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 64 от ЗЕ, при
разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в
полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват
сервитути, които могат да бъдат право на преминаване на хора и техника в полза
на лицата по ал. 1; право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на
лицата по ал. 1, или ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти.
При упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на
прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да
влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях,
свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително
право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с
изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения;
да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на
линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомяване на
управляващите органи на горските стопанства и националните паркове. В
засегнатите поземлени имоти не се допускат извършване на застрояване или
засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по
ал. 9; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с
изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване
на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ
съответните условия и цена.
Според чл. 64 ал. 4 от ЗЕ,
сервитутите по ал. 2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен
план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на
линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят на сервитута изплати
или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на
собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.
Разпоредбата на чл. 64 ал. 6 от ЗЕ
предвижда, че определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на
чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран
оценител.
Критериите, които се прилагат при
определяне размера на еднократното обезщетение за сервитута върху обременения
имот, са разписани в чл. 65 ал. 1 от ЗЕ, а именно: площта на чуждия поземлен
имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването;
срок на ограничението; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от
него, която попада в границите на сервитута.
В настоящия случай, комисията по чл.
210 от ЗУТ е определила размера на еднократното обезщетение, като е възприела
безрезервно предложената ѝ от заинтересованата страна оценка от
лицензиран оценител, на който ЕСО се явява възложител, без да отчете
обстоятелството, че използването на тази оценка от лицензиран оценител е
допустимо само в хипотезата на взаимно съгласие, каквото в случая липсва.
Законосъобразното определяне на еднократното обезщетение изисква комисията да
извърши, а не да одобри едностранно предложената й оценка по пазарни цени. Като
не се е съобразила с точното изискване на закона, комисията по чл. 210 от ЗУТ е
издала незаконосъобразно решение.
Според заключението на вещото лице,
което е използвало сравнителния и приходния подход за определяне на пазарната
стойност, размерът на еднократното обезщетение по чл. 64 ал. 4 т. 2 от ЗЕ
възлиза на 3 354,90 лева за засегната от сервитута площ от поземления имот на
жалбоподателя. В заключението са изложени мотиви защо са неприложими
ограниченията по приложението към Наредба № 16/09.06.2004 година за сервитутите
на енергийните обекти. При изготвяне на същото е съобразена разпоредбата на чл.
65 ал. 1 от ЗЕ и критериите, заложени в нея. Предвид изложеното, определената
от вещото лице пазарна стойност на сервитута за посочения имот съдът приема
като справедлива пазарна оценка по смисъла на чл. 65 ал. 1 т. 4 от ЗЕ и я
кредитира за сметка на оценката, изготвена в рамките на административното
производство.
Съдът не споделя доводите на
процесуалния представител на ответника за неприложимостта на метода на рентните
приходи при определяне стойността на обезщетението в административното производство.
Съгласно чл. 65 ал. 1 от ЗЕ,
размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на
следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4.
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
Законът не съдържа легална дефиниция
на понятието „справедлива пазарна цена“. По мнение на настоящия състав, за
определянето на тази цена могат да бъдат прилагани всички допустими методи за
оценка на земеделските имоти (или сервитути върху тях), които отразяват
пазарните реалности, начина на трайното използване на земята, особеностите на
културата, с която е засадена и разходите за обработката ѝ, стига да дават
пълна и точна картина на особеностите на конкретния имот, спрямо имоти или
сделки, съпоставими по характеристиката си с оценявания. В конкретния случай,
методът на капитализиране на бъдещите рентни приходи е използван за оценка на
имота на „И. 2015“ ООД както в административното производство (лист 31 - 38),
така от назначения от съда експерт. За
разлика от оценителския доклад, обаче, в който липсва каквато и да е конкретика
защо са възприети съответните стойности на отделните елементи от формулата за оценяване
на имотите, вещото лице в съдебното производство е направило мотивирано
изложение защо е използвало този метод и на базата на какви съображения е
определило числовите стойности на отделните елементи от формулата за
изчисление. Затова и изводите на експерта в съдебното производство се
кредитират от съда.
По изложените съображения съдът
приема, че са налице основания оспореният акт да бъде изменен в частта относно
размера на дължимото обезщетение, което следва да се увеличи съобразно
заключението на вещото лице по приетата експертиза до размера от 3 354,90 лева.
При този изход на делото, основателно
е искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Те
включват заплатена държавна такса в размер на 50 лева, 180 лева депозит за
изготвянето на експертиза и 600 лева адвокатско възнаграждение, което няма
прекомерен характер с оглед материалния интерес по спора и нормата на чл. 8 ал.
1 т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която минималното адвокатско възнаграждение в този
случай не може да е под 426 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ решение, съдържащо се в протокол № 1/06.02.2019 година на комисия по
чл. 210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД – 08 – 631/12.11.2018 година на
кмета на община Р. във връзка с чл. 64 от Закона за енергетиката и влязъл в
сила ПУП – ПП за обект „Нова ВЛ 400 kV от п/ст „Варна“ до п/ст „Бургас““, в частта, с която е определен размерът
на обезщетението за учредяване на сервитут върху част от имот № 044004 с обща
площ 19,997 дка по КВС на село Просеник, местността „Землище Доброван“, община Р.,
като вместо обезщетение в размер 2799 (две хиляди седемстотин деветдесет и
девет) лева, определя обезщетение в размер на 3354,90 лева (три хиляди триста
петдесет и четири лева и деветдесет стотинки).
ОСЪЖДА Община Р. да заплати на „И. -
2015“ ООД с ЕИК ********* и адрес – община Р., село Просеник, местност
„Азмака“, представлявано от управителя М.К. сумата от 830 (осемстотин и
тридесет) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: